Какво става по българските граници
Каналджийството се мести на изток по границата с Турция, а бежанците намаляват спрямо миналата година
"С цената на ако трябва на всички да ни вземат главите, но ние мигрантската вълна не трябва да я допуснем да влезе в България." С тази култова фраза, изречена пред водещия Виктор Николаев в сутрешния блок на "Нова телевизия", премиерът Бойко Борисов оправда предаването на издирвания за връзки с Фетхуллах Гюлен турски гражданин Абдуллах Бююк преди седмица. Два дни по-късно стана ясно, че турският премиер Бинали Йълдъръм е предложил на българския си колега двустранен механизъм за сътрудничество по мигрантския проблем. Дали "сътрудничеството" от страна на българските власти ще доведе до намаляване на бежанския поток през страната тепърва ще видим. Фактите обаче говорят, че този поток никога не е спирал. За последните два месеца 3900 души са пресекли границата на страната - почти толкова, колкото са пристигнали на гръцките острови в същия период. В "голямата миграционна картина" на последната година обаче статистиката на МВР отчита, че нелегално влезлите в България мигранти са с около 30% по-малко от същия период за 2015 г.
Значително е намалял броят на арестуваните във вътрешността и опитващите се да излязат, които нямат регистрация, т.е. не са били засечени от МВР. През юли 2015 г. едва 10% от заловените са имали регистрация в системата AFIS, докато през юли 2016 г. този процент се качва до 90. Според източник на "Капитал" в МВР това се държи най-вече на засиления контрол във вътрешността на страната като проверките, които полицията провежда всяка седмица в района около Лъвов мост и Халите в София.
Преместване на каналите на изток
Другата тенденция, която се наблюдава през последната година, е изместването на трафика от запад на изток - ако заловените през за първото полугодие на 2015 г. в района на Свиленград са били 1175, а тези до Малко Търново 290, за същия период тази година съотношението е 333 към 816. Тази промяна се дължи преди всичко на изграждането на стената по границата.
Преместването на каналите от Хасковска и Ямболска област към Бургаска води и до преструктуриране на възползващите се от тях криминални групи. Ако в първите две области играчите са по-скоро децентрализирани, в Бургас има структурирани криминални елити, които разполагат със стабилни "бизнес" контакти в София. Показателно е, че миналия уикенд полицията установи в Бургас 40 мигранти, натоварени в два джипа "Мерцедес" и BMW. И двата автомобила, които ще бъдат конфискувани, са собственост на софийски граждани.
Профилът се сменя
За една година значително е променен и профилът на опитващите да влязат в България. Ако през 2015 г. сирийците, афганистанците и иракчаните формираха 95% от влезлите в страната (в сравнително равни пропорции), от началото на годината афганистанците са трайно над 50%, а сирийците се движат около 10%. Повечето от афганистанските граждани са млади мъже, които оградата трудно може да спре - става дума за трето поколение, израснало в условията на военен конфликт. Данните на ВКБООН обаче показват разликата в профилите на преминаващите през България и Гърция. Тези, които пристигат на гръцкия бряг, са основно сирийци (48%) и жени и деца (21 и 38%). Това означава, че само най-физически подготвените и готови на всичко млади мъже рискуват да преминат през страната ни.
Поведението на влезлите в страната мигранти също се променя. Ако през последната година и половина повечето се опитваха да минат "транзит" през страната, сега те действат като преди две години, когато оставаха за няколко месеца, докато получат статут, след което заминаваха със съвсем редовни документи за Западна Европа. Това се вижда както от постепенното запълване на домовете на Държавната агенция за бежанци, така и от статистиката на отказите за предоставяне на статут, които в сравнение с миналата година са три пъти по-малко.
Тази тенденция притеснява държавите от Западна Европа и на ниво ЕС се обмислят механизми за задържане на мигрантите по други държави.
Можем ли да се оградим
България, разбира се, подобно на Унгария може да "запечата" границата си. За това ще са необходими около 10 хил. души - армия и полиция, и по предварителни изчисления ще струва около 600 хил. лв. на ден. "Подобно решение е несъразмерно на заплахата, която представляват тези хора. Нещо повече - запечатването на границата с Турция просто ще пренасочи трафика към Гърция. И там ли ще трябва да строим стена", коментира източникът от МВР.
През последните няколко месеца властите в Сърбия се оплакваха от засиления трафик на мигранти от България, като според официалната статистика на ВКБООН за три седмици от България са влезели 2000 души (виж графиката). По информация на "Капитал" според данни, подадени от сръбските власти, за седмицата oт 2 до 15 август от България в Сърбия са влезли 74 души. Според същите данни за този период българските власти са задържали 656 души, опитали се да преминат в Сърбия. Вероятно е Сърбия да предава различни данни на "Фронтекс" и на ВКБООН в опит да привлече повече подкрепа от страните в ЕС - логистична, материална и морална. А такава не липсва. От офиса на Димитрис Аврамопулос, еврокомисар по миграцията, вътрешните работи и гражданството, потвърдиха пред "Капитал", че в следващите седмици контингентът от 140 офицери на "Фронтекс" в България ще бъде засилен с между 100 и 200 души, част от които ще бъдат дислоцирани на сръбската граница. От ЕК казаха също, че по Инструмента за предприсъединителна помощ страните от Западните Балкани са получили над 225 млн. евро за проблеми, свързани с миграцията, от които 22 млн. евро хуманитарна помощ през миналото лято.
