Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 2 сеп 2016, 18:23, 23982 прочитания

Ще има ли скоро обща европейска армия

Излизането на Великобритания от евросъюза най-вероятно ще катализира създаването на въоръжени сили, подчинени директно на Брюксел

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
- Интеграцията в сферата на отбраната рязко се изкачва нагоре в дневния ред на европейските политици.
- Създаването на обща европейска армия ще бъде основна точка на срещата в Братислава на 16 септември.
- Главното опасение на скептиците е, че пренасочването на ресурси към бъдеща европейска армия може да подкопае НАТО.
- Дори в момента ЕС на теория разполага с 18 бойни групи, повечето от които обаче съществуват само на хартия.
"Много млади мъже и жени биха се записали в армията, за да служат на страната си. Но едва ли биха го направили, за да са подчинени на група безлики бюрократи в Брюксел." Това беше една от основните мантри, повтаряни от евроскептиците по време на референдума във Великобритания за напускане на ЕС. Системната съпротива срещу по-тясната интеграция на европейските държави в сферата на отбраната е една от най-твърдо следваните политики на британските правителства от десетилетия, тъй като страната има най-добре подготвените въоръжени сили на Стария континент и съответно би се оказала най-големият контрибутор на бойни способности.

Решението на Лондон да напусне евросъюза обаче сега изненадващо може да разчисти пътя към реалното изграждане на истинска европейска армия. И то в сравнително обозримо бъдеще. Друг е въпросът дали това еднозначно би могло да се определи като стъпка в правилната посока. Главното опасение на скептиците е, че пренасочването на ресурси към бъдещата европейска армия може да подкопае военните способности на НАТО, който е реален и функциониращ гарант на мира в Европа от Втората световна война насам. Дори и в момента повечето европейски държави не изпълняват ангажимента си към Северноатлантическия алианс да отелят 2% от своя БВП за развитие на военни способности.


Политическият дебат на тема интеграция в сферата на отбраната рязко се изкачва нагоре в дневния ред на европейските политици през последните няколко дни. Това се случва в контекста на неформалната лидерска среща на върха, която ще се проведе в словашката столица Братислава на 16 септември и ще уточнява евентуалните дълбоки реформи в ЕС след Brexit. И като че ли в момента разговорът по въпросите на общоевропейската отбрана е натрупал достатъчно критична маса, така че да се премине от думи към действия. Сред главните застъпниците на идеята за въоръжени сили под командването на Брюксел е и самият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. "Имайки своя армия, Европа ще може да реагира по-надеждно на заплахи за мира в страните членки или в съседни държави", обяви той още след началото на кризата в Украйна.

Аларма от Изток

Въпреки британската съпротива и различните резерви политическият дебат по темата стремително набира скорост, а главен говорител в момента се оказва т.нар. нова Европа. "Проблемите на сигурността трябва да станат приоритет и трябва да започнем изграждането на обща европейска армия", обяви само преди седмица и премиерът на Унгария Виктор Орбан след среща на централноевропейските лидери от Вишеградската четворка с германския канцлер Ангела Меркел. Аналогична позиция зае и чешкият министър-председател Бохуслав Соботка, според когото сформиране на подобни интегрирани въоръжени сили няма да е лесно, но е крайно време дискусията по темата да започне. "Убеден съм, че в дългосрочен план няма как да се справим без обща европейска армия. Навявам се, че есенната европейска среща на върха ще доведе до конкретни предложения и ангажименти", коментира той.



Полският премиер Беата Шидло, която беше домакин на срещата с Меркел, от своя страна подкрепи плановете за изграждане на обща европейска гранична служба и по-активна защита на външните граници на ЕС. Лидерът на нейната партия Ярослав Качински обаче отново върна топката към чисто отбранителната проблематика, като призова за дълбока институционална реформа на Европа и превръщането на евросъюза в конфедерация от държави с президент, който командва обща армия.

В разговора за по-тясна евроинтеграция по линия на отбраната и сигурността дистанционно се включи и българският премиер. "За обща прокуратура, за обща eвpoпeйcĸa apмия, aĸo щете, и за обща гранична полиция съм абсолютно за. Aĸo сметнете вcяĸa една държава колко танкове, бронетранспортьори и самолети имa, колко милиарди xapчим в Европа... Убеден съм, че при една обща структура, безспорно всички сме в HATO, ще се спестят пари и ще стане по-рационално", коментира преди седмица Бойко Борисов.

В дебата за създаването на европейска армия германският канцлер Меркел, чиято позиция ще играе ключова роля, за момента запазва по-дипломатичен тон. И все пак тя също смята, че е нужен по-силен акцент върху отбраната и сигурността, но говори с по-умерена лексика по въпроса как точно ще се осъществи всичко това на практика. "Сигурността е фундаментален въпрос. Може да направим много повече заедно в области като отбраната и сигурността", обяви тя по време на срещата си с вишеградските лидери. И добави: "Brexit не е обикновено събитие, той е повратна точка в историята на ЕС, така че действията в отговор трябва да са много внимателни."

Въпреки пестеливия изказ на Мерел, на практика Германия си остава един от основните двигатели на проекта за интегрирани европейски въоръжени сили. "Европейската армия е нашата дългосрочна цел", обяви още преди около година военният министър на страната Урсула фон дер Лайен. Идеята за създаване на перманентна военна щаб-квартира на ЕС, която да командва споделени национални военни ресурси, присъства и в последното издание на бялата книга на германското министерство на отбраната, изтекла малко преди референдума във Великобритания. Тази цел беше препотвърдена и на европейско ниво в доклад, представен на Европейския съвет, веднага след историческия референдум за Brexit. "НАТО съществува, за да защитава от външно нападение своите членове, повечето от които са европейски страни. Европейците обаче трябва да сме по-добре екипирани, обучени и организирани, за да допринасяме решително за това колективно усилие, а също така да действаме автономно, ако и когато това е нужно", се казва и в доклад на върховния представител на ЕС по външните работи и сигурността Федерика Могерини, появил се публично преди около два месеца.

Изграждането на интегрирана европейска армия по принцип в последно време се радва на сериозна подкрепа и от страна на Франция. В средата на лятото президентът на страната Франсоа Оланд беше запланувал европейски дипломатически тур, посветен именно на засиленото сътрудничество в областта на отбраната, но бе принуден да прекрати обиколката си заради атентата в Ница на 14 юли. Според френски правителствени източници държавният глава на страната е бил уверен, че отношението към военната интеграция на европейско ниво ще се подобри сериозно след оттеглянето на Великобритания от ЕС. Подкрепата на Франция за инициативата е закономерна, тъй като след Brexit-а нейната армия на практика остава най-силната в Европа и съответно вероятно ще се окаже гръбнак на евентуални бъдещи европейски въоръжени сили. Франция също така ще остане и единствената официална ядрена държава в ЕС.

Заплаха ли е армия на ЕС за НАТО

"Без сериозното лидерство на Германия и Франция всичко това по-скоро ще си остане някакви политически упражнения и реторика по повод решението за Brexit. Всъщност в НАТО по-силната европейска отбранителна идентичност винаги се е разглеждала позитивно, така че каквато и да е форма на сближаване и съвместно използване на ресурсите би била полезна", коментира за "Капитал" бившият военен министър Тодор Тагарев. И добавя: "Аз лично не виждам нищо притеснително в тази посока. ЕС не може да е конкуренция на НАТО. Виждам всичко това като една по-сериозна реализация на концепцията за интелигентната отбрана и споделянето на ресурси."

Подобна позиция лансира напоследък и един от най-големите и действени поддръжници на инициативата за европейска армия - влиятелният евродепутат Ги Верховстад, който е и лидер на групата на либералите ALDE и бивш премиер на Белгия. "Единственият начин да защитим Европа е да изградим силна и обединена отбрана. Изразходваме половината от американския военен бюджет, а можем да осъществим само 15% от техните операции. И причината е, че дублираме почти всичко", коментира той в представянето на своя план за реформи на ЕС. И добавя: "Наскоро Барак Обама ни определи като "гратисчии". Време е да поемем своите отговорности. Вземете например сирийската трагедия – не САЩ, а Европа понася всички негативни последствия. Така че нека да създадем европейска отбранителна общност."

Според европейските либералите първата стъпка е изграждане на главна квартира на интегрираната евроармия, за чиято основа да послужи Eurocorps. Това е военна структура на ЕС от около 1000 души основно от шест държави – Германия, Франция, Испания, Белгия, Полша и Люксембург. На теория тя може да командва въоръжени сили с численост около 65 хил. души, като основата е френско-германска бригада. Всичко това може да се случи в рамките на шест месеца след взимане на решението, убедени са либералите. Позицията на Верховстад обаче накара британската преса да избухне с обвинения, че белгийският политик федералист подготвя "зловещ заговор в шест точки за превръщането на ЕС в супердържава със свое правителство, армия и паравоенна полиция".

Гледна точка, подобна на Верховстад, застъпи през последните дни и бившият началник на италианския генерален щаб ген. Винченцо Кампорини. Той е един от четиримата висши военни, които още през 1999 г. работят по план за интегрирана европейска армия, известен под името Helsinki Headline Goal. Според италианския генерал излизането на Великобритания от евросъюза е идеалният момент за реализирането на подобна амбициозна цел, след като Лондон е "саботирал концепцията в продължение на години". "Прасетата ще полетят, преди ЕС да създаде армия", подигравателно отвръща в Twitter Кристофър Майер, бивш британски посланик в САЩ.

Основният проблем около евентуалното създаване на европейска армия си остава опасението, че тя може да остане просто куха бюрократична структура без реален боен потенциал. Дори в момента съществуват т.нар. бойни групи на ЕС – 18 бойни формирования с размерите на подсилен батальон с размери около 1500 души, които са под директен контрол на Съвета на ЕС. Въпреки че на теория те би трябвало да са оперативно готови от 2007 г., повечето от въпросните бойни части съществуват само на хартия. Готовността за участие в състава на бойна група също така остава национално решение в съответствие с външнополитическите приоритети на съответната страна членка. Резултатът е, че до момента бойните групи на ЕС са имали само в две учения (през 2008 и 2014 г.) и никога не участвали в реална военни операция.

Дори след напускането на основния враг на европейската армия в лицето на Лондон инициативата ще си остане проблемен казус за ЕС. Например как ще се действа при заплаха за някоя от шестте държави на евросъюза, които не членуват в НАТО – Австрия, Кипър, Швеция, Финландия, Ирландия и Малта? И дали ако европейските членове на Северноатлантическия алианс решат да ги защитят с въоръжени сили, това ще ангажира и неевропейски съюзници като САЩ, Канада, Турция, а скоро може би и Великобритания, да се притекат на помощ по силата на чл. 5 от Вашингтонския договор? Всичко това са въпроси, които тепърва ще търсят своя отговор на срещата на върха в Братислава на 16 септември, а и след това.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

За две седмици в бюрата по труда са се регистрирали 37 870 души 1 За две седмици в бюрата по труда са се регистрирали 37 870 души

От тях пристигналите от чужбина са 640 души. Най-силно са засегнати туризъм, хотелиерство и рестораньорство

4 апр 2020, 1540 прочитания

Радан Кънев: Икономическите мерки не отговарят на европейските условия за подпомагане 9 Радан Кънев: Икономическите мерки не отговарят на европейските условия за подпомагане

Възстановяване на нормалния обществен живот и връщането към здрава и процъфтяваща икономика трябва да върви ръка за ръка с възстановяването на правовата държава

4 апр 2020, 1847 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Иска ли някой български домати

Производството на плодове и зеленчуци най-накрая расте, но пазарът на свежа продукция остава труден

Още от Капитал
Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10