С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
15 26 авг 2016, 18:45, 22651 прочитания

Защо беше оправдан Батко

В замазването на случая е впрегнат почти целият държавен апарат - изпълнителна власт, прокуратура и съд

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако денят се познава от сутринта, то приключването на делото срещу бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев с три поредни оправдателни присъди е напълно закономерно. Още в самия си зародиш действията на държавата срещу Батко – както стана известен Георгиев след избухването на скандала – не показват особено желание да бъде разследван очевадният конфликт на интереси.

Бомбата "Батко" гръмна след разследване на "Капитал" от 2008 г., което посочи, че фонд "Републиканска пътна инфраструктура" (сега АПИ) е сключил договори за строителство на обща стойност 121 млн. лв. с фирми на братята на тогавашния директор на институцията Веселин Георгиев. Разкритието стана повод Европейската комисия да спре плащания към България по програмите ИСПА и ФАР.


Въпреки явното нарушение последователно изпълнителната власт, а след това прокуратурата и съдът извършват редица действия, които разкриват по-скоро нежелание да приключат на пръв поглед лесния казус бързо и най-вече успешно. Така това отнема близо осем години – допреди седмица, когато Върховният касационен съд окончателно оправда Георгиев.

Изпълнителната власт в стъкларски магазин

Непосредствено след публикацията тогавашният министър на регионалното развитие Асен Гагаузов категорично заявява, че няма конфликт на интереси в пътния фонд. Той, Пламен Орешарски (министър на финансите) и Петър Мутафчиев (на регионалното развитие) – и тримата част от управителния съвет на фонда – все пак решават да се заемат с казуса. Първоначално те обявяват, че ще се произнесат дали Георгиев е бил в конфликт на интереси. Това не се случва – вместо това е възложена проверка, която не открива нарушения. Три месеца по-късно доклад на Сметната палата пък казва друго – че при част от възложените на братята на Георгиев поръчки са открити нарушения на закона. Въз основа на това прокуратурата образува досъдебно производство, а главният прокурор Борис Велчев определя констатациите на доклада като "шокиращи".



Междувременно действия на МВР в пътния фонд компрометират констатациите, че проблеми няма. Подаден е сигнал срещу двама от шефовете във фонда – Иван Владимиров и Любомир Лилов. Според него двамата са поискали подкуп от 50 хиляди лева, за да променят статута на земеделска земя в близост до магистрала "Хемус". Седмица по-късно е извършена акция при предаването на първия транш от сумата. Двамата са арестувани, а впоследствие и осъдени. Владимиров получава присъда от 4 г. затвор, а Лилов – една година условно. Макар и да не е пряко свързан с поръчките на Георгиев и неговите братя, случаят е особено илюстративен за нивото на корупция под ръководството на Батко. Показателна е и констатацията на тогавашния вътрешен министър Румен Петков, който заявява, че подкупите "не са единичен случай, а отработена и добре функционираща корупционна схема".

От съда – бавене...

Въпреки "шокиращите" констатации и активирането на прокуратурата първият разпит по делото ще бъде извършен цели четири години по-късно. Обвинителният акт срещу Георгиев влиза в съда цяла година след скандала, но това не означава, че стартът ще бъде даден скоро – то е отложено три пъти, в които се сменят трима съдии. Веднъж заради назначаването на Георги Колев за шеф на ВАС, втори път – заради връщането на командирован съдия в по-долната инстанция.

Междувременно обвинителният акт е върнат на прокуратурата заради процесуални нарушения, а в едно от заседанията Министерство на финансите отказва да предостави част от наличните му доказателства, поради което същите са изискани от Брюксел. Така в крайна сметка делото се пада при съдия Петя Крънчева, а първите свидетели в започналото за пореден път производство са разпитани през октомври 2012 г. Действията на Крънчева също не са в полза на бързото правораздаване - тя многократно отлага делото поради различни причини. В един от случаите Крънчева посочва здравословен проблем, като това не ѝ пречи да се яви на работа същия следобед и да разпредели дела по мерки за неотклонение.

А от прокуратурата – повърхностно разследване

Ако бъдете намерени в една стая с убит човек, прокуратурата трябва да докаже, че именно вашите действия са причинили смъртта. Подобно изискване съществува с цел да се гарантира, че най-тежката санкция на обществото срещу отделен негов член – прилагането на наказателна репресия – няма да бъде осъществена спрямо невинен човек. И именно в доказването на тази непосредствена връзка между дееца и крайния резултат прокуратурата се проваля. В случая с Батко държавното обвинение е да успяло докаже единствено, че Веселин Георгиев има братя и тези негови братя са печелили обществени поръчки от пътния фонд. Съдът по никакъв начин не кредитира аргументите на обвинението, че Георгиев по някакъв начин е могъл да повлияе върху избора на изпълнители по инкриминираните проекти. И има защо.

Тезата на прокуратурата се върти основно около това, че Веселин Георгиев е поставял щемпел с печат "одобрявам" върху сключените договори между областните директори на пътния фонд и фирмата "Биндер" АД на неговия по-малък брат. Тя обаче пропада и това е категорично потвърдено и от трите съдебни инстанции – Веселин Георгиев на практика не е имал законови правомощия да извършва контрол върху договорите въпреки щемпела. Областните директори са имали самостоятелна компетентност да възлагат такива поръчки, независимо от шефа на фонда. И на последно място – нито един от свидетелите по делото не казва, че Георгиев е оказвал натиск, за да отидат въпросните обществени поръчки при неговите братя. Или с други думи – обвинението не е изяснило изцяло процедурата по отпускане на средства от пътния фонд, не е разтълкувало правилно приложимото право и не си е отговорило на въпроса как Батко въобще е успял да облагодетелства своите братя.

Едно от обясненията за повърхностната работа може да се открие в това, че прокуратурата на практика е била поставена пред свършен факт след медийното отразяване на скандала и не е могла да разгърне цялостно разследване. Това от обаче повдига въпроса за пасивността на държавното обвинение до този момент. Едва няколко дни по-късно МВР разкрива "добре функционираща корупционна схема" в същата институция – завършила с осъдителни присъди, а и средствата, с които може да си служи журналистиката, са далеч по-ограничени в сравнение с тези, които са на разположение на държавния апарат. Забавянето на старта на делото с близо 4 години също няма как да е от полза за обвинението – защото това съкращава сериозно възможността за представянето пред съда на непосредствени доказателства за оказван натиск, парични преводи и т.н. Повдигнатото обвинение пък е за престъпление по служба с цел облага – т.е. обвинението първо трябва да докаже, че Батко е нарушил законовите рамки на служебните си задължения. А той всъщност не е.

Така цялостната картина около делото на Веселин Георгиев показва, че крайното оправдаване в три последователни съдебни инстанции – особено при такъв ясен казус – е напълно очаквано. В замазването на случая е впрегнат целият държавен апарат – изпълнителната власт не открива проблеми, прокуратурата внася безполезен обвинителен акт, съдът бави делото и като за капак – същински действия започват близо четири години след събитията. Което е недопустимо, когато става въпрос за дело по очевиден до наглост случай, който се следи под лупа от Европейската комисия и стана повод за приемането на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Само ГЕРБ и ДПС попълниха Комисията за регулиране на съобщенията Само ГЕРБ и ДПС попълниха Комисията за регулиране на съобщенията

Гласуванвето в парламента доведе до нов трус в управляващата коалиция, "патриотите" питат ГЕРБ с тях ли управлява или с ДПС

21 фев 2020, 1083 прочитания

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде 2 Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

21 фев 2020, 727 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Държавата трупа външен дълг, фирмите връщат заеми

В края на полугодието общите задължения на България са намалели до 34.9 млрд. евро

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Валдис Домбровскис: В България виждам опит да се реши несъществуващ проблем

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия пред "Капитал"

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10