С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 7 сеп 2016, 18:27, 19374 прочитания

Работодателите обявиха бойкот на преговорите за минималните прагове

Социалното министерство удължи срока до 16 септември, но досега няма подписано споразумение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Четирите най-големи работодателски организации са твърди в решението си да не участват в преговорите за минималните осигурителни прагове за следващата година. Това заявиха представителите на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Те изтъкват като причина за бойкота липсата на пазарен механизъм, по който да се определя увеличението на минималната работна заплата и на праговете в секторите, в които няма подписани споразумения.
Междувременно социалното министерство удължи срока, в който бизнес и синдикати могат да договарят увеличения по икономически дейности, с още две седмици - до 16 септември. Според четирите работодателски организации до момента няма подписано споразумение в нито една област. От БСК дори разпространиха писмо от Съюза на производителите на комбинирани фуражи, с което браншовата организация изразява подкрепа за бойкота и оттегля подписа си от подписаното секторно споразумение.
Единствената организация, която заяви намерение да се включи в преговорите, е Съюзът за стопанска инициатива (ССИ), който се ръководи от бившия земеделски министър Мирослав Найденов, а предишен негов председател бе Алексей Петров. Останалите четири бизнес асоциации обаче оспорват нейната представителност (виж карето). Ако не се постигне споразумение за праговете, социалният министър може да наложи административно увеличение.

Къде е проблемът


В писмото, с което социалният министър Зорница Русинова дава старт на преговорите за минималните осигурителни доходи (МОД), е посочено, че минималната работна заплата догодина ще е 460 лв., т.е. предвиденото увеличение е с 40 лв. Ръстът е записан в отдавна приетата от правителството средносрочна бюджетна прогноза, но според работодателите той не е обсъден с тях.
"Минималната работна заплата буквално пред очите ни в рамките на година и половина скочи от 320 на 460 лв., без някой да ни пита, без някой да знае как, без някой да ни обясни защо. Тихомълком министрите на труда и социалната политика едностранно, с подкрепата на синдикатите, определяха нивата й. За моята организация не е проблем числото, проблем е начинът, по който се определя това число", заяви Евгений Иванов от КРИБ.
Васил Велев от АИКБ твърди, че при една трета от 85-те икономически дейности средният осигурителен доход е по-нисък от минималната работна заплата, определена за следващата година. Проблемът засяга около 300 хил. заети.
Според бизнес организациите минималните осигурителни прагове вече не водят до изсветляване икономиката, каквато е била целта им първоначално, а имат точно обратния ефект.

Какво се предлага

Вместо прагове работодателските организации предлагат да има минимална заплата за всеки сектор. Тя да се определя спрямо Конвенция 131 на Международната организация на труда. При нея се гледат две групи фактори - социални (потребностите на работниците и техните семейства, като се вземе предвид общото равнище на заплата в страната, стойността на живот, равнището на социално осигуряване, потребителските цени и т.н.) и икономически (производителност на труда, постигане на по-високо равнище на заетост, икономическо развитие).
Между другото обещание да се промени механизмът на определяне на МРЗ даде предишният социален министър Ивайло Калфин. Тогава той заяви, че ще предложи въпросната конвенция за ратификация от парламента, тъй като тя предоставя най-широката рамка от критерии. По думите му около 11% от заетите през 2015 г. са работели на минимална работна заплата.


Спорният член на тристранката

ССИ не отговаря на критериите за представителност по закон, тъй като компаниите в него не осигуряват 50 хил. работници и служители. Това твърдят останалите четири работодателски организации в доклад, който смятат да предоставят на Министерския съвет с настояване отново да бъде направена проверка на представителността на съюза. Според тях от минимум 23 икономически дейности, които законът изисква за представителност на работодателска организация, ССИ има в пет.
"Надяваме се длъжностните лица, които са си позволили да заблудят МС, да си понесат последствията. Ако това не се случи, не бихме влизали в НСТС, ако там присъства ССИ. Тогава правителството ще трябва да си води разговорите само с тях", заяви Кирил Домусчиев, председател на КРИБ.
"Съюзът беше гледан под лупа. Останалите работодателски организации имаха членове в комисията и никой от тях не е реагирал. Не сме видели доклада им, но същата комисия разглеждаше и техните документи", заяви Мирослав Найденов. Той заяви, че принципно споделя мнението на останалите бизнес организации, че процедурата по договаряне на МОД е остаряла, но първо трябва да се договори нов механизъм, а не да се подхожда с бойкот. Другият му довод е, че на част от техните членове е било наложено административно увеличение на праговете миналата година и затова сега ще се опитат да се включат в преговорите. Според него атаката на останалите бизнес организации срещу ССИ е именно заради отказа им да се включат в бойкота.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борисов: Искаме сивият сектор да излезе на светло 4 Борисов: Искаме сивият сектор да излезе на светло

Премиерът и финансовият министър увериха, че никой няма да подлага на риск валутния курс

28 яну 2020, 13686 прочитания

Прокуратурата атакува Радев с методи, които юристи определят като престъпление Прокуратурата атакува Радев с методи, които юристи определят като престъпление

Президентът в момента е единственият институционален критик на сегашният модел на държавното обвинение

28 яну 2020, 359 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Парламентът е на път да освободи от ДДС дарените храни

Одобрената на първо четене мярка трябва да поощри търговците да даряват продукти с изтичащ срок на годност, вместо да ги изхвърлят

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Битката за столичната адвокатура

Изборите на органи на софийската колегия имат значение не само за професионалните интереси на гилдията, но и за институционалната зрялост на държавата

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Кино: "18% сиво"

През Европа към себе си със стил и чувство

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10