Как тихата битка за ООН стана шумна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как тихата битка за ООН стана шумна

Как тихата битка за ООН стана шумна

България се парализира при първото си по-сериозно появяване на световната сцена от години

Алексей Лазаров
35856 прочитания

© Капитал


Прилича на политически трилър, само че се случва на живо и залогът е съвсем истински. Опитът да се смени номинацията на България за шеф на ООН - Кристалина Георгиева да замести Ирина Бокова, включи България в сюжет от световен мащаб. Играта, чиито последни ходове се разиграха в София, се води практически на всички континенти. Замесени са от германската канцлерка Ангела Меркел, през председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер до Владимир Путин и лидерите на други големи държави.

В средата на тази седмица изглеждаше, че интригата в нея изчезва - българското правителство не оттегли подкрепата си за Ирина Бокова и не номинира Кристалина Георгиева. Усещането, че играта е свършила, обаче е погрешно. Всъщност на Бокова беше дадена малка отсрочка - до 26 септември. След предстоящото тогава неформално гласуване в ООН тя най-вероятно ще бъде извадена от играта. После, освен ако ситуацията не се промени драматично от нещо неочаквано, Кристалина Георгиева сигурно ще бъде номинирана от българското правителство и веднага подкрепена от няколко други източноевропейски държави. Всъщност според различни източници организацията за това вече е била създадена за началото на тази седмица. От българска страна също всичко е било готово, включително външно министерство е имало изработен проект на правителствено решение за смяна на номинацията. Очаквало се е и издигането на Георгиева да бъде веднага подкрепено от Виктор Орбан, който тази седмица беше на посещение в България.

Това, което спря засега изпълнението на този план, е рязката намеса на Русия в играта. Заради собствени, вероятно доста различни, цели Кремъл размаха публично пръст и думите му бяха подети и усилени от ехото на Москва в България - политиците от БСП и част от подкрепящите Бокова активисти. Те натрупаха напрежение по темата и успяха да изнервят и дори стреснат премиера Борисов, който промени в движение договорения с много страни план.

Епизод 1: Интригата изплува на повърхността

Според различни източници през последните месеци тече изключително активна, но много тиха кампания в подкрепа на номинацията на Кристалина Георгиева за шеф на ООН. Тя се случва предимно извън България, като българските институции не играят особена роля в нея. Задвижването на плана за нейната номинация се случва най-вече заради категоричния отказ на две от основните страни в Съвета за сигурност на ООН - САЩ и Великобритания, да подкрепят сегашния български кандидат Ирина Бокова. Тази ситуация в никакъв случай не беше неочаквана. Още преди Бойко Борисов да реши да потвърди номинацията на Бокова, направена от кабинета "Орешарски", представители на двете държави достатъчно ясно за езика на дипломацията бяха заявили, че няма да я подкрепят. Това не попречи на българския премиер да издигне Бокова, като аргументите му тогава бяха основно вътрешнополитически. За нея настояваха основно представителите на АБВ, които бяха част от управляващата коалиция. Това заедно с намеците, че ако не номинира Бокова, тя може да участва в президентските избори, убедиха Борисов да я издигне официално в надпреварата за шеф на ООН.

Към това се прибавя и друг аргумент. В момента Кристалина Георгиева има изключително влиятелен ресор в Европейската комисия, който дава реална възможност за намеса в съюза. При евентуалното й оттегляне на България вероятно ще бъде даден нов ресор и това изглежда като загуба, погледнато откъм София, дори и ако тя стане шеф на ООН. Ню Йорк е далече, няма никаква власт тук и по-важното - никакви еврофондове.

Официалната номинация на Бокова от България обаче очевидно не беше достатъчна, за да й донесе победа. Неубедителното й представяне на индикативните гласувания предизвика засилена дипломатическа активност за номинирането на Георгиева. Според неписаните правила при тази процедура за избор на генерален секретар на ООН кандидатите, които получат слаба подкрепа, следва да се оттеглят, за да стане по-лесно да се намери компромис между различните държави. Няколко от номинираните вече го направиха. Един от почти сигурните елементи в пъзела около намирането на заместник на Бан Ки Мун е, че кандидатът трябва да е от Източна Европа. Никъде няма изрично записано изискване за ротация между различните региони, но в случая е достатъчно, че за това силно настоява Русия. Разбира се, тази позиция не е окончателна и също подлежи на договаряне, но засега е в сила. Другият фактор е, че тъй като никога глобалната организация не е оглавявана от жена, много неправителствени организации и държави членки биха искали да видят женски генерален секретар.

И тъй като никоя от представителите на Източна Европа от женски пол сред сегашните кандидати (не само Бокова) не се представя добре на индикативните гласувания, се появява нуждата от нова номинация. В този момент на сцената, или по-скоро зад кулисите, излиза името на Кристалина Георгиева. Подкрепата за нея идва от няколко държави, които смятат, че тя може да е компромисният кандидат. Първото съобщение за това беше направено миналия уикенд от Талал ал Хадж, шеф на бюрото на телевизия "Ал Арабия" в ООН. Той съобщи, че Унгария, Латвия и Хърватия с подкрепата на Германия смятат да номинират българската еврокомисарка за генерален секретар на световната организация. Според него, ако бъде издигната от три източноевропейски държави, Георгиева ще бъде кандидат на Европейската народна партия (ЕНП). Ал Хадж твърди още, че планът за нейната кандидатура е бил финализиран в неофициални разговори на срещата на Г-20 в Китай преди седмица.

Истинското състезание за генерален секретар се случва извън официалните дебати между кандидатите
Фотограф: Reuters

Впоследствие се разбра, че тази информация е вярна, макар и само отчасти. Невярното в нея е, че Кристалина Георгиева може да бъде номинирана от друга държава. Теоретично това е възможно, но би изглеждало изключително несериозно - все пак защо ООН ще иска за генерален секретар някого, когото дори собствената му страна не признава за достоен. Според източници, запознати с неофициалните усилия за издигането на Георгиева, подкрепата за нея е дори по-голяма. Сред държавите, които се цитират, са още Румъния и Полша, както и няколко западноевропейски държави. Още преди време Великобритания, която е постоянен член на Съвета за сигурност, заяви в прав текст на Борисов, че предпочита Георгиева като кандидат. Британски дипломати потвърдиха пред "Капитал" (разбира се, неофициално, защото в тази игра никой не говори на висок глас), че тази подкрепа остава.

Разбира се, ние ще бъдем доволни, ако Кристалина Георгиева бъде избрана за поста, [въпреки че] това ще бъде голяма загуба за Европейската комисия, където тя върши отлична работа", заяви за "Капитал" говорителят на ЕНП.

Идеята обаче е на първо време да се заяви подкрепа само от Източна Европа, тъй като това ще направи кандидатурата много по-силна. В момента държавите от региона не са обединени около обща номинация, което може лесно да провали идеята за географска ротация при избора на генерален секретар. Европейската народна партия, за която Ал Хадж споменава, не може да издигне кандидат за ООН, но според други източници представители на ЕНП са включени в кампанията за номинацията на Георгиева. "Групата на ЕНП няма никаква роля в номинацията на кандидати за ООН - това е работа на националните правителства. Разбира се, ние ще бъдем доволни, ако тя бъде избрана за поста и това ще бъде голяма загуба за Европейската комисия, където тя върши отлична работа", заяви за "Капитал" говорителят на ЕНП.

В информацията на арабския журналист обаче има нещо друго вярно - участието на Германия в този процес. Това беше потвърдено преди няколко дни по доста зрелищен и необичаен за дипломацията начин.

Епизод 2: Великата дипломатическа война

В началото на седмицата говорителката на руското външно министерство Мария Захарова направи нещо напълно неочаквано. В официално изявление тя съобщи информация от неофициални разговори, проведени по време на срещата на Г-20 в Китай. "Неотдавна, по време на срещата на Г-20 в Ханчжоу, германският канцлер се опита да говори с руските лидери относно възможната руска подкрепа за друг страничен кандидат от България, а не за издигнатия официално", каза Захарова. "На това ясно и еднозначно на госпожа Меркел й е било казано, че промяната в кандидатурите на държавите за поста в ООН е изключително и единствено суверенно решение на самата страна и каквито и да било опити да се влияе пряко или косвено върху подобни решения са неприемливи", допълни говорителката на руското външно министерство. От това заявление стана ясно, че най-силният политик в Европа подкрепя кандидатурата на Георгиева. Но руският ход е изключително нетипичен по две причини: първо, разговори между лидери на държави, проведени при закрити врати, обикновено остават на четири очи, особено ако не е постигнато споразумение. И второ, като постоянен член на Съвета за сигурност Русия знае много добре как се играе тази игра и нарушава правилата й с ясното съзнание, че ще спечели друго.

Владимир Путин и Ангела Меркел със сигурност са обсъждали евентуалната смяна на българската кандидатура за шеф на ООН
Фотограф: Reuters

От една страна, Москва открито дразни Меркел, с която е във враждебни отношения от доста време насам. Берлин реагира много остро. "Да разпространяваш неверни неща от официално заемана позиция е неприятелско поведение. Ние от своя страна се придържаме към фактите", каза говорителят на германското външно министерство. Темата коментира и говорителят на правителството в Берлин. "За поста председател на ООН има много кандидати и Георгиева не е един от тях. Германия предпочита да не бъде замесвана в спекулациите за отделни личности", каза той.

На пръв поглед изглежда, че тази размяна на дипломатически шамари изключва номинацията на Кристалина Георгиева, но по-продължително вглеждане показва, че това не е така. Ако се прочетат внимателно думите на говорителката на руското външно министерство, се вижда, че в тях няма никаква позиция срещу сегашната еврокомисарка.

Русия просто се възползва от колебанията и неумението на българското правителство да взима бързи и категорични решения и открито внушава, че България, както и други държави от Източна Европа, са васални държави на Запада заради членството си в ЕС - не могат да взимат самостоятелни решения, а са само "жертви" на натиск. С този си ход Русия се надява да изглежда като едва ли не загрижена за българската свобода. Тази игра, разбира се, е стара и сега показа единствено кой продължава руските опорни точки в България.

Епизод 3: Ехото на Москва

Броени часове след изказването на руското външно министерство председателката на БСП Корнелия Нинова направи официално изявление, в което творчески доразви идеите на Кремъл. "Оценяваме случващото се в последните дни като груба намеса на външни сили в национални решения на България, като посегателство срещу националния суверенитет. Българското правителство проявява поредното угодничество към външни сили", каза тя на специална пресконференция. Бившият външен министър Кристиян Вигенин дори цитира в профила си във facebook текст от Наказателния кодекс за "предателство и шпионство".

Срещу станалия вече видим опит Ирина Бокова да бъде оттеглена от надпреварата се включи и PR машината, която работи за кандидатурата й. В доверени български медии се появиха чужди политици, които я подкрепят, за да обяснят колко лош ход ще е смяната на номинацията сега. В платформата за външни автори на американското издание на Forbes дори беше публикуван текст, загрижен за политическото бъдеще на Бойко Борисов при евентуално оттегляне на Бокова.

За няколко дни целият натиск беше насочен към България и за това има лесно обяснение. Кристалина Георгиева може да влезе в надпреварата само ако България я издигне и затова от щаба на Бокова явно са преценили, че трябва да се атакува българският премиер. И този замисъл успя, макар и само донякъде - Бойко Борисов се разколеба и отложи смяната на българската номинация за 27 септември.

Епизод 4: Издигам я, не я издигам

"Сменя си мнението поне пет или шест пъти", описа колебанията на министър-председателя източник, запознат отблизо с целия процес. Досегашните действия на Борисов показват, че ако има нещо, което може наистина да го блокира, това е конфликтна ситуация, в която той трябва да вземе страна. Премиерът бяга панически от решения, които могат да оставят голяма група хора или някой достатъчно важен недоволни. Реакцията на Русия и кампанията на Ирина Бокова успяха да поставят Борисов точно в такава ситуация. В нея той направи това, което в подобни случаи му се удава добре - нищо.

"Сменя си мнението поне пет или шест пъти", описа колебанията на министър-председателя източник, запознат отблизо с целия процес.

Погледнато откъм премиера, имаше няколко риска. Първо, той да изглежда виновен, че е проиграл шансовете на България да има генерален секретар на ООН, и второ, да няма полезен ход - да разсърди или Путин, или Меркел. Според някои източници той изразявал притеснение и че може АБВ да издигнат Бокова за кандидат-президент и тя да насочи средствата си от кампанията за ООН в българската кампания. Тази версия обаче е малко вероятна.

"Мадам Георгиева, вие бихте била страхотна в ООН"

Запознати със совалките през последните дни разказват, че Борисов е правил няколко опита да се свърже с Ирина Бокова, за да обсъди с нея какво да се прави и условията на "мирното" й оттегляне. Тя обаче, поне до един етап, не отговорила на обажданията му. По-късно двамата може и да са се чули, защото преди заседанието на правителството тази седмица той обясни, че я е поканил да дойде в София, но тя отказала.

В крайна сметка колебанието на Борисов завърши с това да предложи компромис - решението за оттегляне на Бокова да бъде взето, когато се видят резултатите от индикативното гласуване в ООН на 26 септември. Тогава според премиера, ако не е първа или втора, подкрепата за нея ще бъде оттеглена. "До 26-и г-жа Бокова има пълната ни подкрепа. Но след това ще преценим", каза в специално изявление преди заседанието на правителството тази седмица Бойко Борисов. На същото място външният министър Даниел Митов заяви, че след тази дата "България ще вземе своето решение". Той обясни също, че българският посланик в Москва е бил на среща с руския външен министър по темата, който е потвърдил две неща - че изявлението на Русия не бива да се приема като опит за натиск върху България и че то не може да се тълкува нито като "за", нито "против" един или друг кандидат. "Има още време за избор на генерален секретар на ООН и държавите все още имат време да оформят консенсус около някого", заяви Митов, с което на практика потвърди какво най-вероятно ще се случи.

Епизод 5: Очаквайте да видите

Какво ще стане през следващите дни изглежда сравнително ясно. Вероятността Бокова да мобилизира допълнителна подкрепа до 26-и изглежда малка. Едва ли има стратегия, която да й позволи да преодолее негативния вот на САЩ и Великобритания, изразен в няколко последователни гласувания. Така че нейното оттегляне изглежда по-скоро сигурно. Въпросът откъм България е дали ще бъде издигната Кристалина Георгиева. На етапа това изглежда сигурно, но нищо не пречи Борисов да си смени мнението още веднъж.

"Мадам Георгиева, вие бихте била страхотна в ООН"

Ситуацията е особена, защото в Европа тя вече се смята за кандидат за поста. "Би било голяма загуба за Европейската комисия, но Кристалина би била силен генерален секретар на ООН и би направила много европейци горди", каза тази седмица един от силните хора в Брюксел - шефът на кабинета на Жан-Клод Юнкер Мартин Зелмайер.

"Мадам Георгиева, вие бихте била страхотна в ООН", заяви една от британските евродепутатки след речта на Юнкер в европарламента тази седмица. Топката сега е в България. Тази седмица Борисов пропусна шанса да номинира кандидата, който има повече подкрепа извън България. Ако го направи и втори път, никога няма да разберем има ли наистина Кристалина Георгиева толкова големи шансове, колкото твърдят привържениците на издигането й.

Историята около българската номинация за шеф на ООН всъщност е неприятна, защото в момента всички участници в нея губят, макар и по различни причини. Бокова губи състезанието, а забавената номинация на Кристалина Георгиева и осветяването на кампанията й по този начин намаляват възможността тя да бъде избрана. Губи и България, която излезе за малко на световната сцена и си глътна езика от притеснение - нещо, което се видя от всички континенти.

Прилича на политически трилър, само че се случва на живо и залогът е съвсем истински. Опитът да се смени номинацията на България за шеф на ООН - Кристалина Георгиева да замести Ирина Бокова, включи България в сюжет от световен мащаб. Играта, чиито последни ходове се разиграха в София, се води практически на всички континенти. Замесени са от германската канцлерка Ангела Меркел, през председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер до Владимир Путин и лидерите на други големи държави.

В средата на тази седмица изглеждаше, че интригата в нея изчезва - българското правителство не оттегли подкрепата си за Ирина Бокова и не номинира Кристалина Георгиева. Усещането, че играта е свършила, обаче е погрешно. Всъщност на Бокова беше дадена малка отсрочка - до 26 септември. След предстоящото тогава неформално гласуване в ООН тя най-вероятно ще бъде извадена от играта. После, освен ако ситуацията не се промени драматично от нещо неочаквано, Кристалина Георгиева сигурно ще бъде номинирана от българското правителство и веднага подкрепена от няколко други източноевропейски държави. Всъщност според различни източници организацията за това вече е била създадена за началото на тази седмица. От българска страна също всичко е било готово, включително външно министерство е имало изработен проект на правителствено решение за смяна на номинацията. Очаквало се е и издигането на Георгиева да бъде веднага подкрепено от Виктор Орбан, който тази седмица беше на посещение в България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

71 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Изненадващо слугинска статия. Язък за старата слава на г-н Лазаров. Когато човек се продаде веднъж, то е завинаги и се помни. Слугинята си остава слугиня.

    Г-н Лазаров не са е затруднявал да подкрепя изводите си с факти или логикически връзки, а те са видимо предвзети и оставят впечатление у грамотния читател, че го броят за копърка.

    За тези, които се интересуват от драмата пролагам линк и превод към едно много по-логично мнение на Дейвид Кларк,специален съветник на британския външен министър Робин Кук . Той подаде оставка от правителството на Блеър през 2001 г. в знак на несъгласие срещу включването на ОК във войната в Ирак.
    Публикувано е на 11 септември, ден преди г-н Борисов да обяви, че г-жа Бокова остава кандидат под условие...

    http://www.newstatesman.com/politics/staggers/2016/09/why-germany-throwing-wild-card-un-leadership-race?utm_source=Viber&utm_medium=Chat&utm_campaign=Private

    А ето и превод на статията:

    Надеждите, че ООН би могла да се сдобие със своя първи генерален секретар жена, са на път да бъдат попарени, ако слуховете, които тръгнаха да циркулират из Ню Йорк в края на миналата седмица, имат основание. Опитни в ресора ООН репортери обявиха миналия петък, че Унгария, Латвия и Хърватия, подкрепени от Германия, се готвят да номинират еврокомисарката Кристалина Георгиева и тя ще е изненадващият играч, който ще се включи в последния момент в надпреварата.

    На следващия ден медии в родната на Георгиева България съобщиха, че правителството в София ще подмени до дни досегашния си официален кандидат и ще застане зад номинацията на еврокомисарката. Потвърждение, че опитите за рокада са в ход, дойде ден по-късно, когато руското външно министерство разкри как германският канцлер Ангела Меркел се е опитвала наистина да подсигури подкрепата на Русия за „кандидат от България, различен от официално номинирания” по време на срещата на върха на Г-20 в Китай.

    Маневри по лансирането на кандидатурата на Георгиева текат от месеци - писало се е за това и друг път. Но подобен анонс в 12 без 5 е на път да извади от релси кампанията на Ирина Бокова - официалната българска кандидатура и единствената жена на терена, която все още има реални шансове да стане генерален секретар на ООН.
    Съветът за сигурност проведе досега 4 предварителни гласувания, при които страните членки можеха да „окуражават” или „обезкуражават” всеки от кандидатите. В две от гласуванията Бокова се класира най-напред от всички жени и беше единствената сред тях, която получи повече гласове „за” отколкото „против” (7, 5 и 3 „без мнение”). Всички останали кандидатки получиха 7 или повече гласа „против”. Това на практика прави невъзможно преминаването им през прага, изискващ от бъдещия победител да спечели поддръжката на 9 от 15-те члена на Съвета за сигурност .
    Бокова има предимството да е от Източна Европа - единственият регион на ООН, от който досега не е излъчван генерален секретар. Притежаващата право на вето Русия обаче изисква при избора сега да бъде спазен принципът за регионална ротация и най-високата позиция в йерархията на организацията да иде при източноевропеец. В този контекст ситуацията на досегашния фаворит в гласуванията – бившия португалски премиер Антонио Гутериш - не изглежда добра и той е може би доста по-слаб, отколкото ни се струва. Въпреки че Гутериш получи по-малко гласове „против” от всеки друг участник в надпреварата, смята се, че едно от тези обезкуражавания принадлежи именно на Русия.
    Трима мъже от Източна Европа в момента са с повече гласове „за”, отколкото Бокова. Един от тях - бившият сръбски външен министър Вук Йеремич - обаче със сигурност ще получи вето от САЩ заради своята позиция срещу независимостта на Косово. Македонецът Сърджан Керим получи 7 гласа „против” (с два неодобрителни гласа повече от Бокова - бел.ред.) и по този начин се оказа много близо до изпадането от „фронтовата линия”.
    Мирослав Лайчак, настоящ външен министър на Словакия, изглежда в добра позиция, изкачвайки се от 10-о на 2-ро място по време на третото предварително гласуване. Отдават резкия му скок на факта, че правителството на Словакия дни преди това призова Европейския съюз да отмени санкциите си срещу Русия (след визита на словашкия премиер Фицо в Кремъл и среща с Путин - бел.ред.). И това е може би достатъчно основание за вето от страна на САЩ.

    При всякакви изчисления Бокова изглежда с най-добри шансове да се изкачи по-нагоре в класацията от мястото си сега - като компромисен избор.
    Георгиева, обратно, има много малки шансове за успех. Един от членовете на Съвета за сигурност - Венецуела - дори вече възрази, че е "твърде късно" за спускане с парашут на нови кандидати в един процес, който е твърде напреднал. Отделно, Георгиева няма необходимата квалификация. Въпреки че е смятана за способен технократ, тя няма сериозен дипломатически опит, за да се сравнява с двата мандата на Бокова като генерален директор на ЮНЕСКО.
    Но това, което най-много й пречи, е, че я смятат за скъпа до сърцето на Брюксел във времена, когато Русия все още страда от санкциите на Европейския съюз.
    Желанието на Москва да извади на светло маневрите в полза на Кристалина Георгиева би трябвало да бъде възприето като ясен сигнал на неодобрение и дори готовност, ако се наложи, на вето срещу нейната кандидатура.
    Възниква въпрос обаче защо някой би решил да подмени един "жизнеспособен" кандидат с големи шансове с някой, който още на старта изглежда обречен на провал. Отговорът е, че всички европейски лидери, които маневрират от името на Георгиева, принадлежат към дясната Европейска народна партия (ЕНП) и схващат това като възможност да превземат лидерската позиция в ООН. Европейската политика в обичайния си вид е общо взето консенсусно занятие, което включва широко двупартийно сътрудничество, но този баланс беше нарушен в последните години, тъй като ЕНП се радваше на дълги периоди на доминация в Европейския парламент, в Съвета на министрите и в Европейската комисия.

    В резултат на това нарасна апетитът на десните лидери да действат от позиция на силата и да се държат като господари при взаимодействието си с останалите. Ляво-центристките правителства, които излизат на предна линия, са третирани строго, докато за простъпките на техните аналози отдясно очите се затварят масово. Постовете се раздават на базата на партийната лоялност, а не на способностите.

    Корупционният ефект от този манталитет чудесно се илюстрира от факта, че не на кой да е, а на унгарския премиер Виктор Орбан приписват водещите усилия да лансира Георгиева. Орбан е човекът, който изкара годините си в управлението, потъпквайки държавната конституция, задушавайки свободата на медиите и превръщайки мигрантите в изкупителна жертва. Орбан е демагог, ксенофоб и е авторитарен. Всяка уважаваща себе си демократична организация би го изхвърлила като свой член още преди години. Но в доминираната от ЕНП Европа му е позволено да прави каквото си иска и му се отдава голямо значение.
    Всичко в момента зависи от българския премиер Бойко Борисов. Кабинетът му бе насрочил спешно заседание, за да вземе решение по казуса. Ще удържи ли Борисов на натиска на приятелите си от ЕНП, съгласявайки се да номинира Георгиева, или ще предпочете националния интерес, запазвайки кандидата с наистина реални шансове да спечели за България международен престиж, ставайки дипломат N 1 на света? В нормални времена този въпрос нямаше да има нужда от задаване, но сегашните времена не са нормални.

  • 2
    venimarkovski avatar :-?
    Вени Марковски

    Очаквана статия - все пак е в "Капитал", но през 2016 г., а не през 2014 г., когато в същия вестник писаха текстове като:

    "От гледна точка на формалните изисквания кандидатурата на Ирина Бокова би накарала дори най-заклетите скептици да хвърлят втори поглед. Получила образование в Русия, Европа и САЩ, тя по същество е възприела принципите за глобален подход към решаването на проблемите далеч преди глобален да стане модна дума в съвременния речник. Бокова убедително демонстрира дипломатически и управленчески умения в голяма международна организация - ЮНЕСКО, която оглавява вече втори мандат. Ползва се с добра репутация пред петимата постоянни членове на Съвета за сигурност. Владее перфектно английски, френски, испански и руски - четири от шестте официални езика на ООН (изискването е само за два). Има ясно виждане за мисията и дейността на организацията. В полза на Бокова играят също така географският принцип и фактът, че е жена."
    (източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2014/08/16/2362174_po_putia_kum_vurha_na_oon/)

    Въпросът, който нормалните читатели си задават е ясен - Какво се е променило в политиката на вестника от 2014 г. до момента, че обърнаха посоката на 180 градуса?

    И вторият момент, който също е важен: защо вестникът заема позиция, а не ни информира за фактите и всичко случващо се, пък ние сами да преценим каква е истината.
    Например, в статията пише:
    "Срещу станалия вече видим опит Ирина Бокова да бъде оттеглена от надпреварата се включи и PR машината, която работи за кандидатурата ѝ. В доверени български медии се появиха чужди политици, които я подкрепят, за да обяснят колко лош ход ще е смяната на номинацията сега. В платформата за външни автори на американското издание на Forbes дори беше публикуван текст, загрижен за политическото бъдеще на Бойко Борисов при евентуално оттегляне на Бокова."

    Вестникът твърди, че имало PR машина, която работела за кандидатурата ѝ, но не пише нищо за това каква е тази машина, правителството ли я е наело (ако не е то, логичният въпрос е защо няма такава PR машина?), както и какво става с анти-PR кампанията, която работи срещу кандидатурата ѝ - то не бяха писма, подписки, обвинения в убийства, насилия, кръв и т.н., и т.н.

    Но не, за тази кампания няма нито дума, напротив - от статията излиза, че единствените, които са срещу Бокова са... Великобритания и САЩ -- при това без никакви доказателства за подобно твърдение. Не се цитират високопоставени източници от Вашингтон или Лондон (което е и нормално за българските медии, които нямат такива източници), има само неназовани английски дипломати - без уточнение дали става дума за служители от посолството на Великобритания в София, например - т.е. хора, които не знаят какво се случва в Лондон. За САЩ можем да припомним, че преди време Wall Street Journal публикува статия за Бокова със заглавие "Кандидатката на Клинтън". Разбира се, ако статията беше "Кандидатката на Тръмп", сигурен съм, че щеше да бъде препечатана ;-)

    Нещо повече, няма нито ред за това, че дори и някоя страна да е против определен кандидат, това не значи, че кандидатът няма да бъде избран - знаем го от времето на избора на Кофи Анан.

    Понеже в "Капитал" няма как да пуснат цялата информация, ето две препоръчителни четива:
    -- статията на първия външен министър на Черна гора - определено човек, който познава нравите балкански: http://fakti.bg/mnenia/202312-iztochna-evropa-riskuva-da-zagubi-nadprevarata-za-oon-
    -- моята статия в "е-Вестник" - "За ООН се изложихме пред чужденците, а и съседите ни чуха", от която се вижда как изглежда цялата случка от някой, който не е жертва на софийските интереси: http://e-vestnik.bg/25471/za-oon-se-izlozhihme-pred-chuzhdentsite-a-i-sasedite-ni-chuha/

  • 3
    venimarkovski avatar :-|
    Вени Марковски

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Нямам представа кой сте, но не виждам никаква полза от обидите по адрес на автора на статията.

  • 4
    grantokracia avatar :-|
    grantokracia

    Намесването на Кристалина Георгиева в битката е срамно петно върху реномето на България като суверенна държава. За да изхвърли Бокова от играта, Западът спретна тази история и създаде скандал, на който не отговорихме адекватно. България трябваше ясно и категорично да застане зад Бокова и да отхвърли всякакви спекулации за смяната й. А Кристалина ако имаше поне малко достойнство, трябваше отдавна да каже ще участва ли или не, вместо да излиза с недомлъвки. Нали уж нямаше да участва, къде се бута сега в последния момент да хвърля кал по българската кандидатура? От както обявиха Бокова за кандидат, грантаджиите не спряха с кампанията по оклеветяване. Гнусно, долно, по грантаджийски ...

  • 5
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    Надявам се председателството на ООН да не е в Български ръце. Нито Георгиева, нито Бокова са добър пример, нито пък заслужават подобна позиция. Време е БКП и наследници да си заминават.

  • 6
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    До коментар [#1] от " D-r D ": Чудесно е, че обяснявате руското вето, обаче защо пропускате тези на USA и UK

  • 7
    megalocnus avatar :-|
    megalocnus

    До коментар [#2] от "Вени Марковски":

    "Въпросът, който нормалните читатели си задават е ясен - Какво се е променило в политиката на вестника от 2014 г. до момента, че обърнаха посоката на 180 градуса?"

    Предполагам, слабото представяне на Бокова в ООН, обезкуражителните резултати от досегашните гласувания, и най-вече индикациите че Великобритания, а изглежда и САЩ са твърдо против избирането и за генерален секретар.
    Това изглежда повече от достатъчно за обръщане на позицията.

    Би трябвало да е достатъчно и за самата Бокова - да се оттегли от надпреварата.

  • 8
    grantokracia avatar :-|
    grantokracia

    Големите вече са се разбрали - ще бъде жена от Източна Европа. Това че на първите гласувания САЩ и Великобритания са против Бокова е част от гнусния им сценарий да накарат България да я смени в последния момент с послушната им "Сталинка". Дипломатите им и поръчковите анализатори ни убеждават че нямала шансове. Ако Бокова нямаше шанс да оглави ООН, защо е тая западна истерия и грантова пропаганда на всека цена да се смени с Кристалина? Точно брюкселската бюрократка е с нулеви шансове, защото за поста се търси що-годе неутрална личност.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK