Новите протести
Малки локални движения, които имат ясна цел - спиране на строителството, се появяват на различни места в България
Капитал
Освен ако не живеете в къща сред гората (а понякога дори и тогава), недоволството заради новите съседи не ви е непознато усещане. Винаги когато нова сграда или сгради се появяват на място, където много хора вече живеят и са установили някакви правила на съжителство, има процес на напасване. Но протестите, които от известно време насам обхващат квартал след квартал в големи български градове, не са само заради дискомфорта на това да трябва да паркираш другаде или заради променената гледка от прозореца.
Ако първите две не са легитимни основания за протест, има такива, които са - например неизпълнението на задължението на възложителите и общините да информират съседите за това, което ще се случи. Твърде често, особено при по-малки строежи, "информирането" представлява някаква малка бележка на някой коридор в общината. Това, разбира се, води след себе си усещането, че информацията се крие в нечия полза. Понякога това не е само усещане, както показва случаят в Дианабад. Понякога пък става дума за откровени конфликти на интереси между хората, които са призвани да пазят обществения интерес, и предприемачите - като в случаите с главния архитект на Стара Загора, на "Младост" и т.н.
Всичко това обяснява по-големия въпрос, който седи зад всички казуси - натрупаното недоволство от досегашния хаос. То ще се реши по-трудно. В "Младост" например искат местен референдум, който да преразгледа ПУП-а, заради зелените площи. Това би могло да стане само за сметка на други хора, които вече са собственици на парцели с план за строителство. Подобно решение твърде лесно може да вкара в огромни съдебни разходи общината. В Стара Загора искането за мораториум на строителството ще увреди правата на хора, които са печелили съдебни битки за земите си вече десетки пъти. Такива решения няма как да се прилагат банкетно. Миналото е заложило още много бомби, които ще избухват на много места.
Младост-нерадост
Един ден жителите на блоковете 19, 20 и 21 в столичния квартал "Младост 1" забелязват, че зелената полянка в пространството между блоковете е заградена от метални огради. Причината е ясна - строеж. Досега парцелът се е ползвал за игра от децата от квартала. "Децата се разстроиха и ни запалиха да престанем да цъкаме пред оградите", обяснява Десислава Иванчева, която е един от най-дейните протестиращи в района. Жителите на блоковете събират близо хиляда подписа на хора, живеещи в близост до парцела, за да се противопоставят на застрояването на полянката. Искането им е строежът да бъде спрян, а полянката да получи статут на зелена площ, тъй като се оказва, че през 2009 г., когато е приет ПУП, тя го губи.
Тук възниква първото противоречие - жителите на въпросните блокове не са били уведомени за промяната в статута на полянката. По думите им от общината многократно ги убеждават, че разполагат с папка с подписи, които потвърждават, че са били уведомени. Протестиращите обаче така и не виждат тази папка. Освен това хората от блоковете не са били информирани, че предстои строеж - оградите ги изненадват една вечер.
На сайта на НАГ обаче може да се разгледат документи от публичните дискусии на проектите за ПУП за "Младост" през 2008 г. Възраженията в квартал "Младост" са предимно свързани с предвидено застрояване на зелени площи. Възражение за конкретния парцел между 19, 20 и 21 блок обаче липсва.
"Гражданите не сме уведомени както трябва и не става ясно къде е точно конкретно място. Един 16- или 17-цифрен код няма как да разберем какво е", обяснява Десислава Иванчева. Тя и съседите й не са получили и никакво уведомление, че предстои строеж върху въпросната полянка. По наредба трябва да имат такова от строителя, което явно в община "Младост" удобно са пропуснали.
Според нотариален акт, който "Капитал" видя, неурегулираният поземлен имот (бивша нива) е продаден през 2004 г. на Мария Петрова от Пловдив от Стоянка Дончева (вероятният реститут, на когото е върнат имотът). Строител е "Люкос инженеринг", управлявана от Георги Тончев, а на мястото ще се строи общежитие за ИТ специалисти. Фирмата е специализирана предимно в строежа на пътища. Разрешението за строежа в "Младост" е от 21 април 2016 г.
На 1 август протестиращите се срещат с кмета на район "Младост" Цвета Авджиева, която неотдавна беше принудена да подаде оставка. Но не това беше целта ни, споделят протестиращите. Те искат устойчиво решение на проблема си - а именно отмяна на строителното разрешително. Това, разбира се, не е възможно, ако няма някакъв съществен порок при издаването му. След срещата на хората с Йорданка Фандъкова на 9 август става ясно, че такъв порок е намерен - становище на "Топлофикация", която не е издала разрешително, спира строежа.
Отмененото разрешително обаче сега се обжалва от собствениците на имота. От район "Младост" не можеха да дадат повече информация, тъй като запознатите лица отсъстваха до редакционното приключване на броя.
Георги Тончев коментира пред "Капитал", че се притеснява, че тази ситуация ще рефлектира върху фирмата му. Тончев добави, че становището на "Топлофикация" включва възражения извън ресора им - например неправилна посока на отваряне на врата от планувания строеж. В разговори с район "Младост" той е уверяван, че жителите на съседните блокове са били уведомени по надлежния ред. Самите жители обаче отричат това. По негови думи собствениците на земята ще си търсят правата. "Няма нищо незаконно", обясни той. През 2015 г. той се свързва със собствениците на земята, семейството от Пловдив, покрай общи познати. Според него общината предлагала на собствениците обезщетения, които обаче засега са мираж. Има шанс "Люкос" да развали договора си за строеж.
Диамантът, който засенчва "Дианабад"
В квартал 1 на "Дианабад" имат друг проблем - не става въпрос за застрояване на зелена площ, а за височина на сградата двойно над договореното. Историята започва по време на обществено обсъждане на жители на квартала с бившия главен архитект на София Петър Диков, разказва Атанас Кръстев, един от протестиращите от район "Изгрев", към който спада и "Дианабад". В разговор за бъдещи строежи в квартала двете страни се договарят за максимална височина от 33 м на новите сгради. Причината да се иска такава височина е, че по-високите сгради биха засенчили десетки апартаменти от околните блокове и така собствениците им ще загубят светлината в домовете си.
Върху площта на бившия завод "Фурнир" впоследствие обаче започват да изникват строежи. Четири фирми ще строят, като на оградите на три от тях са поставени информационни табели. От тях лесно може да се разбере кой какво ще строи и колко ще е високо. Четвъртият строеж също започва, но табела няма известно време. Изхвърлиха се 40 тона пръст, работниците работят, но информация няма, разказва Атанас Кръстев, един от протестиращите. Затова те опитват да се срещнат с някого от общината и успяват да разговарят със заместник-кмета на район "Изгрев" арх. Пеловска. На 12 февруари се срещат с нея и тя обещава на жителите да насрочи среща с инвеститора за понеделник, 15 февруари. Още на първата среща те изискват разрешителното за строеж. На втората среща те реално се запознават с Пламен Мирянов от "Артекс" (до редакционното приключване на броя не успяхме да се свържем с представител на фирмата). Тогава обаче той не носел разрешението за строеж, което хората от квартала искат да видят. Уговарят трета среща, на която отново никой не носи въпросното разрешително и не се казва какво конкретно ще се строи.
Един от членовете на инициативния комитет е архитект и започва да се съмнява. Викат екип от ДНСК за проверка на строителството, като те идват, влизат, проверяват и излизат с думите: "Има разрешително за строеж." Оказва се, че разрешителното им е от 4 февруари. Тъй като едно разрешително може да се обжалва в двуседмичен срок след издаването му, заради трите неефективни срещи жителите на квартала изпускат крайния срок.
Следващата неприятна изненада за хората от комитета е, когато виждат разрешителното и разбират, че ще се строи 67-метрова сграда на име "Диамант". "Не може да е 67 м, някой ви е излъгал, някой е издал виза с подписа на арх. Диков, ама и него някой го е излъгал, няма как да е толкова", разказва Кръстев за реакцията на хората от блоковете при вида на документа.
Тогава обаче те разбират какво се е случило. Със заповед от 17 декември 2015 г. (която "Капитал" видя), малко преди арх. Диков да напусне поста си, той нанася изменение в приетия ПУП. Въпреки че преди това им е бил обещал определена височина за сградите, явно през 2015 г. е сменил мнението си. По думите на протестиращите строителят им е казал, че те не са били уведомени за промяната и тя не е била подложена на обичайното обществено обсъждане, тъй като ставало дума само за един парцел от квартала. "Капитал" потърси арх. Диков за коментар по този и други въпроси в темата, но той така и не успя да се срещне с нас.
Причината жителите на съседни сгради да се противопоставят на проекта на "Артекс" е засенчването на 50 - 60 апартамента, до които няма да стига слънчева светлина заради височината на сградата. От "Артекс" излязоха с отворено писмо, в което оправдават височината така: "Високите сгради внасят динамика, ритъм, модерност в облика на града."
"Бедечка": бахчи, парк, ниви... блокове?
Квартал или парк е "Бедечка"? Зависи кого питате. Според гражданското движение "Запазете Бедечка" това е парк с уникална екосистема, вторият бял дроб на града освен "Аязмото". Според "Бахчи Бедечка", което представлява интересите на собственици на реституирани земи в местността, тя е част от квартал. И само оспорването на подробния устройствен план на парка (който позволява застрояване на зелената площ) от страна на петима души в съда им е попречило да се възползват от собствеността си.
Историята на "Бедечка" е дълга и преплетена. До 1959-1960 г. на тази територия са се намирали старозагорските бахчи, след което започва залесяването на парка. Падането на тоталитарния режим заварва парка в разцвета си, но и различни хора започват да търсят правото си на собственост над земи на негова територия. В началото на 1995 г. поземлената комисия в града отказва да възстанови такива права, защото исканите земи попадат в територията на парк.
Това се променя през 2003 г., когато със свое решение Общинският съвет на Стара Загора отменя парковото решение за 420 от 1480-те декара паркова площ. Или, иначе казано, позволява провеждането на реституционни процедури за възстановяване на собствеността върху една трета от "Бедечка". Тези зони първо са реституирани като ниви, но по времето на кметовете Евгений Желев от БСП и Светлин Танчев от ГЕРБ (2003 - 2011 г.) текат пет процедури по промяна на Общия устройствен план, които позволяват застрояването на части от парка.
През 2011 г. за територията от 420 декара е възложено изработване на Подробен устройствен план - план за регулация и План за застрояване, след което е проведено обществено обсъждане. Проектът отново е одобрен от общинския съвет само с един глас "Против" и влиза в сила на 12.11.2012 г. Това довежда логично до оскъпяването на земите в парка (независими оценители смятат, че обезщетенията, които общината трябва да плати, ако реши да си върне земите днес, може да достигнат до суми над 30 млн. лв.) и до създаването на планове за строеж на жилищни сгради. През 2013 г. настоящият кмет Живко Тодоров се опитва да промени плана за застрояване на парка, но е бламиран от общинския съвет, доминиран вече само от ГЕРБ.
Интересна подробност е, че изработването на ПУП-а през 2011 г. е възложено от тогавашния областния управител Недялко Недялков - бивш народен представител и общински съветник от ГЕРБ, който по-късно напуска партията. Самият той обаче притежава около 6 декара земя в парка, придобита през 2007-2008 г., както личи в имотната му декларация, публикувана от "Запазете Бедечка". Това не е единственият случай на конфликт на интереси, свързан с парка.
В средата на август главният архитект на града Иван Кирчев бе принуден да подаде оставка малко след като стана ясно, че съпругата му Радосвета Кирчева е проектант на City Homes - първите два строежа в парка. Кирчев и съпругата му обаче отричат това да представлява конфликт на интереси, защото разрешението за строителство на жилищния комплекс е било издадено от заместника на главния архитект.
Движението "Запази Бедечка" предлага да бъде преформулиран ПУП на парка и той да стане "зона за спорт и атракции", което да предотврати нуждата от отчуждаване на над 300 декара земи от частните им собственици, но то не намира повече от принципната подкрепа на кмета. Опитът им да поискат мораториум върху строителството в парка от регионалния министър Лиляна Павлова също удря на камък - от МРРБ казват, че нямат такова право. Така в момента спорът е отново в изходната си точка - собствениците на земя искат да строят и нищо не ги спира, а протестиращите търсят начини извън закона.
Новите мостри на Варнa
В края на март 2015 г. общинският съвет във Варна прие нов Подробен устройствен план на градския кв. "Чайка". Това стана повод за серия от протести, а според участниците в тях целта на плана е зелените му площи да бъдат отредени за ново строителство. В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век "Чайка" беше създаден като "мостра" за новите тенденции в градоустройството, на които трябваше да бъде подчинено разширяването на Варна в северна и западна посока. Жилищните сгради, с които по първоначалния си план беше застроен кварталът, бяха 69. С малки изключения те не надвишаваха 5 етажа, а отстоянието между тях бе заето от зелени площи, пешеходни алеи, паркинги, спортни и детски площадки.
Според противниците на новия ПУП след 1992 г. на реституирани терени там вече са били построени около 20 нови жилищни сгради - всички с параметри, които надвишават средните за квартала. Плановете за ново строителство, които станаха повод за протести, предвиждат изграждането на още двадесетина сгради, някои от които на по 7-8 етажа.
В крайна сметка в началото на август м.г. общинският съвет във Варна прие, че "гражданите ясно са изразили несъгласието си за новия ПУП на кв. "Чайка", и го отмени. Две от компаниите, планирали ново строителство в квартала - "Варна риълтис" и "Варна плод", подадоха жалба срещу отмяната на плана. В началото на юли т.г. Върховният административен съд се произнесе, че решението на Общински съвет - Варна, за отмяната на Подробния устройствен план е нищожно и той влезе в сила.
по темата работиха
Мила Чернева, Мартин Димитров, Спас Спасов
