Износът пада, но без заплаха за икономиката

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Спад има и при вноса на стоки и той е два пъти по-голям от този при експорта. По този начин износът вероятно ще има положителен принос към растежа на БВП.

Средно погледнато, износът на България се свива за първата половин година - с 3.2%. Така основният двигател на икономиката изчезва. Погледнато в детайли обаче, ситуацията не е толкова мрачна - спадът идва от по-ниските цени на горива и метали и от проблеми на пазарите в Китай, Турция, Русия, но успоредно с това страната изнася все повече готови продукти към евросъюза. За Европа дори продажбите растат с малко и ако няма шокове на континента, годината едва ли ще е слаба.

Спад през полугодието има и при вноса на стоки и той е два пъти по-голям от този при експорта. По този начин износът вероятно ще има положителен принос към реалния растеж на брутния вътрешен продукт. Данните за развитието на икономиката ще бъдат обявени в края на тази седмица.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Общата картина

През юни годишният спад на износа е 1.8%, а за цялото полугодие – 3.2%. Общото понижение, както беше и през предходните три месеца, се дължи изцяло на търговията с държавите извън Европейския съюз. Там понижението е с над 15% спрямо предходната година. Въпреки изоставането стойностният обем на общия български износ за първите шест месеца е 21 млрд. лв. и в исторически план единствено през 2015 г. е било регистрирано по-високо ниво.

По-слабите продажби към трети страни има своето обяснение и реално няма нищо изненадващо: цените на петрола и металите падат, а някои от големите търговски партньори на България извън ЕС изпитват икономически проблеми. Добри новини обаче идват от държавите в Европейския съюз, които са пазар за 60% от българската продукция. Статистиката отчита 3.8% ръст на експорта в тази посока, а този ръст се вижда при почти всички държави членки. Добра новина има и по отношение на структурата на този износ. Все повече машини, части и други продукти с добавена стойност към нашата икономика се изнасят към ЕС.



Проблеми пред износа

Разбивката по групи стоки, които българските фирми изнасят, показва, че най-голям ефект върху спада оказват нефтопродуктите, които се влияят пряко от цената на петрола на международните пазари. Стойностният обем на тази група за първите пет месеца на годината (към полугодието има данни само за трети страни) намалява с над 36%. Данните на НСИ показват, че обемите на изнесените горива, масла и други подобни продукти дори растат, което означава, че ефектът е изцяло ценови. Средната цена на петрола сорт "Брент" през май 2016 г. е била около 45 долара за барел. Година по-рано цената е била с 30% по-висока.

"Няма нищо притеснително за българския износ отвъд това, което се случва на международните пазари и при икономиките, към които изнасяме", коментира Методи Цанов, икономист и автор в информационната платформа "Инфограф". Според него поевтиняването на петрола и металите в световен мащаб са основните фактори за падащия износ на България. Тази тенденция би могла да се обърне около края на годината, тъй като с времето разликата в цените ще започне да намалява.

Сред групите, при които има най-голям спад, са и т.нар. продукти от различни материали (например преработени метални руди). Годишното понижение е близо 18%, а трябва да се има предвид, че в тази група попада продукция например на медодобивния комбинат "Аурубис". Сравнение между цените на медта например показва, че стойността й е с 20% по-ниска спрямо миналата година. Още по-голяма е разликата има при стоманата - 35%. Ценовият фактор влияе силно и върху непреработените суровини, чиято изнесена стойност за първите пет месеца на годината намалява с 5%.

При металите и суровините освен спад на стойността статистиката отчита спад и в обемите на изнесената продукция. Една от причините е забавянето на икономиката в Китай. Това се отразява на вноса на азиатската държава, който през последните няколко месеца се свива с двуцифрени проценти. Последните данни към юли показват, че той е паднал с още 12%. Китай е вторият най-голям пазар извън ЕС, а България изнася там основно мед и медни продукти. На годишна база статистиката отчита намаляване на продажбите в стойност от 25%, като има и количествено свиване.

Данните на НСИ показват, че Турция, която е най-големият пазар извън ЕС за български стоки, също е свила вноса си. Спадът към полугодието е над 13%, като тук също освен ценово има и спад на изнесените обеми. Причините могат да се търсят в икономическите проблеми в страната, тъй като България не изнася много непреработени стоки. Проблемите на страната започнаха още в началото на годината, когато заради конфликта с Русия пострада туризмът. Според Методи Цанов икономическите проблеми на Югоизточната ни съседка може да се задълбочат след последните сътресения там.

Европа купува

Добрата новина е, че въпреки поевтиняването на нефтопродуктите и въпреки икономическите проблеми на Китай износът на България към Европа расте. Страната ни освен пряко изнася за Китай и през други европейски държави. Още по-добрата новина е, че производителите успяват да продават готови продукти на този пазар. Най-много се увеличават химическите вещества (29%), храни (28%) и различни готови продукти (22%). Машините и оборудването също се увеличават като продажна стойност, макар и с малко – 5%.

"В момента имаме пик на цикличното възстановяване в ЕС след кризата. Очаквам икономическия растеж в държавите членки да е около миналогодишния, а това ще донесе и растеж на нашия износ в тази посока", смята Цанов. Според него този растеж ще компенсира донякъде спада към трети страни. Освен това неговото мнение е, че ценовите разлики в края на годината ще започнат да се топят и в крайна сметка това ще помогне за свиването на общата отрицателна разлика при износа.

Спадът на износа като цяло не е изненада. Повечето анализатори го очакваха именно заради множеството икономически и геополитически проблеми в света. За разлика от миналата година, когато експортът нарасна с 5.2%, тази година той няма да бъде двигателят на икономиката. "Чисто икономически растежът на БВП тази година ще се движи основно от вътрешното потребление, а износът няма да има кой знае какъв принос", смята Методи Цанов. Той смята, че потреблението няма да успее да компенсира напълно спада на износа, но очаква растежът да остане близо до нивата от миналата година.