Най-малко 2.8 млрд. лв. са загубите от дефектите на инвестиционната среда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-малко 2.8 млрд. лв. са загубите от дефектите на инвестиционната среда

Практика е да се създават регулаторни илюзии, че се води борба с монополи и "врагове", каза Красен Станчев

Най-малко 2.8 млрд. лв. са загубите от дефектите на инвестиционната среда

Лошите практики в съдебната система, правата на собственост и изпълнението на договорите се отразяват на икономиката и бюджета

16954 прочитания

Практика е да се създават регулаторни илюзии, че се води борба с монополи и "врагове", каза Красен Станчев

© Надежда Чипева


Класически примери за използване на правораздавателните органи за изземване на ресурси са случаите с КТБ, "Белведере" и "Техномаркет".

Между 2.8 и 3.9 млрд. лв. са невъзвращаемите загуби от несъвършенствата на инвестиционната среда в България от влизането на страната в Европейския съюз досега. Това показва проучване за стопанските и фискалните последици от лошите практики в съдебната система, правата на собственост и изпълнението на договорите, разработено от консултантската компания КС2 на икономиста Красен Станчев и анализатори от Института за пазарна икономика. Изследването се базира на 19 казуса, на които КС2 се е натъквала в работата си, както и на други случаи, станали емблематични за политическия и регулаторния риск в България. Според анализаторите има пряка връзка между върховенството на закона и преките чуждестранни инвестиции. Лошата новина е, че индикаторите на бизнес средата и правата на собственост не се подобряват от 2007 г. насам и затова България се нарежда след Румъния и близо до бившите съветски републики.

Механизъм на компрометиране

Няколко са начините, по които се компрометира върховенството на закона, посочи Станчев. Това може да стане чрез използване на правораздавателните органи за изземване на ресурси и заличаване на следите от него. Класически примери за такава практика са казусът КТБ, случаят с "Белведере" и "двете каки", както и опитът на "Техномаркет" на Делян Пеевски да атакува наемодателя си "Глориент инвестмънт България" чрез съда.

Друг използван похват е да се създават регулаторни илюзии, че се води борба срещу монополи и други "врагове" като банки, електроразпределителните предприятия, т.нар. американски централи, ВЕИ-тата и т.н. "Много е важно създадените илюзии да получат приоритет, което създава бърза писта в законодателната работа", посочи Станчев. В същото време се преувеличават ползите от предложените законодателни промени и се пренебрегват разходите, без да има задължителния иначе анализ и оценка на въздействието. Практиките включват и съзнателно дезинформиране на обществото и дори на Европейската комисия. Един от най-интересните случаи по думите на Станчев е проектозаконът за храните, като в българския парламент е постъпил един вариант, а в Брюксел е изпратен друг.

Невъзвращаеми загуби

Точната оценка на загубите за икономиката и бюджета е трудно да се направи, включително и защото част от казусите не са разрешени докрай, обясни Станчев. Като цяло те произтичат от лоши практики в няколко области. Най-фрапантният случай по отношение на правата за използване на минерални ресурси например е забавянето на изпълнението на концесията на Dundee Precious Metals за златодобивния й проект в Крумовград. Това стана по чисто процедурни причини от Министерството на околната среда и водите по времето на Джевдет Чакъров. По оценка на КС2 отлагането на началото на проекта с около 8 години е донесло 0.9 млрд. лв. загуби за икономиката, 160 млн. лв. загуби от ДДС и над 60 млн. лв. загуби от концесионни възнаграждения.

Аналогичен случай в областта на енергетиката е решението на парламента от юли 2013 г. да наложи 20% такса върху оборота на ВЕИ, от което загубите се оценяват на около 300 млн. лв., каза Станчев. По отношение на регулирането и т.нар. непряко завземане и преразпределение на пазар, от отлагане на инвестиции само в областта на търговските вериги и храните например загубите са около 280 млн. лв. за периода, в който вървят дебатите по съответното законодателство.

Законодателните идеи на различни народни представители за промени в Гражданскопроцесуалния кодекс и промяната на тарифата за частните съдебни изпълнители по времето на кабинета "Орешарски" доведоха до прехвърляне на около 1 млрд. лв. вземания, предимно банкови, от частните съдебни изпълнители на колекторски фирми. По този начин ресурсът, който се прехвърля от един събирач на друг, е поевтинял с 350 - 400 млн. лв. за последните две години, обясни Станчев.

Загубите от мораториума върху добива на шистов газ в България също варират в широки граници, тъй като зависят от залежите и от международния пазар. В страната обаче беше въведена забрана и за самите проучвания, от което загубата се изчислява на около 370 млн. лв.

Класически примери за използване на правораздавателните органи за изземване на ресурси са случаите с КТБ, "Белведере" и "Техномаркет".

Между 2.8 и 3.9 млрд. лв. са невъзвращаемите загуби от несъвършенствата на инвестиционната среда в България от влизането на страната в Европейския съюз досега. Това показва проучване за стопанските и фискалните последици от лошите практики в съдебната система, правата на собственост и изпълнението на договорите, разработено от консултантската компания КС2 на икономиста Красен Станчев и анализатори от Института за пазарна икономика. Изследването се базира на 19 казуса, на които КС2 се е натъквала в работата си, както и на други случаи, станали емблематични за политическия и регулаторния риск в България. Според анализаторите има пряка връзка между върховенството на закона и преките чуждестранни инвестиции. Лошата новина е, че индикаторите на бизнес средата и правата на собственост не се подобряват от 2007 г. насам и затова България се нарежда след Румъния и близо до бившите съветски републики.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK