С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
71 16 сеп 2016, 17:11, 35245 прочитания

Как тихата битка за ООН стана шумна

България се парализира при първото си по-сериозно появяване на световната сцена от години

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Прилича на политически трилър, само че се случва на живо и залогът е съвсем истински. Опитът да се смени номинацията на България за шеф на ООН - Кристалина Георгиева да замести Ирина Бокова, включи България в сюжет от световен мащаб. Играта, чиито последни ходове се разиграха в София, се води практически на всички континенти. Замесени са от германската канцлерка Ангела Меркел, през председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер до Владимир Путин и лидерите на други големи държави.

В средата на тази седмица изглеждаше, че интригата в нея изчезва - българското правителство не оттегли подкрепата си за Ирина Бокова и не номинира Кристалина Георгиева. Усещането, че играта е свършила, обаче е погрешно. Всъщност на Бокова беше дадена малка отсрочка - до 26 септември. След предстоящото тогава неформално гласуване в ООН тя най-вероятно ще бъде извадена от играта. После, освен ако ситуацията не се промени драматично от нещо неочаквано, Кристалина Георгиева сигурно ще бъде номинирана от българското правителство и веднага подкрепена от няколко други източноевропейски държави. Всъщност според различни източници организацията за това вече е била създадена за началото на тази седмица. От българска страна също всичко е било готово, включително външно министерство е имало изработен проект на правителствено решение за смяна на номинацията. Очаквало се е и издигането на Георгиева да бъде веднага подкрепено от Виктор Орбан, който тази седмица беше на посещение в България.


Това, което спря засега изпълнението на този план, е рязката намеса на Русия в играта. Заради собствени, вероятно доста различни, цели Кремъл размаха публично пръст и думите му бяха подети и усилени от ехото на Москва в България - политиците от БСП и част от подкрепящите Бокова активисти. Те натрупаха напрежение по темата и успяха да изнервят и дори стреснат премиера Борисов, който промени в движение договорения с много страни план.

Епизод 1: Интригата изплува на повърхността

Според различни източници през последните месеци тече изключително активна, но много тиха кампания в подкрепа на номинацията на Кристалина Георгиева за шеф на ООН. Тя се случва предимно извън България, като българските институции не играят особена роля в нея. Задвижването на плана за нейната номинация се случва най-вече заради категоричния отказ на две от основните страни в Съвета за сигурност на ООН - САЩ и Великобритания, да подкрепят сегашния български кандидат Ирина Бокова. Тази ситуация в никакъв случай не беше неочаквана. Още преди Бойко Борисов да реши да потвърди номинацията на Бокова, направена от кабинета "Орешарски", представители на двете държави достатъчно ясно за езика на дипломацията бяха заявили, че няма да я подкрепят. Това не попречи на българския премиер да издигне Бокова, като аргументите му тогава бяха основно вътрешнополитически. За нея настояваха основно представителите на АБВ, които бяха част от управляващата коалиция. Това заедно с намеците, че ако не номинира Бокова, тя може да участва в президентските избори, убедиха Борисов да я издигне официално в надпреварата за шеф на ООН.



Към това се прибавя и друг аргумент. В момента Кристалина Георгиева има изключително влиятелен ресор в Европейската комисия, който дава реална възможност за намеса в съюза. При евентуалното й оттегляне на България вероятно ще бъде даден нов ресор и това изглежда като загуба, погледнато откъм София, дори и ако тя стане шеф на ООН. Ню Йорк е далече, няма никаква власт тук и по-важното - никакви еврофондове.

Официалната номинация на Бокова от България обаче очевидно не беше достатъчна, за да й донесе победа. Неубедителното й представяне на индикативните гласувания предизвика засилена дипломатическа активност за номинирането на Георгиева. Според неписаните правила при тази процедура за избор на генерален секретар на ООН кандидатите, които получат слаба подкрепа, следва да се оттеглят, за да стане по-лесно да се намери компромис между различните държави. Няколко от номинираните вече го направиха. Един от почти сигурните елементи в пъзела около намирането на заместник на Бан Ки Мун е, че кандидатът трябва да е от Източна Европа. Никъде няма изрично записано изискване за ротация между различните региони, но в случая е достатъчно, че за това силно настоява Русия. Разбира се, тази позиция не е окончателна и също подлежи на договаряне, но засега е в сила. Другият фактор е, че тъй като никога глобалната организация не е оглавявана от жена, много неправителствени организации и държави членки биха искали да видят женски генерален секретар.

И тъй като никоя от представителите на Източна Европа от женски пол сред сегашните кандидати (не само Бокова) не се представя добре на индикативните гласувания, се появява нуждата от нова номинация. В този момент на сцената, или по-скоро зад кулисите, излиза името на Кристалина Георгиева. Подкрепата за нея идва от няколко държави, които смятат, че тя може да е компромисният кандидат. Първото съобщение за това беше направено миналия уикенд от Талал ал Хадж, шеф на бюрото на телевизия "Ал Арабия" в ООН. Той съобщи, че Унгария, Латвия и Хърватия с подкрепата на Германия смятат да номинират българската еврокомисарка за генерален секретар на световната организация. Според него, ако бъде издигната от три източноевропейски държави, Георгиева ще бъде кандидат на Европейската народна партия (ЕНП). Ал Хадж твърди още, че планът за нейната кандидатура е бил финализиран в неофициални разговори на срещата на Г-20 в Китай преди седмица.

Истинското състезание за генерален секретар се случва извън официалните дебати между кандидатите

Фотограф: Reuters
Впоследствие се разбра, че тази информация е вярна, макар и само отчасти. Невярното в нея е, че Кристалина Георгиева може да бъде номинирана от друга държава. Теоретично това е възможно, но би изглеждало изключително несериозно - все пак защо ООН ще иска за генерален секретар някого, когото дори собствената му страна не признава за достоен. Според източници, запознати с неофициалните усилия за издигането на Георгиева, подкрепата за нея е дори по-голяма. Сред държавите, които се цитират, са още Румъния и Полша, както и няколко западноевропейски държави. Още преди време Великобритания, която е постоянен член на Съвета за сигурност, заяви в прав текст на Борисов, че предпочита Георгиева като кандидат. Британски дипломати потвърдиха пред "Капитал" (разбира се, неофициално, защото в тази игра никой не говори на висок глас), че тази подкрепа остава.
Разбира се, ние ще бъдем доволни, ако Кристалина Георгиева бъде избрана за поста, [въпреки че] това ще бъде голяма загуба за Европейската комисия, където тя върши отлична работа", заяви за "Капитал" говорителят на ЕНП.

Идеята обаче е на първо време да се заяви подкрепа само от Източна Европа, тъй като това ще направи кандидатурата много по-силна. В момента държавите от региона не са обединени около обща номинация, което може лесно да провали идеята за географска ротация при избора на генерален секретар. Европейската народна партия, за която Ал Хадж споменава, не може да издигне кандидат за ООН, но според други източници представители на ЕНП са включени в кампанията за номинацията на Георгиева. "Групата на ЕНП няма никаква роля в номинацията на кандидати за ООН - това е работа на националните правителства. Разбира се, ние ще бъдем доволни, ако тя бъде избрана за поста и това ще бъде голяма загуба за Европейската комисия, където тя върши отлична работа", заяви за "Капитал" говорителят на ЕНП.

В информацията на арабския журналист обаче има нещо друго вярно - участието на Германия в този процес. Това беше потвърдено преди няколко дни по доста зрелищен и необичаен за дипломацията начин.

Епизод 2: Великата дипломатическа война

В началото на седмицата говорителката на руското външно министерство Мария Захарова направи нещо напълно неочаквано. В официално изявление тя съобщи информация от неофициални разговори, проведени по време на срещата на Г-20 в Китай. "Неотдавна, по време на срещата на Г-20 в Ханчжоу, германският канцлер се опита да говори с руските лидери относно възможната руска подкрепа за друг страничен кандидат от България, а не за издигнатия официално", каза Захарова. "На това ясно и еднозначно на госпожа Меркел й е било казано, че промяната в кандидатурите на държавите за поста в ООН е изключително и единствено суверенно решение на самата страна и каквито и да било опити да се влияе пряко или косвено върху подобни решения са неприемливи", допълни говорителката на руското външно министерство. От това заявление стана ясно, че най-силният политик в Европа подкрепя кандидатурата на Георгиева. Но руският ход е изключително нетипичен по две причини: първо, разговори между лидери на държави, проведени при закрити врати, обикновено остават на четири очи, особено ако не е постигнато споразумение. И второ, като постоянен член на Съвета за сигурност Русия знае много добре как се играе тази игра и нарушава правилата й с ясното съзнание, че ще спечели друго.

Владимир Путин и Ангела Меркел със сигурност са обсъждали евентуалната смяна на българската кандидатура за шеф на ООН

Фотограф: Reuters
От една страна, Москва открито дразни Меркел, с която е във враждебни отношения от доста време насам. Берлин реагира много остро. "Да разпространяваш неверни неща от официално заемана позиция е неприятелско поведение. Ние от своя страна се придържаме към фактите", каза говорителят на германското външно министерство. Темата коментира и говорителят на правителството в Берлин. "За поста председател на ООН има много кандидати и Георгиева не е един от тях. Германия предпочита да не бъде замесвана в спекулациите за отделни личности", каза той.

На пръв поглед изглежда, че тази размяна на дипломатически шамари изключва номинацията на Кристалина Георгиева, но по-продължително вглеждане показва, че това не е така. Ако се прочетат внимателно думите на говорителката на руското външно министерство, се вижда, че в тях няма никаква позиция срещу сегашната еврокомисарка.

Русия просто се възползва от колебанията и неумението на българското правителство да взима бързи и категорични решения и открито внушава, че България, както и други държави от Източна Европа, са васални държави на Запада заради членството си в ЕС - не могат да взимат самостоятелни решения, а са само "жертви" на натиск. С този си ход Русия се надява да изглежда като едва ли не загрижена за българската свобода. Тази игра, разбира се, е стара и сега показа единствено кой продължава руските опорни точки в България.

Епизод 3: Ехото на Москва

Броени часове след изказването на руското външно министерство председателката на БСП Корнелия Нинова направи официално изявление, в което творчески доразви идеите на Кремъл. "Оценяваме случващото се в последните дни като груба намеса на външни сили в национални решения на България, като посегателство срещу националния суверенитет. Българското правителство проявява поредното угодничество към външни сили", каза тя на специална пресконференция. Бившият външен министър Кристиян Вигенин дори цитира в профила си във facebook текст от Наказателния кодекс за "предателство и шпионство".

Срещу станалия вече видим опит Ирина Бокова да бъде оттеглена от надпреварата се включи и PR машината, която работи за кандидатурата й. В доверени български медии се появиха чужди политици, които я подкрепят, за да обяснят колко лош ход ще е смяната на номинацията сега. В платформата за външни автори на американското издание на Forbes дори беше публикуван текст, загрижен за политическото бъдеще на Бойко Борисов при евентуално оттегляне на Бокова.

За няколко дни целият натиск беше насочен към България и за това има лесно обяснение. Кристалина Георгиева може да влезе в надпреварата само ако България я издигне и затова от щаба на Бокова явно са преценили, че трябва да се атакува българският премиер. И този замисъл успя, макар и само донякъде - Бойко Борисов се разколеба и отложи смяната на българската номинация за 27 септември.

Епизод 4: Издигам я, не я издигам

"Сменя си мнението поне пет или шест пъти", описа колебанията на министър-председателя източник, запознат отблизо с целия процес. Досегашните действия на Борисов показват, че ако има нещо, което може наистина да го блокира, това е конфликтна ситуация, в която той трябва да вземе страна. Премиерът бяга панически от решения, които могат да оставят голяма група хора или някой достатъчно важен недоволни. Реакцията на Русия и кампанията на Ирина Бокова успяха да поставят Борисов точно в такава ситуация. В нея той направи това, което в подобни случаи му се удава добре - нищо.
"Сменя си мнението поне пет или шест пъти", описа колебанията на министър-председателя източник, запознат отблизо с целия процес.

Погледнато откъм премиера, имаше няколко риска. Първо, той да изглежда виновен, че е проиграл шансовете на България да има генерален секретар на ООН, и второ, да няма полезен ход - да разсърди или Путин, или Меркел. Според някои източници той изразявал притеснение и че може АБВ да издигнат Бокова за кандидат-президент и тя да насочи средствата си от кампанията за ООН в българската кампания. Тази версия обаче е малко вероятна.
На финалната права

Сравняван често с потайните конклави при избора на нов папа, този път изборът на генерален секретар на ООН трябваше да бъде различен. И да се превърне в безпрецедентно упражнение по прозрачност. Номинациите бяха публично обявени от правителствата, кандидатите минаха през пряко излъчвани изслушвания и отговаряха на въпроси на представителите на страните в ООН. Само че, както отбелязва в. Financial Times, с навлизането на процедурата в решителната фаза нещата се връщат към познатите задкулисни договорки.

На теория генералният секретар на ООН се избира от 193-те държави в Общото събрание по препоръка на 15-те членки на Съвета за сигурност (СС). На практика петте постоянни членки на СС, които разполагат с право на вето, определят кой ще спечели поста. Накрая решаващите гласове са тези на САЩ и Русия. До момента са минали четири кръга предварителни тайни гласувания в СС, като при последното на 9 септември българският кандидат Ирина Бокова падна с две позиции до пето място. Предстои още един кръг на 26 септември, където страните от СС отново ще гласуват с "насърчавам", "не насърчавам" и "без мнение". При следващия рунд, който вероятно бъде през първата седмица на октомври, петте постоянни членки на СС - САЩ, Русия, Франция, Великобритания и Китай, ще използват цветни бюлетини. Така ще е ясно кой кандидат е блокиран от държава с право на вето, без обаче да се разбира официално коя е тя. Въвеждането на тези бюлетини е сигнал, че надпреварата навлиза във финална фаза. Мандатът на настоящия генерален секретар на ООН Бан Ки Мун изтича на 31 декември 2016 г. и без да има формален срок за избор на наследника му, се очаква това да се случи през октомври или ноември.

Запознати със совалките през последните дни разказват, че Борисов е правил няколко опита да се свърже с Ирина Бокова, за да обсъди с нея какво да се прави и условията на "мирното" й оттегляне. Тя обаче, поне до един етап, не отговорила на обажданията му. По-късно двамата може и да са се чули, защото преди заседанието на правителството тази седмица той обясни, че я е поканил да дойде в София, но тя отказала.

В крайна сметка колебанието на Борисов завърши с това да предложи компромис - решението за оттегляне на Бокова да бъде взето, когато се видят резултатите от индикативното гласуване в ООН на 26 септември. Тогава според премиера, ако не е първа или втора, подкрепата за нея ще бъде оттеглена. "До 26-и г-жа Бокова има пълната ни подкрепа. Но след това ще преценим", каза в специално изявление преди заседанието на правителството тази седмица Бойко Борисов. На същото място външният министър Даниел Митов заяви, че след тази дата "България ще вземе своето решение". Той обясни също, че българският посланик в Москва е бил на среща с руския външен министър по темата, който е потвърдил две неща - че изявлението на Русия не бива да се приема като опит за натиск върху България и че то не може да се тълкува нито като "за", нито "против" един или друг кандидат. "Има още време за избор на генерален секретар на ООН и държавите все още имат време да оформят консенсус около някого", заяви Митов, с което на практика потвърди какво най-вероятно ще се случи.

Епизод 5: Очаквайте да видите

Какво ще стане през следващите дни изглежда сравнително ясно. Вероятността Бокова да мобилизира допълнителна подкрепа до 26-и изглежда малка. Едва ли има стратегия, която да й позволи да преодолее негативния вот на САЩ и Великобритания, изразен в няколко последователни гласувания. Така че нейното оттегляне изглежда по-скоро сигурно. Въпросът откъм България е дали ще бъде издигната Кристалина Георгиева. На етапа това изглежда сигурно, но нищо не пречи Борисов да си смени мнението още веднъж.
"Мадам Георгиева, вие бихте била страхотна в ООН"

Ситуацията е особена, защото в Европа тя вече се смята за кандидат за поста. "Би било голяма загуба за Европейската комисия, но Кристалина би била силен генерален секретар на ООН и би направила много европейци горди", каза тази седмица един от силните хора в Брюксел - шефът на кабинета на Жан-Клод Юнкер Мартин Зелмайер.

"Мадам Георгиева, вие бихте била страхотна в ООН", заяви една от британските евродепутатки след речта на Юнкер в европарламента тази седмица. Топката сега е в България. Тази седмица Борисов пропусна шанса да номинира кандидата, който има повече подкрепа извън България. Ако го направи и втори път, никога няма да разберем има ли наистина Кристалина Георгиева толкова големи шансове, колкото твърдят привържениците на издигането й.

Историята около българската номинация за шеф на ООН всъщност е неприятна, защото в момента всички участници в нея губят, макар и по различни причини. Бокова губи състезанието, а забавената номинация на Кристалина Георгиева и осветяването на кампанията й по този начин намаляват възможността тя да бъде избрана. Губи и България, която излезе за малко на световната сцена и си глътна езика от притеснение - нещо, което се видя от всички континенти.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Тапата на "Хемус" ще остане поне до 2020 г., Huawei губи 30 млрд. долара заради САЩ Вечерни новини: Тапата на "Хемус" ще остане поне до 2020 г., Huawei губи 30 млрд. долара заради САЩ

И още: Иран заплаши да надхвърли лимита на запаси от обогатен уран; Мегапротестите в Хонконг продължават; Как цяла Аржентина и Уругвай останаха на тъмно

17 юни 2019, 1971 прочитания

Пореден шеф на пътната агенция напусна, този път по "лична молба" Пореден шеф на пътната агенция напусна, този път по "лична молба"

Бивш директор в пътната агенция влиза в управителния съвет на мястото на Радослав Влахов

17 юни 2019, 1411 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Елате ми на границата

Посещението на Виктор Орбан показа, че исканията на България към ЕС вече са сведени само до пари, но съюз с Вишеград няма да има

Как се режат рогата на "Биволъ"

Под патронажа на прокуратурата тече координирана институционална и медийна атака срещу журналистите Атанас Чобанов и Асен Йорданов

Евроизбори 2019: Слънце грее, дъжд вали...

...или как гласува Симитли

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Sweet Dreams (Are Made Of This)

Ани Ленъкс изненада почитателите си с изложба-автопортрет

Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"

Сериалът е смразяващо актуален днес, когато темата за размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото