Елате ми на границата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Елате ми на границата

Унгарския премиер Виктор Орбан обеща да удари едно рамо на българския си колега в Братислава, но това не е знак за стратегическо сближаване

Елате ми на границата

Посещението на Виктор Орбан показа, че исканията на България към ЕС вече са сведени само до пари, но съюз с Вишеград няма да има

Мартин Димитров
16569 прочитания

Унгарския премиер Виктор Орбан обеща да удари едно рамо на българския си колега в Братислава, но това не е знак за стратегическо сближаване

© Надежда Чипева


Вишеградската група отдавна се опитва да разшири влиянието си в Източна Европа, но е трудно да се намерят допирни точки.

Ако Виктор Орбан някога си е представял как би изглеждал защитният вал около неговата мечта за "Крепост Европа", посещението му на "граничното преградно съоръжение" край Лесово тази сряда трябва да е било сбъдната мечта. Триметрова двуредова ограда, с остра бодлива тел по средата. Десетки високопроходими джипове на "Гранична полиция" и стотици добре оборудвани граничари с термовизионни бинокли от едната страна на оградата, а от другата стърчи турска вишка, на която стоят въоръжени с автомати войници.

Очевидно българският премиер Бойко Борисов не бе довел унгарския си гост точно на това място точно в този момент само за да му покаже шофьорските си умения на пресечен терен. Това беше поредното посещение на европейски лидер, когото Борисов води на границата. Очевидно е, че граничната охрана по турската граница, която беше модернизирана ударно, е нещо, с което българският премиер много се гордее. Тази фиксация на премиера обаче започва да става проблемна.

На гости на браздата

Само три дни след "инспекцията" на границата беше срещата на европейските лидери в Братислава. Тя е първата след това, което бившият президент на Европейския съвет Херман ван Ромпой определи като "политическа ампутация от първа степен" - Brexit. В отсъствието на Великобритания останалите 27 страни ще се опитат да очертаят курса на ЕС след най-големия шок в досегашната му история, комбиниран с мигрантска криза и незатихваща финансова такава. Малцина очакват на нея да се вземат конкретни решения за бъдещето на обединена Европа. За сметка на това обаче отделните лидери със сигурност ще се опитат да придърпат чергата в своя посока.

Посланието на българския премиер към европейските лидери вече е сведено съвсем до минимум. След като поиска от Ангела Меркел да се разбере с Турция, да ни пусне в Шенген и ако може, да ни покани в чакалнята на еврозоната, Борисов сега говори вече само за пари. И по-точно - 160 млн. евро. "От нашата страна на границата се веят българският и европейският флаг. Време е всеки от тях да си заслужи мястото", категоричен бе Борисов в изблик на втвърдяване на тона срещу ЕС, вероятно и заради стоящия до него Орбан. Целият спектакъл по границата, за който правителството извози четири микробуса журналисти, служеше да предаде това послание: можем да сме като Унгария, ако искаме, но няма. Поне засега.

Всичките страхове на премиера

Думите на Борисов са ехо на неговия страх от маргинализация на страната в ъгъла на Европа, където тя остава все по-притисната между две амбициозни и авторитарни сили - Турция и Русия. Всяка от тях неведнъж е показвала, че е готова да използва различни форми на рекет, за да постига външнополитическите си цели в съседни по-малки държави, и българският премиер изпита това на гърба си само преди три седмици в Истанбул. След това посещение българският министър-председател започна още по-високо и силно да говори за отприщване на миграционен поток в западна посока. Сиреч - към България.

Премиерът опита германската карта - посещението при Меркел трябваше да донесе надежда, но Берлин не можа да обещае повече от обикновено и затова разговорът отново стигна до пари. Тези 160 млн., за които сега внезапно настояваме, идват седмици след като Борисов заяви: "Въпросът не е да искаме пари или техника, разбира се добре дошла е, но ние имаме пари да си я купим". Това, което наистина искаме, е Европа да покаже сила и да застане зад гърба ни в поредицата от кризи, които ни обграждат. И именно тук изборът на съюзници рязко се ограничава.

Срещата с неформалното лице на Вишеградската група - Виктор Орбан, беше умело комбинирано с друг герой от Балканите, когото Брюксел гледа под лупа - сръбският премиер Александър Вучич. Вишеградската група отдавна се опитва да разшири влиянието си в Източна Европа, но Унгария, Чехия, Словакия и Полша имат малко общи цели и нито една от тях не отговаря на българските. Една от тях е нежеланието им да приемат обща бежанска политика, която ЕК се опита да наложи чрез квотни системи за разпределение на бежанците през 2015 г. и най-вече - фокусът върху нуждата Европа да бъде "затворена". "Всички трябва да разберат, че бъдещето на Европа се решава не в Брюксел, а тук, където стоим. Затова успешната защита на България е в наш общ интерес", заяви Орбан на границата с Турция. Това е красиво изречение, но то обръща дебата. Бъдещето на Европа не може и няма как да бъде обвързано с това, което става на турско-българската граница и опитът да се представи по този начин едновременно подкопава единството на ЕС и разделя все повече групите в него. Това върши работа за втората обща цел на Вишеградската група: ЕС да стане по-широк, но по-слаб съюз, в който източноевропейските страни да жънат всички ползи на членството, включително непропорционална част от еврофондовете, но пък да не бъдат подлагани на досаден мониторинг от Брюксел.

"Бъдещето на Европа се решава не в Брюксел, а тук, където стоим – на границата." - Виктор Орбан, премиер на Унгария, по време на посещението си на защитното съоръжение край Лесово

Това може и да звучи особено привлекателно за доста хора в България, но отслабването на общите европейски институции и разхлабването на и без това клатещия се съюз е последното, от което София има нужда в момента. Борисов го съзнава и затова фотосите с Орбан са хубава поза, която и Борисов знае, че ще останат само това. Между опцията да играе с "лошите момчета" или да се примири само с това да получи пари от Брюксел засега, той очевидно избра второто.

Всъщност сигурно ще получим тази помощ, но истината е, че с бежанската сделка с Турция мигрантските маршрути се изместиха към Италия и същинският натиск от по 23 хил. души на месец е там. В сравнение с това около 2000 души, навлезели в България през август, са доста по-скромна заплаха. Но пък добра възможност за снимки.

Братислава и шест месеца за новия ЕС

Европейските лидери със сигурност имат от какво да се притесняват. Обединяващата тема на срещата на ЕС-27 в словашката столица е "сигурност" - от границите и тероризма до икономиката и младежката безработица. Всъщност Братислава ще е само началото на шестмесечен процес за предефиниране на ЕС и в навечерието й валяха предупреждения да не бъде натоварвана със свръхнадежди. "Не бива да се очакват решения от Братислава, такива не са планирани... Това, което трябва да се очаква, са интензивен диалог и обмяна на мнения за съдбата на ЕС между 27 държави", подчерта говорителят на германското правителство Щефан Зайберт.

Всъщност по-показателни от темите в дневния ред са онези, които организаторите на форума се надяват да избегнат, за да не се стигне до прехвърчане на искри. Най-многото, което може да бъде постигнато в Братислава, е европейските лидери да успеят да демонстрират единство, което означава, че конфликтни въпроси като промени в договорите, мигрантски квоти, интеграция в еврозоната и стратегия за Brexit вероятно ще бъдат отбягвани и оставени за друг път.

"Търсим най-малкия общ знаменател, за да покажем, че не сме разделени. И ни е трудно да се разберем дори за това", признава пред в. Financial Times един от най-високопоставените преговарящи по подготовката за срещата. В същия дух бяха и думите на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер от традиционната му реч за състоянието на съюза: "Никога преди не съм виждал толкова тясно общо поле между нашите страни членки, толкова малко сфери, по които те могат да се разберат да работят заедно. Никога преди не съм виждал национални правителства, които са толкова отслабени от силите на популизма и парализирани от страха от загуба на следващите избори."

Евроразломи

Най-големите разломи в Европа са по линията Север-Юг по отношение на икономиката и бюджетните ограничения и Изток-Запад по миграцията. Колко дълбоки са пукнатините показа призивът на люксембургския външен министър Унгария да бъде изгонена от ЕС заради това, че третира мигрантите почти като "диви животни".

В търсене на обединяващи теми в дните преди Братислава имаше няколко миниконклава на сходно мислещи държави освен Вишеградската четворка, опитващи се да формират общ политически фронт за прокарване на дневния си ред. Гръцкият премиер Алексис Ципрас например събра миналия петък в Атина държавите от т.нар. Средиземноморски клуб, които са против проповядваната от Берлин и северните държави линия на икономии. "Сега сме много, можем да създаваме неприятности", заяви след срещата италианският премиер Матео Ренци. Германия, Франция и Италия пък поведоха инициатива за "обща европейска армия" или "отбранителен Шенген" като символ на способността на Европа да гарантира сигурността на гражданите си.

Виждането в Берлин е, че усилията трябва да бъдат концентрирани върху прагматични въпроси, по които може да има бързи и видими резултати, като например дигиталната икономика и младежки програми, вместо да се обсъждат грандиозни визии по конфликтни теми. Това, изглежда, е и мотото на президента на Европейския съвет Доналд Туск, който ще председателства срещата в Братислава. Според него тя трябва да бъде "повратна точка" в защитата на външните граници на ЕС, за да може съюзът да отговори на двете най-големи притеснения на европейците - миграцията и тероризма. Ако европейските лидери не "вземат обратно пълния контрол" върху сигурността и границите на ЕС, популистите ще го направят вместо тях, предупреди Туск. Това превръща границата между България и Турция в приоритет, като в речта си Юнкер изрично поиска до края на октомври в България да бъдат разположени още 200 служители на граничната агенция Frontex.

Рискът е, че дори минималните очаквания към Братислава няма да бъдат изпълнени и всички важни неща ще бъдат оставени за след изборите догодина в Германия (парламентарни) и Франция (президентски). "За момента Германия е решила да не бърза с нищо. Така че по същество ще бъде затишие. В известен смисъл всички играем за време, което не е особено добре при сегашните обстоятелства", обобщава пред Politico дългогодишен дипломат от ЕС. На този фон дали Борисов ще получи исканите 160 млн. евро може би няма голямо значение.

По темата работи и Светломира Гюрова

Спектакълът по границата, организиран от кабинета на премиера, служеше да предаде посланието, че България може да е като Унгария, ако искаме, но няма. Поне засега
Фотограф: Надежда Чипева
Вишеградската група отдавна се опитва да разшири влиянието си в Източна Европа, но е трудно да се намерят допирни точки.

Ако Виктор Орбан някога си е представял как би изглеждал защитният вал около неговата мечта за "Крепост Европа", посещението му на "граничното преградно съоръжение" край Лесово тази сряда трябва да е било сбъдната мечта. Триметрова двуредова ограда, с остра бодлива тел по средата. Десетки високопроходими джипове на "Гранична полиция" и стотици добре оборудвани граничари с термовизионни бинокли от едната страна на оградата, а от другата стърчи турска вишка, на която стоят въоръжени с автомати войници.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Г-н Борисов иска пари, а не еврограничари или друга логистична подкрепа по простата причина, че няма механизъм за контрол на харченето на парите. Спретва се една обществена поръчка за 100 млн Е и учредено онзи ден ООД на видински циганин с 3 лв капитал я печели.

    Г-н Борисов не може да прави политики. Хората-пуйки започват да се усещат, че ги щавят, затова премиерът ги предпочита в брой.

  • 2
    unforgiven avatar :-P
    unforgiven

    Голяма лапачка.А нито граничарите ще почнат да ходят облечени и обути, нито ще има части за старите роувъри и ниви, нито ще се завърши оградата....Хотелиерството и ресторантьорството по границата обаче ще процъфти, фирмите ангажирани с производство на бодлива тел няма да са вече една, може и още лодки(пардон хеликоптери) за разходки да вземем...

  • 3
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    [quote#1:"D-r D"] Спретва се една обществена поръчка за 100 млн Е и учредено онзи ден ООД на видински циганин с 3 лв капитал я печели. [/quote]

    Пълни глупости.. Абе алнколю, това са 160 милиона европейски пари - ще ги гледат под лупа и ще искат да знаят точно за какво са отишли.. Ограда, джипове, храни, заплати - това са все различни пера. с едно ООД не можеш ги огря.

  • 4
    gosho3 avatar :-|
    gosho3

    Страшно тъпа статия на някакво момиче, което не е служило в армията и не е мръзнало по баирите. Нахвърляни противоречиви мисли. Сбор от всякакви свободни умозаключения с централна теза че Борисов не знае какво прави. Напротив - знае. Опита се да изкопчи повече, но не успя. Все пак игра по поговорката "по-добре врабче в ръката отколкото орел в небето". И получи тези 160 млн. евро и 300 подготвени кадри на ФРОНТЕКС. Така, че насмешливата язвителност на авторката е напълно неуместна. По добре нещо отколкото хич. Не см Гербер и никакъв партиец или симпатизант.
    Днес явно съветниците му най-сетне са му обяснили каква е разликата между протокола Дъблин - 3 и Шенген. И е подскочил като ужилен - та си го и каза.
    Ами разликата е много проста, ако сме в Шенгенската система следва да приемаме АВТОМАТИЧНО, без право на обструкция всеки нелегален мигрант като първа страна преминаване. И ако сме в Шенген "мама Меркел" като нищо щеше да ни сурне едно 50 000 обратно у нас та да си ги чукаме в главите.
    По Дъблин 3 това не е така. Има тежки и сложни процедури. И за миналата и тази година към България има отправени над 12 000 искания за връщане у нас като първа страна на преминаване от Германия и други страни.
    И Борисов като е разбрал каква е разликата не случайно е казал "не ни е зор сега Шенген"


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK