Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 9 сеп 2016, 18:16, 33635 прочитания

Предизвикателство пред България не са Русия и Турция, а демографията

Кореспондентът от FAZ Михаел Мартенс пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В неделя уважаваният германски всекидневник "Франкфуртер аглеймане цайтунг" публикува портрет на премиера Бойко Борисов, чийто автор е регионалният кореспондент на изданието Михаел Мартенс. Публикацията беше преразказана от българската секция на "Дойче Веле", но един от цитатите от оригинала беше интерпретиран неправилно, което предизвика вълна от публикации в близките до правителството медии, разобличаващи "опита за преврат" на германската медийна група. "Капитал" се свърза с автора на публикацията във FAZ Михаел Мартенс, който през последните 15 години работи като кореспондент на изданието в региона.

Защо решихте да направите портрет на Бойко Борисов точно в този момент?


Това всъщност не е мое решение, а е непланирана молба от вестника, за който работя. Когато те прочетоха интервюто с Борисов (публикувано седмица по-рано, бел.ред.) което предизвика доста позитивни отзиви в Германия, нашето неделно издание ме попита дали бих могъл да напиша статия-портрет за него. Основнят въпрос е лесен - кой е този човек? И защо той е единственият политик в България от падането на комунизма насам, който е бил избран за министър-председател два пъти? Защо тези, които го харесват, го харесват? Защо тези, които го мразят, го мразят? Той случайност ли е в съвременната българска история, или е много или повече логическо следствие от нея?

Имах едва 12 000 знака, за да отговоря на всички тези въпроси, тъй като нямаше повече място във вестника, така че едно нещо беше ясно, когато започнах да пиша дори още първото изречение - това не може да бъде една сложна картина, а по-скоро скица – написан за публика, която не знае почти нищо за България. В този смисъл, знаех, че трябва да пропусна много неща и да работя единствено с основните щрихи – но без да превръщам портрета в карикатура. Поне това е, което се опитах да направя.

Какво е вашето мнение за това какво всъщност се е случило с публикацията в българската секция на DW? Свързахте ли се с тях?



Чух за текста в българската секция на DW от мои приятели българи. По-голямата част от нея беше преведена точно, с едно основно изключение. В моя текст се казва, че "Бойко Борисов е мъж като дърво. С плитки корени обаче, твърдят неговите врагове". Но заглавието на DW е "Борисов е як като дънер. Но дънер с плитки корени". Единственият проблем тук е, че частта "твърдят неговите врагове" е била изпусната, а това оставя невярното впечатление, че твърдението, че Борисов е плосък и в морално отношение - политик втора класа, е мнение на вестника. Такова е мнението на враговете на Борисов, които съм цитирал в материала. Да се каже, че "според Франкфуртер Алгемайне Цайтунг (FAZ) Борисов е плосък" или "ФАЦ цитира хора, според които Борисов е плосък" далеч не е едно и също. Какво се е случило в DW не мога да кажа, защото не зная. Но в нашата професия лингвистичната прецизност е също толкова важна, колкото спокойната ръка на хирурга по време на операция. Така че премахването на три ключови думи от заглавие не е нещо незначително. Обикновено DW работи с висок стандарт за етика, така че не бих искал това да се възприема като някаква обща критика срещу изданието или срещу съответния автор.

В дните след като публикувахте портрета на Борисов някои медии, които са близки до правителството (и Делян Пеевски), и някои политици заявиха, че DW и сайтовете, които са препечатали материала на DW, участват в опит за преврат и материалът е част от мощна антибългарска кампания. Какъв е вашият коментар за тези твърдения?

Много е трудно за външен човек да разбере българските медийни войни. Така че по-скоро бих предпочел да не се въвличам в това, тъй като не знам нито кои са основните играчи, нито какви са техните мотиви и интереси. Основното ми впечатление обаче е, че дебатът изглежда не е толкова заради моя текст или конкретен политически въпрос, а част от някаква прокси война.

В неделя дадохте интервю за български сайт (близкият до ГЕРБ informo.bg, бел.ред.) , който ви интервюира, публикува кратка версия на вашия материал, премахвайки всички части, които критикуват Борисов. Какво ви е мнението за тази практика?

Разбирам, че е много трудно да се резюмира журналистически текст в няколко изречения, но във всеки случай, когато бивам цитиран, предпочитам малко или много да бъда цитиран в духа на моя текст. Някои медии в България подчертаха единствено критиките към Борисов, докато други цитираха единствено положителните части от материала. И в двата случая се представя изкривена картина на оригиналния текст. Това е същото като да се отнасяш с читателя си като с малко дете, което не може да схване цялата картинка и поради това могат да му бъдат представени само някои детайли от нея. Детайли, които обаче не са показателни за цялото.

Портретът на Борисов беше определен от някои като балансиран, а от други – беззъб. Например – през последните осем години България не е демонстрирала никакъв напредък в борбата с корупцията по високите етажи, съдебната реформа не показва осезаеми резултати, съществуват сериозни съмнения, че европейските фондове биват отклонявани и се извършват злоупотреби. Смятате ли, че Борисов носи отговорност за това статукво?

Като журналист Вие най-вероятно ще се съгласите, че никой текст на света не може да отговори на всички въпроси наведнъж, дори когато много читатели очакват това. Някои хора ме обвиняват, че съм избрал грешен ъгъл за своя портрет, или пък че той е "беззъб". Отнасям се към тези критики с уважение, тъй като за 20 години журналистика съм научил следното: никога не можеш да задоволиш очакванията на своите читатели, защото техните интереси са често много разнообразни и понякога противоречиви. Макар да вярвам, че проблемите с корупцията и реформите в съдебната система продължават да съществуват и че всеки премиер носи крайната политическа отговорност за условията в страната си, желая да задам един контра-въпрос: Наистина ли вярвате, че общата оценка, че "България няма демонстриран напредък в борбата с корупцията" е напълно вярна? Аз съм останал с впечатлението, че в Министерството на вътрешните работи, например, където заместник-министър като Филип Гунев е експерт по борба с корупцията, наистина се правят опити да се вземат мерки. Аз не съм адвокат на Бойко Борисов, така че няма да поема ролята на защитник срещу критиците му. Просто вярвам, че не би било честно и професионално за чуждестранен журналист да дойде в България и да каже: "Този човек е напълно корумпиран и нищо в България не се е променило". Реалната картина е, както знаете по-добре от мен, по-сложна, и аз съм се опитал да я анализирам, без да е несправедливо и без да заемам страна. Аз съм журналист, а не бик, който тича след червения плащ, наречен Борисов.

Борисов подлага на критики ЕС заради това, че е "оставил България сама" що се отнася до миграционната вълна. Какъв е вашият коментар за това?

България и Гърция, като страните-членки на ЕС, които са и съседи на Турция, заслужават повече европейска помощ и не вярвам, че тяхната деликатна ситуация получава пълно разбиране в Берлин или Брюксел. Вярвам, че Борисов е прав и в този смисъл - че България се нуждае от повече внимание и подкрепа от ЕС. Оградата не е единственото решение, но може да помогне на България да си върне обратно контрола върху това кой влиза в страната, откъде и кога. Защото държава, която не контролира територията си, не е държава. Тя е просто едно име.

Наскоро Борисов изигра ролята на говорител на Ердоган, срещайки се с него точно преди визитата си в Берлин. Смятате ли, че това беше добър ход?

Доколкото знам от своите източници в Турция, визитата на Борисов там е била планирана преди доста време, така че е било чиста случайност, че той е отишъл в Истанбул и веднага след това - в Берлин. Считам напълно нормално за министър-председател като Борисов или Алексис Ципрас в Атина, да се опитва да поддържа възможно най-добрите отношения с толкова силна съседна държава като Турция. Външната политика се диктува от географията, а не от емоциите. Това не означава, че принципите трябва да бъдат захвърлени. В екстрадицията на Абдуллах Бююк, обвинен в това, че е "гюленист", България наруши собствените си закони и международни конвенции. И тя направи това от страх. Това е лошо. От друга страна вярвам, че разбирам този страх достатъчно добре. Лесно е да изискваш от Давид да се бори смело срещу Голиат, когато ти си се настанил удобно като зрител на трибуните.

По ваше мнение какви са средносрочните предизвикателства пред България и региона и как ще се развиват отношенията с Турция, Русия и ЕС?

Отговорът ми може да изглежда леко странен, но го повтарям винаги, когато ми зададат този въпрос – вярвам, че най-голямото предизвикателство пред държави като България, Македония и Сърбия няма нищо общо с това, което вие споменахте. Най-голямото предизвикателство пред тези държави се крие в демографията. Ако тя продължава да се развива по този начин, до времето, когато аз и вие станем дядовци, в България ще са останали четири или пет милиона души. Единствените градове ще бъдат София, Пловдив, Варна, Бургас и едно огромно празно пространство между тях. Все по-малко и по-малко българи се раждат и голяма част от тях напуска страната. Как биха могли все по-малко и по-малко българи да поддържат брутния вътрешен продукт? Или, както Иван Кръстев каза образно – след 100 години някой все още ще чете ли българска поезия? Някой може да запита, с известна доза цинизъм, дали някой чете българска поезия дори днес. Между другото, Кръстев е много добър пример за собствения си въпрос – той е напуснал България, неговите деца растат във Виена. България умира. И ако не се намери решение, което да вдъхнови повече българи да искат да имат деца и да останат в своята родина, всички други въпроси ще бъдат относително незначителни.

Прекарали сте повече от 15 години в региона. Какви са вашите наблюдения върху медийната среда в България и съседните страни?

Макар да не познавам добре медийната сцена в България, смея да кажа, че познавам тази в Сърбия, тъй като говоря сръбски и съм живял в Белград в продължение на много години. По принцип отговорът ми е този: Където и да отидете по света, ще видите, че добрата и независима журналистика струва пари. И колкото по-малко пари има, толкова по-некачествена журналистика се прави. Журналистиката в Германия, например, е по-независима и - смея да кажа, въпреки, че ще прозвучи арогантно – като цяло по-добра от тази в България. Не защото отделните журналисти в Германия са по-добри, отколкото отделните журналисти в България. Това не е така. Познавам страхотни журналисти от България и Сърбия. Това е поради една по-проста причина: журналистите в Германия принципно имат много по-добри условия за работа, отколкото повечето журналисти тук. Намирам го за много благородно, че въпреки по-лошите условия в България се прави сериозна разследваща журналистика. За нещастие, по мое мнение това понякога има твърде слаби последствия. Случай на корупция бива изсветлен, но нищо не се случва и политикът просто остава на своята длъжност. Това ме ядосва. Но то се дължи в много по-голяма степен на съдебната система и на очакванията на хората спрямо техния политик, отколкото на журналистиката.

Наскоро NY Times публикува история за новите оръжия на руската пропаганда – разгласяването на фалшиви истории. Какво мислите по този въпрос?

Съществува огромен проблем, защото все повече и повече хора нямат желание да мислят критично и да анализират, когато става въпрос за политика. Или, ако перифразираме известните думи на Имануел Кант, все по-малко и по-малко хора желаят да напуснат самоналожената си незрялост, тъй като са неспособни да използват собствените си разбирания без указания от някой друг. Ако поставим думите на Кант в днешния контекст, ще стигнем до заключението, че някой, който от една страна вижда конспиративен заговор на всеки ъгъл, но от друга - вярва на всеки споделян слух във Facebook, наистина е човек, на когото му липсва смелост да използва ума си. Това се дължи също така и на мързел. В повечето случаи истината не е величествена, а затормозяваща. Човек трябва да инвестира много време, за да я разбере, и обикновено тя не е черна или бяла, а сива. Гюнтер Грас преди време написа: "Украсеният в сиво скептицизъм е моето любимо цвете". На мен също ми харесва това цвете. Да харесваш това цвете означава да не приемаш всичко, което чуеш, като факт. Един пример – преди няколко години в Турция беше разпространен слух, че Ердоган е тежко болен и скоро ще умре. Бизнесмени, дипломати и журналисти тичаха из Истанбул твърдейки, че е въпрос на седмици преди Ердоган да влезе в историята. Когато попитах тези хора за източника на информацията, те винаги цитираха други хора. И тези други хора цитираха други хора. И така нататък. В същото време те бяха 100% сигурни, че са прави. Както знаем днес, Ердоган е жив. И като журналист често питам моите събеседници не "Какво знаеш", а по-скоро "Какво вярваш, че знаеш?". Ние наистина ли знаем това, което вярваме, че знаем? И от кого взехме назаем това, което наричаме "нашето собствено мнение"?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

За две седмици в бюрата по труда са се регистрирали 37 870 души 1 За две седмици в бюрата по труда са се регистрирали 37 870 души

От тях пристигналите от чужбина са 640 души. Най-силно са засегнати туризъм, хотелиерство и рестораньорство

4 апр 2020, 1678 прочитания

Радан Кънев: Икономическите мерки не отговарят на европейските условия за подпомагане 9 Радан Кънев: Икономическите мерки не отговарят на европейските условия за подпомагане

Възстановяване на нормалния обществен живот и връщането към здрава и процъфтяваща икономика трябва да върви ръка за ръка с възстановяването на правовата държава

4 апр 2020, 2007 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Всекиму - повече

Защо заплатите трябва да растат под натиска на пазара на труда, а не с административни мерки

Още от Капитал
Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10