С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 11 сеп 2016, 11:19, 11024 прочитания

Всекиму - повече

Защо заплатите трябва да растат под натиска на пазара на труда, а не с административни мерки

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Темата накратко:

- България може да настигне средните доходи в ЕС само ако подобри показателя за ефективност на труда, който и в момента е най-ниският в Европа.
- През последните години разходите за труд растат по-бързо от производителността. Това прави икономиката неконкурентна.
- Очакванията на икономистите са този процес да продължи и през следващата година заради дисбалансите на пазара на труда.
- Проблемът се изостря заради намесата на държавата при минималната работна заплата и осигурителни прагове, затова работодателите настояват за по-обективни правила за определянето им.


Замирише ли на есен, на дневен ред излиза дебатът за минималните възнаграждения. Донякъде – предрешен: каквото и да се договори от синдикати и бизнес, то често е далече от икономическата логика, а крайното решение е на държавата. А то обикновено се взима според политическата обстановка и социалните настроения.


Тази година обаче големите работодателски организации решиха да бойкотират преговорите за минималните осигурителни прагове и минималната заплата. И поискаха нови, по-обективни правила за определянето им.

Темата за трудовите възнаграждения е чувствителна - България е страната с най-ниските доходи в ЕС. Затова и желанието те да растат бързо, е обяснимо. Когато разходите за труд се увеличават с по-голям темп от производителността на труда обаче, какъвто е българският случай, икономиката става неконкурентна. Според анализаторите картината няма да се подобри и през следващите години - допълнителните работни места, които ще се създадат, ще трябва да се запълват с хора с ниско образование заради дисбалансите на пазара на труда – търсенето на квалифицирани кадри е по-голямо от предлагането. Това обаче може да има друг ефект: ниската производителност на тези нови влизащи на пазара има накъде да се вдига и е логично това да става.

Посткризисно



В началото на кризата някои компании прибегнаха до масови съкращения, други - до намаления на заплати. Така по-малко на брой хора трябваше да вършат по-голяма по обем работа, в много случаи и срещу по-ниско заплащане. Чисто механично производителността на труда скочи и започна да изпреварва разходите за труд. Впоследствие обаче тази тенденция се обърна.
Зорница Славова от Института за пазарна икономика например изчислява, че от 2000 г. насам номиналният растеж на минималната заплата е 460%, при двойно по-нисък на ефективността на труда (230%).
През 2015 г. производителността в България се увеличи с 2.6% – най-бързият темп от 2012 г. насам (и крайно недостатъчен, ако искаме доходите ни да настигнат тези на средния европеец по-бързо). Въпреки това показателят расте по-бавно от нарастването на трудовите възнаграждения, посочват в свой доклад Industry Watch.

През първото тримесечие на годината фунията между разходите за труд и производителността се разтвори още. В някои отрасли - заради административно наложените от държавата увеличения на минималната заплата и осигурителни прагове. В други - именно заради глада за обучени кадри. И ако през последните няколко тримесечия увеличението на производителността на годишна база беше около 2-3%, то през второто на тази година един зает в България е давал с 1.4% повече добавена стойност за икономиката.

"Този спад е временно явление. Както в началото на кризата производителността нарасна механично заради съкращенията на хора основно с ниска квалификация, сега намалява заради влизането на нови хора на пазара на труда, които в началото ще са по-ниско производителни", казва Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Той допълва, че заради липсата на достатъчно кадри в някои сектори от икономиката вече се наемат хора без опит и нужното образование. "Това дава основание да не се вдигат толкова много минимални заплати и прагове. Ръстът на заплатите е там, където има недостиг на хора. В загиващи сектори няма как да има увеличение на доходите", допълва икономистът. Той дава пример с IT сектора и индустрията, където недостигът е най-осезаем: за да намерят достатъчно служители, работодателите са склонни да наемат хора без опит или от други индустрии и да ги обучават. "Логично е в тези сектори цената на труда на квалифицираните кадри да расте. В секторите, където се наема нискоквалифициран персонал или хора, които са били дълго време без работа, цената на труда логично ще е по-ниска", казва Ангелов. Той допълва, че подобна диференциация има и по региони – в София и още няколко по-големи града в страната икономиката се развива добре и цената на труда расте. В по-малките населени места обаче все още има усещане за криза.

Подобна е и логиката на работодателите – и в момента в конкурентните сектори, които създават висока добавена стойност за икономиката, заплатите са в пъти над минималните осигурителни доходи (МОД). В други обаче увеличението на праговете без анализ е проблем. Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) твърди, че при една трета от 85-те икономически дейности, за които се договарят МОД, средният осигурителен доход е по-нисък от минималната работна заплата, определена за следващата година (460 лв.). Проблемът засяга около 300 хил. заети.

По посока на Луната

"Преди време изследвахме процеса на определяне на минималните доходи: в някои браншове няма синдикат - там работодателите определят каквото решат, в други няма браншови организации на бизнеса - там синдикатите си слагат праговете. Няма система за изчисления, нито икономически анализ", разказва Зорница Славова. А дори и където бизнес и синдикати имат желание да се съобразят с икономическите прогнози, това рядко им се получава, тъй като споразуменията по сектори обикновено се подписват август-септември. "През 2009 г. например пчеларите си стиснаха ръцете за 20% увеличение на праговете за следващата година, но използваха стара макроикономическа рамка, която не отчиташе идващата криза. На следващата година секторът имаше големи трудности, стигна се до фалити. Така за 2011 г. този бранш беше първият, в който имаше понижение на МОД", допълва Славова.
Подобни са констатациите и във всеки социално-икономически доклад за страната ни напоследък - субективният начин на определяне на минималните прагове – чрез договорки между работодатели и синдикати, намалява конкурентоспособността на някои сектори и забавя възстановяването на пазара на труда, особено в по-бедните райони.
"Работните заплати трябва да растат под натиска на пазара на труда, а не заради минималните доходи. Не може с декрет всички да станем богати, без да работим", допълва Велев.
Предложението на работодателските организации е минималните прахове да отпаднат, а вместо тях да се определят препоръчителни минимални възнаграждения по сектори по няколко икономически и социални критерия, включително и на база показателя за производителност.

В перспектива

Към уравнението за по-висока производителност трябва да се добавят и инвестициите във физически капитал. Защото ефективността на труда не зависи само от квалификацията и уменията на работещите, а и – грубо казано – от материалната база, с която си служат. След кризата обаче преките чуждестранни инвестиции намаляха в пъти. Очакванията са те да останат на ниски нива и през следващата година. Кредитирането за бизнеса също намаля, а повечето компании замразиха инвестиционните си проекти. "Ако се отпуши кредитирането, а вече има индикатори за някакво слабо раздвижване, до няколко години може да очакваме като резултат по-висока производителност", убеден е Ангелов.

В свой анализ от миналата година Световната банка изчислява, че ако производителността на труда в страната не започне да се увеличава с над 3%, какъвто в момента е средният годишен ръст, то България няма да успее да достигне средния стандарт на живот в ЕС в рамките на сегашното поколение. Още повече че страната ни ще бъде изправена и пред демографска криза, а и голяма част от бизнеса все още е съсредоточен в сектори с ниска добавена стойност.

Според Световната банка има три основни области, в които трябва да се направят големи промени: управление, умения на работната ръка и ефективност на публичните разходи. Ако стандартът на живот в България се подобри, това ще ограничи и емиграцията и ще върне хора от чужбина в страната, смятат експертите, но казват че вдигането на заплатите задължително преминава през по-висока производителност на работещите.
От Българската стопанска камара (БСК) обаче твърдят, че България ще достигне средното на ЕС ниво по производителност на труда след 67 години. И то при оптимистичен сценарий, при който допускането е този показател за ЕС да остане без промяна. Дори и изчисленията да не са съвсем коректни, останалите икономически показатели за сближаване с клуба на богатите в ЕС, посочени от БСК, са красноречиви - покупателната способност, изчислена според БВП на глава от населението в България през 2015 г. (46%), е доста по-ниска от тази в Румъния (57%) и Словакия (77%). Това се отнася и за производителността на труда, измерена чрез БВП на един зает: в България тя е 43.6%, докато в Румъния е 59.2%, а в Словакия - 82.5%. В същото време доходите като част от БВП са по-високи в сравнение с тези две страни. Според БСК това означава, че потенциалът за развитие на икономиката се изяжда "в аванс".

Тоест, вместо да помогнат, опитите за административна намеса на пазара на труда по-скоро създават предпоставки за по-големи проблеми в бъдеще. А всичко би могло да е много по-лесно, ако държавата се фокусира върху подобряване на онези два фактора, които зависят от нея много повече - управлението и ефективност на публичните разходи. Например с по-добро образование и работеща съдебна система.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

БСП се сниши за КПКОНПИ, ДПС обяви Цацаров за "богатство" 2 БСП се сниши за КПКОНПИ, ДПС обяви Цацаров за "богатство"

"Патриотите" щели първо да изслушат номинирания от ГЕРБ кандидат, преди да решат дали да го подкрепят

20 ное 2019, 1332 прочитания

Вечерни новини: Премиерът отстрани директорите на три болници заради починало дете, БСП се скри за "Цацаров - шеф на антикорупционната комисия" 2 Вечерни новини: Премиерът отстрани директорите на три болници заради починало дете, БСП се скри за "Цацаров - шеф на антикорупционната комисия"

И още: Доналд Туск стана лидер на Европейската народна партия, Малта арестува известен бизнесмен за убийството на журналистка

20 ное 2019, 1519 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Износът на електроенергия се сви почти наполовина

Силното предлагане в региона и ниските цени на горивата доведоха до спад от 46%

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10