Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
5 12 авг 2016, 15:36, 13547 прочитания

Рециклирани милиони

Нов рунд на противопоставяне в бизнеса със скрап заради разпределението на продуктовите такси за излезли от употреба автомобили

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

18 общини се състезават за финансиране за компостиращи инсталации

Средствата са по ОП "Околна среда" и общата им стойност е 98 млн. лв.

16 авг 2016

Свързаност и много Панама

Едни и същи лица контролират и събирането на продуктовата такса за излезли от употреба автомобили, и бизнеса с рециклирането

12 авг 2016

Рециклиране без конкуренция

Таксата за внос на автомобили

12 авг 2016

Рециклирането в ЕС - дяволът e в детайлите

Важен е не броят на организациите, а принципите, по които се управлява процесът

12 авг 2016

В страната на старите коли

Продажбите на нови и употребявани автомобили се увеличават, но въпреки това още дълго време ще плащаме цената на цапащия автопарк

29 юли 2016

България е в световния топ 3 при износа на десет стоки

Страната се изкачва до 64-о място в глобалната класация заради чуждестранните инвестиции

19 юли 2016
Преди два броя посветихме темата на "Капитал" на силно овехтелия автопарк в България, в който 85% от над четирите милиона автомобила са над 10-годишни, а тенденцията е вносът на коли втора ръка да расте още. Тази иначе потискаща статистика следва да звучи ободряващо поне за един сектор - на рециклирането и търговията със скрап.

Нормално е да си представите, че играчите в него купуват вече непотребния автомобил от собственика му и след разкомплектоването му с продажбата на металите, резервните части и други компоненти формират печалба. Картината наистина е такава, но те работят при доста различни условия. Причината е, че държавата е включила в този пазар и друг пазар - на продуктовите такси от автомобилния внос, като е разрешила на силно ограничен брой компании да ги събират. Те имат специфични екологични цели и нямат право да формират и разпределят печалба за разлика от подизпълнителите, с които сключват договори за конкретните дейности по събирането, рециклирането и оползотворяването на излезлите от употреба коли.

Таксата се дължи по Закона за управление на отпадъците в изпълнение на политиката на ЕС за "разширена отговорност на производителя", чиято цел е да се намалят депонираните отпадъци чрез максималното им оползотворяване. Държавите сами избират модела, по който да я прилагат, но ефектите, не само от българския модел, са повод за обмисляно прецизиране на правилата.

Колективните спонсори

В столичния КАТ има будки на различни застрахователни брокери, но най-много са гишетата на "Грийн брокеридж". Само на тях в цялата страна всъщност може да се плати и задължителната продуктова такса, наричана неправилно и екотакса, при регистрацията на автомобил в България. Алтернативата - по банков път в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към Министерството на околната среда и водите (МОСВ), е много малко използвана.



Таксата се събира по евродирективата 2000/53/EC, която вменява на производителите и вносителите на автомобили отговорността и за излезлите от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), т.е. за тяхното събиране и оползотворяване. Тази отговорност бива организационна, какъвто е индивидуалният случай с вносителя на "Шкода" у нас, или финансова, какъвто е общият случай в България. Финансовата отговорност на практика се поема от купувачите, защото, дори ако фирмите - вносители на автомобили, ги регистрират в КАТ и плащат таксата, тя се включва в цената им. (Виж повече каква е практиката в Европа.)

Според наредбата за определяне на размера и реда за плащането й, която се подписва ежегодно от министъра на околната среда, право да я събират имат държавното ПУДООС и три частни акционерни дружества, които наричат себе си организации. Статутът им по същество е такъв - защото не формират печалба, но регистрирането им като акционерни дружества им дава право на търговска тайна, която, както ще стане ясно, е ключов проблем с прозрачността за целия сектор.

Удостоверението в зелен цвят и с холограмен стикер на луксозна хартия означава, че платилите определената сума стават формално част от колективната система по Закона за опазване на околната среда. С други думи, стават спонсори на дейностите по рециклирането на излезлите от употреба коли, но това съвсем не им гарантира правото на ясна и прозрачна информация за изразходването на средствата. А те не са малко - по груби оценки около 50 млн. лв. годишно. Миналата година продуктовите такси поскъпнаха, и то чувствително, за внасяните по-стари коли.

Гишетата на "Грийн брокеридж" в КАТ са широката част на фунията, в която тези средства се вливат, за да се разпределят между
"Българска рециклираща компания", "Ауторек" и "Българска организация за автомобили", единствените с разрешение да събират продуктови такси срещу изпълнение на зададени им национални цели - брой рециклирани ИУМПС за година, определян според броя на пуснатите на пазара автомобили. Вносителят на "Шкода"- "Еуратек" ООД, самостоятелно организира и плаща рециклирането на определения му брой излезли от употреба коли на база на внесените от него.

Неизбежният сблъсък

В трите организации има общо 19 фирми акционери, повечето създадени през 2013 г., когато е въведен сегашният режим, по който частни компании получават разрешение да събират продуктовата такса за ИУМПС. Те са длъжни да управляват целия процес по оползотворяването на посочения им брой превозни средства. Ако идеята на европейската директива е предвиждала конкуренция в дейността им и на пазара, в който участват, справката с Търговския регистър и системата ДАКСИ говори по-скоро за едно голямо семейство. А когато акционерите в тези иначе nonprofit организации са свързани и с бизнеса със скрап, насоченият към тях финансов поток от таксите прави неизбежни подозренията, че става въпрос за осигуряване на пазарно предимство (виж графиката и текста "Свързаност и много Панама").

Екоминистерството отказва да разреши на други рециклиращи компании да събират таксата за ИУМПС в подобни организации, без значение дали отговарят на изискванията му. И вече два пъти е осъдено от Върховния административен съд. Преди около три месеца една от големите фирми в бранша - "Феникс инверс" ООД, спечели окончателно продължилото две години дело. "Моята фирма е една от големите в бранша. На площадката разполагам с шредерна инсталация за 2 млн. лв., но въпреки това юрисконсултът на МОСВ поиска да доказвам, че имам капацитет да върша тази дейност", каза пред "Капитал" собственикът й Михаил Михайлов. Той е подал документи за получаване на разрешение през 2014 г., но му било отказано.

Другото дело е спечелено много по-рано от великотърновския предприемач Теодосий Теодосиев и той подготвя жалба до съда в Страсбург.


Събиращите продуктовата такса дружества контролират основната част от бизнеса с рециклирането на коли и са представлявани от Българската асоциация по рециклиране (БАР).
Останалите, предимно по-малки играчи с лицензирани от МОСВ площадки, които са отрязани от достъп до този ресурс, естествено се смятат за дискриминирани. Още повече че законът задължава общините да сключват договори с организациите и само ако на територията им не оперира такава, могат да се договорят с други фирми. Част от тях - около 50, са обединени в Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ). Тя е сигнализирала Европейската комисия със становище за статута на таксите за ИУМПС като публични средства и е получила отговор, че казусът се разглежда от Генерална дирекция "Конкуренция".

Покрай промени в Закона за управление на отпадъците, макар и не в тази му част, логично този сблъсък на интереси отново стигна до парламента и правителството.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ПИБ: Цеко Минев не е собственик на "Юлен" 32 ПИБ: Цеко Минев не е собственик на "Юлен"

"Капитал" потърси банката и акционера й за коментар, след като премиерът публично посочи Минев като реален собственик

16 фев 2018, 14383 прочитания

Атрактивните формати Атрактивните формати

С какви предизвикателства се справят трима организатори на събития

16 фев 2018, 2316 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Кой предаде Бююк

Освен тотално незаконна договорката за предаването на гюлениста oтдалечи рязко България от демократичните ценности

Пазарните мускули на MultiSport

За две години и половина "Бенефит системс България" стигна до 50 хиляди клиенти, на които предлага достъп до над 600 зали

Планина от съвети

Как да се подготвим за планина през зимата и какво да правим в случай на инцидент

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Книга: Паринуш Сании - "Бащата на другия"

Една от най-търсените книги в Иран - вече и на български

Кино: "Лили Рибката"

Полът е вълшебство в модерната приказка на Ясен Григоров

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 17.02.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал"

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.02.2018 Прочетете