Изнасяме, макар и по-евтино
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Изнасяме, макар и по-евтино

Близо 70% от стоките пътуват за някоя от 27-те държави членки, от които за шест месеца сме получили 12 млрд. лв.

Изнасяме, макар и по-евтино

Основна причина за спада на стойността на износа е цената на суровините, металите и петрола по световните борси

7994 прочитания

Близо 70% от стоките пътуват за някоя от 27-те държави членки, от които за шест месеца сме получили 12 млрд. лв.

© В© Bobby Yip / Reuters


Експортът на стоки с висока добавена стойност расте

Стойността на стоките, които българките компании изнасят извън граница, е паднала с 3.2% през първото полугодие. Новината не е никак добра предвид важността на експорта и липсата на други толкова мощни двигатели за икономическия растеж. Вътрешното потребление, макар да се засилва, трудно би компенсирало спада на продажбите навън. Чуждите инвестиции намаляват, а държавата няма да може да разчита в голяма степен на европейското финансиране. Статистиката е и леко изненадваща, тъй като очакванията на икономистите в края на миналата година бяха за забавяне на растежа, а не за такова потъване. Вторият прочит на данните обаче показва, че нещата не са чак толкова страшни.

На първо място трябва да се отбележи, че експортът пада само в посока държавите извън Европейския съюз, докато към общността те растат стабилно. Освен това стойността на общо изнесените продукти наистина намалява, но като обем се увеличава. Тази "аномалия" е продиктувана от ниските цени на суровините, металите и горивата, чиято стойност все още е доста под миналогодишните нива. Към добрите новини трябва да се добави, че структурата на външната ни търговия продължава да се подобрява и българските форми продават все повече готови продукти с по-висока добавена стойност за икономиката за сметка на необработените суровини и метали.

Сиво вместо черно

На пръв поглед картината изглежда мрачна. Общият експорт пада, а към трети страни – с над 15%. Нещата обаче не са толкова зле, ако погледнем пазара в Европейския съюз, където ръстът за полугодието е 3.5%. Разликата между двата процента изглежда внушителна, но благодарение на мащаба влиянието на растежа в ЕС е по-значимо. Близо 70% от стоките пътуват за някоя от 27-те държави членки, от които за шест месеца сме получили 12 млрд. лв. И ако продължим с абсолютните числа, за първите шест месеца от пазара в ЕС сме получили с 0.5 млрд. лв. повече спрямо предходната година. Такова нарастване статистиката е отчитала само веднъж досега – през бомбастичната 2011 г. Тогава през някои от месеците бяха отчитани ръстове от 40%, които обаче бяха продиктувани от срива предходните две години.

Стойността на износа е от значение. Колкото е по-висока тя, толкова повече средства влизат в българската икономика. Те могат да бъдат използвани за разширяване на бизнеса, за създаване на нови работни места и съответно за повишаване на общия стандарт на живот. От тази гледна точка, изглежда, България ще загуби през 2016 г. Вторият прочит на данните обаче показва, че общият обем на изнесената продукция расте – с 5.5%. Това означава, че българските производители намират пазар за своята продукция, въпреки че нито в Европа, нито в света като цяло икономическата ситуация е твърде обнадеждаваща. И в бъдеще с повишаването на международните цени може да се очаква и сериозен скок на приходите.

Добра новина има и по отношение на структурата на износа. Все повече машини, части и други продукти с добавена стойност към нашата икономика се изнасят към ЕС. За пръв път през 2016 г. вече групата "Машини, оборудване и превозни средства" се превръща в най-голямата група. Изнесена е продукция за 4.1 млрд. лв., а годишното нарастване е с 5%.

Привнесен спад

Всъщност стойността на износа през тази година намалява по причини, изцяло независещи от ситуацията в страната. Основен фактор за движението надолу са падащите цени на суровините, металите и петрола. А към това трябва да се добавят икономическите проблеми на някои от основните ни търговски партньори извън ЕС. "Няма нищо притеснително за българския износ отвъд това, което се случва на международните пазари и при икономиките, към които изнасяме", коментира икономистът от "Инфограф" Методи Цанов.

Средната цена на петрола сорт "Брент" през май 2016 г. е била около 45 долара за барел. Година по-рано цената е била с 30% по-висока. А разбивката по групи стоки, които българските фирми изнасят, показва, че най-голям ефект върху спада оказват нефтопродуктите, които се влияят пряко от цената на нефта. Стойностният обем на тази група за първите пет месеца на годината намалява с над 36%.

Втората група с най-голям спад за периода януари - май са и т.нар. продукти от различни материали (например преработени метални руди). Годишното понижение е близо 18%. Сравнение между цените на медта например показва, че стойността й е с 20% по-ниска спрямо миналата година. Още по-голяма е разликата има при стоманата - 35%. Трябва да се има предвид, че в тази група попада продукция например на медодобивния комбинат "Аурубис", който през април и май почти не работеше заради планов ремонт. Предприятието е най-големият единичен износител в България.

Към тези пречки трябва да добавим и поевтиняването на долара. Това е проблем за българските износители, които търгуват пряко с държавите извън ЕС, където търговията е основно в долари. Слабата американска валута оказва и косвен негативен ефект чрез европейските партньори, чиито продукти стават по-скъпи и съответно по-неконкурентоспособни. А България е част от веригата на доставки.

Освен всичко износът през първата половина на годината страда заради икономическите трудности в някои от големите търговски партньори на България. Така например забавянето в Китай засяга износа ни на суровини, който се е свил с 5%. Като цяло износът ни към Китай, който се състои основно от мед и медни продукти, е намалял с 25% на годишна база. Проблемите на Турция също си личат силно. Спадът на продажбите в тази посока се е свил с 14%. Подобна е ситуацията при Русия, Египет и Обединените арабски емирства.

Експортът на стоки с висока добавена стойност расте

Стойността на стоките, които българките компании изнасят извън граница, е паднала с 3.2% през първото полугодие. Новината не е никак добра предвид важността на експорта и липсата на други толкова мощни двигатели за икономическия растеж. Вътрешното потребление, макар да се засилва, трудно би компенсирало спада на продажбите навън. Чуждите инвестиции намаляват, а държавата няма да може да разчита в голяма степен на европейското финансиране. Статистиката е и леко изненадваща, тъй като очакванията на икономистите в края на миналата година бяха за забавяне на растежа, а не за такова потъване. Вторият прочит на данните обаче показва, че нещата не са чак толкова страшни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    iliyan_slavov avatar :-|
    Илиян Славов

    В предпоследния абзац има грешка.
    Говори се за "поевтиняване на долара" и след това за "силната американска валута" - това са две противоположни неща и няма как и двете да са верни.
    Иначе вярното е, че в момента долара е силен и всички ние, които произвеждаме в евро сме облагодетелствани защото продукцията ни е по евтина в долари - точно обратното на това, което пише в абзаца.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK