С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
44 4 сеп 2016, 10:22, 41055 прочитания

Иска ли някой български домати

Производството на плодове и зеленчуци най-накрая расте, но пазарът на свежа продукция остава труден

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Да тичаш след големите

За да станат по-конкурентоспособни българските продукти, производителите трябва да повишат ефективността на своите стопанства. "Проблемът всъщност не е, че западната или съседската продукция от плодове е много евтина, проблемът е, че нашата е много скъпа, понеже ни липсва технология на отглеждане. Изгубили сме в последните 20-30 години опита и едва сега започваме да го създаваме на принципа проба-грешка и затова разходите ни по производството са по-високи, а оттам нараства и цената", обяснява председателят на Съюза на овощарите Живка Гроздева. "Ако ние имахме наука и институти, които да ни кажат кои сортовете са подходящи за България, как да се отглеждат, за да се достигне хубав добив, как да намалим разходите си и да можем да продаваме на конкурентни цени, картинката щеше да е различна. Сега в момента цената на българските ябълки например е 100% по-висока от цената на полските. Не са редки случаите, в които местната продукция застоява и изхвърля заради ограничените възможности за износ на тази стойност и залятият с чужда продукция вътрешен пазар", казва тя. По нейни данни на пазара на свежи плодове в момента има едва 20-30% българска продукция. Нишата, в която чуждите продуктите трудно могат да конкурират местното производство, са единствено черешите.

Конкурентоспособността на сектора плодове и зеленчуци, според производители, е ниска и заради различните начини на субсидиране в различните държави от ЕС. "Полша и Гърция например имат държавни стратегии за подпомагане на развитието на някои сектори, отделно от европейските субсидии. Ето затова производителите успяват да излязат на българския пазар с ябълки от 20 евроцента", обяснява Гроздева.
Подпомагането е различно не само спрямо другите държави, но и спрямо другите земеделски сектори. "Тук е възприет моделът за ставка на декар. Разходите ми за един декар отглеждане на пипер са около 2000 лв., а субсидията 90 лв. Субсидията де факто покрива около 5% от разходите ми. При зърнопроизводството разходът е 160 лв., а субсидията 30 лв. Кой ще бъде по-конкурентоспособен", казва зеленчукопроизводителят Валери Велев, който отглежда 3000 дка и работи с една от големите търговски вериги и фабрики на българския пазар.


Сред основните проблеми е и този, че стопанствата в най-голямата си част са малки и не могат да предложат търсените от пазара количества. Сдружения на производители, които да предлагат големи количества еднаква откъм сортове и вид продукция, все още не се създават. Това ограничава достъпа до нови и големи пазари, но също така оказва влияние върху цените, преговорите с търговци и доставчици.

Много голяма част от производителите на плодове и зеленчуци не са в състояние дори да опаковат и съхраняват стоката си в най-добрите за това условия. На борсата българските доматите и праскови се продават в захабени кашони от банани, без никакви обозначения за производителя. При вносните продукти такава практика е изключение.

Но това са по-скоро дребни проблеми на фона на огромния сив сектор в продажбите и във вноса (около 80-85% по данни на Националния съюз на градинарите в България). Другото е оскъпяването на труда на берачите вследствие на въведените еднодневни трудови договори, които задължава производителите вече да плащат осигуровки - нещо, което доскоро те не правеха. "При някои от културите, които изнасяме, все още можем да предложим конкурентна цена и това се дължи най-вече на по-ниските разходи за ръчен труд спрямо други държави. В последните години обаче цената му се вдига и сега е на едва два пъти по-ниска стойност от Италия. Тенденцията към поскъпването ще се запази и това е притеснително, особено предвид ниската производителност на този труд", казва Живка Гроздева.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Тол-системата: отложен старт, неясен обхват и още въпроси 1 Тол-системата: отложен старт, неясен обхват и още въпроси

Държавата ще трябва да промени Закона за пътищата отново, защото не може да спази собствените си срокове

25 юни 2019, 518 прочитания

Вечерни новини: Решението за субсидиите на партиите се отлага с месец, златото е на 6-годишен връх Вечерни новини: Решението за субсидиите на партиите се отлага с месец, златото е на 6-годишен връх

И още: Незаконните постройки на "терасата" на Пламен Георгиев няма да бъдат съборени; СЕМ избира директор на БНР; САЩ налагат санкции срещу лидера на Иран

25 юни 2019, 408 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Странната тактика на ГЕРБ

Какви са причнините партията на Бойко Борисов все още да не номинира кандидат за президент

Зелената вълна в Германия

Партията на Зелените натрупа точки на европейските избори, а въпросът сега е дали може да задържи преднината си и на парламентарни избори

Възкръсналата империя на Ковачки

Един човек владее целия цикъл в енергетиката: копае, транспортира, продава и изгаря. Христо Ковачки вече e най-големият търговец на ток и има империя за 1.5 млрд. лв.

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

20 въпроса: Петя Кокудева

Скоро ще се появи първата й пътешественическа книга - "Поздрави от синята палатка"

Човекът и мракът

Palacio de Velazquez в Мадрид показва първата голяма ретроспектива на японския художник Тецуя Ишида извън родината му