Уникредит: България е в добра позиция за противодействие на ефектите от Brexit

Демографските проблеми в България остават сериозно предизвикателство.

Ефектите от решението на Великобритания да напусне Европейския съюз (ЕС) ще започнат да се усещат в българската икономика не по-рано от края на тази или началото на следващата година. Страната обаче има възможности за противодействащи мерки, с които да се смекчи евентуалното негативно въздействие – най-вече по линия на фискалната политика. Това посочват главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов и колегата му Любомир Митов, който е главен икономист на италианската група майка Unicredit за Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

В добра позиция

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Възможният полезен ход те виждат във вземането на фискални мерки, така че бюджетната година да приключи с нулев или малък дефицит, от порядъка на около 1%. Това би позволило на правителството да увеличи инвестиционните си разходи през 2017 г., с което да се неутрализират част от негативните ефекти, посочват икономистите. Теоретично други възможни мерки биха били понижаването на основния лихвен процент, което обаче България не може да приложи заради ограниченията на валутния борд, и създаването на по-добри условия за банките да финансират бизнеса чрез облекчаването на изискванията за резервите им. Митов обаче отбелязва, че няма смисъл от подобни действия от страна на БНБ, тъй като и в момента финансовите институции в страната разполагат с ликвидност и активно предлагат кредити.

Според икономистите до момента България не изпитва пряко отрицателно влияние от свързаната с Brexit нестабилност на пазарите, но ще бъде засегната в по-средносрочен план заради очакваните сътресения в еврозоната, за чиято икономика търговията с Обединеното кралство е от голямо значение. Очакванията на Unicredit са още през четвъртото тримесечие Великобритания да изпадне в рецесия, а прогнозите за растежа във валутния съюз също са ревизирани надолу – до 0.2% за 2016 г. в сравнение с очакваните 0.4% преди вота за Brexit. По оценки на анализаторите на италианската група до края на 2017 г. излизането на Великобритания от ЕС ще изтрие 0.7% от БВП на еврозоната в сравнение със сценария отпреди референдума.

Скромно забавяне



За България шокът от Brexit се оценява на 1.1% от БВП за периода 2016-2017 г., като за тази и следващата година се очаква "скромно забавяне" на растежа, посочва Павлов. През юли той и екипът му понижиха прогнозата си за страната до 3.2% за 2016 г. и 3% за 2017 г. в сравнение със съответно 3.4% и 3.6%, очаквани преди британския вот.

Забавянето на усвояването на средствата от ЕС, което не беше изненада с оглед на започването на нов програмен период, доведе до спад в инвестиционните разходи на правителството. Изненада обаче беше степента на забавяне, което доведе до ситуация, в която има нужда от инвестиции в инфраструктура, има фискална възможност за това, но няма подготвени проекти, отбелязва главният икономист на Уникредит Булбанк. Икономиката на страната обаче е показала, че растежът й не зависи в толкова голяма степен от европейските фондове и е все по-балансиран, а натрупаната през втората половина на 2015 г. и началото на 2016 г. положителна инерция на пазара на труда допринася съществено за по-добрия растеж. В допълнение специално за тази година ръстът е подкрепен и от това, че България "чупи рекорди" в някои сектори като приходите от международен туризъм и силното производство на пшеница, което ще подкрепи износа. Все по-голям принос за възстановяването и нарастването на експорта имат и услугите, главно благодарение на аутсорсинг сектора, посочва Павлов.

Оптимизъм за бъдещия растеж идва и по линия на изчерпването на свободния производствен капацитет, което според анализаторите на банката е добра новина за инвестициите. "За първи път от 2008 г. капацитетът за посрещане на очакваното търсене е на отрицателна територия, което означава, че ако бизнесът иска да се възползва от допълнителното търсене, трябва да инвестира", обяснява икономистът.

Предизвикателствата остават

В дългосрочен план основните предизвикателства, с които страната трябва да се справи, остават демографските проблеми, намаляващата производителност на труда, липсата на качествено образование, което да формира аналитични умения у младите хора и да отговаря на потребностите на бизнеса, както и необходимостта от ясна миграционна политика, насочена към задържането на таланти, посочва Любомир Митов. По думите му в момента България е единствената страна в ЦИЕ, която има балансиран растеж, но след кризата от 2008 г. потенциалът за растеж на икономиката съществено се е забавил и без мерки за подобряването му конвергенцията на доходите в страната спрямо тези в Европа ще отнеме десетилетия.