Най-скъпият тунел: Сблъсък между много чужди и местни строители
Цената от 250 млн. лв. за "Железница" привлече много италиански, испански и турски компании, както и българските големи дружества
Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
Най-голямата строителна поръчка очаквано предизвика силен интерес. Основната разлика с предишни търгове е, че за най-дългия (2 километра) и скъп тунел (250 млн. лв.) в България кандидатстват повече чужди, отколкото местни компании. В Италия явно се е чуло за търга, защото в половината от подадените 17 оферти са представени компании от Ботуша. Чуждестранното участие допълват испански и турски фирми, като има едно гръцко и едно полско дружество. Очаквано участват и всички големи български строителни дружества като ГБС, "Хидрострой", "Трейс", "Геострой", "Джи Пи груп", "Станилов". Затова сблъсъкът за голямата поръчка ще е интересен - пътната агенция ще трябва да избира между южноевропейски компании с опит в тунелното строителство и гладни за поръчки български строителни фирми. През последните години чуждите кандидати често бяха отстранявани от състезанието, понякога и заради абсурдни формални основания. Затова търгът за тунела ще е тест за управляващите дали могат да проведат честно състезание.
Италианска инвазия с българска комбинация
Уникалното в тази поръчка е сложността на съоръжението, както и високата цена. След изграждането му тунел "Железница" ще е най-дългият в България. Подобно съоръжение, което да отговаря на съвременните норми за безопасност, не е строено у нас през последните 40 години.
Експерти, близки до поръчката, прогнозираха силно италианско участие заради опита на тамошните компании с тунелното строителство. Прогнозата се оправда, като в 7 от общо 17 оферти има италианско представителство. Самостоятелно играят Astaldi (с оборот от 2.9 млрд. евро, 11 хил. служители, работила в България по жп отсечката Първомай - Свиленград), както и изцяло италианското обединение между Itinera и Sina. Itinera е част от италианския гигант Gavio Gruppo, който освен със строителство се занимава с управление на пътища и тол-системи и има 3.4 млрд. евро приходи. Sina е специализирана в управление на пътни проекти и технически надзор. Италианската строителна "Инч" също е подала самостоятелна оферта и е посочила, че ще ползва за подизпълнител "Сипал", специализирана в проектирането и управлението на проекти.
Заради "тунелните" си проекти италианците са предпочетени и от българските участници, които често търсят външен партньор с малък дял в консорциума, за да покрият изискването за опит. Обединението на "Агромах" например ще си партнира с Oberosler, която е специализирана в изграждането и рехабилитацията на тунели в сложни планински райони. Благоевградската фирма работи през 2015 г. по дострояването на магистрала "Струма" след Сандански и спечели изграждането на отсечката между Благоевград и Крупник. По средата на техния лот се намира тунел "Железница", който беше отделен заради сложността си. Фирмата с всичките й бази, техника и кариери е най-близо до тунела, затова очакванията са цената й да е сред най-ниските.
"Главболгарстрой" също има опит и собствени бази в района на магистрала "Струма". Компанията е предпочела да се яви на търга единствено с дъщерната си "ГБС инфраструктурно строителство".
"Хидрострой" и отскоро дъщерното му "Водстрой 98" също са избрали италиански партньор - Cipa, която има опит със строежа на метрото в редица италиански градове.
Италианската Serenissima Construzioni участва като водещ партньор в обединение с пернишката "Хийт енерджи" (която е собственост на Диляна Авджиева - член на ръководството на партията БДЦ на Христо Ковачки), и софийската "Нет инженеринг". Като подизпълнител обединението е посочило свързваната с Първа инвестиционна банка "ПСТ груп". От сайта на ПСТ пък става ясно, че тя заедно със Serenissima е спечелила два пътни търга в Молдова за 70 млн. евро през май тази година. Società Italiana per Condotte d'Acqua също е водещ партньор в смесено обединение и играе заедно с "Монолит София".
Испанско и турско присъствие
Следващата най-многобройна чуждестранна група в търга е испанската. За пръв път в български търг участва Assignia infraestructuras с местен партньор - "Структор". Assignia с 55-годишен опит зад гърба си е специализирана предимно в железопътното строителство, има и опит с концесионирането на пътища и управлението на тол-системи, като на сайта си е изброила четири свои тунелни проекта. Изцяло испанско е и обединението "Тунел Железница 2016", съставено от Constructora San Jose, Obras Subterráneas (така е продиктувана при отварянето на офертата, но такава фирма няма и вероятно става въпрос за OSSA - Obras Subterráneas) и Ingenieria. Първата е част от Grupo Sanjose, със сериозен опит в мащабни инфраструктурни проекти по целия свят.
"Джи Пи груп" са предпочели испански партньори - "Оз сервисиоси контратас" и регистрираната наскоро в България с испански собственик "София конструксионес и консултас".
Турският строителен сектор също е представен силно в търга. Голямата "Ташяпъ", позната от прекратения търг за магистрала "Струма" (предложи най-ниска цена и беше отстранена), се явява с още два турски партньора (виж таблицата). Duygu, с опит в тунелното строителство, също е подала оферта заедно с български партньори - "Инжконсултпроект" и "Екип 2000 Котов С-ИЕ".
В търга има и гръцки и една полска компания. Aktor си партнира с "Атоменергоремонт" (свързана отново с Ковачки), за подизпълнители са посочени още две гръцки компании. "Трейс груп холд" в обединение с "Евроалианс тунели" пък участва заедно с полската "Мости Катовице".
Изцяло български са обединенията на "Станилов" и "Геострой" (свързана с Цоло Вутов и "Елаците мед").
В следващите месеци тръжната комисия ще провери дали техническите предложения на кандидатите отговарят на условията и евентуално ще им даде възможност да попълнят пропуските. Едва след това ще се насрочи отваряне на ценовите оферти. При класирането цената ще тежи 60%, а техническата оценка - 40%.
Срокът за изграждане на съоръжението е 1400 дни, или почти 4 години. Участъкът ще се намира между км 366 и км 370 на "Струма" - точно по средата на отсечката Благоевград - Крупник. Тунелът ще е с дължина 2 км, които ще се изградят по открит способ и нов австрийски тунелен метод, като поръчката включва още изграждането на 2.46 км открит път и допълнителни съоръжения: мост над р. Струма, надлез над път Е79, надлез над жп линията София – Кулата и надлез над пътя Симитли – Благоевград. Това, което прави проекта особен, е не само дължината на изкопа, но и изискването тунелът да отговаря на съвременните европейски норми за безопасност: специални настилки, светофари, камери за наблюдение, кабинки за аварийни обаждания, евакуационни връзки между двете тръби на тунела. Всички тези елементи ще се контролират от интелигентна транспортна система, чието изграждане и пускане в експлоатация също е част от поръчката. Прогнозната цена през 2014 г. беше 200 млн. лв., но към края на 2015 г. се увеличи на 250 млн. лв. По онова време избухна скандалът с ниската прогнозна цена на магистрала "Хемус", която се оказа двойна след отваряне на ценовите оферти на кандидатите.
14 коментара
4 години за 2 км тунел...не е зле!
Баси кво крадене ше падне не е истина :)
Който се дореди ше облажи стабилно..Аз залагам на дебелия със сигурност.
Други предложения има ли?
С тези 250 милиона Тиквоний със сигурност ще нахрани добре своите олигарси. И разбира се, ще има още и за ремонти, веднага щом тунелът бъде пуснат.
До коментар [#3] от "karen_walker":
Ако не е тиквоний, ще е станиш, орешар или някой друг изрод.Проблема е, че все някой краде и нищо не остава за нас.
Въпросът е да го направят добре и да се поддържа.
А това, че някой ще спечели, стига да не е с нелоялна конкуренция под масата, е най-нормалното нещо.
За съжаления в България не се разбира, че никой няма да ни върши работа защото сме им много симпатични, а за печалба.
Колко ще струва годишно поддръжката на това чудо? А сравнена с поддръжката на другите тунели? Ще имаме ли пари за тая поддръжка всяка година? Да не се окаже, че ще построим супер тунел, но няма да има пари за охрана, камери и други важни неща?
Щото в поддържането сме много зле. Ама много зле.
Единствената българска компания, която отговаря на изискването за съответния опит е "Станилов" - ЕООД.
Всеки който минава през тоз тунел да си кешира супер скъпия масраф. Ний, от на майната си, не искаме да плащаме чужди сметки. К'ва ще е рентабилността от тая дупка
ОСТАВКА
До коментар [#8] от "Хи-хи":
250 милиона струва тунелът, от който ЕС сигурно ще плати поне 75%. Значи 2км тунел и 2км път с мостове за 62,5 млн.лв. Това излиза малко по-скъпо от километрите по Хемус, които България сама ще плати.
Да се радваме, че ЕС изсипа толкова пари в инфраструктура. Можеше и повече, ама ако бяхме в ЕС от по-рано. От 2020-та за автопътища вече няма да дават, а само за ЖП. Така че каквото се случи до 2020-та, това е. След това със собствени средства (Русе-Бяла, Видин-Ботевград, АМ Хемус, АМ Черно Море, АМ Калотина).
До коментар [#8] от "Хи-хи":
а рентабилността на тунела и магистралата ще е висока. Ще спаси доста животи - хора, които сега се самоубиват в дефилето. Тези хора ще спрат да плащат данъци, ако пък имат деца държавата ще трябва да помага в гледането им.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.