Ние не ги пускаме, но и те не ги пазят

София, квартал Бояна. В храстите срещу къщата на разследван за наркотрафик и пране на пари, поставен под домашен арест, са се скрили двама високопоставени прокурори. Те са там, защото от подслушаните разговори чуват, че той се хвали пред приятели, че се готви да наруши домашния си арест, за да отпразнува рождения си ден. До края на безсънната нощ никой не излиза от къщата. Бързо зорките магистрати разбират, че са станали обект на майтап.

Тази трагикомична история вече десетина години се разказва из мраморните коридори на Съдебната палата и е ярък пример за един от абсурдите на правоохранителната система - невъзможността на държавата да опази затворници, арестанти, обвиняеми. Защото е абсурдно ресурсът на двама прокурори да се използва, вярно по тяхна инициатива, за нещо, което в нормалния свят отдавна става с технически средства - гривни, които позволяват обвиняемите да бъдат държани под контрол от разстояние.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Темата с дистанционното наблюдение изплува в публичното пространство всеки път, когато държавата не успее да опази някой арестант, поставен под домашен арест. Така се случи преди две седмици, когато турският гастарбайтер, участвал в катастрофа, в която загинаха двама мотористи, избяга от наетата от него квартира.

Въпреки че за въвеждането на електронните гривни се говори поне от 2008 г., то все още не е факт. През май Министерството на правосъдието прекрати обявената обществена поръчка, за да се опита да финансира инициативата с европейски средства. Докато това се случи, дупките ще бъдат покривани с човешки ресурс, а когато той не е наличен, просто няма да бъде прилаган законът.

Домашен арест - неизпълним
"Шокиращо е мнението на съда, че тази мярка "домашен арест" не може да се изпълнява от полицията. Това беше поантата на вчерашното заседание. Недопустимо е да не се изпълнява закон, защото нямало гривни, а на съда да се ръкопляска и да бъде като шоу", с тези думи адвокатът Росен Желязков коментира мотивите на Варненския окръжен съд, с които странният герой от българската публичност Анита Мейзер беше задържана под стража по повдигнатите й обвинения за причиняване смъртта на съпруга й и опит за подкуп на полицай.



Доколко е уместно Желязков, който е дългогодишен служител на системата за изпълнение на наказания, а дори за известно време и неин началник (т.е. човекът, който е трябвало да въведе гривните за наблюдение), да коментира проблема е една тема. Това, че държавата не може да изпълни задълженията си да охранява ефективно задържаните под домашен арест - друга. През юни 2015 г. парламентът прие промени в Наказателнопроцесуалния кодекс, продуцирани в прокуратурата, с които ясно беше записано, че домашният арест се контролира от МВР. Още тогава стана ясно, че вътрешното министерство няма ресурс да изпълнява това си задължение.

За ефективната охрана на един задържан за период от 24 часа са необходими четирима полицаи. По данни на МВР, обявени миналата година, обвиняемите под домашен арест са около 170. Това означава, че само за да изпълнява това си задължение, трябва да бъдат отделени 680 полицаи. За сравнение - толкова е числеността на Областната дирекция на полицията в Русе.

За две седмици от пресцентъра на МВР не успяха да отговорят на въпросите на "Капитал" колко са лицата, на които е наложен домашен арест, и кои са структурите, които се занимават с контрола.

Да купиш или да наемеш

През 2014 г. Министерството на правосъдието започна пилотен проект, финансиран по норвежкия финансов механизъм, в който тестово бяха сложени 67 гривни на лишени от свобода - пуснати в домашен отпуск или освободени условно.

В края на проекта стана ясно, че основните проблеми, с които властите са се сблъскали при прилагането на електронното наблюдение, са липсата на ток в дома на осъдения (защото не е електрифициран или защото не си е платил сметката) и фактът, че в някои къщи има външни тоалетни, а отиването до тях активира алармата.

В началото на годината Министерството на правосъдието откри обществена поръчка, с която искаше да намери фирма, която да предоставя услугата. През май тази година процедурата е прекратена. Според Министерството на правосъдието причината за това е, че е получена само една оферта, "което е предпоставка за нарушаване на принципите на Закона за обществените поръчки и породи съмнения за опорочаване на процедурата". Всъщност става дума за българското представителство на G4Security, която е доставяла гривните по време на пилотния проект през 2014-2015 г. Преди три години в консорциум с още две фирми G4Security сключи договор за електронно наблюдение за 80 млн. евро във Франция.

Другият аргумент да спре поръчката е, че прогнозната стойност за предоставяне на услугата за две години е 1.778 млн. лв., а в същото време министерството е получило индикативни оферти, от които ставало ясно, че за около 2 млн. лв. може да закупи оборудването. "Излиза, че държавата е трябвало да плати за наем на гривните за 2 години сума, с която може да ги придобие", коментираха от правосъдното министерство.
Действително в света има два модела на електронно наблюдение - единият е държавата сама да купува оборудването и да го поддържа (така е в Сърбия, Турция и Израел), а другият е тази услуга да се аутсорсва, както е в Западна Европа и САЩ.

Източник от предишния политически кабинет в министерството разказа пред "Капитал", че през 2015 г. е направена преценка, че наемането на гривните излиза по-евтино. Това е така, защото закупуването на оборудването означава да се предвидят разходи за тяхната поддръжка и подмяна - заради повреда или остаряване. Освен това щатът на министерството е крайно недостатъчен дори в момента за охрана на затворите, което означава, че ще трябва да бъдат наети нови служители, които да бъдат обучени и т.н.

По отношение на цената - груба сметка показва, че във Франция цената на един "наблюдаван" излиза 1333 евро на година. В България по прогнозни стойности излиза 420 евро.

Идеята на екипа на министър Екатерина Захариева е да се направи опит електронното наблюдение да бъде финансирано от европейските фондове. Зам.-министър Красимира Филипова, която отговаря за местата за лишаване от свобода, коментира пред "Капитал", че техническите параметри за проекта и поръчката са готови и още през следващата седмица ще може да се кандидатства за европейско финансиране по оперативна програма "Добро управление" в рамките на процедурата "Стратегически проекти в изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и Стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие в сектор "Правосъдие" 2014 - 2020".

Какво ще се промени

Въвеждането на електронното наблюдение може да реши серия от проблеми - не само с липсата на контрол над домашния арест, но и с нереформираната система за лишаване от свобода. Така например съдилищата ще са много по-мотивирани да освобождават предсрочно затворниците (остатъкът от наказанието за излежаване се трансформира в условно), защото ще има реален контрол над тях. Това, първо, ще реши (донякъде) проблема с пренаселеността на местата за лишаване от свобода и, второ, ще бъде стимул за самите затворници да положат усилия и да се превъзпитат, защото ще знаят, че има голям шанс да бъдат освободени предсрочно.

Последното не е проблем само на държавата и на затворниците, а на цялото общество.

Или както се казва в един стар виц - след като Живков взел решение да увеличи порциона на студентите от 1 на 1.50 лева, а този на затворниците от 1 на 3 лева, Пенчо Кубадински го попитал: "Но защо така, студентите са бъдещето?", а Живков му отговорил: "Ние студенти с тебе няма как да станем."