С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 26 авг 2016, 16:28, 14524 прочитания

Страшно много шум за нищо

Част от гръмките акции на прокуратурата така и не стигат до съда

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
От началото на своя мандат главният прокурор Сотир Цацаров въведе особен стил на поведение на прокуратурата. Често започнаха да се повдигат показни обвинения и да се вдига медийна пушилка срещу определени бивши или настоящи представители на държавната власт или хора, по един или друг начин свързани с нея. Вместо повече публичност обаче този подход създаде съмнения, че държавното обвинение се използва повече като бухалка, отколкото като институция, чиято основна цел е да спазва законовия ред в България.

Голяма част от тези показни разследвания катастрофираха в съда. Делата срещу бившия председател на Народното събрание Христо Бисеров и срещу Росен Желязков заради скандала в печатницата "Мултипринт" (а.k.a. скандалът в Костинброд) приключиха с оправдателни присъди. Трите оправдателни присъди на Цветан Цветанов също влизат в тази графа. В представените пред медиите материали по повод делото срещу председателя на КПУКИ Филип Златанов пък стана ясно, че е било подправено основното веществено доказателство – неговият тефтер. Същият по-късно изчезна окончателно.


Освен казусите, които не издържаха съдебна проверка, прокуратурата успя да генерира голям брой случаи, които въобще не стигнаха до съд. Те бяха или тихомълком прекратени, или за тях удобно беше забравено.

Мистериозните 875 подслушвани телефона

Покрай медийния шум около разследванията срещу Цветан Цветанов от държавното обвинение контролирано изтече информация към медиите, че е бил открит списък с (бройката беше назована точно от главния прокурор) 875 телефонни номера, които са били незаконно подслушвани по времето на бившия вътрешен министър. Цацаров определи работата на прокуратурата по този казус като "къртовски труд" и допълни, че в списъка дори фигурират имена на прокурори. Бомбата, когато тогава прокуратурата хвърли в медиите, всъщност не стигна до никъде – темата повече никога не беше повдигната, а на журналистически запитвания по този въпрос не е отговаряно. "Капитал" се опита да разбере по реда на Закона за достъп до обществена информация дали твърденията за тези над 800 телефонни номера, за които не е имало разрешение за подслушване, по някакъв начин са се материализирали в обвинения. Главният прокурор препрати запитването ни до районната и градската прокуратура. Зам. районният прокурор Зартова отговори, че няма информация, градският прокурор Русинова препрати запитването ни до... Софийския градски съд, откъдето отговориха, че не могат да разберат какво точно ги питаме.



Покрай акцията срещу Цветанов производство беше образувано и срещу бившия шеф на ГДБОП Станимир Флоров. То също датира от периода на прокурорската акция срещу Цветанов и беше образувано след анонимен сигнал, изтекъл в медиите. Според първата част от него Флоров е опъвал чадър над палестинец, който продавал наркотици в магазин за авточасти, а според втората – че обект на текущо разследване е поддържал контакти с бившия шеф на ГДБОП. Информация, че производството е било прекратено, се появи в БТА в началото на 2016 г. Първоначално прокуратурата напълно отказваше да даде информация за причините за това. Няколко месеца по-късно на въпрос на "Капитал" Сотир Цацаров отговори, че това е, "защото така е решил наблюдаващият прокурор". "Капитал" вече писа, че действията на прокуратурата срещу Флоров и Цветанов са вследствие на техен конфликт с Цацаров.

Прокуратурата срещу енергетиката

През 2013 г. под ръководството на Сотир Цацаров бяха образувани няколко досъдебни производства срещу държавни служители и фирми, свързани със сектор "Енергетика". Нито едно от тях към 2016 г. не е стигнало до съд. През април 2013 г. главният прокурор и неговият заместник Борислав Сарафов съобщиха за образувани пет досъдебни производства срещу длъжностни лица от МИЕТ, ДКЕВР и НЕК. Те са за умишлена безстопанственост и престъпления по служба и са доста сериозни – за непотърсен дивидент в размер на 195.8 млн. лв., за сключени споразумения с приватизираните електроцентрали ТЕЦ "Марица-изток" 1 и 3, от които "са настъпили значителни щети", и т.н. Три години по-късно нито едно от тези производства на е стигнало до съд, а за четири от тях дори не се знае срещу кого са образувани. Държавното обвинение отказа да отговори на въпроси на "Капитал" по тази тема.

През септември същата година в съвместна акция на ДАНС и прокуратурата бяха щурмувани офисите на "Риск инженеринг" на Богомил Манчев в София, Перник, Козлодуй и Белене. В акцията бяха ангажирани бронирани коли и тежковъоръжени барети. Впоследствие държавното обвинение оповести, че разследването е относно плащания от НЕК за консултантски услуги по проекта за АЕЦ "Белене", които са продължили след решението на властта да спре строителството на централата. Зам.-главният прокурор Борислав Сарафов определи случая като "изключително елементарен" и заяви, че производството ще приключи бързо. В крайна сметка на Богомил Манчев беше повдигнато обвинение за това, че през 2013 г. е подпомогнал бившите директори на НЕК Крум Атанасов и Кирил Лефтеров в извършването на длъжностно присвояване в размер на 8.6 млн. лв. И с това действията на прокуратурата по случая на практика приключиха. Самият Манчев свърза действията срещу него с фигурата на Делян Пеевски. През ноември 2015 г. изтече информация, че разследването е било прекратено два месеца преди това поради липса на доказателства.

През юни 2016 г. Сотир Цацаров обяви по време на заседание на правната комисия в Народното събрание, че скоро държавното обвинение ще подеме нова акция във връзка с проекта за АЕЦ "Белене". "След решението на Министерския съвет (за спиране на проекта - бел. ред.), потвърдено от Народното събрание, плащанията по проекта за АЕЦ "Белене" са продължили. Скоро ще има лица, които ще бъдат привлечени към отговорност", каза тогава главният прокурор. С какво фактите сега се различават от тези три години по-рано той обаче не пожела да уточни.

Фонда за лечение на деца – не били компютри, а компоти

През април 2016 г. ГДБОП и прокуратурата извършиха акция във Фонда за лечение на деца в чужбина, при която бяха задържани всички осем служители на фонда заедно с неговия ръководител Павел Александров. Първоначалното съобщение от държавното обвинение беше, че става въпрос за организирана престъпна група за корупционни престъпления. Мъглата от първоначалната дезинформация обаче бързо започна да се разсейва, а с нея и илюзиите, че прокуратурата не е действала като бухалка и този път. Ръководителят на апелативната специализирана прокуратура Даниела Попова беше принудена да признае в прав текст, че не става въпрос за извършени престъпления, а по-скоро за административни нарушения. "Избродираната" (по думите на премиера Бойко Борисов) акция на прокуратурата дори не поиска арести - вероятно от страх, че съдът публично ще констатира проблеми в обвинението. Две от служителките на фонда стигат дотам, като оспорват наложените им парични гаранции - за едната съдът констатира, че са налице доказателства за извършено престъпление, а за другата - че не може да се направи извод за участие в организирана престъпна група.

Всички тези казуси наглед илюстрират как прокуратурата действа по-скоро като апарат за репресия от тоталитарен тип, отколкото като обществена институция. Липсата на отчетност и контрол прави възможно провеждането на разследвания, които в крайна сметка ще потънат в забрава. Това създава съмнението, че тяхната цел е по-скоро да "опраскат" даден човек, отколкото да произведат правосъдие. И докато тази липса продължава да е налице, няма причина и резултатите да бъдат по-различни.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Управляващите се отблагодариха на Цацаров - номинираха го за председател КПКОНПИ 7 Управляващите се отблагодариха на Цацаров - номинираха го за председател КПКОНПИ

Очакваната номинация на досегашния главен прокурор допълва пъзела, нарушен с оставката на Пламен Георгиев

19 ное 2019, 1337 прочитания

Вечерни новини: Цацаров беше официално издигнат за шеф на КПКОНПИ, първият ден от болничните остава при работодателите Вечерни новини: Цацаров беше официално издигнат за шеф на КПКОНПИ, първият ден от болничните остава при работодателите

И още: Президентът не казва кога ще подпише указа за назначаване на главен прокурор, Турция заплаши с нова операция в Сирия

19 ное 2019, 977 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Има съществена разлика между жалбите от Източна и Западна Европа пред Съда в Страсбург

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10