Платете си сметката. Веднага
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Платете си сметката. Веднага

В резултат на налетите милиарди в проекта "Белене" България има една от най-подготвените площадки за изграждането на ядрен проект.

Платете си сметката. Веднага

Погасяването на дълга от 628 млн. евро по арбитражното дело не може повече да се протака, но държавата, изглежда, няма ясен план как да си върне поне част от парите

18698 прочитания

В резултат на налетите милиарди в проекта "Белене" България има една от най-подготвените площадки за изграждането на ядрен проект.

© Надежда Чипева


Заемът от 628.9 млн. евро ще бъде осигурен със средства от фискалния резерв, но не е ясно как ще бъдат връщани от НЕК.
Това, на което управляващите се надяват, е, че от придобитите два реактора все пак може да се очаква някаква възвращаемост.

Едва ли някога в историята на страната решение за това как от държавния бюджет да бъдат изхарчени близо 1.3 млрд. лв., без да е ясно какво ще получим за тях, и как ще бъдат връщани е взимано толкова бързо, както през последните два дни. За броени часове правителството, а след това и парламентът гласува на първо четене тази сума да бъде взета от фискалния резерв, за да се плати на руската "Атомстроейскпорт", която осъди Националната електрическа компания да плати 628.9 млн. евро заради поръчаните реактори за "Белене".

Неизбежното решение дойде три месеца след като международният арбитражен съд в Женева оповести присъдата на 14 юни и натрупаните 30 млн. лв. допълнителни лихви.

До тази развръзка, която беше очаквана, се стигна, след като правителството разбра, че неизпълнението на арбитражното решение може да има още по-тежки последици за страната (освен ежедневните лихви от 167 хил. евро). По всичко изглежда, че Русия няма намерение да отстъпи от претенциите си и дори започва да втвърдява тона си. Точно затова българските управляващи се надяват, че изплащането на главницата от 400 млн. евро едновременно ще смекчи отношенията и ще даде възможност за преговори за намаляване и дори отпадане на допълнителните лихви.

Аспекти на един дълг

Отпускането на средствата от фискалния резерв ще стане чрез приетия специален законопроект. Той предвижда да бъде предоставена възмездна финансова помощ на НЕК, с която да изплати задълженията си по арбитража. Това ще стане чрез Закона за публичните финанси през бюджета на Министерството на енергетиката. Финансовата помощ ще бъде без държавна гаранция и НЕК няма да дължи лихви. Условия на погасяването обаче засега няма, но те ще се определят от Министерския съвет. Това, което е сигурно, е, че нито НЕК, нито Българският енергиен холдинг имат възможност да осигурят тези средства. Това не може да стане и с държавен заем, предоставен на холдинга, тъй като увеличението на дълга му ще направи обратно изискуеми и двата облигационни заема за 500 и 650 млн. евро.

Плащането на дълга на НЕК ще става на етапи, като с първия транш трябва да бъде платена главницата от 402.9 млн. евро. Останалата сума до 628.9 млн. евро са начислени лихви, които българската страна оспорва, и съдебни разходи.

Откъде ще дойдат парите

Необходимите средства за "Белене" ще дойдат, най-общо казано, от фискалния резерв на страната. По конкретно става въпрос за 2 млрд. лв., които бяха заделени, в случай че банковата система не издържи стрес тестовете. Успешно преминатата проверка обаче освободи този финансов ресурс, който беше придобит чрез продажбата на облигации. "Това са кешови ликвидности, които могат да се използват", коментира заместник финансовият министър Маринела Петрова пред депутатите в парламента. Вторият възможен източник е предсрочното погасяване на заема от 300 млн. евро от фонда за гарантиране на влоговете в банките, който беше отпуснат от Световната банка заради фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ). Така по думите на Петрова не се очаква държавата да задлъжнее заради връщането на дълга към "Атомстройекспорт", имайки вероятно предвид повече, отколкото в момента. "По отношение на бюджета ефектът също ще е неутрален, тъй като това са възмездни средства, които трябва да бъдат възстановени в бъдеще", посочи още Петрова (виж повече в допълнителния текст).

А как ще се връщат

По-сериозният въпрос обаче е как средствата ще бъдат върнати. По време на гласуването на законопроекта в Министерския съвет премиерът Бойко Борисов посочи, че е дал задача на приходната агенция да се съберат допълнително 300 млн. лв., което обаче не е толкова лесно да се направи, колкото да се каже. Това, на което управляващите всъщност се надяват, е, че от придобития актив (двата реактора) все пак може да се очаква някаква възвращаемост. "Разчитам на колегите от НЕК и Министерството на енергетиката така да управляват процеса на уреждане на задълженията оттук нататък с руската страна, че да има определена възвращаемост от тези активи, тъй като в края на краищата ние не плащаме глоба или санкция, ние плащаме за изработено оборудване, което е реален актив, който вероятно има стойността най-малко на това, което е присъдено", коментира министърът на финансите Владислав Горанов.

Това изказване обаче е доста оптимистично, тъй като вероятността оборудването за "Белене" да бъде продадено на същата стойност, на която е купено, е нулева. Това показаха и опитите на правителство да предложи реакторите на иранската АЕЦ "Бушер", която се строи от руската "Росатом". До сделка обаче не се стигна, тъй като предложената от иранците цена се оказа твърде ниска. Така или иначе обаче продажбата на реакторите е най-логичният вариант загубите от проекта да се намалят.

Теменужка Петкова също не успя да отговори на въпроса за връщането на парите, поставен от опозицията по време на обсъждането на законопроекта за финансовата помощ в парламента.

Единият вариант, който (силно се надяваме) изглежда малко вероятен, е проектът "Белене" да бъде възобновен, за което настояваха и депутатите от БСП. Причината е, че при условията, които правителството поставя - проектът да се изгради без никакви държавни гаранции и договори за изкупуване, няма как да привлече сериозни инвеститори. Засега обаче управляващите, поне чисто риторично, залагат точно на това. "Това, което имаме като идея да направим, е оборудването заедно с площадката и всички разрешителни за този проект да бъдат обособени в отделна проектна компания и да бъде стартирана процедура за нейната приватизация", коментира Петкова пред БНТ.

Доста по-логичното развитие е реакторите да се продадат, за което може да получим съдействие от Русия. Дори и по тази възможност да се работи обаче, не е известно да има някакви резултати в тази посока. Всъщност опитите за продажба може да са едно от обясненията за това властта да говори за възобновяване на проекта. Ако тази опция бъде отхвърлена, евентуалните купувачи могат да предложат по-ниска цена, доколкото България ще изглежда притисната до стената.

Други препъникамъни

Въпреки желанието на държавата да плати веднага на "Атомстройекспорт" това няма как да стане, преди Европейската комисия да одобри отпускането на средствата на НЕК като правомерна държавна помощ. Подобна процедура обаче отнема около 120 дни и ако този срок се спази, ще струва 15.8 млн. евро заради ежедневните лихви. Освен това в този случай няма как да бъде спазено обещанието за плащане до края на годината. Теменужка Петкова коментира, че ще се настоява пред ЕК за решаването на този въпрос във възможно най-кратки срокове, но комисията не е известна с бързите си административни решения. Въпреки това тя подчерта, че няма вариант плащането да бъде направено, преди да бъде получено одобрението на ЕК.

Независимо кога дългът към руснаците ще бъде изчистен, ясно е, че авантюрата, започнала по времето на кабинета "Сакскуборгготски", затвърдена по времето на Станишев и продължила при Борисов, ще бъде платена от джоба на българските данъкоплатци. Така протаканият с години ядрен проект увеличи многократно щетите и в крайна сметка удвои сметката, която трябва да бъде платена за "Белене".

Ефекти за бюджета

Въпреки голямата сума, която държавата ще предостави на Министерството на енергетиката, няма да са нужни промени в Закона за бюджета за 2016 г. Причината е, че финансирането ще мине под черта и реално не се отразява на бюджетното салдо, а по-скоро на нивото на фискалния резерв, който към момента е над 12 млрд. лв. През тази година в него бяха натрупани огромни буфери, като част от тях бяха заради стрес тестовете на банките. Резултатите от тях обаче показаха, че няма да има нужда от държавна подкрепа.

Няма и законово ограничение за предоставянето на подобен заем. "Друг е въпросът дали Европейската комисия ще признае този начин на осчетоводяване и дали подобно на отпуснатите пари за Фонда за гарантиране на влоговете за плащането на депозити за КТБ няма да поиска да мине като разход на сектор държавно управление", казва Любомир Дацов, бивш заместник финансов министър. Това означава, че, изчислен по европейската методология, бюджетът може да се окаже с по-голям дефицит от планирания.

Източник от Министерството на финансите твърди, че, преди да бъде отпуснато финансирането, ще се чака нотификация от ЕК. "Без тяхно одобрение няма как да стане", допълва той. Това беше потвърдено и от министъра на енергетиката Теменужка Петкова, въпреки че представители на опозицията в парламента, както и Валери Симеонов от Патриотичния фронт, поискаха да не се чака нотификацията на ЕК.

Според Дацов въпросът най-вероятно е бил консултиран и с експертите на Международния валутен фонд, които бяха в България от 7 до 16 септември за редовния годишен преглед. В изявлението им един от акцентите беше именно рискът за бюджета по линия на работещите на загуба държавни предприятия, както и нуждата от реформа, която да направи управлението им по-ефективно.

С анализ за България преди няколко седмици излезе и Economist Inteligence Unit, в който също се посочваше, че рисковете пред бюджета тази и следващата година са свързани с проблеми в енергийния сектор, визирайки именно решението на съда по казуса "Белене".

Финансовият трансфер на държавата към БЕХ обаче може да има индиректен негативен ефект за България. Доколкото до момента управляващите поддържаха тезата, че холдингът е самостоятелна структура, която дори успява да набере финансиране от пазара, в момента се оказва, че носи преки рискове за публичните финанси. Не е изключено това да бъде отчетено и от рейтинговите агенции в негативна посока в бъдеще.

"Помислете за момент какво означава тази сума по авантюрата "Белене", измерена в разбираеми понятия за българския данъкоплатец: без това плащане корпоративният данък можеше да бъде 2.5% - вместо 10% - през 2016; данъкът върху личните доходи да бъде 6% - вместо 10% - през 2016; социалните осигуровки можеха да са с 4 пункта по-ниски (или здравните - да са 4 вместо 8% например); без това плащане можеше ДДС да бъде 17% за цяла година - вместо 20%", коментира във фейсбук страницата си икономистът Лъчезар Богданов. И добавя - когато държавата греши, накрая плащаме всички ние. Поне тези, които спазваме законите и плащаме данъците и осигуровките.

Защо се плаща сега

Една от причините правителството да се разбърза с плащането на дълга към руската "Атомстройекспорт" освен начисляването на ежедневните лихви в размер на 167 хил. евро са допълнителните негативни последствия от действията, които руската страна има намерение да предприеме срещу НЕК.

От мотивите към внесения в парламента законопроект за предоставяне на държавна помощ става ясно, че още в началото на юли от руската компания изпращат писмо до българските си колеги от НЕК, с което е отправена покана за доброволно заплащане на присъдените суми в 30-дневен срок. В писмото изрично е посочено, че при неизпълнение на този срок "Атомстройекспорт" ще се възползва от всяка възможност да продаде оборудването с дълъг цикъл на производство, за да намали загубите си.

Седмица по-късно на среща в Москва категорично е заявено, че ще се премине към процедура по принудително изпълнение на арбитражното решение - продажба на оборудването с дълъг цикъл на производство или продажба на дълга, ако от НЕК не бъде извършено поне частично плащане.

Единият вариант е руската компания да продаде оборудването дори и на части, за да получи по този начин част от дължимата по арбитражното решение сума. Това обаче не е в наша полза, тъй като по думите на министъра на енергетиката Теменужка Петкова така ще бъде покрита малка част от дълга и същевременно ще изгубим актива от два ядрени реактора. Това обаче може да е по-малкото зло в сравнение с другия вариант - двата реактора да бъдат сложени "в музея", което е много вероятно да се случи, ако разчитаме на частен инвеститор да довърши проекта.

Друга възможност, от която българското правителство се опасява, е да се пристъпи към запориране на активи/сметки на НЕК или дори да се инициира производство по несъстоятелност срещу компанията. Това ще доведе и до предсрочна изискуемост на задълженията на Българския енергиен холдинг (БЕХ) към облигационери в размер 1.05 млрд. евро, както и към останалите кредитори на холдинга и НЕК.

Друго притеснение е, че съществува риск да бъде иницииран инвестиционен спор от страна на "Атомстройекспорт". Последното е вероятно, тъй като още през октомври 2014 г. компанията е изпратила на НЕК писмо, с което я уведомява, че такъв може да бъде предявен според Договора между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.

Отделно начисляването на ежедневните лихви струва на НЕК на годишна база 118 млн. лв., което допълнително утежнява финансовото състояние на компанията.
Заемът от 628.9 млн. евро ще бъде осигурен със средства от фискалния резерв, но не е ясно как ще бъдат връщани от НЕК.
Това, на което управляващите се надяват, е, че от придобитите два реактора все пак може да се очаква някаква възвращаемост.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

31 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    По сагата с реакторите, поръчани не от правителството на РБ, а от двама директори на НЕК (!!!,) пишещите по темата заобикалят като дявол тамян четири неща:

    1. Кои са особите, подписали договора с Атомстройекспорт за строеж на два 1000- мегаватови реактора? Ако са превишили правата си, защо вече 8 години никой държавен орган не им търси отговорност?

    2. Защо при положение, че по време на първото правителство на ГЕРБ се взема решение да не се строи АЕЦ Белене, договорът с Атомстройекспорт не е прекратен? Тогава дължимите от страна на НЕК неустойки биха били пренебрежимо малки на фона на сегашните разходи.

    3. Защо НЕК, Министерството на енергетиката и пр. държавни чиновници години наред не упражниха елементарен инвеститорски контрол как се произвеждат поръчаните реактори, а сега министър Петкова се прави на мъж и иска да ги види, преди да платим. И какво ще види - стоманени грамади. Ама спазени ли са технологиите, всичко ли е монтирано, правилно ли са консервирани и разконсервирани?

    4. Двата млрд, лв, за които пише и г-жа Николова, че били "финансов ресурс, който беше придобит чрез продажбата на облигации" е полуистина. Всъщност тези 2 млрд. лв са държавен дълг. Правителството на Борисов се опитва да плаща дълга на НЕК с държавен дълг към държателите на държавните облигации. Това държавен дълг има падеж, когато трябва да бъде върнат.
    Плащайки по този механизъм поръчаните и произведени реактири, държавана неминуемо ще се изправи пред необходимостта да взема нов държавен дълг. И така до края на света...

    Всъщност задавам тези въпроси и към авторката на този текст. Отговор не чакам...

  • 2
    jd89 avatar :-|
    jd89

    Най-правилно и разумно е да предложим на Русия сама да построи АЕЦ Белене по схемата "строй-притежавай-експлоатирай" по пример на турската АЕЦ Акую. Съответно и да си извозва отработеното ядрено гориво. Или да участваме с някакъв дял срещу преференциални цени на тока за вътрешния пазар.
    На тезгяха може да се сложи и възобновяването на Южен поток, а защо не и сделка за закупуване на нови руски МИГ-ове на по-ниска цена с връщане на старите, както и възможността да ремонтираме руски изтребители от ЮИ Европа и Близкия Изток.

  • 3
    sfawbg avatar :-|
    Боян Цветков

    До коментар [#2] от "jd89":

    Направо предлагам да закрием държавата и да им я продадем на руснаците - за какво ни е?

  • 4
    jd89 avatar :-|
    jd89

    До коментар [#3] от "Боян Цветков":

    Ние държавата отдавна сме я подарили на американците, няма как да я продадем. Продаваш само ако си собственик; ако си марионетка и подлога без суверенитет - не.

  • 5
    lyubomir2011 avatar :-|
    Любомир Байрактаров

    Вълци вилнеят в кошарата, а ние овцете си блеем...

  • 6
    regular_observer avatar :-|
    regular_observer

    Капиталци, колко са дневните лихви?
    167 хил. евро или лева?

    Писали сте и двете и няма как да сбъркате прогнозата.

    Разбира се, че спасяването на НЕК си е разход. Какво друго да е?

    И още разходи чакат...

    Иначе банките са ни здрави, стабилността е стабилна, Горанов е финансист та дрънка и премиерът е интелегентен.

  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#6] от "regular_observer":

    "...Иначе банките са ни здрави, стабилността е стабилна, Горанов е финансист та дрънка и премиерът е интелегентен..."

    Това го казвате с много ирония, нали?

  • 8
    regular_observer avatar :-|
    regular_observer

    До коментар [#7] от "D-r D":

    По-скоро с горчивина.

  • 9
    zuk_trombon avatar :-P
    Папайа с коронавирус

    "ПЛАЩАМЕ БЕЛЕНЕ И КАЗВАМЕ БАЙ-БАЙ НА ПОРЪЧАНИТЕ РЕАКТОРИ
    **** Защо правителството се мота толкова дълго време?

    У нас всяко политическо действие е афера.
    Знаем, че афера беше строителството на „Белене”.
    Само аз обаче твърдя, че афера беше и прекъсването му от правителството и парламента с цел да бъдем осъдени като виновна страна - само 3 дни преди да изтече срока по споразумението с Русия, след което нямаше да имаме ангажименти и нямаше сега да плащаме.
    Сега в афера се превръща и заплащането на сумата, по която сме осъдени с арбитражно решение.
    Равносметката ще се изрази така: плащаме сумата 628 957 596 евро и по 167 000 на ден (и трябва да се преборим за начислени неправилно лихви върху лихви) и вместо да си преберем поръчаното, казваме бай-бай на оборудването и двата реактора.

    А защо казваме „бай-бай” на оборудването?

    1. Досега никой не го видял или пипнал. Последната родна проверка е преди 5 години, когото тамън започваше производството му.
    2. В арбитражното дело по неизвестно какви причини българската страна не е поискала да се удостовери по надлежен изпълнението на подписаните анекси за производство на оборудването въпреки препоръката на адвокатската къща (напомням, че имаше скандал с неин протест заради обструкции от България и непредставяне на документи от наша страна, с което още тогава нарасна опасността да загубим делото)
    3. На срещата на министър Темежука Петкова с руската Атомстройекспорт руснаците са отказали достъп до оборудването и реакторите с мотива – първо да се плати.
    4. Според моята информация единият български реактор е вече монтиран на Тянванската АЕЦ в Китай и през март дори ви показах снимки от монтажа.

    А сега да видим и официалните документи, които удостоверяват ситуацията с поръчаното оборудване и реактори от България.

    ----------------------------------------------------------------
    А. На 15 юни съдебното решение е получено от адвокатите, които представляват „White&Case” и съответно от тази дата влиза в сила.

    Б. България се мота един месец – губи това време и чак на 15 юли подава молба до арбитража за корекция на лихви и тълкуване на решението му относно придобиването от държавата ни на оборудването и реакторите. Отбелязвам, че това искане не спира изпълнението на Арбитражното решение.
    ------------------------------------------------------------------

    А междувременно Русия си преследва интереса (за разлика от нас) и прави следното:
    ***** С писмо с изх. № 007/МПУ/40 от 05 юли Атомстройекспорт е отправил покана до НЕК за доброволно заплащане на присъдените суми в 30-дневен срок, както си му е редът.
    Същественото в него: при неизпълнение на задълженията от НЕК в определения 30-дневен срок, Атомстройекспорт предупреждава, че ще се възползва от всяка възможност да продаде оборудването с дълъг цикъл на производство, за да намали загубите си. Т.е. може и да платим по-късно, ама да не получим нищо.
    ***** На проведена на 12 юли среща в Москва Атомстройекспорт потвърждава отново официално писмото си - ще преминат към процедура по принудително изпълнение на арбитражното решение, продажба на оборудването с дълъг цикъл на производство или продажба на дълга си, ако от НЕК не платят по арбитражното решение, било то и частично.

    България отново се мота – цели два месеца без три дни.
    Чак на 9 септември е поредната среща между НЕК, БЕХ, министър Теменужка Петкова от една страна и „Росатом” и „Атомстройекпорт”.
    Отново в протокола от нея влиза заявлението на руската страна, че заради неизпълнено плащане на тези стотици милиони тя е в правото си да продава оборудването или дълга на България, без да ни дължи нищо ответно.

    Според официалното българско изявление „от българска страна бе поставен въпросът (забележете - "въпрос", а не например "настояване" за получаване и преглед на сертификатите и документите за произведеното оборудване от АО "Атомстройекспорт" за проекта АЕЦ "Белене", както и извършване на инспекция на място.”
    За мен е кристално ясно защо това искане – толкова силен коз в наша полза не е било поставено още в хода на арбитражното дело. Можеше да го преобърне наопаки и изходът му да бъде друг.
    На тази засега последна среща са били обсъдени два проблема:
    1. дължимите от България суми по арбитражното решение и пътищата за заплащането им.
    2. получаване и преглед на сертификатите и документите за произведеното оборудване от АО "Атомстройекспорт" за проекта АЕЦ "Белене", както и извършване на инспекция на място от българска страна

    Съгласие по т.1 има по принцип. Виждаме го по внесения законопроект от правителството за извършване на плащане към руските конграгенти по „Белене”.
    Съгласие по т. 2 не е постигнато. Във връзка с това "конструктивните" разговори щели да продължат.

    --------------------------------------------
    Ако продължат над 6 месеца, според Договор между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за насърчаване и взаимна защита на инвестициите руснаците придобиват права за нов арбитражен иск (чл.7), който също са посочили и заявили в официални писма и официалните разговори.
    -----------------------------------------------

    От проекта на закона, с който държавата ще финансира НЕК, за да плати на руснаците, се вижда, че мотаенето продължава.
    Защото за такова решение въобще не е необходим парламентът. Правителството може и само да си го вземе.
    Но понеже става дума за нова афера, то си връзва гащите за всеки случай и чрез депутатите – т.е. чрез колективната безотговорност. Така, както по същия начин прекратиха споразумението за „Белене” само три дни преди срокът му да изтече.

    На път е да се повтори случилото се навремето. Тогава имахме корпус на реактор (производство на „Шкода” – Пилзен), който продадохме на безценица – практически харизахме на Русия. И той сега работи там - в Калинградската АЕЦ. Вместо този корпус поръчахме нов на съответната нова, с пъти и пъти по-висока цена.
    Сега сме на път да платим над 600 млн. евро (с лихвите сигурно ще станат 700 млн.), без да имаме въобще реактори и вероятно без да ги получим – понеже или са вече продадени (както твърдя аз за първия), или въобще не са произведени и досега.
    Писмата и позициите на „Росатом” и „Росатомекспорт” за „евентуална” продажба го подсказват.

    ***********************************************
    ***********************************************
    ВСИЧКИ В КЮПА

    У нас няма нито един депутат и нито една политическа сила, която незабавно да поиска преглед на техническата документация, сертификатите и преглед на самите реактори на място – там, в Русия, стига да ги намерят.
    Само идиоти не биха са се досетили, че всички те – политиците ни без разлика на цветовете им са до един вътре в аферата! Само глупаци не биха се питали за онова, което циркулира под масата.

    Аз считам АЕЦ „Белене” – случилото се досега, замисленото около него в момента и онова, което предстои в бъдеще, за огромна афера. Знам, че никой няма да бъде осъден – дори за прочутите анекси, без да има договор. Знам, че идеите и министрите на Тройната коалиция са на почит и уважение при ГЕРБ.
    Например Румен Овчаров си остана представител на държавата в Съвета на акционерите на „Лукойл Нефтохим Бургас“, Петър Димитров е член на Управителния съвет на ДП“Радиоактивни отпадъци“, а Асен Гагузов е член на Съвета на директорите на смесеното българо-гръцко дружество „Ай Си Джи Би“, което реализира проекта „Междусистемна газова връзка България-Гърция“.

    Бел.:
    И да си вземем реакторите, няма какво да ги правим. Зависим от Русия. Но ако ги няма, това е основание за насрещен иск. Достатъчно, за да си възстановим поне част от парите.
    Не е решение и нова АЕЦ! Имаме свръхпроизводство - огромен излъшък на ток. АЕЦ струва безумно скъпа, уранът става все по-скъп и дефицититен, а за високорадиоактивните отпадъци България няма решение и трябва да разчита на милостта и щедростта си в плащанията към чужбина. Най-сетне разходите по приключването на експлоатацията на АЕЦ я правят по-скъпа дори и от златна.
    Аз самият съм и принципен противник на АЕЦ – оказаха се прекалено опасни."

    https://www.facebook.com/grigor.lilov/posts/1071730752942863

  • 10
    plebs avatar :-|
    plebs

    [quote#1:"D-r D"]2. Защо при положение, че по време на първото правителство на ГЕРБ се взема решение да не се строи АЕЦ Белене, договорът с Атомстройекспорт не е прекратен?[/quote]

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Струва ми се, че някои неща се пропускат в сегашната дискусия. Оттеглянето на RWE от проекта и причините - липса на договор за изпълнение и осигурено финансиране. Скандалът между Дянков и Трайков по повод подписването на допълнение 12, който като че ли повтаря сагата с фактическото стартиране на проекта. Материали по тези въпроси:
    http://www.dnevnik.bg/biznes/2009/10/28/806140_rwe_se_ottegli_ot_aec_belene/
    https://www.24chasa.bg/Article/846456
    От втория материал:
    "“Аз съм избрал Дянков за вицепремиер, а той ми доведе г-н Трайков за министър на икономиката, считайки, че той може да изпълнява тази задача, която той като вицепремиер ще му дава", уточни Борисов"


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK