С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 12 авг 2016, 15:27, 17691 прочитания

Завръщането на енергийните зомбита

АЕЦ "Белене" и "Южен поток" се завръщат. С тях и рисковете България да загуби милиарди

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След като бяха мъртви за известно време, АЕЦ "Белене" и газопроводът "Южен поток" отново правят опит да се съживят. Вече съвсем официално българското правителство в лицето на премиера Бойко Борисов обяви, че строежът им се възобновява, и двете зомбита на българската енергетика изплуваха отново. "Белене" трябва да се строи, тя вече не е хипотеза. В противен случай ще имаме много скъпи реактори в някой музей", каза Борисов пред "Нова телевизия".

Миналата седмица правителствената информационна служба дори се опита да види "зелена светлина" за двата проекта от писмо на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер до премиера. С него той отговаряше на притесненията на Бойко Борисов за енергийните проекти у нас и нямаше нищо толкова специфично, колкото гръмките обяви на няколко медии у нас. "Позицията на Европейската комисия за "Южен поток" остава същата. "Южен поток" може да бъде построен. Условията за това са ясни от много време", казаха официално от пресслужбата на ЕК. Т.е. нищо не се е променило от 2014 г. досега.


Обективно погледнато, България е притисната да намери решение на двата проблема. Заявката на Русия, че ще възобнови проекта за строеж на "Турски поток", може да лиши "Булгартрансгаз" от около 160 млн. лв. годишни приходи, тъй като настоящият транзит на руски газ за Турция ще се пренасочи през евентуалния нов газопровод през Черно море. АЕЦ "Белене" пък кърви с по 167 хил. евро на ден. Това е компенсацията, която Международният арбитраж в Женева осъди Националната електрическа компания да заплаща на "Росатом", ако не погаси веднага присъдената на руската компания сума от 620 млн. евро за поръчаното, но неплатено оборудване за спрения проект за ядрената централа.

Възобновяването на строежа "на авось", както биха казали руснаците, е не само погрешно, но и ще доведе до огромни загуби за България. Единствената възможна тактика за правителството е да търгува "Южен поток" за АЕЦ "Белене". Но това няма да стане с безсмислени увертюри за демилитаризация на Черно море или отказа от обжалване на решението за "Белене" в Женева. Както се казва, Москва на сълзи не вярва.

"Южен поток" 2.0



Преговорите за "Южен поток" никога не са спирали, дори след като руският президент Владимир Путин обяви края му през декември 2014 г. Още през март следващата година например вицепремиерът Ивайло Калфин беше на посещение в Москва за среща с руския си колега, министъра на труда и социалната защита Максим Топилин. Прозрачната цел обаче беше опипване на почвата за възобновяване на проекта. Русия съвсем демонстративно отказваше да закрие проектните компании за изграждането на "Южен поток". Да не говорим, че руската компания плати близо 100 млн. евро (по 606 евро за квадратен метър) за терен на "Паша дере" край Варна през септември 2014 г. Това вече беше в мандата на служебното правителство, когато проектът беше официално замразен. Със сигурност от "Газпром" са имали известно основание да се надяват кабинетът на ГЕРБ, който дойде на власт няколко месеца по-късно, да продължи изграждането на газопровода.

Както се оказа малко по-късно, второто правителство на Борисов наистина е започнало да чертае планове за възобновяване на "Южен поток". Само десет дни след изказването на Путин кабинетът изпрати писмо до Европейската комисия, с което я информира, че иска да се изгради газов хъб, до който да се доставя газ от различни дестинации и след това да се разпределя до различни потребители. Липсата на ясна бизнес логика (всяка околна страна, която е по-значим консуматор, отдавна има повече опции за доставки) показваше, че идеята е прозрачен камуфлаж за подновяването на "Южен поток". Както по-късно каза за "Капитал" вицепремиерът Томислав Дончев, който движи създаването на енергийния газоразпределителен център в България (т.нар. хъб): "Без газопровод през Черно море не можем сериозно да говорим за такъв център." Михаил Корчемкин, собственик на East European Gas Analysis, например смята, че ако някога има хъб в Югоизточна Европа, той по-логично би бил в Турция или Гърция, които имат много повече опции за доставки.

Усилията на правителството обаче имат основания. Един нов газопровод към Турция няма как да бъде запълнен (в следващите няколко години не се очаква бум на потреблението на газ там), ако към него не се пренасочи газът, който сега преминава през българската тръбопроводна система към южната ни съседка. Въпреки че "Булгартрансгаз" има договор с "Газпром" до 2030 г., който гарантира 90% от транзитният й капацитет, той не е достатъчна гаранция, че преносът на газ няма да секне. Руската компания има договор за пренос с украинската "Укртрансгаз" до 2020 г. и вече няколко пъти е декларирала, че има намерение да го прекрати. Ако газ не минава през Украйна, той не може да достига и до България. Тогава "Булгартрансгаз" може само да се надява на международен арбитраж, който да й присъди компенсации.

През 2015 г. "Булгартрансгаз" е получила 206 млн. лв. за транзит на газ, като 84% от количествата са за Турция, се вижда от финансовия отчет на държавното дружество. Въпреки че евентуалната загуба не е чак толкова голяма - около 160 млн. лева годишно, на фона на вечно финансово разклатената българска енергетика те не са за пренебрегване.

Опитите за създаване на условия за осъществяване на "Южен поток" не са от вчера и всъщност ферментират още от времето на правителството на Пламен Орешарски. За разлика от тогавашния скандален опит морският участък на газопровода (т.е. 24 км в български териториални води и суша) да бъде изключен от действието на европейското законодателство идеята с газовия хъб е доста по-софистицирана.

Реформираният "Южен поток" (или по-скоро това, което остане от него) ще се простира между Русия и България. Той няма да доставя природен газ на крайни потребители, а ще завършва в газовия хъб край Варна. По този начин той няма да се квалифицира като "преносен", а като "upstream" (т.е. свързващ находища с преносната мрежа). Търговците ще купуват газпромовския продукт във Варна, а след това ще го транспортират сами по мрежата на "Булгаттрансгаз". От инвестиционните намерения на държавната компания е ясно, че целта е той да достига Централна Европа през Румъния. Ако морската част на "Южен поток" бъде призната за upstream газопровод, за него няма да важат изискванията за достъп на трети страни (т.е. конкуренти на собственика на тръбата) до него - основната причина "Газпром" да не желае да спазва европейското законодателство. Подобна е регулацията в Италия с нейните средиземноморски газопроводи.

По неофициална информация българското правителство вече преговаря за една тръба с годишен капацитет от 15-16 млрд. куб.м газ вместо първоначално планираните 63 млрд. куб.м. Евентуалната печалба от този проект няма да бъде много голяма, дори може и да не покрие загубите от евентуалното пренасочване на сегашния газов транзит през България. Но все пак не бива да се забравя, че голямата печалба от "Южен поток" всъщност бяха скромните около 5 - 10 млн. лв. годишно - предвидената годишна възвращаемост на проекта, минус разходи на БЕХ за заема към "Газпром", с който държавният холдинг финансираше участието си.

От Европейската комисия изтъкнаха, че не биха искали към настоящия момент да коментират "Южен поток", но подчертаха, че целта на енергийния съюз е страните членки да имат три източника на газ. Нещо, което очевидно руският газопровод не постига.

В същото време в ЕК има разделение сред част от експертите (които не искат да бъдат назовавани с имената си) дали трябва, или не трябва да има "Южен поток". Някои от тях смятат, че от нова руска тръба, с много по-малък от преди планирания капацитет, би имало смисъл. В Европа добивите на газ спадат, а доставките на руската компания през повечето време са на по-изгодни цени. Особено ако "Газпром" е принуден да продава на пазарна основа, както се случи с газа, който руската компания доставя в Германия през "Северен поток". Една от основните причини за спада на цените на газа в Европа през последните години, освен падналите петролни котировки, е именно изсипването на огромни количества суровина на спотовите пазари (т.е., където се търгува ежедневно, за разлика от дългосрочните договори).

В самата Русия интересът към износа към Европа беше подновен, особено след като планираният грандиозен проект "Силата на Сибир", който трябваше да пренасочи експорта на газ към Китай, затъна в проблеми, а Япония намали покупките си на втечнен газ. В същото време по изчисление на руската Сбербанк "Газпром" вече е инвестирал 15 млрд. долара в "Южен поток", така че сега му е трудно да се откаже от него. Според Михаил Корчемкин едва ли "Газпром" ще хвърли още 20 млрд. долара за нова инфраструктура. При всички положения според него няма как едновременно да бъдат построени и "Турски", и "Южен поток". Въпросът е кой ще даде "стоманобетонните гаранции", които бяха поискани миналата седмица от руския президент Владимир Путин.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Кандидатът за правосъден комисар разследван за корупция, БСП избра кметове Уикенд новини: Кандидатът за правосъден комисар разследван за корупция, БСП избра кметове

Саудитска Арабия намали производството на петрол след атака с дронове, фоторепортер на "Клуб Z" е арестуван

15 сеп 2019, 1057 прочитания

БСП окончателно утвърди кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София 1 БСП окончателно утвърди кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София

След скандал с местната структура Националният съвет на БСП номинира Анелия Клисарова за кмет на Варна

15 сеп 2019, 797 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Рециклирани милиони

Нов рунд на противопоставяне в бизнеса със скрап заради разпределението на продуктовите такси за излезли от употреба автомобили

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

Сметка за 600 милиона: обществените поръчки в края на мандата на Фандъкова

Дългосрочните поръчки за сметосъбиране, поддръжка и RDF бяха раздадени преди изборите и оставят следващия кмет с вързани ръце

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател