Какво научихме от резултатите за банките
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво научихме от резултатите за банките

Истинският стрес тест за управляваната от Димитър Радев централна банка ще е да стъпи на резултатите от проверките и да защити заявката си за адекватен и затегнат надзор.

Какво научихме от резултатите за банките

Прегледът и тестовете потвърждават, че банковият сектор е на две скорости

Николай Стоянов
38784 прочитания

Истинският стрес тест за управляваната от Димитър Радев централна банка ще е да стъпи на резултатите от проверките и да защити заявката си за адекватен и затегнат надзор.

© Надежда Чипева


Публикуваните от БНБ резултати от прегледа на качеството на активите (AQR) и стрес тестовете на банките нагледно потвърждават, че секторът е разделен на две скорости - банки с местни собственици и такива част от чужди групи. Дълги години те се различават като практики, като темп на растеж и дори и като отношения с регулатора. Това е теза, която, макар и като публична тайна, битуваше още преди фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ), и която по-късно беше констатирана и публично развита в критичен доклад на Европейската комисия, който е и основната причина за констатираните прекомерни макроикономически дисбаланси в страната.

Сега констатациите са именно за необходимост от най-съществени корекции в капитала на банки с местни собственици, макар и не на всички. Основната част от понижението на капитала в следствие на прегледа, както и най-съществените мерки, са концентрирани в ПИБ и Инвестбанк. Стрес-тестовете обаче също показват относително по-голяма уязвимост на местните играчи (вижте резултатите банка по банка тук). При развитие на утежнения сценарий съотношението на базов капитал от първи ред на Интернешънъл асет банк би се понижило с над 10 пункта до 3.7% - под приеманото за сигурно ниво 5.5%. Също така големи корекции биха претърпели дъщерната на КТБ Виктория (-25 процентни пункта) и свързаната с групата "Химимпорт" Тексимбанк (12 пр. пункта).

Същевременно повечето банки, част от големи чуждестранни групи, претърпяват минимални корекции на фона на размера на балансите си. При няколко като Сибанк, Алианц банк, Прокредит банк дори нетните корекции възлизат на нула. Като цяло при тях и ефектите при стрес теста са по-приглушени.

Това обаче са неща, които трудно могат да се окачествят като новина. Дори и изтеклите в публичното пространство доклади от надзорни инспекции в КТБ и ПИБ (публикуван в последните дни от Биволъ) от периода 2011-2012 г. показват, че в БНБ има пълно знание за практиките за неправилно класифициране и недостатъчно провизиране, така че едва ли работата на консултанти, влизащи за пръв път в някоя банка, е донесла допълнително информация за банков надзор. Затова и остава ключовият въпрос какво научихме от скъпо струващата проверка.

Разбира се, без детайлна информация къде точно са наложени корекции, трудно могат да се правят генерални изводи и да се критикуват БНБ или одиторите. Въпреки заявките, че резултатите ще бъдат оповестени по формите използвани от ЕЦБ и Европейският банков орган, всъщност БНБ публикува за всяка банка само страницата с основната информация. Детайлните резултати, които съдържат много повече данни по портфейли и класове активи, липсват. Публикувано е само за коя банка каква част от всеки портфейл е проверена, но не и какво е констатирано, а в доклада са дадени само обобщени данни.

Това прави и практически невъзможно да се коментира и дали резултатите освен посоката на проблемите отчитат и пълният им размер.

Една от най-коментираните и потенциално рискови области - кредитирането на свързани лица, практически не е проверена. В доклада на БНБ изрично се казва, че "в случаи на големи и взаимосвързани експозиции, докладвани или идентифицирани като такива, обект на преглед бяха не само тяхната класификация и размерът на обезценка, но и съответствието с надзорните изисквания за такива експозиции."

"В процеса на преглед и анализ на кредитните досиета не бяха открити отклонения от регулаторните изисквания за големи и свързани експозиции. Доставчиците на услуги не откриха разминавания с приложимата регулаторна рамка при прегледа на всички идентифицирани експозиции към свързани лица", се казва още в анализа на централната банка. Това е теза, която трудно издържа на съпоставка дори с публично наличните данни и не успява да разсее по никакъв начин съмнения и разследвания публикувани през годините.

Всичко това би могло да повдигне въпроса дали обявеното финално число на корекции отразява цялата картина. Според БНБ от общата корекция основната част идва от "474.9 млн. лв., произтичащи от 397 случая в размер на 3.7 млрд. лв. от обслужвани експозиции (7.14% от рисково претеглените активи), прекласифицирани като необслужвани експозиции".

Друг момент пораждащ съмнение са преоценките на имоти. Общо в баланса на банковата система има 1.1 млрд. лв. имоти, машини и съоръжения и още инвестиционни имоти за близо 610 млн. лв. - това са в голямата си част активи, придобивани в различни периоди и които банките имат проблем да реализират на пазара без да отчетат загуба. Въпреки това при проверката на най-големите такива активи и след нова оценка от независими лицензирани оценители кумулативният ефект е понижение на балансовата стойност на придобитите активи в банковата система на стойност 41.2 млн. лв.

Донякъде резултатите банка по банка все пак ще проличат в бъдеще, когато влязат в отчетите към 31 декември 2016 г., но и тогава няма да е лесно да се проследи ефекта, тъй като ще се вземат предвид "осъществените действия и техните резултати след 31 декември 2015 г. на основата на одиторска проверка". Освен това от доклада става ясно и че предписаните действия по усъвършенстване на политиките, процедурите и операционните правила се изисква да бъдат предприети до края на 2016 г., а мерките за намаление на рисково претеглените активи и капиталовите планове - до средата на 2017 г.

Така отговорът дали резултатите показват цялата картина или само едрите щрихи се отлага още повече. При такова упражнение е ясно, че никой регулатор не би искал да индуцира паника и че при възможност би заложил на способността си с адекватен и затегнат надзор да изчиства проблемите. Управителят на БНБ Димитър Радев даде такава заявка и сега истинският стрес тест за централната банка ще е да стъпи на тези резултати и да я защити.

Публикуваните от БНБ резултати от прегледа на качеството на активите (AQR) и стрес тестовете на банките нагледно потвърждават, че секторът е разделен на две скорости - банки с местни собственици и такива част от чужди групи. Дълги години те се различават като практики, като темп на растеж и дори и като отношения с регулатора. Това е теза, която, макар и като публична тайна, битуваше още преди фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ), и която по-късно беше констатирана и публично развита в критичен доклад на Европейската комисия, който е и основната причина за констатираните прекомерни макроикономически дисбаланси в страната.

Сега констатациите са именно за необходимост от най-съществени корекции в капитала на банки с местни собственици, макар и не на всички. Основната част от понижението на капитала в следствие на прегледа, както и най-съществените мерки, са концентрирани в ПИБ и Инвестбанк. Стрес-тестовете обаче също показват относително по-голяма уязвимост на местните играчи (вижте резултатите банка по банка тук). При развитие на утежнения сценарий съотношението на базов капитал от първи ред на Интернешънъл асет банк би се понижило с над 10 пункта до 3.7% - под приеманото за сигурно ниво 5.5%. Също така големи корекции биха претърпели дъщерната на КТБ Виктория (-25 процентни пункта) и свързаната с групата "Химимпорт" Тексимбанк (12 пр. пункта).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 2
    kyo50432893 avatar :-P
    Георги

    Аз пък научих, че банките държат имоти за 9.1 млрд. лв. "Инвестират" в бетонни кутийки :)

  • 3
    ve6ter avatar :-|
    ve6ter

    можеше все пак да отчетете и факта, че чуждите банки вече са си взели поуки от международните стрес тестове.А за нашите това го играят за първи път. Освен това майките на чуждите са се погрижили да глътнат при себе си част от пасивите непосредствено преди стрес теста на БНБ.

  • 4
    julida avatar :-|
    Karamelski

    Ники, в следващите дни ще е добре да ни запознаеш как са били оценени портфейлите на банките в акции и облигации, пак в свързани лица - това също е много интересно!! За кредитните портфейли ние си знаем..

  • 5
    yankovasilev avatar :-(
    yankovasilev

    Да, бе - защо никой и дума не обелва за това, че чуждите банки вече са го играли тоя мач, при това със сериозен неуспех! А сега - видите ли, малко по-късно, българските им поделения даже и при негативна перспектива - не мърдат и на йота!.. :-/
    Та на някои от техните майки ЕЦБ продължава да налива ликвидност в пъти по-голяма от тази, която българската банка вече върна!!! :-)

  • 6
    mammita avatar :-|
    mammita

    "Друг момент пораждащ съмнение са преоценките на имоти. Общо в баланса на банковата система има 1.1 млрд. лв. имоти," На мен също ми е много интересно това. МНого банки станаха собственици на МОЛове, които са за по десетки, че и стотици милиони левове. Сградите стоят празни. Лудите от онези години да пръскат пари за подобни инвестиции свършиха и едвам се намират наематели, какво да кажем за купувачи. http://www.bgnes.com/biznes/ikonomika/4420150/

  • 7
    vladislav_paunov avatar :-|
    Molotov

    При КТБ се видя нагледно риска произтичащ от свързаните лица. Видяха се и много политически субекти, съдии, прокурори, съмнения за търговия с влияние и пр. Е, видяха се и... се заметоха под килима. Това означава ли, че ги няма вече или просто се крият зад бамковата тайна!?

  • 8
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    Иначе казано, пазете се от родни назначени банкери и въобще от банки регистрирани в БГ, фонда за гарантиране на депозитите е празен.

  • 9
    tambuktu avatar :-|
    Стефан Ангелов

    Поредното интересно обръщане на внимание на някои не толкова забележими тенденции... в случая за степента на изменение на капиталовата адекватност при "стреса", но Ники.... остава съмнението за това дали се прави от професионализъм или за да се "намерят" негативни отблясъци за неудобните Бг банки (в случая Интернешънъл и тексим) като удобно не се споменава, че за най-малките банки е нормално да имат най-голямо отражение при "стрес" и съвсем не се отбелязва друга малка, но вече неБг банка като Токуда където имаме едни близо 19 пункта изменение на капиталовата адекватност при утежнения сценарий! Трябва Капитал да си го кръстите ЗаЧуждияКапитал, та нещата да са си ни по-ясни и на нас четящите ви :-)

  • 10
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Лоша рамка - лоша проверка. Несъстоятелни избоди, непроверени кредити към свързани лица. Няма как да ги намериш, като гледаш само най-рисковите активи. Банките просто не ги поставят там.

    Впечатлен съм от резултатите на БАКБ - банка с мажоритарна българска собственост. Ако проверките бяха преди 2 години, щяха да са яркочервени. Имаха едно от най-високите нива на лоши кредити. Сега банката се представя сравнително добре.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK