Делото Червей: прокуратурата "завоалирала" обвиненията срещу Янева

Прокуратурата е пропуснала да повдигне адекватни обвинения срещу бившата председателка на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева по делото "Червей". Това става ясно от публикуваните днес мотиви на СГС по това дело.

През януари тази година състав на СГС с председател Иван Коев наложи на Янева присъда от една година условно след като я призна за виновна за издаването на разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) над максимално допустимия по закон срок. Тодор Костадинов, бивш шеф на "Вътрешна сигурност" в МВР по времето на министър Цветлин Йовчев, беше осъден на глоба за неправомерен достъп до информационните системи на МВР.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Мотивите на съдия Иван Коев на практика потвърждават казаното от самата Янева в изтеклите в края на 2015 г. записи от разговори между нея и колежката ѝ Румяна Ченалова. В тях бившата председателка на градския съд преразказва свой разговор с главния прокурор Сотир Цацаров за воденото разследване срещу нея: "Но, каза, имай предвид, че мен Бойко ме извика, каза ми да те опраскам. Аз му казах, че на мен глупости не ми се правят. Популистки ходове не ми се предприемат И ще гледам да завоалирам нещата, така че ако има някакво нарушение, все едно тебе са те подвели."

В мотивите си съдът на няколко пъти отбелязва, че прокуратурата е обсъждала в пледоарията си нарушения, допуснати от Янева, за които не са ѝ били повдигнати обвинения. Съдът няма как да я осъди за тези нарушения, защото държавното обвинение е пропуснало да ги включи в обвинителния си акт.

От публикуваните в петък мотиви става ясно още, че разработката "Червей" всъщност е била използвана за прикриване на нерегламентиран достъп до информационните системи на МВР по времето на правителството на Пламен Орешарски.



Тогавашният вътрешен министър Цветлин Йовчев дори издал заповед, с която дал на трима служители на ДАНС разрешение за пълен достъп за "четене и дейности" до всички информационни системи на МВР, включително и Шенгенската информaционна система, в която се вкарват данни от всички държави в ЕС.

Кухата разработка
От мотивите разбираме, че сюжетът се заражда през юни 2013 г., когато министър Цветлин Йовчев извикал при себе си директора на Дирекция "Комуникационни и информационни системи" в МВР, за да му каже, че "има данни за изтичане на информация от информационните системи на МВР и трябва да бъде направен одит на цитираните системи от служители на ДАНС, от гледна точка на сигурността на защита на личните данни."

Месец по-късно Цветлин Йовчев издал заповед, с която разпоредил да бъде предоставен достъп на трима служители на ДАНС, с право на "четене и дейности", до базите данни на информационните системи "Български лични документи" , "Граничен контрол", "Централен полицейски регистър", "КАТ - регистрация на МВР", "Шенгенска информационна система", архива с всички кадрови досиета на служителите на МВР, както и базата данни, която съдържа информация за това кой е ползвал системите на МВР. От проверката, извършена от тримата служители на ДАНС, не е съставен краен акт.

През август същата година назначеният от Йовчев за директор на "Вътрешна сигурност" Тодор Костадинов получил анонимен сигнал, в който се твърдяло, че служители на Дирекция "Комуникационни и информационни системи" "правят справки и изтриват данни в информационните фондове на МВР срещу получаване на дарове."

Тогава, според прокуратурата, Костадинов предприел действия, за да изфабрикува една "куха разработка" (параван), а именно делото "Червей". В рамките на тази разработка Костадинов разпоредил да се подготви искане за прилагане на СРС върху информационната система "Централен полицейски регистър", в която се съдържат данните за криминалните регистрации.

Искането за подслушване било отправено до Владимира Янева, която на четири пъти издавала разрешения за прилагането на СРС-та.

В рамките на разработката трима служители на ДАНС прониквали в извънработно време в помещения на дирекцията на полицията във Варна, Бургас и Шумен, в които се съхранявали сървърите. Престоявали по няколко часа, без да е ясно какво точно правят. В крайна сметка те докладвали, че прилагането на СРС спрямо информационната система е било без успех - не са могли да проникнат в системата, защото съществувало риск да бъдат разкрити. При това положение остава абсолютно неясно, защо разработката, по която не е правено абсолютно нищо друго, е стояла "отворена" и по нея са прилагани СРС-та в продължение на близо цяла година.
Прокуратурата дава отговор на този въпрос - именно по време на прилагането на СРС-тата са били "извършвали справки и манипулирали информация в системата на МВР".

Пред съда бившият вътрешен министър Цветлин Йовчев казва, че знаел за разработката и обяснил, че е имало нужда от достъп до всички сървъри на МВР, тъй като не се знаело кой точно има нерегламентиран достъп до системите на МВР. По отношение на срока за подслушване Йовчев е казал, че е узнал от св. П. (вероятно бившият директор на ДАНС Владимир Писанчев), че около "1000 души са подслушвани в продължение на 300 дни, въз основа на искане за прилагане на СРС за срок от 60 дни, плюс 60 дни и след това за още 60, плюс 120 дни - след известно прекъсване", визирайки практиката за заобикаляне на закона.

Тодор Костадинов - дясната ръка на Йовчев
Съдът приема, че Тодор Костадинов не е извършил престъплението, в което е обвинен - ползване официален документ с невярно съдържание.
Според държавното обвинение това са били справките, изготвени от него, които са съдържали невярна информация и които са били приложени "като мотиви" към исканията до Владимира Янева за разрешение за прилагане на СРС. Съдия Коев приема, че тези справки, в които Тодор Костадинов е записал абсолютно неверни факти и обстоятелства, нямат характер на официален документ.
Тодор Костадинов е признат за виновен за неправомерен достъп в компютърна система. Той е използвал парола за достъп на редова служителка на МВР. Съдът предполага, че тази парола е "открадната" именно в рамките на разработката "Червей". Той е използвал тази парола, за да влезе в "Интегрирана регионална полицейска система", откъдето не само могат да се правят справки, но и да се заличава информация.
В мотивите е записано, че именно заради служебното си качество и покрай разработката "Червей" Костадинов е разбрал, че промяна в записите е възможна "именно от регионалните сървъри, а не на централно ниво."
Съдът отказва да коментира доводите, че Тодор Костадинов е извършил и престъплението "компютърен саботаж", тъй прокуратурата е "пропуснала" да повдигне подобно обвинение.
Съдия Коев записва в мотивите си, че Тодор Костадинов е проявил "комбинативност, изобретателност и упоритост при извършване на престъплението", а освен това за един "не кратък период от време (значително над половин година) последователно е планирал действията си и тенденциозно ги е прикривал зад привидно законосъобразна дейност по прилагане на СРС". Тъй като Костадинов не е осъждан, съдът е задължен да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи глоба.

Обвинението срещу Янева - завоалирано
Срещу бившата председателка на СГС са повдигнати обвинения за това, че е разрешила прилагането на СРС:
-за информационна система, която не е "обект", а законът позволява СРС да се прилагат само срещу лица и обекти;
-без да е имало техническа възможност те да бъдат приложени;
-без да са били изложени подробни мотиви от службите, както изисква законът;
-за срокове, надхвърлящи законовите;

Съдът приема, че не може да бъде вменена вина на Янева за това, че е разрешила СРС, чието прилагане е било технически невъзможно. Тя не е експерт и няма как да е знае това предварително, приема съдия Коев. Със сходни мотиви той отхвърля тезата на обвинението, че информационната система на МВР не е обект, т.е. СРС не е приложим.

Владимира Янев е призната за виновна само за това, че е допуснала подслушване за по-дълъг период от време от позволеното в закона. В мотивите си съдът отбелязва, че ако за всяко нарушение на правилата за разрешаване на СРС прокуратурата тръгне да повдига обвинение "ще се отнеме възможността разрешенията за използване на СРС да се дават от независим магистрат, въз основа на свободното му вътрешно убеждение."

В конкретния случай става дума за съществен случай, тъй като нарушенията, които Янева е допуснала, са довели до "събиране на негодни доказателства, опорочило е процеса на доказването и е осуетило разкриването и доказването на престъплението, то очевидно е, че в този случай обществените отношения в посочената по-горе област са засегнати, следователно – деянието е общественоопасно и престъпно."

"По отношение довода на прокурора, изложен в хода на съдебните прения, че подсъдимата Янева не е разполагала с "екстериториалност" – да разрешава СРС на територията на цялата страна" - коментира в мотивите съдия Коев и констатира, че "подобно обвинение липсва в обвинителния акт "поради което и този въпрос в настоящото производство не следва да се обсъжда."

Това не е изолирано явление: "Не следва да се обсъжда и евентуалното нарушаване от страна на подсъдимата Янева на разпоредбата на чл. 3 ЗСРС – дали престъпленията, за чието разкриване са дадени разрешенията попадат между тези, за които законът допуска подобен начин на събиране на доказателства. Доводи за такова нарушение прокурорът развива в хода на съдебните прения, но подобно обвинение против Янева също липсва"

Държавното обвинение е допуснало и трети пропуск - забравило е да повдигне обвинение срещу Янева за това, че не е изложила мотиви към разрешенията, които е дала.

Единственото нарушение, за което съдът намира, че Янева следва да получи присъда по наказателното дело, е прилагането на СРС за срок, който надвишава законоустановения - цели 120 дни. Според съда "неспазването на срока, в който е било допустимо използването на СРС, опорочава събраните доказателства до степен на негодност в бъдещо наказателно производство", в превод - нарушението, което е допуснала Янева на практика е превърнало събраните със СРС доказателства в негодни. Съдът отхвърля тезата на защитата на Янева, че практиката е наложила при прекъсването на експлоатацията на СРС да се подава ново искане: "Една от основните цели на принципа за разделение на властите е "власт да възпира власт" – в случая съдебната – изпълнителната. Виждането на органите на МВР и ДАНС за приложението на закона по никой начин не обвързва магистрата. Обратно, МВР и ДАНС са тези, които рано или късно следва да съобразят дейността си със създадената от съда практика по приложение на закона", пише съдия Коев в мотивите си.
И още - тезата, че от значение е сумарната продължителност на прилагането на СРС, която надхвърля значително законовите ограничения (шест месеца): "логиката на закона да определи подобен срок е обстоятелството, посочено и по-горе – с тях се засягат конституционни права, което винаги е допустимо само за определен срок. Ако се възприеме, че срокът тече отделно и независимо за всяко подадено искане, самият срок на практика би се обезсмислил – чрез нови искания органите на досъдебното производство биха имали правомощие да прилагат СРС за неограничено време."

За да обясни защо е наложил минимално наказание на Владимира Янева съдът отбелязва, че тя "с цялостната си професионална дейност последователно е показвала стремеж към спазване на законите и санкциониране на техните нарушители".

В тази част на мотивите има пасаж, който може да минира присъдата на Янева, а именно предположението на съдия Коев, че "извършеното престъпление, освен това, най-вероятно и очевидно се дължи на предоверяване на специалните служби, с които съдия Янева ежедневно е работила и комуникирала." Тъй като престъплението, за което Янева е осъдена, е умишлено, тя трябва да е осъзнавала какво прави - нещо, което изключва твърдението, че се е предоверила на службите.

Присъдата на градския съд беше протестирана от прокуратурата и обжалвана от подсъдимите.