Най-големият страх на премиера
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-големият страх на премиера

Най-големият страх на премиера

Как опасността от бежанска вълна се превърна в основен фокус на правителството

30287 прочитания

Страхът, че България ще бъде залята от бежанци, ако Турция и Европейския съюз не се разберат, почти буквално парализира висшите етажи на държавното управление. Опасността от нова вълна е най-големият кошмар на премиера и основен фокус на външната ни политика, а в донякъде дори и на вътрешната.

Последните дни активността по темата рязко се засили. Бойко Борисов беше на посещение в Турция, по време на което беше казано в прав текст, че Ердоган ще използва картата с бежанците, ако не получи каквото иска от ЕС.

Съживяването на тази криза идва в момент, когато започват преговорите за бъдещето на съюза. От това как България ще се представи в тях до голяма степен ще зависи какво ще е мястото й в бъдещия съюз - в ядрото или периферията. При добро стечение на обстоятелствата и много благосклонност от страна на западните държави в ЕС иначе непостижимите без реформи цели като Шенген и дори еврозоната могат да се окажат по-близо.

Напоследък Бойко Борисов изглежда притеснен и това не е заради президентските избори. Хората около премиера потвърждават категорично, че има едно нещо, което тормози ежедневието му, и това е заплахата от бежанска вълна от югоизток. Това притеснение вече се материализира след откровената заплаха, която турският премиер Бинали Йълдъръм отправи при срещата си с него в Истанбул тази седмица. "Европейските ни приятели трябва да разберат, че дойде момента да поемат повече отговорност по въпроса за имигрантите", обяви Йълдъръм и уточни, че е "от изключителна важност в края на октомври да влезе в сила подписаното споразумение за визова либерализация". Ако това не се случи, предупреди турският премиер, "Европа ще бъде поставена под огромен риск". Той допълни, че е разяснил това "в подробности на моя приятел Бойко".

Страхът от сбъдване на този сценарии има неочакван ефект върху българския премиер - превръща го по принуда в дипломат. Темата за Турция има влияние върху действията на Борисов в България (като например екстрадирането на турския бизнесмен Абдуллах Бююк и загърбването на други важни приоритети на държавата - вижте повече в коментара на стр. 7), но доста по-важното е, че тя напълно доминира дневния му ред при срещите и разговорите с другите лидери на европейските страни. Това се случва в момент, когато Европейският съюз усилено търси себе си след кризата с Brexit. Обсъжданите промени могат да имат огромни последици за България. В негативния сценарий разделянето на ЕС на ядро и периферия може допълнително да маргинализира страната. Ако България обаче успее да представи силна и убедителна теза за своята роля в региона и ЕС, това може да доведе до по-бързо приемане в Шенген и (макар и на етапа повече в сферата на мечтите) да влезе в чакалнята на еврозоната и да получи малко по-благосклонен поглед, примерно в плановете си за нови енергийни проекти. Шансовете за успех са малки, но нека не забравяме, че през 1999 г. България получи покана за започване на преговори до голяма степен заради ролята си в косовския конфликт. Сега съчетанието на различни кризи отваря нови възможности. Рискът сега е Борисов и ЕС да играят различни игри - той белот, Брюксел шах.

Крайният резултат няма да стане ясен съвсем скоро, но първите ходове от играта започват в близките дни. От това как ще бъдат изиграни - от позициите, които Борисов ще заеме, и стратегията, която България ще избере, ще зависи много.

Бойко Борисов дипломатът

В петък премиерът беше в Турция за среща с премиера Бинали Йълдъръм и с президента Реджеп Таийп Ердоган. Какво точно се е говорило между Борисов и Йълдъръм не стана ясно, но българският премиер очевидно беше загубил обичайното си присъствие на духа. От думите му стана ясно, че Турция е отправила сериозни послания към ЕС, които той "пунктуално" си записал.

Българската цел при тези разговори беше да се задейства двустранното споразумение за връщане на бежанци най-накрая да влезе в сила. В момента Турция приема нелегално преминалите границата, но това зависи по-скоро от добрата й воля, няма документ, който да я задължава.

Това е деликатен въпрос, тъй като преговорите на по-високо ниво ЕС - Турция са замразени заради отказа на правителството в Анкара да изпълни някои от 72-те условия на Брюксел, които бяха поставени, за да започне процесът на визова либерализация за южната ни съседка. Едно от тях беше промяна на антитерористичния закон в страната, което след опита за пуч от миналия месец е почти невъзможно. Така опасността от нова силна бежанска вълна през България изглежда голяма.

В момента обаче Борисов няма много предимства на своя страна, които да използва, за да убеди Ердоган в каквото и да било. Ако преди можехме поне да изтъкваме членството си в ЕС, сега изгледите Турция да се присъедини към евросъюза са повече от ефимерни. България се вкара сама в тази ситуация, като така и не успя да изработи ясни механизми на координация и разговори с Анкара, нито пък успя да създаде стратегия как да управлява отношенията с най-големия си и важен съсед. След като няколко години ГЕРБ отказваха контакти на високо ниво с мотива за негативното развитие на ситуацията с демокрацията в Турция, сега, когато България има нужда от турска помощ, отношенията трябва да се стоплят в много по-трудна среда. За да компенсира тази липса на преговорни аргументи, Борисов ще иска от европейските си партньори и най-вече от Германия да му помогнат в отношенията с Анкара.

Моментът дойде тази седмица. След лятната ваканция германският канцлер Ангела Меркел започна поредица от срещи, чиято цел е да намери консенсус за бъдещето на ЕС след излизането на Великобритания и невъзможността да се намери адекватен отговор на имигрантския натиск. Меркел започна със среща с Франция и Италия и продължи с още 13 други държавни ръководители от съюза, сред които и България (срещата с Борисов е в събота - вижте графиката). Официалното съобщение на германското канцлерство казва, че германският канцлер помага на ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск да събере мнения преди срещата в Братислава през септември, на която ще се решават всички важни за ЕС въпроси. Но зад тази учтива формулировка се крие фактът, че единственият останал сериозен център на власт в Европа за пореден път ще завърти ръчно кормилото на европейския кораб.

Основната тема за България обаче няма да е бъдещето на Европа. "Капитал" разговаря с няколко души, които съветват Бойко Борисов по въпросите на външната политика, и всеки от тях беше категоричен, че притеснението, което се усеща в публичните изказвания на премиера, е много сериозно. Основният страх е, че България остава сама в един все по-фрагментиран съюз и е притисната между две надигащи се сили - Русия и Турция, всяка от които не се колебае да използва изнудване, за да постигне своето. В стенограмата от правителственото заседание тази седмица Борисов го казва в прав текст: "Не виждам в Европа перспектива за решение на този въпрос. Точно обратното, виждам панически държава след държава да се спасява поединично и всеки намира някакъв член в Договора за Европейския съюз, който му дава това право, тъй като вече и големите държави в Европа не само се задъхват, а и обществата им панически почват да се съпротивляват (на идването на хора - бел. ред.)."

Думите на Борисов показват недоверие към ЕС, за което има доста основания. Рискът обаче е, ако България се опитва да прокара своя сепаративна сделка, да не остане сама и в Брюксел.

Турция: близо и все по-страшна

На срещата българският премиер отива с позиция, която рядко му се удава да заеме - на човек с опит в една от кризите, преследващи Европа в момента. "Основната ни ценност за ЕС е свързана с Турция", обяснява дипломат, запознат отблизо с отношенията в ЕС и нашата роля в тях. "Ние сме единствените в момента, с които турците си говорят донякъде нормално. И исторически имаме специализация в отношенията с тях. Това е важно както за нас, така и за тях, защото не искат да се озоват напълно в изолация откъм ЕС."

В последната година този "нормален диалог" предимно се състои в това Борисов и Ердоган да не си викат публично, Анкара да не гледа на България с подозрение след опита за преврат и да приема обратно хора, върнати от границата. Самият премиер обясни тази седмица как се "предотвратяват" влизания в България - някакви хора са задържани на граничната бразда и са върнати обратно в Турция. Броят им според Борисов досега е над 26 хил. души. Основното му притеснение е именно свързано с това тези хора да не бъдат оставени в ръцете на българската държава.

Именно затова Борисов така ритуално си "изми ръцете", след като правителството предаде свързания с Гюлен бизнесмен Абдуллах Бююк и няколко други търсени от Турция хора на властите в съседната държава. Предаването на Бююк - в разрез с всички правни норми и с очевидната санкция на премиера, показа нещо много плашещо: на "Дондуков" 2 в момента цари откровена паника какво ще направи турската страна и затова са готови на много отстъпки. "Не виждам друг начин, освен да се опитаме да поддържаме максимално работни, прагматични, добронамерени отношения със съседите. Сърбите изкараха армията, заградиха границата заедно с нашите и вече няма изход от България. Все повече България започва да им харесва. За съжаление в Гърция нещата не стоят добре. И ни остава да търсим партньорство с турската страна. Философи много, демократи много, но влязат ли още 10 хиляди, ще спрете да говорите за култура, за спорт, за туризъм и за всичко останало", каза Борисов тази седмица.

В петък, часове преди да замине за Берлин, Борисов отиде в Истанбул за официалното откриване на моста над Босфора и имаше среща с премиера Бинали Йълдъръм и с президента Ердоган. Няколко души потвърдиха, че той не е искал да провежда срещата тази седмица, преди визитата при Меркел, но е нямало как да откаже. Още когато е започнат строежът на моста, виждан като магистрала към Европа, Борисов и Ердоган са се разбрали да го открият заедно, а и премиерът сигурно трудно може да откаже покана за рязане на лента.

Източник, запознат със ситуацията, казва, че премиерът на няколко пъти вече повтаря пред европейските лидери, че трябва много да се внимава какви ангажименти се поемат пред Ердоган. "Той им каза откровено, че ако на турците нещо им се обещава, ще си го поискат", обяснява дипломатът. Борисов вероятно ще повтори това пред Меркел: че е нужно движение по споразумението с Турция визова либерализация. Причината е проста - премиерът вярва, че ако Ердоган се ядоса, България ще е първата по пътя, която ще пострада. "Който трака със саби, ще трябва в един момент да ги извади", казва той в интервю за авторитетния германски вестник Frankfurter Allgemeine zeitung тази седмица, точно преди визитата си. Ако Ердоган е заплашил, че ще залее Европа с бежанци, а Европа не отговори на искането му за споразумение, той ще трябва да изпълни заканата си, мисли Борисов. Заради това е възможно да иска от германския канцлер да го подкрепи в искането на самостоятелно споразумение между София и Анкара за реадмисия, преди европейското споразумение с Турция да е влязло в сила.

Самотната държава

Основен проблем на срещите на българския премиер с германския канцлер, казват запознати, понякога е вторачването в някакви детайли - например дали България има нужда от автомобили за охрана на границата, което е въпрос на няколко милиона лева. Подобен подход би затъмнил по-важното на тази среща - какво всъщност искаме дългосрочно от този съюз и от германците.

"Всеки ще може да си каже каквото го вълнува на тези срещи. За нас е важно да кажем, че има две неща, които ни държат извън ядрото - Шенген и еврозоната", казва един от хората, с които Борисов се съветва по външнополитически въпроси, "и те трябва да се преодолеят". Това е голямото послание, което трябва да бъде дадено - в ЕС има и движение за повече сближаване, и такова против, а България не иска по никакъв начин да остава във втората група. Шенген, потвърждава друг източник, е на челно място сред приоритетите, които Борисов иска да постигне. Той ще попита за това в прав текст Ангела Меркел - България изпълнява формалните критерии за членство, но приемането й в клуба е спряно от Холандия, която е дала знак, че няма да допусне разширяването, преди да бъде свален мониторингът върху съдебната система и МВР от Европейската комисия.

Дори да приемем, че Германия може да накара холандското правителство да се отдръпне, интересно е защо Борисов настоява за това точно сега. Шенген няма да спре наплива от хора по границата, пък и в момента не функционира напълно - доста страни въведоха повторен граничен контрол. Отговорът, изглежда, е, че българският премиер го иска като имиджов знак за своето управление и също така като знак, че се движим към вътрешната част на кръга, а не към периферията.

Това разкрива другия ни голям страх: че България плува сама в ЕС и в момента няма нито един явен съюзник. Вишеградската група (Унгария, Чехия, Словакия и Полша), която доскоро беше естественото обединение, с което работехме, става по-неудобно. От една страна, държавите в нея имат правителства, които все по-активно настояват на своята важност за съюза и предпочитат да спъват германските инициативи, вместо да сътрудничат, като начин да постигнат собствени цели. От друга, по въпроса с мигрантите те и България са на различни страни - ние сме първа страна за вход в съюза откъм Турция и тъй като никоя от изброените държави не иска да приютява нови хора, всички те биха ги връщали насам. Тези две неща карат Борисов да се дърпа от поканите на Вишеград и да търси нови съюзници. София се опитва да създаде нещо като регионална група с Румъния и Гърция и прави непрекъснато срещи, но досега няма особен успех. Най-голямото ни желание - да се прикрепим към Германия, пък е обречено на неуспех въпреки старанието на Борисов. Както историята сочи, Германия не влиза в други коалиции освен с Франция - страната е твърде важна и твърде търсена като арбитър, за да си позволи близък съюз с трета държава, особено малка като влияние.

Това ни оставя пред следната ситуация: трябват ни коалиция, нови партньори, подкрепата на Меркел и максимално сближаване с вътрешния кръг на ЕС. И ни трябват бързо. Както казва една от любимите поговорки на самия Бойко Борисов - който не си поправя къщичката, докато е хубаво времето, ще трябва да го прави, когато вали. Сега той вероятно си я припомня по отношение на Турция. Залогът е голям. Ако не успеем, ще трябва да свикваме с периферията на ЕС - без особен външен натиск за реформи, с по-голям риск от нестабилност и почти никакви перспективи за икономически ръст.

Страхът, че България ще бъде залята от бежанци, ако Турция и Европейския съюз не се разберат, почти буквално парализира висшите етажи на държавното управление. Опасността от нова вълна е най-големият кошмар на премиера и основен фокус на външната ни политика, а в донякъде дори и на вътрешната.

Последните дни активността по темата рязко се засили. Бойко Борисов беше на посещение в Турция, по време на което беше казано в прав текст, че Ердоган ще използва картата с бежанците, ако не получи каквото иска от ЕС.

Съживяването на тази криза идва в момент, когато започват преговорите за бъдещето на съюза. От това как България ще се представи в тях до голяма степен ще зависи какво ще е мястото й в бъдещия съюз - в ядрото или периферията. При добро стечение на обстоятелствата и много благосклонност от страна на западните държави в ЕС иначе непостижимите без реформи цели като Шенген и дори еврозоната могат да се окажат по-близо.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

45 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    ГЕРБ до вчера се смятаха за гении, като се носеха по попътния вятър на антиимигрантските настроения. То не бяха придворни "анализатори" и "историци", то не бяха бурки и в парламента, не бяха бурки в общините.

    Сега са в собствения си капан, по-точно цялата държава е в техния капан. Защото удържането на тези невежи и изостанали, напоени с ксенофобия, различни други фобии и омраза маси имат определени очаквания, чието задоволяване тласка правителството към нерационални решения, като екстрадацията на Абдулах Бююк например или днешната визита ни в клин, ни в ръкав, в компанията на президентите на Северен Кипър, Македония, Азърбайджан, Туркменистан и други евразийски аустайдери.

  • 2
    doxen avatar :-P
    doxen

    Страх бойко пази : ДДДД само дето не е никак смешно, а трагично.

  • 3
    2.5 avatar :-|
    2.5

    “Но зад тази учтива формулировка се крие фактът, че единственият останал сериозен център на власт в Европа за пореден път ще завърти ръчно кормилото на европейския кораб.”

    Все по-натрапчиви стават аналогиите със ситуацията в Европа преди по-малко от век!

  • 4
    doxen avatar :-|
    doxen

    България йок!

  • 5
    i_hristov avatar :-|
    i_hristov

    Най-големият страх на Бойко според мен е да няма протести и шумно недоволни. Последните месеци като пожарникар ходи да тушира още в зардиш напрежението. Шумът му пречи на стабилността и на бизнеса.

  • 6
    karen_walker avatar :-|
    karen_walker

    Как пък си избрахме (два пъти) най-страхливата мутр@ за премиер!

  • 7
    vadrigar avatar :-(
    vadrigar

    100% от коментарите под тази статия са от типа Боко за нищо не става, xDDDD, lol... Нито една идея какво може България да нарави в тази ситуация, нито един коментар по темата. Поредното доказателство, че българския "матриял" е тотално изхабен. Естествено и аз не се изключвам от това.

  • 8
    apocalypse avatar :-|
    matrix

    Натоварване на влакови композиции и транзит към Германия. Цял свят видя по телевизията, как Меркел ги покани официално и любезно.

  • 9
    ded avatar :-|
    ded

    [quote#1:"cinik"]чието задоволяване тласка правителството към нерационални решения, като екстрадацията на Абдулах Бююк например или днешната визита ни в клин, ни в ръкав, в компанията на президентите на Северен Кипър, Македония, Азърбайджан, Туркменистан и други евразийски аустайдери. [/quote]


    Много е лесно отстрани да се съди. Интересно ми е Вие какво предлагате - да не беше отишъл ли? Горчивата истина е, че човек може да е горд единственно, когато е силен!

    Разбирам недолюбването на Борисов, заслужил си го е, но все пак в тази ситуация за съжаление ние нямаме полезен ход. Оказва се, че търсим варианта с най - малкото зло. Вие какво предлагате - да ни пуснат бежанците, но да проявим принципност? Защото никой в Европа, оказва се няма да защити принципна България!

    А на мен лично почва да ми писва от Европа, която проявява солидарност единаствено на думи! Щото нас яко ни прецакват в последно време.

  • 10
    knb avatar :-|
    knb

    Статията е надъхана с напълно неоправдан оптимизъм. ЕС е в състояние да жертва Бг като буфер за да си запази спокойствието. Това за бежанците. За еврозоната -- със икономиката, която имаме влизането в еврото и загубата на валутния контрол ще изисква много по-сериозни корекции от тези в Ирландия, Португалкя или Гърция. Даже в Испания 30% от фирмите фалираха. Тук може да фалират и 80%. Всъщност всички, които не са европейски. Ръста, който бленува статията с чужда валута е просто химера. Не само не може да го има ами ще има спад, докато не се настанят фирми, които вече работят с евро. Целия принаден продукт в еврото може да се финансира само с дълг. Относно Шенген. Честно казано не разбирам защо ни е след като всички си възстановиха границите. За да могат да влизат без контрол французите Али и Ахмед, дето са се ядосали на цял свят и могат да карат камиони по пешеходната зона? Честно казано предпочитам да си показвам паспорта.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK