Заетостта расте, но с малко
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Заетостта расте, но с малко

По-малкото хора в работоспособна възраст обясняват спада на обезкуражените и младежката безработица

Заетостта расте, но с малко

Подобрението е само при по-възрастните, а работещите хора 15 - 44 години са намалели с над 13 хил. души

22657 прочитания

По-малкото хора в работоспособна възраст обясняват спада на обезкуражените и младежката безработица

© Цветелина Белутова


В страната работят 3.03 млн. души към средата на годината.
Работещите хора между 15 и 44 години са намалели с над 13 хил. души.

Пазарът на труда се подобрява за десето поредно тримесечие, средно към средата на тази година заетите в икономиката са с 22 хил. повече спрямо юни 2015 г. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ), в които освен работещите на трудов и служебен договор влизат още самонаетите, хората на граждански договор и всички, които получават доходи от положен труд. От числата се виждат още две добри новини – младежката безработица намалява и като дял, и номинално. Освен това броят на т.нар. обезкуражени, които отдавна не намират заетост, също се свива.

Така през второто тримесечие общият брой на заетите в икономиката е 3.03 млн. души, което е най-голямото число за последните пет години. Преди седмица излязоха данни, че наетите на трудов договор са 2.36 млн., т.е. в страната 670 хил. души са в свободните професии. От данните излиза, че ако заетите са нараснали с едва 22 хил. за година, а при наетите увеличението е 46 хил. души, компаниите са ангажирали повече персонал на договор, докато самонаетите са се свили. Извън пазара на труда са около 430 хил. души - безработни и обезкуражени. Останалата половина от населението са деца, учещи, пенсионери, болни или избрали да не работят.

Данните на НСИ показват ясно няколко тежки проблема. На първо място структурата на пазара на труда продължава да се влошава. Основната част от новосъздадените работни места са при хората над 45 години, в което няма нищо лошо, проблемът е, че заетостта сред младите пада. Голяма част от отчетеното свиване при младежката безработица и на обезкуражените пък се дължи на общия демографски спад на населението - заради ниска раждаемост и емиграция.

Пазарен дефицит

От данните на НСИ се вижда, че броят на заетите намалява най-много при хората между 25 и 44 години, т.е. най-работоспособното население. Общо понижението е с 11.9 хил. души, а към тази бройка трябва да добавим и свиването с 1.4 хил. души при най-младите – от 15 до 24 години. Това намаление се компенсира изцяло от увеличението при по-възрастното население (с 35.4 хил. души).

Новите работни места, въпреки че са при по-възрастните, са от полза на цялата икономика. От една страна, тези хора се активират за по-активен живот, а от друга, техният жизнен стандарт се увеличава. Това се отразява под формата на повече потребление, което пък е отговорно в най-голяма степен за постигнатия икономически растеж от 3% през второто тримесечие на тази година. От друга страна, показва, че работодателите все по-трудно намират млади и квалифицирани хора за работните позиции.

Според Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в анализаторската компания "Индъстри уоч", бизнесът все по-трудно намира хора за разширяване на дейността. "Пазарът на труда е на пластове. Първо бяха обрани най-квалифицираните. Сега се търсят хора с поне някакъв трудов опит, но ще дойде момент, когато работодателите ще трябва да работят с най-неграмотните и хората без никакъв опит", смята икономистът. И според него сме на ръба това да се случи.

По-малко младежи

Намалението при работещите млади хора има няколко обяснения. Те са свързани със спада на общия брой на икономически активното население в България. Част от по-младите и образованите предпочитат да напуснат страната. Друга част от свиването се дължи на чисто механичното преминаване на работещите от една възрастова група в друга, а няма по-млади хора, които да ги заместят. Общият брой на работната сила при хората между 15 и 44 години е намалял с над 73 хил. души за една година. И въпреки този спад броят на хората в тази възраст без работа е нараснал с над 13 хил. души.

По-малкото хора в работоспособна възраст обясняват и спада на обезкуражените - хората, които дотолкова са се отчаяли, че няма да си намерят работа, че дори не искат да търсят. Техният брой се е свил с близо 9 хил. души. Още по-дълбок разрез на пазара на труда показва, че намалението при отчаяните хора е почти изцяло в селата, а към това трябва да добавим, че при хората между 25 и 44 години отчаяните дори се увеличават.

Привидно добрата новина около спада на младежката безработица (до 29 години) също може да се обясни със с намалението като цяло в броя на икономически активното население в тази възрастова група. През второто тримесечие безработните младежи са паднали под 460 хил. души, докато предходните две години те дори растяха.

Доходите на домакинствата растат, разходите намаляват

Друга статистика на НСИ за второто тримесечие показва, че брутният доход на човек от четиричленно домакинство се е увеличил с 3% на годишна база до 1 239 лв. В същото време разходите падат с 1.5% до 1 076 лв. Повече от половината от дохода на домакинствата продължава да идва от работна заплата, но неговото значение в целия доход намалява с 4% спрямо периода януари – март. За сметка на това значението на пенсията се увеличава през второто тримесечие и вече е близо 1/3 от общия доход.

С над 50% се увеличават обезщетенията и помощите, които получават домакинствата като част от общия им доход. Заемите, които също влизат в сметката, са нараснали с 30% за три месеца. И въпреки че разходите на домакинствата са намалели, те са започнали да харчат в по-голяма степен от своите спестявания, а този разход е нараснал с 24% спрямо първото тримесечие. НСИ отчита и трансферите от други домакинства, които са се увеличили с над 26%.

Почти 1/3 от разходите на домакинствата в България са за храна. На второ място са разходите за жилище (16.6%), следвани от тези за транспорт и съобщения (11.3%).
В страната работят 3.03 млн. души към средата на годината.
Работещите хора между 15 и 44 години са намалели с над 13 хил. души.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    t_ avatar :-|
    t_

    "Пазарът на труда е на пластове. Първо бяха обрани най-квалифицираните. Сега се търсят хора с поне някакъв трудов опит, но ще дойде момент, когато работодателите ще трябва да работят с най-неграмотните и хората без никакъв опит", смята икономистът. И според него сме на ръба това да се случи."
    Мдааа, много хора просто зарязоха по - ниските заплати тук и отидоха да работят в други страни. Проблемът се задълбочава, защото заплатите тук са достатъчно ниски, та да не можем и чужденци да привлечем даже. Изходът е ясен - крайно време е голяма част от българските работодатели да започнат да си мислят за персонала като актив и да го развиват, поощряват и т.н. В противен случай - ситуацията по - горе. В някои сектори не сме на ръба да се случи, вече се е случило.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK