Работодателите обявиха бойкот на преговорите за минималните прагове
11 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Работодателите обявиха бойкот на преговорите за минималните прагове

"Не може да имаме африканска производителност на труда и европейски заплати с правителствено решение", казва Васил Велев от АИКБ

Работодателите обявиха бойкот на преговорите за минималните прагове

Социалното министерство удължи срока до 16 септември, но досега няма подписано споразумение

Вера Денизова
19449 прочитания

"Не може да имаме африканска производителност на труда и европейски заплати с правителствено решение", казва Васил Велев от АИКБ

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


Четирите най-големи работодателски организации са твърди в решението си да не участват в преговорите за минималните осигурителни прагове за следващата година. Това заявиха представителите на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Те изтъкват като причина за бойкота липсата на пазарен механизъм, по който да се определя увеличението на минималната работна заплата и на праговете в секторите, в които няма подписани споразумения. Междувременно социалното министерство удължи срока, в който бизнес и синдикати могат да договарят увеличения по икономически дейности, с още две седмици - до 16 септември. Според четирите работодателски организации до момента няма подписано споразумение в нито една област. От БСК дори разпространиха писмо от Съюза на производителите на комбинирани фуражи, с което браншовата организация изразява подкрепа за бойкота и оттегля подписа си от подписаното секторно споразумение. Единствената организация, която заяви намерение да се включи в преговорите, е Съюзът за стопанска инициатива (ССИ), който се ръководи от бившия земеделски министър Мирослав Найденов, а предишен негов председател бе Алексей Петров. Останалите четири бизнес асоциации обаче оспорват нейната представителност (виж карето). Ако не се постигне споразумение за праговете, социалният министър може да наложи административно увеличение.

Къде е проблемът

В писмото, с което социалният министър Зорница Русинова дава старт на преговорите за минималните осигурителни доходи (МОД), е посочено, че минималната работна заплата догодина ще е 460 лв., т.е. предвиденото увеличение е с 40 лв. Ръстът е записан в отдавна приетата от правителството средносрочна бюджетна прогноза, но според работодателите той не е обсъден с тях. "Минималната работна заплата буквално пред очите ни в рамките на година и половина скочи от 320 на 460 лв., без някой да ни пита, без някой да знае как, без някой да ни обясни защо. Тихомълком министрите на труда и социалната политика едностранно, с подкрепата на синдикатите, определяха нивата й. За моята организация не е проблем числото, проблем е начинът, по който се определя това число", заяви Евгений Иванов от КРИБ. Васил Велев от АИКБ твърди, че при една трета от 85-те икономически дейности средният осигурителен доход е по-нисък от минималната работна заплата, определена за следващата година. Проблемът засяга около 300 хил. заети.

Според бизнес организациите минималните осигурителни прагове вече не водят до изсветляване икономиката, каквато е била целта им първоначално, а имат точно обратния ефект.

Какво се предлага

Вместо прагове работодателските организации предлагат да има минимална заплата за всеки сектор. Тя да се определя спрямо Конвенция 131 на Международната организация на труда. При нея се гледат две групи фактори - социални (потребностите на работниците и техните семейства, като се вземе предвид общото равнище на заплата в страната, стойността на живот, равнището на социално осигуряване, потребителските цени и т.н.) и икономически (производителност на труда, постигане на по-високо равнище на заетост, икономическо развитие).

Между другото обещание да се промени механизмът на определяне на МРЗ даде предишният социален министър Ивайло Калфин. Тогава той заяви, че ще предложи въпросната конвенция за ратификация от парламента, тъй като тя предоставя най-широката рамка от критерии. По думите му около 11% от заетите през 2015 г. са работели на минимална работна заплата.


Спорният член на тристранката

ССИ не отговаря на критериите за представителност по закон, тъй като компаниите в него не осигуряват 50 хил. работници и служители. Това твърдят останалите четири работодателски организации в доклад, който смятат да предоставят на Министерския съвет с настояване отново да бъде направена проверка на представителността на съюза. Според тях от минимум 23 икономически дейности, които законът изисква за представителност на работодателска организация, ССИ има в пет.

"Надяваме се длъжностните лица, които са си позволили да заблудят МС, да си понесат последствията. Ако това не се случи, не бихме влизали в НСТС, ако там присъства ССИ. Тогава правителството ще трябва да си води разговорите само с тях", заяви Кирил Домусчиев, председател на КРИБ.

"Съюзът беше гледан под лупа. Останалите работодателски организации имаха членове в комисията и никой от тях не е реагирал. Не сме видели доклада им, но същата комисия разглеждаше и техните документи", заяви Мирослав Найденов. Той заяви, че принципно споделя мнението на останалите бизнес организации, че процедурата по договаряне на МОД е остаряла, но първо трябва да се договори нов механизъм, а не да се подхожда с бойкот. Другият му довод е, че на част от техните членове е било наложено административно увеличение на праговете миналата година и затова сега ще се опитат да се включат в преговорите. Според него атаката на останалите бизнес организации срещу ССИ е именно заради отказа им да се включат в бойкота.

7 коментара
  • 1
    maane avatar :-|
    maane

    то ако остане работодателите да решават, ще трябва работещите да им плащат че са им на работа.

  • 2
    dpu08305976 avatar :-|
    Daniel Nikolov

    Според проф. Стефан Стоилов: "България продължава да е страната с най-несправедливо заплащане на труда"
    и
    "Бизнесът трябва да осъзнае, че няма по-мотивиран работник от справедливо възнаградения за труда му"

  • 3
    grigoo avatar :-|
    grigoo

    Не 460, а 1000лв трябва да е минималната работна заплата, аман от комунистически "бизнесмени", които искат роби! Как при почти същите цени в европа плащат в пъти повече, а нашите робовладелци подхвърлят жълти стотинки на хората. Като не можеш да плащаш отиваш в Бангладеш да правиш бизнес!

  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Целия проблем е, че заплатите не отговарят на никакви социални фактори, а като се увеличат - не отговарят на факторите за ефективност. Попадаме в параграф 22. Само залагайки на индустрии с по-висока добавена стойност можем да излезем от този проблем. Иначе виновни не са нито работодателите, нито работниците - просто станахме бананова република на ъгъла на ЕС. В други подобни държави не ти трябват 60 000 валута за апартамент, а си строиш сламена колиба в парка.

  • 5
    loy30529393 avatar :-|
    loy30529393

    "Минималната работна заплата буквално пред очите ни в рамките на година и половина скочи от 320 на 460 лв., без някой да ни пита, без някой да знае как, без някой да ни обясни защо."

    Когато ТРИ години МРЗ не се покачи нито със стотинка, това изобщо не ви притесняваше, драги работодатели!
    И сега пак не ви притеснява, защото голяма част от вас плащат по 300лв заплата за 10 часов работен ден, 6 дена в седмицата. Докато има такива безскрупулни, безсъвестни и алчни сред вас, минимални прагове трябва да съществуват.

  • 6
    tapgorski avatar :-|
  • 7
    glaxo avatar :-|
    glaxo

    Васил Велев лансира безотговорни глупости и става, наред с цялата група самозванци около него, типичен тесногръд егоист и перфиден говорител на т.н."патриотичен капитал". И минималната заплата и особено минималния осигурителен доход са най-необходимото условие, един от основните мотивиращи фактори за модернизация и преструктуриране на икономиката. Цената на труда и производителността на труда измерени с Добавената стойност(БВП) са в корелация.И това се вижда в милиардите инвестиции и високите заплати на работещите в иновациите и рационализиране на производствата.На една поточна линия в машиностроителен завод с масово производство вече 90% от работните места са с висока степен на автоматизация или роботизирани. Гледах в САЩ линия с 430 робота. Енергоспестяващите технологии направиха такава огромна крачка напред само за 25 г. в резултат на високите цени на горивата и днес, например за една и съща мощност в двигателите с вътрешно горене имат с 30-70% по-малък специфичен разход на единица мощност, а алтернативните ВЕИ дават 15-20% от енергийните баланси.Стотици хиляди емигрират, защото при еднакъв или малко по-висок интензитет на работа получават по паритет 1,5-3 пъти по-висока цена на труда си.Да не говорим за условията на труд.Не може да пестиш от заплатата на наемния работник, за да си направиш къща за 2 милиона, да се возиш на лъскав джип или лимузина за 100 хиляди евро или да похарчиш 200 хил.лири за да пратиш грозноватата, тъпа щерка или мързеливия си син-чалгар да "учат" в Англия във второкласни колежи разни безполезни измислени специалности.Или , както стана модно напоследък, да ревеш , че няма специалисти, а да не си отпуснал поне 10 стипендии или дарил една лаборатория на технически ВУЗ, дето струва по-малко от БМВ-то на любовницата ти.Какви стопански камери, какви браншови организации? Я вижте какво са правили преди 80-100 г. родолюбивите индустриалци- построили са десетки обществени сгради, занаятчийски и висши училища-от Софийския университет до Дюлгерското здание на бул."Хр.Ботев, от Свищовската търговска академия до прекрасната сграда на ВИНС във Варна.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK