Хранителните продукти, които са дарени до 30 дни преди изтичането на срока на годност, да не бъдат облагани с данък върху добавената стойност (ДДС). Премахването на налога обаче да важи само ако стойността на даренията на година не надхвърлят 0.5% от общия годишен оборот на данъчно задълженото лице, което ги прави. Датата на дарението трябва да е не е по-рано от 30 дни преди изтичане на срока на годност. Такива промени в закона за ДДС прие единодушно на първо четене парламентът в сряда по предложение на депутатите от Реформаторския блок (РБ) Петър Славов и Мартин Димитров.
Целта на поправките е да мотивират големите хранителни вериги да даряват храна, вместо да я изхвърлят. По данни на Българската хранителна банка всяка година се унищожават над 670 хил. тона храна, а даренията са средно 270 тона, или по-малко от 0.5% от брака. В същото време 21.2% от българите, или 1.54 млн. души, живеят в бедност.
Защо е нужна промяна
Проблемът е в това, че търговците предпочитат да бракуват и изхвърлят храни с изтичащ срок на годност, вместо да ги даряват, тъй като в първия случай продуктите са освободени от ДДС, а във втория не са. "Това е основната причина, която производители и търговци са изтъквали зад ниската мотивация да даряват. Просто за тях е в пъти по-евтино да унищожат храната. Те заплащат такса екарисаж само за храни от животински произход, във всички останали случаи храната просто отива на сметището и не се дължи нищо", обяснява Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българската хранителна банка. Организацията работи за отпадането на ДДС върху даренията на храна от поне пет години, но досега по думите на Миланова е липсвала политическата воля и подкрепа за законодателна инициатива. Едва сега проблемът е на път да намери решение, след като наскоро от финансовото министерство обявиха, че са склонни да подкрепят мярката, ако бъде разписан и ефективен механизъм срещу злоупотреби и измами, така че събираемостта на данъците да не пострада. Именно с тази цел е сложен и таван на обема на дарените храни от един обект.
От парламентарната трибуна Петър Славов призова парламентарните групи да се обединят около поправките, за да покажат едно "модерно измерение на дясната социална политика".
Подкрепа, но с едно наум
Шефът на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) обяви, че депутатите от партията мандатоносител ще подкрепят законопроекта на първо четене, но текстовете трябва да се прецизират между четенията, тъй като "дяволът е в детайлите". Тя обясни, че трябва да се направи задълбочен анализ и да се предложат такива текстове и механизми, които да минимизират възможността чрез това добро предложение "някои хора да направят едни прекрасни крадени пари". По думите й е важно как ще бъдат регламентирани и контролирани хранителните банки, както и на кого те ще разпределят храните и ще стигнат ли те наистина до социално слабите.
Проектът беше подкрепен също от Патриотичния фронт и ДПС, принципна подкрепа дадоха и депутати от БСП, въпреки че изразиха резерви. Петър Чобанов от ДПС подкрепи предложението, но посочи, че липсва контролен механизъм както за избягване на злоупотреби, така и по-късно за разпределяне на съответните дарения. "Не всички аспекти от това иначе добро предложение са добре оценени от вносителите и представени пред нас. Бегло се промъква идеята с данъчни инструменти и лостове да правим социална политика, която ние избягваме дълги години и категорично трябва да избягваме занапред", коментира той."Имаме малко резерви към механизма, който се предлага от вносителите, ще търсим една по-засилена роля на Министерството на труда и социалната политика и включване и на Агенцията за социално подпомагане в процеса на получаване и разпределяне на такъв тип храни", коментира Жельо Бойчев от БСП.
Бизнесът приветства
Докато сред депутатите все още има такива, които подхождат колебливо към мярката, тя е широко приветствана от бизнеса и неправителствения сектор. Големите търговци неведнъж са изразявали позиция в подкрепа на отпадането на ДДС за даряване на храни. На същото мнение са и много производители. "Сам по себе си ДДС върху даренията е нонсенс. При даряването никой не реализира приход, за да му се начислява данък. Не само приветствам промяната, а от 17 години се боря за нея", казва Кирил Вътев, собственик на производителя на месни продукти "Тандем". Според неговите очаквания обаче ефектът за търговците ще е по-голям от ефекта за производителите, защото стоките с изтичащ срок остават при търговците и те нямат право да ги върнат назад по веригата до производителя.
По данни на Цанка Миланова от Българската хранителна банка във всички останали държави от ЕС практиката е да няма ДДС за даряване на храна с кратък срок на годност. "Това е част от една голяма европейска политика за намаляване на загубите на храна, които в ЕС са около 90 млн. тона годишно и всяка държава трябва да помисли за мерки в тази посока", обяснява Миланова.
Хранителните продукти, които са дарени до 30 дни преди изтичането на срока на годност, да не бъдат облагани с данък върху добавената стойност (ДДС). Премахването на налога обаче да важи само ако стойността на даренията на година не надхвърлят 0.5% от общия годишен оборот на данъчно задълженото лице, което ги прави. Датата на дарението трябва да е не е по-рано от 30 дни преди изтичане на срока на годност. Такива промени в закона за ДДС прие единодушно на първо четене парламентът в сряда по предложение на депутатите от Реформаторския блок (РБ) Петър Славов и Мартин Димитров.
Целта на поправките е да мотивират големите хранителни вериги да даряват храна, вместо да я изхвърлят. По данни на Българската хранителна банка всяка година се унищожават над 670 хил. тона храна, а даренията са средно 270 тона, или по-малко от 0.5% от брака. В същото време 21.2% от българите, или 1.54 млн. души, живеят в бедност.
18 коментара
Е, това ще е нещо много смислено да се случи! Дано Герб не опорочат идеята, всички европейски държави имат тези практики за разумно използване на излишъците храна!
Това е една от най-популистките поправки, която само ще увеличи дефицита
Добре де, за бракуваните храни.. не се ли дължи ДДС? Реално това е консумирана от фирмата стока, след като не са могли да я продадат и реално не трябва да се ползва данъчен кредит за нея.
Тогава защо трябва да има разлика между бракуваните храни и дарените? За да се стимулира даряването? Ок.. ама ми се струва голям подарък от 20%.. освен това, съм сигурен .. почти вече няма да има бракуване на стоки.. все ще се намери къде да се дарят и най-интересното няма да стигнат до нуждаещите се или ако стигнат, ще са 1 от 20.
Защо бракуваните стоки трябва да са освободени от ДДС? нали реално фирмата се явява краен консуматор?
До коментар [#2] от "Ivanski":
Как ще увеличи дефицита при 270 тона дарена храна?! Останалите 670 хил. тона така и така не им се плаща ДДС.
До коментар [#2] от "Ivanski":
А бе няма да увеличи дефицита, но пипането на ДДС не е добре.
Това беше едно от малкото неща останали стабилни във времето и обществото се нагоди.
Сега подир тия "дарители" на хранителни стоки като повлекат другите само стой та гледай какво става.
За лобистите винаги има причини да издънят дупка в данъчната каца, за да могат само определени групи.
Виж на какво прилича Закона за данъците на физическите лица - хем само 10% и 2-3 страници изключения и намаления за кой ли не. Май само най-големите балъци го плащат тоя данък.
ДДС не е свещена крава и е добре да познаваме многогодишния опит на останалите страни в ЕС. Във всички, подчертавам, във всички, дори и Хърватия,която не е в зоната, има данъчни облекчения за дарителите на храна ( варират от без никакво ДДС до други механизми). Преценено е, че икономически е по-изгодно този огромен ресурс да не се изхвърля, а да стига до нуждаещи се и многобройните благотворителни организации, за които осигуряване на храна 3 пъти на ден е сериозен разход. Има си ясни правила и контрол кои могат да разпределят - само регистрирани хранителни банки, и кои могат да получават.Изброявам - напр. само организации в обществена полза, предоставящи социални услуги : това са домове за възрастни хора, дневни центрове за деца и възрастни с увреждания, училищата за деца без зрение,защитени жилища за деца от институции и т.н. и т.н
Шефът на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) обяви, че депутатите от партията мандатоносител ще подкрепят законопроекта на първо четене, но текстовете трябва да се прецизират между четенията, тъй като "дяволът е в детайлите"
__________________
Социалистическа политика в полза на корпорациите и търгашите не е добра за обществото!
Като е толкова зар , да се освободят храните от първа необходимост от ДДС и така хем мафията и корпорациите няма да крадат и да източват!
Това работи в много страни от ЕС.
По сега действащото законодателство, в общия случай, няма разлика дали ще я дарят стоката или ще я бракуват, и в двата случая се връща ползвания данъчен кредит. Така, че който е искал да дарява вместо да бракува е можел да го прави и сега без допълнителни утежнения. Тази промяна само ще отвори врата за още злоупотреби с ДДС и ще даде повод за нови популстки заигравки със ЗДДС.
До коментар [#5] от "Георги Георгиев":
Искаш ли да ти кажа , колко е популистко - това ДДС- за което всички пискат , търговеца си го е приспаднал при покупката на храната и държавата просто си го искаше обратно при даряване. т.е за търговеца резултата е нула. сега търговеца го печели това ддс - и държавата остава на загуба.
Първо:Ако магазинера искаше да го дари - няма проблем , дори бих го освободил от данък дарение ако е за социални домове и прочие, но не и от ддс.
Второ: - как ще се контролира кое е преди изтекъл срок на годност и кое не е?
Блажени са " знаещите"