Прокуратурата разследва финансирането на "България без цензура"

Прокуратурата е образувала досъдебно производство за финансирането на партията на Николай Бареков "България без цензура", както и за събраните от нея дарения по време на изборите за евродепутати. Това става ясно от отговор на зам. градския прокурор на София Николай Русинов на запитване на в. "Капитал" по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Срещу партията бяха образувани две проверки – за произхода на средствата, с които е финансирана, по сигнала на "Протестна мрежа" срещу Цветан Василев, Делян Пеевски и Николай Бареков и покрай изборите за евродепутати, когато по bTV и Нова телевизия се появиха репортажи за хора, които са били включени в списъците с дарители на партията, без да знаят за това. От прокуратурата отказват да дадат информация за кое престъпление се води разследването, нито коя структура в обвинението го наблюдава. Не става ясно и поради каква причина досъдебното производство продължава вече втора година.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Връзката КТБ

В края на февруари 2014 г. активисти на "Протестна мрежа" внесоха сигнал за организирана престъпна група, членове на която са Делян Пеевски, Цветан Василев и Николай Бареков. Сигналът беше по няколко направления – за разминаване между декларираното и фактическото имотно състояние на депутата от ДПС Делян Пеевски, за големия брой кредити към свързани лица, отпускани от вече фалиралата КТБ. Беше засегнат въпросът с парите на ББЦ.

Според активистите разходите на движението на Бареков значително надвишават първоначално публично декларираното от бившия тв водещ, че финансира кампанията с "лични средства", надвишил е законовия максимум за дарение от 10 хил. лв. от физическо лице, а общо коалицията от партии около нея на изборите за Европейски парламент е надвишила законоустановения таван от 2 млн. лв. при провеждане на кампанията.



Мнимите дарители

Втората проверка е образувана по повод репортажи, излъчени по bTV и "Нова телевизия", които показват, че хора, чиито имена са били включени като дарители в партията, не знаят за това. Около изборите за евродепутати партията на Бареков успя да набере най-много средства от дарения – близо 1.2 млн. лв. от около 500 души. Втората партия, получила най-много дарения – АБВ, набра около 200 хил. лв. от същия брой хора. По голямата част от средствата за ББЦ са дошли от крупни дарители, внесли по 10 хил. лв., което значително се различава от картината при останалите партии, регистрирали много, но малки дарения. От 500-те дарители 364 са дали сума над минималната работна заплата, произхода на която в този случай трябва да бъде доказан. В Сметната палата обаче бяха качени едва половината от декларациите, от които се виждаше, че по-голямата част от тях са съставени със сходен почерк, а в някои случаи информацията впоследствие е дописвана.

На проведените през май 2014 г. избори за Европейски парламент коалицията ББЦ, ВМРО, ЗНС и "Движение Гергьовден" спечели 2 мандата, като евродепутати станаха Николай Бареков и Ангел Джамбазки.

И някои луксозни имоти

През март 2014 г. пък сайтът Vevesti.bg съобщи, че лидерът на ББЦ живее в луксозна къща в квартал "Драгалевци" на стойност 1 млн. лв. Имотът беше собственост на фирмата "Инвестиция БГ", която по документ беше собственост на PR-а на Бареков Иванка Неделчев и на члена на контролния съвет на партията Магдалена Христова. Те отдаваха под наем жилището на Бареков за 1000 евро на месец.

През януари 2015 г. въпросната къща беше запорирана след ревизия в НАП, която констатира, че единствената дейност на "Инвестиция БГ" е "закупуване на луксозен жилищен имот и отдаването му под наем на физическо лице на ниска цена". От акта стана ясно, че покупката е финансирана със заем от една от фирмите, през която е била източвана КТБ. През есента на 2014 г. НАП състави акт на Бареков за 50 хил. лв., който впоследствие беше потвърден от съда на първа инстанция през февруари 2016 г. Проверката установи, че евродепутатът не е плащал данъци в периода 2008 – 2012 г.

"Капитал Daily" изпрати въпроси до пресцентъра на ББЦ, но до редакционното приключване на броя не получихме отговор.