България ще плати основната част от дълга за АЕЦ "Белене" до края на годината

Все още не е ясно откъде ще бъдат осигурени средствата

Преди дни във Варна е била обсъдена и възможността за възобновяването на спрения проект
Преди дни във Варна е била обсъдена и възможността за възобновяването на спрения проект    ©  КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ
Преди дни във Варна е била обсъдена и възможността за възобновяването на спрения проект
Преди дни във Варна е била обсъдена и възможността за възобновяването на спрения проект    ©  КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ
"Без плащане на дълга новите проекти няма да бъдат реализирани"

Сергей Герасимов, първи зам.-министър на правосъдието на Русия

България ще плати 400 млн. евро, което е по-голямата част от дължимото за АЕЦ "Белене", до края на годината. Това е заявил в интервю за информационна агенция ТАСС първият заместник-министър на правосъдието на Руската федерация Сергей Герасимов, цитиран от различни медии. Въпросът за изплащането на дълга е бил основна тема на проведената във Варна миналия петък (16 септември) междуправителствена комисия между Руската федерация и България. Това обаче не беше съобщено от икономическото министерство, което беше домакин на срещата. В нея участва и министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Ден по-късно тя потвърди пред медии в Мездра, че АЕЦ "Белене" е била основна тема във Варна и до края на годината България ще плати 400 млн. евро от задълженията си.

В средата на юни страната ни беше осъдена от Международния арбитражен съд в Женева да плати 620 милиона евро на "Атомстройекпорт" заради поръчаното оборудване за ядрения проект, чието изграждане беше спряно.

Важният въпрос

"Най-важната част от нашата среща беше въпросът за компенсирането на разходите по АЕЦ "Белене", е казал Герасимов пред ТАСС. "Естествено тази сума е много голяма за България, но въпреки това ние намерихме варианти за нейното погасяване", е допълнил той. По думите му това ще стане на няколко транша, първият от които на стойност 400 млн. евро ще бъде платен до края на годината. "Дори се чу по-оптимистичен срок от месец и половина", е заявил той.

"Убеден съм, че българската страна ще реши въпроса за изплащането на дълга в най-кратки срокове. Този въпрос лично се контролира от министъра на енергетиката Теменужка Петкова", е допълнил още той, като е добавил, че "единствената пречка за незабавното изпълняване на това решение е необходимостта да се решат процедурни въпроси – решение и на правителството, и на парламента". По всяка вероятност става въпрос за решението откъде ще бъдат осигурени средствата за дълга. Преди дни Петкова заяви, че това ще бъде решение, което ще бъде взето от всички, тъй като засяга поколения напред. Засега не е ясно откъде страната ни ще намери нужните средства за изплащането на дълга, макар че в публичното пространство се завъртя хипотезата това да стане с държавен заем.

В неделя премиерът Бойко Борисов заяви, че решението България да плати задължението си към Русия за поръчаните реактори за АЕЦ "Белене" ще бъде внесено за одобрение в парламента. Пред журналисти в с. Венец, където участва в традиционния събор, Борисов каза, цитиран от правителствената пресслужба: "Трябва да платим част от сумата за ядрените реактори. Говорих вече с някои колеги в Народното събрание, ще предложим да се вземе решение в парламента да платим около 800 млн. лв."

От своя страна Петкова коментира, че България е поставила пред арбитража въпроса за намаляването на определените лихви от 82 млн. лв. Според нашата страна при изчисляването им е допусната техническа грешка. Дори тя да бъде призната обаче, това едва ли съществено ще намали общите задължения по решението на съда.

Интерес към ядрени и газови проекти

По време на срещата във Варна България е изразила интерес към продължаване на съвместното сътрудничество в областта на ядрената енергетика, е заявил още Герасимов. "Това засяга не само АЕЦ "Козлодуй", но и възможното завръщане към проекта "Белене" е посочил той. Това обаче зависи от погасяването на дълга. "Без плащане на дълга новите проекти няма да бъдат реализирани", е заявил той.

Участието на Русия в проекта за изграждане на газовия хъб "Балкан" зависи от гаранциите и обема на доставките е отбелязал още Герасимов. Той обаче е допълнил, че за този проект ситуацията е "по-малко оптимистична". На първо място българската страна трябва да убеди "Газпром", че този проект е интересен по отношение на обема на газовите доставки. Вторият компонент са гаранциите, които трябва да бъдат дадени от България и Европейската комисия, че ако "Газпром" се съгласи да доставя газ за хъба, то при никакви обстоятелства не може да има отказ от реализацията на проекта, е посочил Герасимов.