Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
23 26 авг 2016, 16:14, 15170 прочитания

Великата китайска инвестиция

Или как от обсъжданите милиарди, в България дойдоха няколко десетки милиона китайски инвестиции

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Какво китайците не построиха в България?

Преглед на оригинала Какво китайците не построиха в България?

Автор: Капитал

Още по темата

Първо нарушение за 18 години донесе 500 хил. паунда глоба на "Уолтопия"

Британски съд наложи санкцията заради необезопасени монтажници на обект в Дарби, въпреки че пострадали няма

29 авг 2016

Индустрията е против връщането на високите цени за малките ВЕИ централи

България е заплашена от нови санкции от ЕК при връщане на преференциите

28 авг 2016

Поредна огромна китайска фантазия дойде в България

Компания от Шенжен иска да строи футуристичен пазарен град до Пловдив за 2 млрд. евро

6 апр 2016

Китай и 16-те джуджета

На четвъртия форум между азиатския гигант и Централна и Източна Европа София заложи своите чипове

27 ное 2015

Привет, страна огромна

Защо Китай стана най-посещаваната дестинация за български политици

31 яну 2014
Няма начин да не сте срещали заглавия от сорта на "Велико Търново става новият Монако?" или пък "Китайци намериха Перник по Пътя на коприната". Заедно с бизнесмените от Близкия изток китайците се оказаха едни от най-често споменаваните потенциални инвеститори в България. Те винаги се свързват с най-грандиозните проекти, с най-голям мащаб и с най-много политическо говорене около тях. Тази седмица например заглавията бяха "Теменужка Петкова ухажва китайци за АЕЦ "Белене". Те са и в тунела под Петрохан, и в бубите в Монтана, и естествено ще осъществяват мечтата на Стара Загора да е центъра на вселената, като превърнат буренясалото местно летище в глобален хъб между Азия и Европа (естествено заралии ще трябва да се преборят с хасковлии, които имат същата амбиция). Най-често обаче резултатът е "ми какво да се е случило, нищо", както коментираха от община Монтана идеите от миналата година китайски фирми да възстановят бубарството в региона.

На какво се дължи този бум и какъв е реалният ефект от цялата шумотевица? Накратко - резултатът засега е повече от мижав, а забележителният ръст на китайската активност в България има много малко общо с инвестиционната привлекателност на страната.

Ех, по една бира на всеки китаец...

Преди няколко години тогавашният външен министър Соломон Паси се беше замечтал, че ако всеки китаец обръща всеки ден по една българска бира, стокооборотът между двете страни ще скочи до 350 млрд. долара. Сухата статистика е точно обратна на ентусиазирания тон. Реалните китайски инвестиции у нас се броят на пръстите на едната ръка (ако не броим китайските ресторанти). Освен заводът за фураж край Добрич на "България Тианшинонг фийд ко", който се строи в момента, другите инвестиции са в придобиването на земя или дялово участие от около 10% от "Уолтопия". Най-известното китайско предприятие у нас пък - заводът, сглобяващ автомобилите на "Грейт уол", си е изцяло българска инвестиция. Всъщност най-сериозно е присъствието на китайски инвеститори в проекти в областта на енергията от фотоволтаични източници. Три условни групи от китайски бизнесмени имат проекти за около 150 MW, което е 15% от инсталираните фотоволтачни мощности в страната.

Статистиката на БНБ отчита, че в периода 2006-2015 г. инвестициите от Китай са в размер на 85 млн. евро, като само през последните две години те са на стойност 67 млн. евро. Данните на БНБ обаче подценяват част от китайските инвестиции, тъй като само във ВЕИ те са вложили над 300 млн. евро. Но дори да се приемат по-завишени оценки за китайските инвестиции у нас, те са микроскопични в сравнение с тези например в Германия. Само за първите шест месеца на тази година китайски фирми са придобили пет германски фирми за 7.893 млрд. евро.

При условие че България за разлика от Германия не е синоним за качество и инженерна изобретателност, естествено подобни резултати няма как да бъдат постигнати. От Министерството на външните работи обясняват: "Конкретната реализация на дадена инвестиция продължава да е обвързана с двустранната работа между китайската компания и съответния държавен или частен партньор в България." От прегледа на медийните публикации се вижда, че всеки бум на китайска инвестиционна активност у нас се свързва основно с участие на премиера или министри в срещи на високо ниво в Китай или инвестиционни форуми у нас. Това се вижда и от данните, че основни говорители по темата са политици.

Много шум за малко юани



Българските медии често с голямо основание могат да бъдат обвинявани в черногледство, но не и когато става дума за китайски инвестиции у нас. Всяка среща, при която български политици и чиновници споменат, че са предложили проект на далекоизточните партньори, се съпровожда с гръмки заглавия: "Китайци строят магистрала "Черно море", "Трети мост на Дунава", "Индустриална зона". А заводите за електробуси в България станаха четири. Същото се случва и при всяко "хъм, интересно" от китайските бизнесмени и чиновници.

От Министерството на икономиката обясняват, че подходът на китайска страна към инвестициите е бавен и сложен, като най-напред е необходимо да има подкрепа от страна на държавата и осигурена институционална подкрепа от двете страни, преди дадена компания да реши да инвестира. След това се преминава към процедура по подписване на "Меморандум за разбирателство" и едва след това се пристъпва към договаряне на конкретни условия за инвестиране. "Информацията, която излиза в публичното пространство, обикновено е именно за подписани на такива първоначални меморандуми, а не за конкретни договори. Затова се създава впечатлението, че делът на реализираните проекти е малък спрямо заявените интереси", допълват от икономическото ведомство.

"Проблемът е от тяхна страна, обяснява Ивайло Богданов, който се опитваше да привлече китайска компания в производството на розово масло, декларират голям интерес, подписват меморандум и след това започва едно безкрайно протакане." Богданов, който освен бизнесмен е и общински съветник от ГЕРБ в Перник, обяснява, че много български предприемачи приемат тези опипвания на почвата съвсем сериозно, тъй като евентуалните им китайски партньори ги канят на техни разноски в Китай, говори си по детайлите на сделката, но в крайна сметка почти нищо не става.

За това нищоставане има поне няколко причини. На първо място, опитът на българските власти и бизнесмени да пробутат всякакви безумни проекти с надеждата, че китайците биха участвали на базата на някакви неикономически мотиви. "Подобно на инвестициите от други автократични режими, рентабилността не е единствения критерий, а често въобще не е - което би било абсурдно за западна частна инвестиция", обяснява Евгений Кънев, управляващ съдружник на инвестиционно-финансова консултантска компания "Маконис". Но всичко си има граница - трети мост на Дунав с хидросъоръжение за 3 млрд. евро край Никопол безспорно е малко изхвърляне (идея, спомената от премиера Пламен Орешарски през 2013 г.).

За китайския бизнес обаче има два приоритета - придобиване на вискотехнологични компании и пазарен дял. И в двете области България няма какво толкова да предложи. Богданов казва, че има чувството, че китайците първо отиват в Западна Европа, после в Полша и едва ако там нищо не се получи, идват в България и Румъния.

итайските компании, търсещи инвестиционни дестинации в Европа, в повечето случаи желаят да инвестират или в конкретен работещ обект с гарантирана възвращаемост на инвестицията (сключени договори и осигурени пазари за поне 5 години напред), или възможност чрез създаването на смесено предприятие да се намери пазар за китайската продукция на територията на инвестиционната дестинация", обясняват от министерството на икономиката.

Това е и основаната причина китайския бизнес да се насочват към ВЕИ пазара (не само в България), който се ползваше с преференциални тарифи и дългосрочни договори. "Като се смени законът, и всички китайски проекти потънаха", припомня Кънев. Стигна се дотам китайската XEMC да обещава огромен вятърен проект, който да работи без преференциални тарифи. По този начин тя успя да си изтегли гаранцията, която беше депозирана за изграждането на обекта. Това беше очевидна заблуда, която беше приета от Националната електрическа компания, за да не се развалят отношенията с Китай.

В повечето други сектори подобни гаранции са невъзможни, което води това, че почти навсякъде техният бизнес модел се разминава с практиките в ЕС, включително законодателството и в България, допълва Кънев. Именно поради това търсене на гаранции китайският бизнес първо идва при държавата и общините, вместо директно да търси контакти с бизнеса.

За шумотевицата обаче има няколко други специфични причини. На практика всички китайски инвестиции в чужбина се извършват с евтин държавен ресурс. Това позволява на китайския бизнес да поема и по-големи рискове. Подобно инвестиционно субсидиране обаче създава и класически проблеми с опита за осъществяване на проекти без икономически смисъл. В края на миналата година Economist разказа няколко милиардни китайски приоекта в Африка, които започват с големи фанфари, но в момента ръждясват. Подобен опит се вижда и в България. Китайски компании предлагат фантасмагорични проекти за милиарди, които очевидно никога не биха могли да се избият. Като например бизнес зоната, предложена от Shenzhen City Porter Business Management, която ще струва 2 млрд. и ще обслужва 100 хил. компании...

И накрая, проблемът е, "че "истински" китайски инвестиции все още няма, вместо това български посредници се опитват да завземат тази ниша, често парадирайки със своите политически контакти у нас", смята бившият изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции Борислав Стефанов.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

30 януари 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/ governmentevent

Дванадесета годишна среща на бизнеса с правителството



Акценти в програмата:
Загубата на човешки капитал през последните години - колко голям е проблемът, какви са ефектите за икономиката и какви държавни политики могат да го решат
Какво може да направи правителството за задържане и развитие на човешкия капитал
Докога ще расте европейската икономика и кои политики могат да повлияят на българския пазар на труда
Ще постигне ли България устойчив ръст, докато губи човешки капитал
Как българската икономика да стане атрактивна за работещите в чужбина


Прочетете и това

Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Меркел даде надежда за поетапно влизане на България в Шенген; Американското правителство ограничава дейността си; Григор Димитров е сред най-добрите осем на Australian Open; Предупреждения за силен сняг и вятър в понеделник в страната

21 яну 2018, 1698 прочитания

Чуждите инвестиции колебливо нарастват през ноември Чуждите инвестиции колебливо нарастват през ноември

Сумата достига 884 млн. евро от началото на 2017 г., което все още е малко под нивото от предходната година

21 яну 2018, 1739 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Страшно много шум за нищо

Част от гръмките акции на прокуратурата така и не стигат до съда

Полицай, милион, полицай, милион

Страхът да няма гафове по време на европредседателството накара премиера Бойко Борисов да даде извънредни 125 млн. лв. само за две седмици. Подобно решение може да предизвика вълна от искания за още пари и да наложи ревизия на бюджета

Какво да направим с общинските болници

Те са силно задлъжнели, изпълняват предимно социална функция и нямат ресурс да се издържат, решението е в изграждане на добра спешна помощ и връзки с областните болници

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Две седмици в Мароко

С кола от северната до южната част на страната

Ново място: Ibeco

Ibeco е шоурум, посветен на кафето, чая и виното

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 20.01.2018 Прочетете
Капитал PRO, "Биомашиностроене" ще удвои производството си с инвестиция за 10 млн. евро

Емисия

DAILY @7AM // 22.01.2018 Прочетете