Огромен резерв

Изготвянето на бюджета за 2017, без в него да има още дълг, е възможно благодарение на огромните буфери, които бяха трупани през тази година. Основният аргумент при пълненето на фискалния резерв бе евентуалната нужда от ликвидна подкрепа за някоя банка. Но резултатите от прегледа на активите и стрес теста показаха, че публичен ресурс няма да бъде използван. "Моята увереност дойде след резултата, че всички банки издържат стрес теста. В този смисъл не се налага подкрепа с публични средства, посочи министърът. По думите му средствата, които остават, са част от фискалния резерв и ще бъдат използвани за погасяване на падежиращи дългове. Спестеният ресурс ще отиде за операции по намаляване на дълга.

През 2016 г. правителството изтегли близо 4 млрд. лв. нов дълг от международните пазари. Освен това от вътрешния пазар набави допълнително 500 млн. лв. Тези пари влязоха във фискалния резерв и в края на първото полугодие по сметките на БНБ (изключваме очакваните вземания от ЕС, които са 1.5 млрд. лв.) е имало 12.6 млрд. лв. От натрупаните средства 1.9 млрд. лв. ще отидат за погасяване на еврооблигация с падеж юли 2017 г. Тя бе емитирана от бившия финансов министър Симеон Дянков през 2012 г.

Заложената в тазгодишния бюджет "дупка" е 1.8 млрд. лв. Горанов обаче вече няколко пъти публично е заявявал, че дефицитът по консолидирания бюджет ще бъде много под предвидените 2% от брутния вътрешен продукт (БВП). А това означава, че може да се планира по-малък дефицит и догодина (заложени 900 млн. лв. в тригодишната бюджетна прогноза). Към юли излишъкът по консолидирания бюджет достигна 3.3 млрд. лв. Сумата ще бъде стопена през последното тримесечие, когато се очаква да бъдат струпани по-голямата част от държавните капиталови разходи. Друг голям разход са плащанията по ДЦК през 2016 г. за 1.3 млрд. лв. Така грубата статична сметка показва, че след извършването на всички плащания във фискалния резерв ще има около 9 млрд. лв., без в сметката да влизат очакваните от Брюксел 1.5 млрд. лв.

Общини назаем

За 36-те общини в лошо финансово състояние министър Горанов обясни, че голяма част от тях може и да не получат безлихвен заем, тъй като плановете им за оздравяване "са доста наивни". Те трябва да се преработят, за което ще получат подкрепа от Министерството на финансите. "Ако те се заблуждават, че ресурсът, който ще получат от нас, задължително ще се трансформира в безвъзмездна финансова помощ, трябва да знаят, че не е това целта на оздравителните програми", заяви министърът. Целта по думите му е засилване на качеството на местното самоуправление и засилване на отговорността на местните власти.

Той информира, че малка част от общините са готови да предложат качествени планове, които той след това да представи на правителството. "Претенциите на общините са непропорционални на това, което се очаква от тях като решение", добави Горанов.