Всекиму - повече
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Всекиму - повече

Всекиму - повече

Защо заплатите трябва да растат под натиска на пазара на труда, а не с административни мерки

Вера Денизова
11394 прочитания

© shutterstock


Темата накратко:

- България може да настигне средните доходи в ЕС само ако подобри показателя за ефективност на труда, който и в момента е най-ниският в Европа.

- През последните години разходите за труд растат по-бързо от производителността. Това прави икономиката неконкурентна.

- Очакванията на икономистите са този процес да продължи и през следващата година заради дисбалансите на пазара на труда.

- Проблемът се изостря заради намесата на държавата при минималната работна заплата и осигурителни прагове, затова работодателите настояват за по-обективни правила за определянето им.

Замирише ли на есен, на дневен ред излиза дебатът за минималните възнаграждения. Донякъде – предрешен: каквото и да се договори от синдикати и бизнес, то често е далече от икономическата логика, а крайното решение е на държавата. А то обикновено се взима според политическата обстановка и социалните настроения.

Тази година обаче големите работодателски организации решиха да бойкотират преговорите за минималните осигурителни прагове и минималната заплата. И поискаха нови, по-обективни правила за определянето им.

Темата за трудовите възнаграждения е чувствителна - България е страната с най-ниските доходи в ЕС. Затова и желанието те да растат бързо, е обяснимо. Когато разходите за труд се увеличават с по-голям темп от производителността на труда обаче, какъвто е българският случай, икономиката става неконкурентна. Според анализаторите картината няма да се подобри и през следващите години - допълнителните работни места, които ще се създадат, ще трябва да се запълват с хора с ниско образование заради дисбалансите на пазара на труда – търсенето на квалифицирани кадри е по-голямо от предлагането. Това обаче може да има друг ефект: ниската производителност на тези нови влизащи на пазара има накъде да се вдига и е логично това да става.

Посткризисно

В началото на кризата някои компании прибегнаха до масови съкращения, други - до намаления на заплати. Така по-малко на брой хора трябваше да вършат по-голяма по обем работа, в много случаи и срещу по-ниско заплащане. Чисто механично производителността на труда скочи и започна да изпреварва разходите за труд. Впоследствие обаче тази тенденция се обърна.

Зорница Славова от Института за пазарна икономика например изчислява, че от 2000 г. насам номиналният растеж на минималната заплата е 460%, при двойно по-нисък на ефективността на труда (230%).

През 2015 г. производителността в България се увеличи с 2.6% – най-бързият темп от 2012 г. насам (и крайно недостатъчен, ако искаме доходите ни да настигнат тези на средния европеец по-бързо). Въпреки това показателят расте по-бавно от нарастването на трудовите възнаграждения, посочват в свой доклад Industry Watch.

През първото тримесечие на годината фунията между разходите за труд и производителността се разтвори още. В някои отрасли - заради административно наложените от държавата увеличения на минималната заплата и осигурителни прагове. В други - именно заради глада за обучени кадри. И ако през последните няколко тримесечия увеличението на производителността на годишна база беше около 2-3%, то през второто на тази година един зает в България е давал с 1.4% повече добавена стойност за икономиката.

"Този спад е временно явление. Както в началото на кризата производителността нарасна механично заради съкращенията на хора основно с ниска квалификация, сега намалява заради влизането на нови хора на пазара на труда, които в началото ще са по-ниско производителни", казва Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Той допълва, че заради липсата на достатъчно кадри в някои сектори от икономиката вече се наемат хора без опит и нужното образование. "Това дава основание да не се вдигат толкова много минимални заплати и прагове. Ръстът на заплатите е там, където има недостиг на хора. В загиващи сектори няма как да има увеличение на доходите", допълва икономистът. Той дава пример с IT сектора и индустрията, където недостигът е най-осезаем: за да намерят достатъчно служители, работодателите са склонни да наемат хора без опит или от други индустрии и да ги обучават. "Логично е в тези сектори цената на труда на квалифицираните кадри да расте. В секторите, където се наема нискоквалифициран персонал или хора, които са били дълго време без работа, цената на труда логично ще е по-ниска", казва Ангелов. Той допълва, че подобна диференциация има и по региони – в София и още няколко по-големи града в страната икономиката се развива добре и цената на труда расте. В по-малките населени места обаче все още има усещане за криза.

Подобна е и логиката на работодателите – и в момента в конкурентните сектори, които създават висока добавена стойност за икономиката, заплатите са в пъти над минималните осигурителни доходи (МОД). В други обаче увеличението на праговете без анализ е проблем. Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) твърди, че при една трета от 85-те икономически дейности, за които се договарят МОД, средният осигурителен доход е по-нисък от минималната работна заплата, определена за следващата година (460 лв.). Проблемът засяга около 300 хил. заети.

По посока на Луната

"Преди време изследвахме процеса на определяне на минималните доходи: в някои браншове няма синдикат - там работодателите определят каквото решат, в други няма браншови организации на бизнеса - там синдикатите си слагат праговете. Няма система за изчисления, нито икономически анализ", разказва Зорница Славова. А дори и където бизнес и синдикати имат желание да се съобразят с икономическите прогнози, това рядко им се получава, тъй като споразуменията по сектори обикновено се подписват август-септември. "През 2009 г. например пчеларите си стиснаха ръцете за 20% увеличение на праговете за следващата година, но използваха стара макроикономическа рамка, която не отчиташе идващата криза. На следващата година секторът имаше големи трудности, стигна се до фалити. Така за 2011 г. този бранш беше първият, в който имаше понижение на МОД", допълва Славова.

Подобни са констатациите и във всеки социално-икономически доклад за страната ни напоследък - субективният начин на определяне на минималните прагове – чрез договорки между работодатели и синдикати, намалява конкурентоспособността на някои сектори и забавя възстановяването на пазара на труда, особено в по-бедните райони. "Работните заплати трябва да растат под натиска на пазара на труда, а не заради минималните доходи. Не може с декрет всички да станем богати, без да работим", допълва Велев.

Предложението на работодателските организации е минималните прахове да отпаднат, а вместо тях да се определят препоръчителни минимални възнаграждения по сектори по няколко икономически и социални критерия, включително и на база показателя за производителност.

В перспектива

Към уравнението за по-висока производителност трябва да се добавят и инвестициите във физически капитал. Защото ефективността на труда не зависи само от квалификацията и уменията на работещите, а и – грубо казано – от материалната база, с която си служат. След кризата обаче преките чуждестранни инвестиции намаляха в пъти. Очакванията са те да останат на ниски нива и през следващата година. Кредитирането за бизнеса също намаля, а повечето компании замразиха инвестиционните си проекти. "Ако се отпуши кредитирането, а вече има индикатори за някакво слабо раздвижване, до няколко години може да очакваме като резултат по-висока производителност", убеден е Ангелов.

В свой анализ от миналата година Световната банка изчислява, че ако производителността на труда в страната не започне да се увеличава с над 3%, какъвто в момента е средният годишен ръст, то България няма да успее да достигне средния стандарт на живот в ЕС в рамките на сегашното поколение. Още повече че страната ни ще бъде изправена и пред демографска криза, а и голяма част от бизнеса все още е съсредоточен в сектори с ниска добавена стойност.

Според Световната банка има три основни области, в които трябва да се направят големи промени: управление, умения на работната ръка и ефективност на публичните разходи. Ако стандартът на живот в България се подобри, това ще ограничи и емиграцията и ще върне хора от чужбина в страната, смятат експертите, но казват че вдигането на заплатите задължително преминава през по-висока производителност на работещите.

От Българската стопанска камара (БСК) обаче твърдят, че България ще достигне средното на ЕС ниво по производителност на труда след 67 години. И то при оптимистичен сценарий, при който допускането е този показател за ЕС да остане без промяна. Дори и изчисленията да не са съвсем коректни, останалите икономически показатели за сближаване с клуба на богатите в ЕС, посочени от БСК, са красноречиви - покупателната способност, изчислена според БВП на глава от населението в България през 2015 г. (46%), е доста по-ниска от тази в Румъния (57%) и Словакия (77%). Това се отнася и за производителността на труда, измерена чрез БВП на един зает: в България тя е 43.6%, докато в Румъния е 59.2%, а в Словакия - 82.5%. В същото време доходите като част от БВП са по-високи в сравнение с тези две страни. Според БСК това означава, че потенциалът за развитие на икономиката се изяжда "в аванс".

Тоест, вместо да помогнат, опитите за административна намеса на пазара на труда по-скоро създават предпоставки за по-големи проблеми в бъдеще. А всичко би могло да е много по-лесно, ако държавата се фокусира върху подобряване на онези два фактора, които зависят от нея много повече - управлението и ефективност на публичните разходи. Например с по-добро образование и работеща съдебна система.

Темата накратко:

- България може да настигне средните доходи в ЕС само ако подобри показателя за ефективност на труда, който и в момента е най-ниският в Европа.

- През последните години разходите за труд растат по-бързо от производителността. Това прави икономиката неконкурентна.

- Очакванията на икономистите са този процес да продължи и през следващата година заради дисбалансите на пазара на труда.

- Проблемът се изостря заради намесата на държавата при минималната работна заплата и осигурителни прагове, затова работодателите настояват за по-обективни правила за определянето им.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    cud56308911 avatar :-|
    cud56308911

    След като производителността на труда е ниска, да внесат англичани (примерно), та да се увеличи производителността. Проблема е, че работодателите не искат да инвестират в обучение на служителите. Стремейки се да изцедят работника до максимум, му създават всевъзможни пречки (да не ползва болничен, отпуск и т.н.). Ниска производителност има само в държавната администрация. При частника лабаво няма.

  • 2
    kokoto2 avatar :-|
    kokoto2

    Идеята е чудесна. Домусчиев да праща автобусите и да докара Англичани, Испанци и Французи с висока производителност. Ние само ще гледаме и ще се учим.

    За мен проблема е, че работят много малка част от хората в една фирма. Огледайте се. В доста от фирмите пазачите и портиерите съставляват един солиден процент от персонала. Те приходи не носят.

    Решението е да упражнят натиск върху съдебната система и полицията да си вършат работата. Така ще им намалеят разходите за труд с 20-30%.

  • 3
    musashii avatar :-|
    musashii

    Близо 70 процента от работещите са заети в сектора на услугите. Един бензинджия във Великобритания да не сипва 10 пъти по-бързо гориво ,та получава 10 пъти по-високо възнаграждение от този в България? И как същите български работници като отидат в чужбина веднага си вдигат производителността на труда? Като не са доволни ,работодателите винаги могат да докарат шведски и датски работници.Те ще имат висока производителност на труда.Ама български работници работят в Швеция и Дания, а не шведски и датски в България. Защо ли?

  • 4
    nikivas avatar :-|
    Николай Влаеско

    Много общо е направен анализът...Трябва да се види т.нар.производителност на труда по сектори. Иначе наистина публичните разходи (наример за полиция) са доста високи за резултатите, които всички виждаме! И основният ни проблем - съдебната система!!! Там се крие не малка част от спирачката ни към просперитет!!!!

  • 5
    dali_da avatar :-|
    dali_da

    Статията е по много важна тема, но е малко ала - бала!
    Нека най - напред да се види от къде стартираме. Тук производителността не може да се ползва като критерий, защото е важна базата за всяка държава, а тя е различна. Така, че нарастване на производителността, напр. от 3%, с което се фука нашата власт, не значи нищо.
    Би трябвало напр. да видим в национален план /може и по браншове/ какъв е дела на средствата за заплата в общите приходи. И да сравним това със същите данни в други страни. Тогава ще видим действително къде сме.
    Тъй като заплащането у нас е много ниско и е една от основните причини за емигриране, би трябвало държавата да се намеси много активно, но не с тъпо администриране, а с умно управление на интересите. За целта може да се ползват напр. данъчната система /въпреки обратното скорошно мнение на мин. фин. Горанов!/, условията за обществени поръчки, държавното /а и банково/подпомагане при инвестиции и др.
    Но, в демагогска България, няма кой да прави такива неща!

  • 6
    jtl44505506 avatar :-|
    Анийдмъни

    До коментар [#3] от "mushashi":

    Напълно съм съгласен - при по-обстоен анализ и сравнение на продуктивността по сектори мисля че могат да се правят по-ценни изводи. В секторите с висока добавена стойност няма да се открият такива разлики с други държави. В сферата на услугите наистина няма как да има такъв растеж тъй като те зависят от другите създаващи стойност.

  • 7
    gost22 avatar :-?
    gost22

    Това е половината истина.
    [quote#3:"mushashi"] Един бензинджия във Великобритания да не сипва 10 пъти по-бързо гориво ,та получава 10 пъти по-високо възнаграждение от този в България? И как същите български работници като отидат в чужбина веднага си вдигат производителността на труда?[/quote]
    Половина е, защото заплатите в услугите зависят от заплатите на обслужваните, но по-интересното е, че западните работодатели не се редят на опашка да си пренасят бизнеса в България. Сега, ако наистина в България има качествен труд срещу ниско заплащане, що тези алчни капиталисти не се възползват от ситуацията, а предпочитат да наемат български работници срещу западни заплати? Значи пропускате още неща (повече от едно, но много съществени) в уравнението "ефективност на труда/ размер на заплатата".
    Първото е структурната безработица, за което политиците мълчат, щото гласоподавателя се обижда, като му кажат да си обнови чипа (нови умения и знания за нови професии и технологии), както и що е то "предвидима бизнес среда" и каква връзка има с паркирането върху тротоарите и автоджигитите с 30-60км/час над разрешеното...
    Икономиката е една мрежа свързана с живота на хората на всяко ниво, а не е ограничена само в рамката "работно време - заплата". Именно заради това, опитите да се насили заплащането в една или друга посока са неуспешни — просто зависи от още много фактори около работното място, и то такива, дето не са по силите нито на работника, нито на работодателя по отделно.

  • 8
    weinlock avatar :-|
    weinlock

    До коментар [#7] от "gost22":

    Както казвате, всичко е взаимосвързано. Предлагате например да се повиши законноста. Знаете ли, че в момента в полицията се търсят стотици хора и не могат да се наемат. Защото само най-големите нещастници са навити да идат да работят там, при тези условия и това заплащане. При това, знаете, у нас полицията била непропорционално скъпа за размера на икономиката. Е щом само боклуци и непрокопсаници се навиват ра работят в поилцията - на тях ли очаквате да ви реализира исканията за правова държава? Това е омагьосан кръг.

  • 9
    weinlock avatar :-|
    weinlock

    До коментар [#7] от "gost22":

    Като казвате за структурната безработица, а знаете ли за структурата на икономиката? В България са развити интензивни на труд и енергия производства с ниска добавена стойност. Чуждите инвеститори, за които споменавате, все пак си пренесоха бизнеса у нас, дойдоха. Е не преместиха и работниците, защо ли, щом са уж в пъти по-производителни? А преместиха тези производства, за които цената на труда им е сериозен фактор, който фактор искат да "оптимизират".

    Та това е също една важна част от картината.

    Цената на труда не може да се повишава само на принципа на свободния пазар, защото съществуват политически, исторически и физико-географски фактори, които правят този пазар несвободен и от това силно изкривен. Докато глобализацията в пазара на стоките е във възход, финансовите системи са силно регионализирани. Така че административна намеса трябва да има, неизбежно е.

    Държавата трябва да се погрижи за трудовия си ресурс, ако иска да го запази. А това няма как да стане докато трудовия ресурс е недофинансиран. За това държавата й се налага да изисква достатъчна минимална цена на своя трудов ресурс, за да гарантира неговото възобновяване. Недофинансирането на трудовия ресурс води точно до това, което вие казвате - негово силно влошено качество и намалено количество. Трудовият ресурс е също вид капитал, ако вие не влагате достатъчно пари за обновяване на вашия капитал - машини, сгради, технологии - постепенно ще загубите производителност. Точно същото става с трудовия ресурс.

  • 10
    gost22 avatar :-P
    gost22

    [quote#9:"weinlock"]Държавата трябва да се погрижи за трудовия си ресурс, ако иска да го запази. А това няма как да стане докато трудовия ресурс е недофинансиран. За това държавата й се налага да изисква достатъчна минимална цена на своя трудов ресурс, за да гарантира неговото възобновяване. [/quote]
    Напиши това в СВ-то си, и смело го пращай наред из партиите. Гаранция, че ще те наемат я за министър, я за експерт в някое правителство... Така де, "държавата ще се погрижи за вашите доходи" винаги е печелело избори, нищо че след такова "погрижване" винаги повЕрвалите са в недоимък.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK