Ще има ли скоро обща европейска армия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ще има ли скоро обща европейска армия

"Прасетата ще полетят, преди ЕС да създаде армия", подигравателно коментира в Twitter Кристофър Майер, бивш британски посланик в САЩ.

Ще има ли скоро обща европейска армия

Излизането на Великобритания от евросъюза най-вероятно ще катализира създаването на въоръжени сили, подчинени директно на Брюксел

Момчил Милев
24254 прочитания

"Прасетата ще полетят, преди ЕС да създаде армия", подигравателно коментира в Twitter Кристофър Майер, бивш британски посланик в САЩ.

© Reuters


Темата накратко

- Интеграцията в сферата на отбраната рязко се изкачва нагоре в дневния ред на европейските политици.

- Създаването на обща европейска армия ще бъде основна точка на срещата в Братислава на 16 септември.

- Главното опасение на скептиците е, че пренасочването на ресурси към бъдеща европейска армия може да подкопае НАТО.

- Дори в момента ЕС на теория разполага с 18 бойни групи, повечето от които обаче съществуват само на хартия.

"Много млади мъже и жени биха се записали в армията, за да служат на страната си. Но едва ли биха го направили, за да са подчинени на група безлики бюрократи в Брюксел." Това беше една от основните мантри, повтаряни от евроскептиците по време на референдума във Великобритания за напускане на ЕС. Системната съпротива срещу по-тясната интеграция на европейските държави в сферата на отбраната е една от най-твърдо следваните политики на британските правителства от десетилетия, тъй като страната има най-добре подготвените въоръжени сили на Стария континент и съответно би се оказала най-големият контрибутор на бойни способности.

Решението на Лондон да напусне евросъюза обаче сега изненадващо може да разчисти пътя към реалното изграждане на истинска европейска армия. И то в сравнително обозримо бъдеще. Друг е въпросът дали това еднозначно би могло да се определи като стъпка в правилната посока. Главното опасение на скептиците е, че пренасочването на ресурси към бъдещата европейска армия може да подкопае военните способности на НАТО, който е реален и функциониращ гарант на мира в Европа от Втората световна война насам. Дори и в момента повечето европейски държави не изпълняват ангажимента си към Северноатлантическия алианс да отелят 2% от своя БВП за развитие на военни способности.

Политическият дебат на тема интеграция в сферата на отбраната рязко се изкачва нагоре в дневния ред на европейските политици през последните няколко дни. Това се случва в контекста на неформалната лидерска среща на върха, която ще се проведе в словашката столица Братислава на 16 септември и ще уточнява евентуалните дълбоки реформи в ЕС след Brexit. И като че ли в момента разговорът по въпросите на общоевропейската отбрана е натрупал достатъчно критична маса, така че да се премине от думи към действия. Сред главните застъпниците на идеята за въоръжени сили под командването на Брюксел е и самият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. "Имайки своя армия, Европа ще може да реагира по-надеждно на заплахи за мира в страните членки или в съседни държави", обяви той още след началото на кризата в Украйна.

Аларма от Изток

Въпреки британската съпротива и различните резерви политическият дебат по темата стремително набира скорост, а главен говорител в момента се оказва т.нар. нова Европа. "Проблемите на сигурността трябва да станат приоритет и трябва да започнем изграждането на обща европейска армия", обяви само преди седмица и премиерът на Унгария Виктор Орбан след среща на централноевропейските лидери от Вишеградската четворка с германския канцлер Ангела Меркел. Аналогична позиция зае и чешкият министър-председател Бохуслав Соботка, според когото сформиране на подобни интегрирани въоръжени сили няма да е лесно, но е крайно време дискусията по темата да започне. "Убеден съм, че в дългосрочен план няма как да се справим без обща европейска армия. Навявам се, че есенната европейска среща на върха ще доведе до конкретни предложения и ангажименти", коментира той.

Полският премиер Беата Шидло, която беше домакин на срещата с Меркел, от своя страна подкрепи плановете за изграждане на обща европейска гранична служба и по-активна защита на външните граници на ЕС. Лидерът на нейната партия Ярослав Качински обаче отново върна топката към чисто отбранителната проблематика, като призова за дълбока институционална реформа на Европа и превръщането на евросъюза в конфедерация от държави с президент, който командва обща армия.

В разговора за по-тясна евроинтеграция по линия на отбраната и сигурността дистанционно се включи и българският премиер. "За обща прокуратура, за обща eвpoпeйcĸa apмия, aĸo щете, и за обща гранична полиция съм абсолютно за. Aĸo сметнете вcяĸa една държава колко танкове, бронетранспортьори и самолети имa, колко милиарди xapчим в Европа... Убеден съм, че при една обща структура, безспорно всички сме в HATO, ще се спестят пари и ще стане по-рационално", коментира преди седмица Бойко Борисов.

В дебата за създаването на европейска армия германският канцлер Меркел, чиято позиция ще играе ключова роля, за момента запазва по-дипломатичен тон. И все пак тя също смята, че е нужен по-силен акцент върху отбраната и сигурността, но говори с по-умерена лексика по въпроса как точно ще се осъществи всичко това на практика. "Сигурността е фундаментален въпрос. Може да направим много повече заедно в области като отбраната и сигурността", обяви тя по време на срещата си с вишеградските лидери. И добави: "Brexit не е обикновено събитие, той е повратна точка в историята на ЕС, така че действията в отговор трябва да са много внимателни."

Въпреки пестеливия изказ на Мерел, на практика Германия си остава един от основните двигатели на проекта за интегрирани европейски въоръжени сили. "Европейската армия е нашата дългосрочна цел", обяви още преди около година военният министър на страната Урсула фон дер Лайен. Идеята за създаване на перманентна военна щаб-квартира на ЕС, която да командва споделени национални военни ресурси, присъства и в последното издание на бялата книга на германското министерство на отбраната, изтекла малко преди референдума във Великобритания. Тази цел беше препотвърдена и на европейско ниво в доклад, представен на Европейския съвет, веднага след историческия референдум за Brexit. "НАТО съществува, за да защитава от външно нападение своите членове, повечето от които са европейски страни. Европейците обаче трябва да сме по-добре екипирани, обучени и организирани, за да допринасяме решително за това колективно усилие, а също така да действаме автономно, ако и когато това е нужно", се казва и в доклад на върховния представител на ЕС по външните работи и сигурността Федерика Могерини, появил се публично преди около два месеца.

Изграждането на интегрирана европейска армия по принцип в последно време се радва на сериозна подкрепа и от страна на Франция. В средата на лятото президентът на страната Франсоа Оланд беше запланувал европейски дипломатически тур, посветен именно на засиленото сътрудничество в областта на отбраната, но бе принуден да прекрати обиколката си заради атентата в Ница на 14 юли. Според френски правителствени източници държавният глава на страната е бил уверен, че отношението към военната интеграция на европейско ниво ще се подобри сериозно след оттеглянето на Великобритания от ЕС. Подкрепата на Франция за инициативата е закономерна, тъй като след Brexit-а нейната армия на практика остава най-силната в Европа и съответно вероятно ще се окаже гръбнак на евентуални бъдещи европейски въоръжени сили. Франция също така ще остане и единствената официална ядрена държава в ЕС.

Заплаха ли е армия на ЕС за НАТО

"Без сериозното лидерство на Германия и Франция всичко това по-скоро ще си остане някакви политически упражнения и реторика по повод решението за Brexit. Всъщност в НАТО по-силната европейска отбранителна идентичност винаги се е разглеждала позитивно, така че каквато и да е форма на сближаване и съвместно използване на ресурсите би била полезна", коментира за "Капитал" бившият военен министър Тодор Тагарев. И добавя: "Аз лично не виждам нищо притеснително в тази посока. ЕС не може да е конкуренция на НАТО. Виждам всичко това като една по-сериозна реализация на концепцията за интелигентната отбрана и споделянето на ресурси."

Подобна позиция лансира напоследък и един от най-големите и действени поддръжници на инициативата за европейска армия - влиятелният евродепутат Ги Верховстад, който е и лидер на групата на либералите ALDE и бивш премиер на Белгия. "Единственият начин да защитим Европа е да изградим силна и обединена отбрана. Изразходваме половината от американския военен бюджет, а можем да осъществим само 15% от техните операции. И причината е, че дублираме почти всичко", коментира той в представянето на своя план за реформи на ЕС. И добавя: "Наскоро Барак Обама ни определи като "гратисчии". Време е да поемем своите отговорности. Вземете например сирийската трагедия – не САЩ, а Европа понася всички негативни последствия. Така че нека да създадем европейска отбранителна общност."

Според европейските либералите първата стъпка е изграждане на главна квартира на интегрираната евроармия, за чиято основа да послужи Eurocorps. Това е военна структура на ЕС от около 1000 души основно от шест държави – Германия, Франция, Испания, Белгия, Полша и Люксембург. На теория тя може да командва въоръжени сили с численост около 65 хил. души, като основата е френско-германска бригада. Всичко това може да се случи в рамките на шест месеца след взимане на решението, убедени са либералите. Позицията на Верховстад обаче накара британската преса да избухне с обвинения, че белгийският политик федералист подготвя "зловещ заговор в шест точки за превръщането на ЕС в супердържава със свое правителство, армия и паравоенна полиция".

Гледна точка, подобна на Верховстад, застъпи през последните дни и бившият началник на италианския генерален щаб ген. Винченцо Кампорини. Той е един от четиримата висши военни, които още през 1999 г. работят по план за интегрирана европейска армия, известен под името Helsinki Headline Goal. Според италианския генерал излизането на Великобритания от евросъюза е идеалният момент за реализирането на подобна амбициозна цел, след като Лондон е "саботирал концепцията в продължение на години". "Прасетата ще полетят, преди ЕС да създаде армия", подигравателно отвръща в Twitter Кристофър Майер, бивш британски посланик в САЩ.

Основният проблем около евентуалното създаване на европейска армия си остава опасението, че тя може да остане просто куха бюрократична структура без реален боен потенциал. Дори в момента съществуват т.нар. бойни групи на ЕС – 18 бойни формирования с размерите на подсилен батальон с размери около 1500 души, които са под директен контрол на Съвета на ЕС. Въпреки че на теория те би трябвало да са оперативно готови от 2007 г., повечето от въпросните бойни части съществуват само на хартия. Готовността за участие в състава на бойна група също така остава национално решение в съответствие с външнополитическите приоритети на съответната страна членка. Резултатът е, че до момента бойните групи на ЕС са имали само в две учения (през 2008 и 2014 г.) и никога не участвали в реална военни операция.

Дори след напускането на основния враг на европейската армия в лицето на Лондон инициативата ще си остане проблемен казус за ЕС. Например как ще се действа при заплаха за някоя от шестте държави на евросъюза, които не членуват в НАТО – Австрия, Кипър, Швеция, Финландия, Ирландия и Малта? И дали ако европейските членове на Северноатлантическия алианс решат да ги защитят с въоръжени сили, това ще ангажира и неевропейски съюзници като САЩ, Канада, Турция, а скоро може би и Великобритания, да се притекат на помощ по силата на чл. 5 от Вашингтонския договор? Всичко това са въпроси, които тепърва ще търсят своя отговор на срещата на върха в Братислава на 16 септември, а и след това.

Темата накратко

- Интеграцията в сферата на отбраната рязко се изкачва нагоре в дневния ред на европейските политици.

- Създаването на обща европейска армия ще бъде основна точка на срещата в Братислава на 16 септември.

- Главното опасение на скептиците е, че пренасочването на ресурси към бъдеща европейска армия може да подкопае НАТО.

- Дори в момента ЕС на теория разполага с 18 бойни групи, повечето от които обаче съществуват само на хартия.

"Много млади мъже и жени биха се записали в армията, за да служат на страната си. Но едва ли биха го направили, за да са подчинени на група безлики бюрократи в Брюксел." Това беше една от основните мантри, повтаряни от евроскептиците по време на референдума във Великобритания за напускане на ЕС. Системната съпротива срещу по-тясната интеграция на европейските държави в сферата на отбраната е една от най-твърдо следваните политики на британските правителства от десетилетия, тъй като страната има най-добре подготвените въоръжени сили на Стария континент и съответно би се оказала най-големият контрибутор на бойни способности.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

29 коментара
  • 1
    istorik avatar :-|
    ISTORIK

    Крайно време е тази идея да бъде "извадена от нафталина" и политиците да започнат да я обмислят, а после - и да започнат да я реализират.

  • 2
    seguleh avatar :-P
    seguleh

    Много млади мъже от източна европа биха записали, ако не служат "само" на тоталитарните си правителства.

  • 3
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Държавите се разпадат.. а армия без патриотизъм и мотивация.. не е армия ами сбирщина от наемници. Такава армия е добра само за нападение.. за отбрана е негодна.

  • 4
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    За нападение и то при съотношение 10 към 1 ;)

    Да вярно, много бедни източно европейци ще се подлъжат от по-високите заплати.. то това е и идеята на европейската армия.. богатите европейски държави ще понапечатат някое и друго евро.. за да съберат пушечно месо.

  • 5
    realguru avatar :-|
    realguru

    До коментар [#3] от "mickmick":

    Не съм сигурен че някой иска да напада Европа.

  • 6
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#5] от "realguru":

    Ами тогава за какво ни е армия? Ако армията е съставена от хора които не са там за да воюват ако се наложи.. ами само заради заплатата.. защо са ни? Или пак само ще има мисии в чужбина? уж мироопазващи?

  • 7
    realguru avatar :-|
    realguru

    По принцип идеята може и да е добра, но проблемът е че в различните краища на Европа имат притеснения от различни неща.

    Прибалтика и Полша се опасяват от Русия, ние се притесняваме от Турция.

    Накрая създаването на обща армия не решава проблема с бежанците.

    И съвсем накрая използването на тази армия за умиротворяване на размирни държави в Близкия Изток или Африка дали ще е разрешено. И кой точно ще ходи да мре там.

    Демек въпросът не е дали да има обща армия, ами стиска ли ни да я използваме в конфликти като в Сирия.

  • 8
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#4] от "mickmick":

    Да се надяваме, че тази армия ще заложи на самолети, ракети, бронирани коли и дронове, отколкото на кашици от Източна Европа.

  • 9
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Ето ви реален проблем - мръсна бомба във някоя държава, защо даже и нещо по-голямо. Веднага се праща наемният полк да почиства района.

    А и окрупняването в случая прави армията по-слаба. Защото войниците нямат личен интерес освен парите - семействата им са на другия край на Европа - да речем.

    Според мен правилният вариант е - нещо като НАТО, но само европейски държави. Както и без тартор. Щото сегашното НАТО реално се държи само от една държава - останалите са просто за бройка. Може да има държава лидер.. но не трябва да е толкова силно изразена разликата между армиите. Т.е. във военния съюз трябва да има някаква равнопоставеност, т.е. всеки да помага с нещо за сигурността и да получава сигурност. В момента - един доставя сигурност.. другите само цоцат сигурност.. че даже и вноските не си плащат.. че и армиите им са зле. То и затова Европа сега е на това положение.

    Също както и ЕС - вместо към пълна интеграция, по правилно е да се мине към съюз на суверенни държави. А не както е в момента.. турлю гювеч. Едни чиновници бълват хиляди регулации годишно - смислени само за високоразвитите държави.. разбирай тия облажили се с големите дългове. Можеше да се напавят ЕС регулации, но да са по желание. Като добри практики. Ама тогава няма да има далавера за големите европейски фирми.

  • 10
    barel avatar :-|
    пустиняк

    Единственият начин Европа да се справи с предизвикателствата пред нея е преобразуването на ЕС в Съединени Европейски Щати! Единна прокуратура, съд и армия. Нямаме избор.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK