С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 16 сеп 2016, 16:43, 13957 прочитания

Хайде пак да превъртим рубикона

Борбата с корупцията отново се върна на етап "да си направим послушен съд"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През май 2010 г. обширната зала "Изток" на Народното събрание събра десетки магистрати, юристи и депутати, дошли, за да чуят как управляващите от ГЕРБ обмислят да противодействат на организираната престъпност и корупцията.

На президиума стояха правното острие на ГЕРБ Искра Фидосова, а до нея - Анастас Анастасов, шеф на вътрешната комисия в НС, и силовият вицепремиер Цветан Цветанов. Драматургията на това събиране целеше легитимирането на идеята на ГЕРБ да създаде нови съд и прокуратура, които да поемат делата за организираната престъпност и корупцията.


"Берем плодовете на една импотентна правосъдна система. Сега е моментът да превъртим рубикона", каза тогавашният вътрешен министър, очевидно огорчен от факта, че показните полицейски акции, на които беше идеолог и кръстник, не винаги се развиваха в съда, както той желаеше. Зад "политическата воля" всъщност стоеше зле прикрит опит на управляващите да конституират свой читав съд, на който да могат да разчитат.

Близо шест години и половина след тази знаменателна среща второто правителство на ГЕРБ и прокуратурата решиха да възродят тази стара идея. В представения наскоро проект на Министерството на правосъдието за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) се предвижда делата срещу висши държавници да бъдат насочени към специализирания съд и спецпрокуратурата. Липсата на убедителни мотиви за това предложение и неясният му автор пораждат съвсем основателно съмнение, че същинската им цел е, както тия дни посочи и председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, опит да се заобиколи Софийският градски съд, който в момента е компетентен да гледа делата срещу министри, депутати, магистрати. Или казано директно - промените целят не толкова автентична реформа, колкото намирането на послушен съд, който да гледа разследванията срещу министри, депутати, магистрати, а също така и митничари, полицаи, кметове и т.н. Същото, което ГЕРБ търсеше преди шест години.

Предложение като феникс
Всички опити на "Капитал" да разбере как идеята за прехвърлянето на корупционните дела в спецсъда се е появила в проекта за НПК удариха на камък.
Тази идея не е обсъждана от работната група, в която участват върховни съдии и прокурори, и адвокати. Юристи от трите гилдии, присъствали на обсъжданията, продължили от началото на годината до юли, разказват, че са разбрали за въпросното предложение от медиите.



От правосъдното министерство отговориха, че идеята била дошла от "експерти", без обаче да цитират имена. А аргументите им били в "очакванията на ЕК" и във факта, че през последната година едва 11 души са осъдени ефективно за корупция, при това за дребни подкупи.

Каква е причинно-следствената връзка между предложението и тези факти не става ясно и от мотивите към проекта. В тях се казва, че "с оглед компетентността и по-голямата си специализация да решава дела с висока правна и фактическа сложност Специализираният наказателен съд вече ще гледа корупционните престъпления".

Как министерството е стигнало до заключението за по-голямата компетентност на спецсъда също не става ясно. В доклада за дейността на Специализираната прокуратура за 2015 г. се твърди за "забележим" ръст на делата срещу организирани престъпни групи за извършване на корупционни действия, и то срещу длъжностни лица на ниска, средна и висока позиция от държавния апарат в Агенция "Митници", Държавна агенция "Автомобилна инспекция", МВР, териториални експертно-лекарски комисии и общински администрации. Тези дела, видно от статистиката в същия доклад, представляват 3% от всички в Специализираната прокуратура.

В същия документ се отбелязва, че "броят на внесените в съда обвинителни актове е съпоставим с миналата година, но не може да не направи впечатление, че за разлика от предходния период в съда с обвинителни актове са внесени преимуществено т.нар. знакови дела - срещу "знакови лица" от престъпния свят в България, известни бизнесмени и популярни лица от политическия и обществения живот в страната". После в доклада се прави и сравнение с досегашната дейност, когато в съда са били внасяни обвинения за "битова закана за убийство на употребило алкохол лице от състава на МВР, охранител или застраховател по отношение на свой съсед; кражба на парфюми от деловодителка от системата на МВР, извършена в хранителен хипермаркет; отнемане на бурканчета с кисело мляко от въоръжен пазач на търговски обект; държане на два броя пистолети от Балканската война на тавана в дома на 75- годишен пенсионер". Защо прокуратурата въобще е образувала дела за подобни деяния и ги е внасяла в съда така и не става ясно от документа.

Предложението за прехвърляне на подсъдността на делата за корупция изпреварва с няколко месеца предвидения в пътната карта по прословутата Стратегия за продължаване на съдебната реформа анализ на ефективността на тези институции, който се изготвя от Върховния касационен съд и Върховната касационна прокуратура и трябва да бъде готов до няколко месеца.

Тази идея в законопроекта вече беше остро разкритикувана от Висшия съдебен съвет, по всичко личи, че тя ще инкасира критики и от ВКС, и от адвокатурата.
Пред "Капитал" Емилия Недева представител на Висшия адвокатски съвет в работната група я определи като противоречаща на конституцията: "Въвеждането на елемента "служебно положение или длъжност" води до неравнопоставеност между отделните обвиняеми и подсъдими и създава подозрение в насочване на юрисдикцията на съда само против определена категория лица, а не за конкретни престъпления. Това е така, тъй като същите престъпни деяния, извършени от други лица, са на подсъдност на общите съдилища."

Недева не приема и двата основни акцента в мотивите. От една страна, се сочи "специализираните съдилища и прокуратури не са рационално използвани - нещо, което твърдяхме още при създаването им, че ще се случи", припомня тя. От друга страна, Недева определя като обидно за магистратите, че "според авторите на проекта СГС и САС не са достатъчно специализирани и не посрещат очакванията на обществото". Подобен политически акцент в мотивите е много опасен, вкарването на политиката в съда е начин да се разбие върховенството на закона, заявява Емилия Недева.
Сходна е и позицията в оповестеното становище на ВСС, където се казва, че доколкото мотиви на вносителя липсват, "изглежда, че той решава, че тези дела в момента се гледат неефективно от СГС и затова законодателят ще ги възложи на специализирания съд. Този извод е напълно голословен и създава впечатление, че с тази промяна се решават конюнктурни политически задачи".

Парадоксално е, че по време обсъждането на становището на съвета в четвъртък близката до Цацаров Галя Георгиева почти в прав текст потвърди тази констатация - като аргумент за прехвърлянето тя посочи, че "така ще бъде разбит монополът на СГС". Ясно подсказвайки какви са същинските мотиви на идеята.

Déjà vu
В дебатите при създаването на специализираните институции през 2010 г. Сотир Цацаров, тогава все още председател на Окръжния съд - Пловдив, беше един от яростните защитници на идеята те да поемат и делата срещу министри, депутати и магистрати.

Този факт съвсем не е маловажен - към онзи момент именно Цацаров носеше табелката "Образцов съдия", обяснена от вътрешния министър Цветанов така: "Давам за пример съдията Цацаров, защото Цацаров е един от може би най-стабилните съдии в България, който е получил най-добрата подкрепа както от министерството, така също от прокуратурата, така също и от обществеността, така също от европейските ни партньори. И го давам само за пример."

Припомняме този цитат, защото той много добре рисува профила на търсения стабилен съдия - този, който не търпи уравнението "ние ги хващаме, те ги пускат", който е готов да забрави и закон, и доказателства, когато трябва да се помогне на "колегите от прокуратурата и МВР", и който с гордост ще приеме награда от вътрешния министър, сякаш забравил, че е по-близко до везната, а не до меча.

До Цацаров тогава застанаха Георги Колев (към онзи момент председател на СГС, а сега - на Върховния административен съд) и Веселин Пенгезов (тогава председател на Военноапелативния съд). Пенгезов даже се похвали, че още преди години е имал идея тези дела да се поемат от военните съдии.

От уважение към историята ще припомним, че против идеята бяха главният прокурор Борис Велчев (според когото спецзвената трябва да се занимават само с организирана престъпност, но не и с корупция), както и представителите на адвокатурата, които въобще не видяха смисъл в създаването на подобна институция.

Желанието на ГЕРБ да си създаде свой съд за делата от висок профил се роди в контекста на размаха на Цветанов като вътрешен министър, започнал в края на 2009 г. и белязал целия му мандат. Той не само денонощно кръщаваше акции на МВР, но и вещо се произнасяше по въпроси, които в една правова държава са прерогатив на съда - виновността на обвиняемите и размера на наказанието, което следва да им бъде наложено.

Тези му желания катастрофираха в софийските съдилища (градски и апелативен), където преобладават съдии, които са антипод на "стабилния съдия".

Именно това мотивира Цветан Цветанов не само да започне битка срещу отделни съдии, но и да потърси начин да си отгледа други. Създаването на специализираните съд и прокуратура беше пътят към тази му мисия. Към онзи момент ГЕРБ, съвместно със стратегическия си партньор ДПС, вече бяха успели да установят контрол над ВСС, което им гарантираше и контрол в подбора на съдии и прокурори.

Получи се обаче засечка. В процеса по създаването на спецсъдилищата управляващите трябваше да отстъпят от идеята делата срещу висши държавни сановници да минат към новите институции.
Официално причината за това бяха няколко негативни становища "от чужбина" - на Венецианската комисия към Съвета на Европа и на ПАСЕ. А Конституционният съд в решение №10/2011 г. директно обяви за противоконституционна идеята за съд и прокуратура за властта.

Но всъщност отстъплението на ГЕРБ знаково съвпадна и с факта, че партията успя да инсталира Владимира Янева за председател на СГС, а ръководител на Софийската градска прокуратура беше Николай Кокинов - същият, който по-късно бе засечен да докладва в Банкя на подалия оставка премиер Бойко Борисов как вървят прокурорските проверки срещу него.

Щом специализираните съд и прокуратура станаха факт, започнаха трудностите по тяхното попълване с кадри. Един след друг се проваляха конкурсите за началници на новосъздадените институции. Не се сбъдна и очакването на техния идеолог Цветан Цветанов, че те ще привлекат "отличници". На няколко пъти ВСС трябваше да организира нови конкурси, за да попълни местата, по простата причина, че повечето от кандидатите получаваха двойки и тройки на конкурсите. Малцината, преминали бариерата, въобще нямаха опит в работата по дела с организирана престъпност, защото идваха от най-ниското ниво в системата. Немалка част от назначените за съдии са бивши прокурори.

Тази реалност вероятно предопредели и ниската ефективност на Специализираната прокуратура, в която преобладават дела за организирани групи за източване на ДДС и търговия с наркотици.
Зарядът, с който тези институции бяха създадени, бързо изчезна и те излязоха от общественото внимание. И така допреди по-малко от година, когато започна бавното им възраждане.

Новата любима прокуратура
В края на 2013 г. доминираният от хора на главния прокурор Сотир Цацаров състав на ВСС назначи за ръководител на ключовата Апелативна спецпрокуратура Даниела Попова. Тя е от близкото обкръжение на зам. главния прокурор Борислав Сарафов, чиято работа през годините често е била в синхрон с интересите на Делян Пеевски и ДПС.

През септември 2015 г. по искане на Цацаров беше отстранен и ръководителят на първоинстанционната Специализирана прокуратура Светлозар Костов, срещу когото съдебният съвет започна открита война, образувайки половин дузина дисциплинарни производства. На негово място за и.д. ръководител беше назначен Андрей Андреев. През следващите месеци институцията влезе в ритъм - от делото за данъчни престъпления в строителната фирма "Агромах" през противоречивата акция във фонда за лечение на деца, довела до смяна на неговия директор, до разследването срещу шефа на ДАИ, което ръководството на прокуратурата до такава степен цени, че го даде като пример на ЕК за ефективна борба с корупцията.

Тези, а и някои други прокурорски акции, бяха последвани от пресконференции, напомнящи на епохата на ранния Цветанов.

Своеобразен апогей (засега) в повторната легитимация на позабравените специнституции беше прехвърлянето на продължаващото вече две години и половина разследване за източването на КТБ, последвано и от трансфера на работещия по него прокурор Иван Гешев, който през юли беше назначен и за шеф на Специализираната прокуратура, след като другият кандидат за поста - Андрей Андреев, се оттегли от надпреварата по "лични причини"

Тези примери показват, че ръководството на държавното обвинение очевидно се стреми да превърне спецпрокуратурата (а оттам и спецсъда) в новото доверено звено за чрезвичайни дела срещу подбрани извършители. Роля, която до този момент безуспешно се опитваше да изпълнява градската прокуратура и следственият отдел към нея. Разследванията обаче влизаха в СГС, а той изцяло излезе от орбитата на влияние на Пеевски и Цацаров, след като председателката му Владимира Янева бе принудена да подаде оставка заради корупционните скандали, провокирали намесата на френския посланик.

Става дума за съда
Главният прокурор, който очевидно е основен идеолог на промените, ясно се опитва да започне "на чисто" след серията провалени антикорупционни разследвания, белязали първите пет години от мандата му. Решението няма нищо общо със специализацията на прокуратурата - ръководителят на държавното обвинение не се нуждае нито от законодателни промени, нито от ВСС, за да подбере тези прокурори, които имат професионалните и моралните качества, необходими за провеждането на независими и професионални разследвания за корупция. Според проекта за промени в НПК на МП тези прокурори работят в Специализираната прокуратура. При това положение не става ясно защо Сотир Цацаров досега просто не ги е командировал в градската прокуратура, където те можеха да развият капацитета си по разследвания като това за печатницата на бюлетини в Костинброд, автомобилите за подслушване на Цветан Цветанов или прането на пари от Христо Бисеров.

Всъщност ясно е. Основната цел е по всякакъв начин да се избяга от темата за реформа в прокуратурата – също както при промените в конституцията и в Закона за съдебната власт.

И понеже рубиконът, изглежда, е превъртян, отново се връщаме на идеята за подреждането на послушен съд.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии

Докато в парламента вървяха дебатите по вота на недоверие, премиерът разговаряше с футболните фенове на "Левски"

24 яну 2020, 1401 прочитания

Адвокатите сочат като най-сериозен проблем отношението на институциите Адвокатите сочат като най-сериозен проблем отношението на институциите

Анкета сред членовете на столичната адвокатура показва, че електронната комуникация със съда е най-желаното подобрение

24 яну 2020, 983 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Как тихата битка за ООН стана шумна

България се парализира при първото си по-сериозно появяване на световната сцена от години

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Реклама за слушане

Чрез подкаст рекламите компаниите могат да достигнат до нишова аудитория, фокусирана върху съдържанието.

Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане

Руският президент не мисли да изпуска властта през 2024 г., а да си запази лостове за влияние и да си намери друга силна роля в новата политическа схема

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Кино: "18% сиво"

През Европа към себе си със стил и чувство

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10