Бизнесът и синдикатите не се договориха за минималните осигурителни прагове
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бизнесът и синдикатите не се договориха за минималните осигурителни прагове

Финансовият министър Владислав Горанов и социалният министър Зорница Русинова подкрепиха "нулева" година за осигурителните прагове

Бизнесът и синдикатите не се договориха за минималните осигурителни прагове

Възможно е запазването на сегашните равнища и през следващата година

16460 прочитания

Финансовият министър Владислав Горанов и социалният министър Зорница Русинова подкрепиха "нулева" година за осигурителните прагове

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Работодателите не преговаряха със синдикатите, тъй като не смятат праговете за необходими.

Работодатели и синдикати не успяха да намерят съгласие за увеличението на минималните осигурителни прагове през 2017 г. до петък, когато изтече срокът за договарянето им. Разбирателството между тях е важно за изработването на бюджета на държавното обществено осигуряване и съответно на държавния бюджет за 2017 г. Финансовият министър Владислав Горанов заяви, че приема аргументите на работодателите и там, където не са договорени увеличения, да се запазят действащите.

Тристранка с един по-малко

Невъзможността да се постигне съгласие нe дойде след преговори, тъй като до такива не се стигна. Четирите най-големи работодателски организации в страна предпочетоха да не участват в разговорите, защото смятат, че от механизма за осигурителните прагове вече няма смисъл. Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) изтъкнаха като причина за това липсата на пазарен механизъм, по-който да се определя увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) и съответно на праговете в секторите, в които няма вече подписани споразумения. Класификацията различава 85 различни икономически дейности, по които трябва да се постигне споразумение.

Минималното възнаграждение за 2017 г. е заложено да достигне 460 лв. и вече влезе в плановете на правителството. От КРИБ твърдят обаче, че до тази стъпка се е стигнало, без да бъде проведен разговор с работодателите. Прескачането на тристранката не е единственият повод за недоволство на работодателите. Те още смятат, че минималният осигурителен доход (МОД) ще доведе до повече сива икономика, вместо да се случи обратното, тъй като бизнесът ще е стимулиран да осигурява работниците си на прага. Данните показват, че при 300 хил. заети в различни сектори прагът е под МРЗ.

Нулева година

"Приемам аргументите на работодателите там, където няма уговорени прагове между тях и синдикатите, да не се прилагат административни увеличения, тоест да се прилагат действащите прагове", коментира министърът на финансите Владислав Горанов.

Според него е възможно поради липсата на съгласие между страните през 2017 г. да бъдат приложени праговете от тази година, без те да бъдат индексирани. Горанов смята, че при ръст на икономиката на България от 3% липсата на промяна няма значително да повлияе на засегнатите. МВФ потвърди темпа на нарастване на БВП през миналата седмица, като министърът не очаква стагнация или понижение на доходите, които да направят праговете непосилни за работодателите.

Горанов спомена, че не е изключено административно повишение на МОД. В най-лошия случай според него обаче годината ще остане "нулева". Той също така смята, че праговете все още са необходими заради дела на сивата икономика. Социалният министър Зорница Русинова също се обяви за запазването на сегашното им ниво и през идната година в секторите, в които не е постигнато съгласие.

По време на пресконференция синдикатите окачествиха действията на работодателите като агресия. Според тях, ако правителството премахне МОД, бизнесът ще осигурява работниците на МРЗ. В момента синдикатите водят преговори само с една бизнес организация – наскоро признатата отново за представителна – Съюз за стопанска инициатива.

Разходите за труд

В същото време данните на Евростат показват, че България е трета по нарастване на разходите за труд през второто тримесечие на годината. Спрямо края на юни 2015 г. разноските на бизнеса за работниците в страната се се покачили със 7.3%, а първа по този показател е Румъния с 12%. Средно за ЕС разноските за труд се покачва с 1.4% през второто тримесечие, а най-чувствително се усеща това в сектора на строителството, където разходите са 3.1% повече.

Работодателите не преговаряха със синдикатите, тъй като не смятат праговете за необходими.

Работодатели и синдикати не успяха да намерят съгласие за увеличението на минималните осигурителни прагове през 2017 г. до петък, когато изтече срокът за договарянето им. Разбирателството между тях е важно за изработването на бюджета на държавното обществено осигуряване и съответно на държавния бюджет за 2017 г. Финансовият министър Владислав Горанов заяви, че приема аргументите на работодателите и там, където не са договорени увеличения, да се запазят действащите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK