С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
22 7 сеп 2016, 17:23, 53565 прочитания

Софийският университет обяви четвърто класиране за 20% от местата си

След края на кандидатстудентската кампания незапълнени остават дори най-желаните специалности като педагогика, право и стопанско управление

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
60 хил. са приетите миналата година студенти в България при одобрен план-прием от 75 хил. места.
Софийският университет "Св. Климент Охридски" (СУ) обяви четвърто класиране и тази година, след като 20 процента от местата във висшето учебно заведение не бяха заети след края на кандидатстудентската кампания за академичната 2016/2017 г. Това става ясно от съобщение на сайта на университета. Още студенти за степените "бакалавър" и "магистър" се търсят както за така наречената държавна поръчка - субсидираните от държавата места, така и за обучението срещу заплащане.

Свободни места има в много специалности, включително в някои от най-желаните като педагогика, право и стопанско управление. Най-голям брой непопълнени държавни бройки за редовна форма на обучение има в история (52), право (47), география (34), геология (31), приложна математика (30), теология (27), българска (24), славянска (24) и испанска (25) филология. Най-много свободни места срещу заплащане има в стопанско управление (15) и икономика и финанси (14). За почти всички специалности може да се кандидатства и с оценка от матурата след 12 клас. Срокът за подаване на документи е от 7 до 14 септември, а класирането ще бъде обявено на 20 септември.


Студентите намаляват, приемът - не

През последните години българските висши училища традиционно не успяват да попълнят всички места по време на официалната кандидатстудентска кампания. Най-големият университет - СУ, който се нарежда на първите места по много показатели в рейтинга на висшите училища в България, още през 2009 г. не успя да привлече желания брой студенти. Четвърто класиране тази година има дори в Медицински университет - София, където конкуренцията за сравнително малкото на брой места обикновено е голяма.

Причината е, че въпреки намаляващия брой на завършващи ученици университетите продължават да заявяват висок прием, който държавата одобрява. По време на дискусиите около промените в Закона за висшето образование Министерството на образованието и науката (МОН) представи данни, според които през академичната 2015/2016 г. държавните и частните висши училища са поискали над 77 хил. места за студенти, държавата е одобрила над 75 хил., а реално приетите са под 60 хил. Разликата между желанията на университетите и реализирания прием стабилно се увеличава през последните четири години.



Намаляващият брой на кандидат-студентите се дължи, от една страна, на демографски фактори. Докато през 2010 г. завършващите средно образование ученици са над 70 хил., само пет години по-късно броят им е малко над 53 хил. От друга, българските университети са в голяма конкуренция с чуждестранни учебни заведения, особено от Западна Европа и Великобритания, които предлагат качествено образование на достъпни цени.

От бройка към качество

С промените в Закона за висшето образование държавата започна първи стъпки в посока финансиране на висшето образование според качеството на преподаването, което би трябвало да намали вредите от практиката субсидията да зависи само от броя студенти и това да стимулира висшите училища са увеличават приема. В следващите няколко години делът на средствата от държавния бюджет, който следва не броя студенти, а показатели като реализация на завършилите, постепенно ще се увеличава. Одобреният от държавата прием също вече трябва да зависи от качеството и реализацията на студентите. За приоритетни за страната специалности ще има стимули за кандидат-студентите. Положителните ефекти от тези промени обаче вероятно ще дойдат бавно. И само ако висшите учебни заведения успеят да преструктурират и модернизират обучението си и се ориентират повече към успешно преподаване и научни изследвания.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Само три строителя за детската болница за 100 млн. лв., ВСС се прицели в Лозан Панов Вечерни новини: Само три строителя за детската болница за 100 млн. лв., ВСС се прицели в Лозан Панов

И още: Ердоган постави условия за примирие с кюрдите в Сирия; Ще има ли сделка за Brexit; Масови протести в Барселона заради осъдените сепаратисти

16 окт 2019, 1402 прочитания

Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България 1 Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България

Според дирекция "Миграция" той има забрана да напуска страната от 2011 г., която обаче трябва да е отпаднала автоматично

15 окт 2019, 2311 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Кандидатът на Реформаторския блок: интригата продължава

СДС още държи на Гроздан Караджов за президент, въпреки решението от миналата седмица в полза на Трайчо Трайков

Още от Капитал
Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10