Как тихата битка за ООН стана шумна

Изненадващо слугинска статия. Язък за старата слава на г-н Лазаров. Когато човек се продаде веднъж, то е завинаги и се помни. Слугинята си остава слугиня.

Г-н Лазаров не са е затруднявал да подкрепя изводите си с факти или логикически връзки, а те са видимо предвзети и оставят впечатление у грамотния читател, че го броят за копърка.

За тези, които се интересуват от драмата пролагам линк и превод към едно много по-логично мнение на Дейвид Кларк,специален съветник на британския външен министър Робин Кук . Той подаде оставка от правителството на Блеър през 2001 г. в знак на несъгласие срещу включването на ОК във войната в Ирак.
Публикувано е на 11 септември, ден преди г-н Борисов да обяви, че г-жа Бокова остава кандидат под условие...

http://www.newstatesman.com/politics/staggers/2016/09/why-germany-throwing-wild-card-un-leadership-race?utm_source=Viber&utm_medium=Chat&utm_campaign=Private

А ето и превод на статията:

Надеждите, че ООН би могла да се сдобие със своя първи генерален секретар жена, са на път да бъдат попарени, ако слуховете, които тръгнаха да циркулират из Ню Йорк в края на миналата седмица, имат основание. Опитни в ресора ООН репортери обявиха миналия петък, че Унгария, Латвия и Хърватия, подкрепени от Германия, се готвят да номинират еврокомисарката Кристалина Георгиева и тя ще е изненадващият играч, който ще се включи в последния момент в надпреварата.

На следващия ден медии в родната на Георгиева България съобщиха, че правителството в София ще подмени до дни досегашния си официален кандидат и ще застане зад номинацията на еврокомисарката. Потвърждение, че опитите за рокада са в ход, дойде ден по-късно, когато руското външно министерство разкри как германският канцлер Ангела Меркел се е опитвала наистина да подсигури подкрепата на Русия за „кандидат от България, различен от официално номинирания” по време на срещата на върха на Г-20 в Китай.

Маневри по лансирането на кандидатурата на Георгиева текат от месеци - писало се е за това и друг път. Но подобен анонс в 12 без 5 е на път да извади от релси кампанията на Ирина Бокова - официалната българска кандидатура и единствената жена на терена, която все още има реални шансове да стане генерален секретар на ООН.
Съветът за сигурност проведе досега 4 предварителни гласувания, при които страните членки можеха да „окуражават” или „обезкуражават” всеки от кандидатите. В две от гласуванията Бокова се класира най-напред от всички жени и беше единствената сред тях, която получи повече гласове „за” отколкото „против” (7, 5 и 3 „без мнение”). Всички останали кандидатки получиха 7 или повече гласа „против”. Това на практика прави невъзможно преминаването им през прага, изискващ от бъдещия победител да спечели поддръжката на 9 от 15-те члена на Съвета за сигурност .
Бокова има предимството да е от Източна Европа - единственият регион на ООН, от който досега не е излъчван генерален секретар. Притежаващата право на вето Русия обаче изисква при избора сега да бъде спазен принципът за регионална ротация и най-високата позиция в йерархията на организацията да иде при източноевропеец. В този контекст ситуацията на досегашния фаворит в гласуванията – бившия португалски премиер Антонио Гутериш - не изглежда добра и той е може би доста по-слаб, отколкото ни се струва. Въпреки че Гутериш получи по-малко гласове „против” от всеки друг участник в надпреварата, смята се, че едно от тези обезкуражавания принадлежи именно на Русия.
Трима мъже от Източна Европа в момента са с повече гласове „за”, отколкото Бокова. Един от тях - бившият сръбски външен министър Вук Йеремич - обаче със сигурност ще получи вето от САЩ заради своята позиция срещу независимостта на Косово. Македонецът Сърджан Керим получи 7 гласа „против” (с два неодобрителни гласа повече от Бокова - бел.ред.) и по този начин се оказа много близо до изпадането от „фронтовата линия”.
Мирослав Лайчак, настоящ външен министър на Словакия, изглежда в добра позиция, изкачвайки се от 10-о на 2-ро място по време на третото предварително гласуване. Отдават резкия му скок на факта, че правителството на Словакия дни преди това призова Европейския съюз да отмени санкциите си срещу Русия (след визита на словашкия премиер Фицо в Кремъл и среща с Путин - бел.ред.). И това е може би достатъчно основание за вето от страна на САЩ.

При всякакви изчисления Бокова изглежда с най-добри шансове да се изкачи по-нагоре в класацията от мястото си сега - като компромисен избор.
Георгиева, обратно, има много малки шансове за успех. Един от членовете на Съвета за сигурност - Венецуела - дори вече възрази, че е "твърде късно" за спускане с парашут на нови кандидати в един процес, който е твърде напреднал. Отделно, Георгиева няма необходимата квалификация. Въпреки че е смятана за способен технократ, тя няма сериозен дипломатически опит, за да се сравнява с двата мандата на Бокова като генерален директор на ЮНЕСКО.
Но това, което най-много й пречи, е, че я смятат за скъпа до сърцето на Брюксел във времена, когато Русия все още страда от санкциите на Европейския съюз.
Желанието на Москва да извади на светло маневрите в полза на Кристалина Георгиева би трябвало да бъде възприето като ясен сигнал на неодобрение и дори готовност, ако се наложи, на вето срещу нейната кандидатура.
Възниква въпрос обаче защо някой би решил да подмени един "жизнеспособен" кандидат с големи шансове с някой, който още на старта изглежда обречен на провал. Отговорът е, че всички европейски лидери, които маневрират от името на Георгиева, принадлежат към дясната Европейска народна партия (ЕНП) и схващат това като възможност да превземат лидерската позиция в ООН. Европейската политика в обичайния си вид е общо взето консенсусно занятие, което включва широко двупартийно сътрудничество, но този баланс беше нарушен в последните години, тъй като ЕНП се радваше на дълги периоди на доминация в Европейския парламент, в Съвета на министрите и в Европейската комисия.

В резултат на това нарасна апетитът на десните лидери да действат от позиция на силата и да се държат като господари при взаимодействието си с останалите. Ляво-центристките правителства, които излизат на предна линия, са третирани строго, докато за простъпките на техните аналози отдясно очите се затварят масово. Постовете се раздават на базата на партийната лоялност, а не на способностите.

Корупционният ефект от този манталитет чудесно се илюстрира от факта, че не на кой да е, а на унгарския премиер Виктор Орбан приписват водещите усилия да лансира Георгиева. Орбан е човекът, който изкара годините си в управлението, потъпквайки държавната конституция, задушавайки свободата на медиите и превръщайки мигрантите в изкупителна жертва. Орбан е демагог, ксенофоб и е авторитарен. Всяка уважаваща себе си демократична организация би го изхвърлила като свой член още преди години. Но в доминираната от ЕНП Европа му е позволено да прави каквото си иска и му се отдава голямо значение.
Всичко в момента зависи от българския премиер Бойко Борисов. Кабинетът му бе насрочил спешно заседание, за да вземе решение по казуса. Ще удържи ли Борисов на натиска на приятелите си от ЕНП, съгласявайки се да номинира Георгиева, или ще предпочете националния интерес, запазвайки кандидата с наистина реални шансове да спечели за България международен престиж, ставайки дипломат N 1 на света? В нормални времена този въпрос нямаше да има нужда от задаване, но сегашните времена не са нормални.

Очаквана статия - все пак е в "Капитал", но през 2016 г., а не през 2014 г., когато в същия вестник писаха текстове като:

"От гледна точка на формалните изисквания кандидатурата на Ирина Бокова би накарала дори най-заклетите скептици да хвърлят втори поглед. Получила образование в Русия, Европа и САЩ, тя по същество е възприела принципите за глобален подход към решаването на проблемите далеч преди глобален да стане модна дума в съвременния речник. Бокова убедително демонстрира дипломатически и управленчески умения в голяма международна организация - ЮНЕСКО, която оглавява вече втори мандат. Ползва се с добра репутация пред петимата постоянни членове на Съвета за сигурност. Владее перфектно английски, френски, испански и руски - четири от шестте официални езика на ООН (изискването е само за два). Има ясно виждане за мисията и дейността на организацията. В полза на Бокова играят също така географският принцип и фактът, че е жена."
(източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2014/08/16/2362174_po_putia_kum_vurha_na_oon/)

Въпросът, който нормалните читатели си задават е ясен - Какво се е променило в политиката на вестника от 2014 г. до момента, че обърнаха посоката на 180 градуса?

И вторият момент, който също е важен: защо вестникът заема позиция, а не ни информира за фактите и всичко случващо се, пък ние сами да преценим каква е истината.
Например, в статията пише:
"Срещу станалия вече видим опит Ирина Бокова да бъде оттеглена от надпреварата се включи и PR машината, която работи за кандидатурата ѝ. В доверени български медии се появиха чужди политици, които я подкрепят, за да обяснят колко лош ход ще е смяната на номинацията сега. В платформата за външни автори на американското издание на Forbes дори беше публикуван текст, загрижен за политическото бъдеще на Бойко Борисов при евентуално оттегляне на Бокова."

Вестникът твърди, че имало PR машина, която работела за кандидатурата ѝ, но не пише нищо за това каква е тази машина, правителството ли я е наело (ако не е то, логичният въпрос е защо няма такава PR машина?), както и какво става с анти-PR кампанията, която работи срещу кандидатурата ѝ - то не бяха писма, подписки, обвинения в убийства, насилия, кръв и т.н., и т.н.

Но не, за тази кампания няма нито дума, напротив - от статията излиза, че единствените, които са срещу Бокова са... Великобритания и САЩ -- при това без никакви доказателства за подобно твърдение. Не се цитират високопоставени източници от Вашингтон или Лондон (което е и нормално за българските медии, които нямат такива източници), има само неназовани английски дипломати - без уточнение дали става дума за служители от посолството на Великобритания в София, например - т.е. хора, които не знаят какво се случва в Лондон. За САЩ можем да припомним, че преди време Wall Street Journal публикува статия за Бокова със заглавие "Кандидатката на Клинтън". Разбира се, ако статията беше "Кандидатката на Тръмп", сигурен съм, че щеше да бъде препечатана ;-)

Нещо повече, няма нито ред за това, че дори и някоя страна да е против определен кандидат, това не значи, че кандидатът няма да бъде избран - знаем го от времето на избора на Кофи Анан.

Понеже в "Капитал" няма как да пуснат цялата информация, ето две препоръчителни четива:
-- статията на първия външен министър на Черна гора - определено човек, който познава нравите балкански: http://fakti.bg/mnenia/202312-iztochna-evropa-riskuva-da-zagubi-nadprevarata-za-oon-
-- моята статия в "е-Вестник" - "За ООН се изложихме пред чужденците, а и съседите ни чуха", от която се вижда как изглежда цялата случка от някой, който не е жертва на софийските интереси: http://e-vestnik.bg/25471/za-oon-se-izlozhihme-pred-chuzhdentsite-a-i-sasedite-ni-chuha/

До коментар [#1] от "D-r D":

Нямам представа кой сте, но не виждам никаква полза от обидите по адрес на автора на статията.

Намесването на Кристалина Георгиева в битката е срамно петно върху реномето на България като суверенна държава. За да изхвърли Бокова от играта, Западът спретна тази история и създаде скандал, на който не отговорихме адекватно. България трябваше ясно и категорично да застане зад Бокова и да отхвърли всякакви спекулации за смяната й. А Кристалина ако имаше поне малко достойнство, трябваше отдавна да каже ще участва ли или не, вместо да излиза с недомлъвки. Нали уж нямаше да участва, къде се бута сега в последния момент да хвърля кал по българската кандидатура? От както обявиха Бокова за кандидат, грантаджиите не спряха с кампанията по оклеветяване. Гнусно, долно, по грантаджийски ...

Надявам се председателството на ООН да не е в Български ръце. Нито Георгиева, нито Бокова са добър пример, нито пък заслужават подобна позиция. Време е БКП и наследници да си заминават.

До коментар [#2] от "Вени Марковски":

"Въпросът, който нормалните читатели си задават е ясен - Какво се е променило в политиката на вестника от 2014 г. до момента, че обърнаха посоката на 180 градуса?"

Предполагам, слабото представяне на Бокова в ООН, обезкуражителните резултати от досегашните гласувания, и най-вече индикациите че Великобритания, а изглежда и САЩ са твърдо против избирането и за генерален секретар.
Това изглежда повече от достатъчно за обръщане на позицията.

Би трябвало да е достатъчно и за самата Бокова - да се оттегли от надпреварата.

Големите вече са се разбрали - ще бъде жена от Източна Европа. Това че на първите гласувания САЩ и Великобритания са против Бокова е част от гнусния им сценарий да накарат България да я смени в последния момент с послушната им "Сталинка". Дипломатите им и поръчковите анализатори ни убеждават че нямала шансове. Ако Бокова нямаше шанс да оглави ООН, защо е тая западна истерия и грантова пропаганда на всека цена да се смени с Кристалина? Точно брюкселската бюрократка е с нулеви шансове, защото за поста се търси що-годе неутрална личност.