Меглена и да се явиш пред Съда в Хага

Меглена Антонова не е учила в България - завършила е международно право в Университета в Хага и след това магистратура по международно право на околната среда и енергията в Осло. В момента работи за "Грийнпийс България".

Докато учи в Норвегия, тя участва в отбора на университета, участвал в състезанието по международно публично право Telders, което се провежда в Хага. Когато се връща в България в края 2013, решава в свободното си време да помага в организацията, а след това става треньор на отборите.

Telders е второ най-голямо по международно публично право в света и е фокусирано върху европейски университети, като в него участват около 30 държави. През 2016 г. българският отбор ( Анна-Мария Спасова и Валери Благоев) стига до финала на състезанието.

"Тъй като се провежда в Хага, в междунарoдния съд на ООН, както и други институции, експертите от тях участват като съдии, проверяващи писмените защити и изслушващи устните аргументи. Затова нивото е много високо", разказва Меглена.

Финалът се провежда в голямата зала на международния съд, където по принцип държавите си се явяват на дела пред истински съдии.

Тя разказва за атмосферата: "Създава се едно усещане за отборна работа, за екип, понеже в продължение на дълги месеци се готвиш по един и същ казус и когато пристигнеш там, всички деца са го правили цялата година преди това и някак си имате доста общи теми за разговор. И много често се създават много добри контакти за студентите, ако после реша да учат магистратура."

За казусите Меглена разказва, че нямат правилен отговор: "Ние защитаваме двете страни – хем ищеца, хем ответника, за да можем да защитим позицията си и накрая се оценява колко добре си се аргументирал, а не дотолкова кое е най-правилния отговор, защото винаги за един въпрос и едната страна има силни позиции, и другата. Тази година се спореше за две основни неща – едното беше свързано с правото на свободна навигация в открити води. Другото беше за правото на бежанци да не бъдат върнати в държава, в която има опасност за тяхната сигурност – доста актуален въпрос в последно време."

За студентите, които са мотивирани да участват, тя разказва: "Обикновено са хора, които не ги е страх от повечко работа. Защото самата подготовка е доста тежка – това е едно от нещата. Много ми се се иска образователната система да признае участието в такива състезания и дава кредити за тях. Така беше в Норвегия. А все пак подготовката отнема време колкото за цяла година в университета."

Меглена разказва, че в подготовката на студентите се опитват да ги научат "да предават информацията като на малки деца – да си представят, че съдиите нищо не разбират и те с най-простите думи трябва да им обяснят за какво иде реч. Ако не можеш да го обясниш – съответно не си го разбрал. Разбира се, не става дума да говоря повърхностно".

Подобно на другите треньори и Меглена е част от сдружението, чиято цел по думите й е "да разпространява информация, да разказва колко е интересно и това като цяло, от една страна, с показването на резултатите от състезанието, от друга страна, през различни събития и разговори с различни хора".

С уточнението, че е учила в чужбина, Меглена казва, че вижда "много положителни неща" в образованието по право в България, но добавя, че "има и някои върху, които трябва да се поработи". И дава пример: "Според мен има много добри преподаватели, които говорят за практика, не просто за теорията и моето впечатление е, че се създава, поне около студентите, едно добро разбиране за правната система."

Тя разказва за видяното в университета в Хага: "Програмата се опитваше да набляга повече върху практичните неща. Писали сме изключително много курсови работи, които понеже ни ги даваха хора от практиката, бяха пълни с реални примери - какво ще иска от теб шефа ти, ако отидеш в адвокатска кантора, какво ще иска съдът от теб."