От около година в парламента се правят опити за сериозен натиск от група представители на така наречените селски фотоволтаици - малките соларни инсталации, построени със субсидии от Държавен фонд "Земеделие", с желанието доскорошните им преференции да бъдат върнати. Те бяха отменени с промяна в Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници (ЗЕВИ) през миналата година. След няколко неуспешни опита за законодателни промени в тази насока 49 депутати от "БСП лява България", Български демократичен център – Народен съюз, Реформаторския блок и също Кирил Цочев от АБВ и независимият депутат Венцислав Каймаканов (доскоро от ДПС) са внесли в Конституционния съд искане за обявяване на текстове в закона за противоконституционни. Ако искането им обаче успее и високите цени за енергия от тези централи бъдат върнати, на данъкоплатците в България може да се наложи да платят глоба от 28 млн. евро на ЕК.
Нужната поправка
Причината за недоволството на "селските фотоволтаици" е законодателна поправка, приета в средата на 2015 г., с която беше създаден нов параграф в ЗЕВИ. С текстовете на практика се преустанови двойното финансиране на 327 слънчеви централи, построени със средства по Програмата за развитие на селски райони, които едновременно с това получаваха и преференциална тарифа за произведената енергия, средно по 560 лв. за мегаватчас. С новите правила цената на тези централи беше намалена до около 100 лв. за мегаватчас. От мярката пострадаха централи с инсталирана мощност от около 20-22 мегавата, които общо са ощетени с около 10 млн. лв. годишно.
Една от причините за въведената срещу тях рестрикция беше заплахата Европейската комисия (ЕК) да накаже България с 28 млн. евро, тъй като българските власти са допуснали допълнителна помощ на финансираните с евросредства проекти.
Всъщност високата преференциална цена за тези централи трябваше да бъде сериозно намалена още през 2011 г. с новия Закон за възобновяемите източници на енергия. Още тогава ЕК беше предупредила за проблема. Тогава обаче в Закона беше вкаран текст, според който инвеститорите в заварено положение, т.е. такива, които са подали заявление пред фонд "Земеделие" (макар и още да не са осъществили проектите си), ще запазят високите цени. На практика се оказа, че повечето от тях бяха в тази графа.
Лобистки опити
Почти веднага след приемането на мярката засегнатите централи започнаха да лобират за нейната отмяна. Техният основен мотив е, че с наложената промяна те са изправени пред фалит, а ако това стане, България ще трябва да върне инвестираните в тях евросредства на стойност 111 млн. лв., тъй като ще бъде нарушено правилото за жизнеспособност в първите пет години от стартирането на проектите. Според изказване на заместник-министъра на земеделието Васил Груев в комисията по енергетика на 23 юни за 76% от тези инвестиции срокът на мониторинг вече е изтекъл*. Повечето проекти са реализирани в периода 2011-2012 г., като след намаляването на цената им през 2015 г. има единични проекти, които са поискали процедура по несъстоятелност.
През януари тази година все пак се стигна до обсъждане на въпроса в земеделската комисия, където беше решено да бъде създадена съвместна работна група с комисията по енергетика, на която да се обмисли отпадането на въпросната поправка.
В крайна сметка в края на май Светлин Танчев и Георги Ковачев от Български демократичен център – Народен съюз внасят законопроект, с който се иска промяна на текстовете в закона, засягащи централите с двойно финансиране. Той е обсъден на първо четене в енергийната комисия през юни, където самият Танчев оттегля предложението си с идеята то да бъде преработено.
Вместо нова законодателна инициатива обаче месец по-късно група от 49 депутати внасят искане за обявяване на "проблемния" текст за противоконституционен.
Според депутат от БСП, който също е сложил подписа си под иска, но не пожела да бъде цитиран, готовият текст, внесен в КС, е бил подготвен от "едни момчета", а депутатите просто са го подписали. Опитите на "Капитал Daily" да се свърже с други от 49-те народни представители, които да обяснят мотивите си, обаче останаха безуспешни.
Мартин Димитров от Реформаторския блок и заместник-председател енергийната комисия коментира, че не би подписал искането до КС. По думите му той е поискал от КЕВР и Министерството на енергетиката становище дали засегнатите централи действително са изправени пред фалит и чак тогава можело да се прецени дали текстът трябва да отпадне.
Валентин Николов от ГЕРБ, който също е заместник-председател на енергийната комисия, коментира, че ако въпросните текстове отпаднат, това отново изправя страната пред опасността да плати пълната глоба на Европейската комисия. Освен това по думите му това би довело и до промяна за цена задължение към обществото, което означава сметките за ток на всички потребители да нараснат, макар и с малко (реално 0.015 ст. на квтч).
*Текстът е коригиран в 11:43 на 10.08.2016 г. В предишния вариант на текста беше посочено " Според изказване на заместник-министъра на земеделието Васил Груевтази опасност вече не съществува, тъй като въпросният срок вече е изтекъл".
От около година в парламента се правят опити за сериозен натиск от група представители на така наречените селски фотоволтаици - малките соларни инсталации, построени със субсидии от Държавен фонд "Земеделие", с желанието доскорошните им преференции да бъдат върнати. Те бяха отменени с промяна в Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници (ЗЕВИ) през миналата година. След няколко неуспешни опита за законодателни промени в тази насока 49 депутати от "БСП лява България", Български демократичен център – Народен съюз, Реформаторския блок и също Кирил Цочев от АБВ и независимият депутат Венцислав Каймаканов (доскоро от ДПС) са внесли в Конституционния съд искане за обявяване на текстове в закона за противоконституционни. Ако искането им обаче успее и високите цени за енергия от тези централи бъдат върнати, на данъкоплатците в България може да се наложи да платят глоба от 28 млн. евро на ЕК.
33 коментара
В България има 1100 мегавата фотоволтаици.
Правилно ли разбирам, че са намалени цените само на малките фирми, а на големите не са намалени и сега малките плачат?
Типично за ГЕРБ да убива малкия бизнес.
Уважаеми журналист написал тази статия .Моля да се запознаеш с фактите.Ако искаш и ако ти разрешават .Моля те не пиши неверни неща.
От статията става ясно ЧЕЗ се явява най-големия бенефициент по ПРСР купува за 10 стотинки и ни продава тока на 28 стотинки
Когато се нарушава конституцията е трудно да замажеш .
Статията е напълно не вярна! Жалко е за Капитал,прозира нескопосана поръчка! Глобата за Държавата е 100 милиона,ако фалират фирмите,а последните договори с ПРСР изтичат през 2020 г.,така,че няма как тази глоба да с е избегне,ако КС не отмени промените. А мотивите за противо конституционоланоста са 5 и нямат нищо общо с каквито и да е санкции от ЕС! Това е КС,а не парламентарен хаос и популистки предизборни речи!
"реално 0.015 ст. на квтч". Нали правилно разбирате - това са 15 хилядни от стотинката. При общо 100 киловата месечно потребление(за по лесно пресмятане), това прави увеличение на сметката за ток на домакинство за месец с 1,5 стотинка. Това ли е проблема! А това, че има противоконституционни закони в България - не е проблем. Това ли да разбирам от тази статия. Това, че се убиват инвеститори. Това, че умишлено се фалират и се отнема имущество на инвеститори със противоконституционен закон - не е проблем, така ли? Инвеститори, които са изградили проектите си напълно законно! ДОКАЗАНО ЗАКОННО!
Добре де, считате ли, че е нормално да вземеш пари от ПРСР, да вдигнеш централа (субсидирана на 70%) и после да искаш обществото да ти субсидира енергията (вместо пазарните 100 лева да вземаш 560лева).
Това си е тарикатлък, който тези може би 1000 "инвеститори" са успяли да реализират, но рано или късно идва Видов ден.
Сега погледнах... всички писали преди мен са с форумен рейтинг близо до нула - току що активирали се форумни тролове!