С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
31 21 сеп 2016, 17:09, 18469 прочитания

Платете си сметката. Веднага

Погасяването на дълга от 628 млн. евро по арбитражното дело не може повече да се протака, но държавата, изглежда, няма ясен план как да си върне поне част от парите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Авантюрата АЕЦ "Белене"

Грабежът "Белене"

Загубите за данъкоплатците от безсмисления проект са повече от половин КТБ

Заемът от 628.9 млн. евро ще бъде осигурен със средства от фискалния резерв, но не е ясно как ще бъдат връщани от НЕК.
Това, на което управляващите се надяват, е, че от придобитите два реактора все пак може да се очаква някаква възвращаемост.
Едва ли някога в историята на страната решение за това как от държавния бюджет да бъдат изхарчени близо 1.3 млрд. лв., без да е ясно какво ще получим за тях, и как ще бъдат връщани е взимано толкова бързо, както през последните два дни. За броени часове правителството, а след това и парламентът гласува на първо четене тази сума да бъде взета от фискалния резерв, за да се плати на руската "Атомстроейскпорт", която осъди Националната електрическа компания да плати 628.9 млн. евро заради поръчаните реактори за "Белене".

Неизбежното решение дойде три месеца след като международният арбитражен съд в Женева оповести присъдата на 14 юни и натрупаните 30 млн. лв. допълнителни лихви.



До тази развръзка, която беше очаквана, се стигна, след като правителството разбра, че неизпълнението на арбитражното решение може да има още по-тежки последици за страната (освен ежедневните лихви от 167 хил. евро). По всичко изглежда, че Русия няма намерение да отстъпи от претенциите си и дори започва да втвърдява тона си. Точно затова българските управляващи се надяват, че изплащането на главницата от 400 млн. евро едновременно ще смекчи отношенията и ще даде възможност за преговори за намаляване и дори отпадане на допълнителните лихви.

Аспекти на един дълг

Отпускането на средствата от фискалния резерв ще стане чрез приетия специален законопроект. Той предвижда да бъде предоставена възмездна финансова помощ на НЕК, с която да изплати задълженията си по арбитража. Това ще стане чрез Закона за публичните финанси през бюджета на Министерството на енергетиката. Финансовата помощ ще бъде без държавна гаранция и НЕК няма да дължи лихви. Условия на погасяването обаче засега няма, но те ще се определят от Министерския съвет. Това, което е сигурно, е, че нито НЕК, нито Българският енергиен холдинг имат възможност да осигурят тези средства. Това не може да стане и с държавен заем, предоставен на холдинга, тъй като увеличението на дълга му ще направи обратно изискуеми и двата облигационни заема за 500 и 650 млн. евро.



Плащането на дълга на НЕК ще става на етапи, като с първия транш трябва да бъде платена главницата от 402.9 млн. евро. Останалата сума до 628.9 млн. евро са начислени лихви, които българската страна оспорва, и съдебни разходи.

Откъде ще дойдат парите

Необходимите средства за "Белене" ще дойдат, най-общо казано, от фискалния резерв на страната. По конкретно става въпрос за 2 млрд. лв., които бяха заделени, в случай че банковата система не издържи стрес тестовете. Успешно преминатата проверка обаче освободи този финансов ресурс, който беше придобит чрез продажбата на облигации. "Това са кешови ликвидности, които могат да се използват", коментира заместник финансовият министър Маринела Петрова пред депутатите в парламента. Вторият възможен източник е предсрочното погасяване на заема от 300 млн. евро от фонда за гарантиране на влоговете в банките, който беше отпуснат от Световната банка заради фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ). Така по думите на Петрова не се очаква държавата да задлъжнее заради връщането на дълга към "Атомстройекспорт", имайки вероятно предвид повече, отколкото в момента. "По отношение на бюджета ефектът също ще е неутрален, тъй като това са възмездни средства, които трябва да бъдат възстановени в бъдеще", посочи още Петрова (виж повече в допълнителния текст).

А как ще се връщат

По-сериозният въпрос обаче е как средствата ще бъдат върнати. По време на гласуването на законопроекта в Министерския съвет премиерът Бойко Борисов посочи, че е дал задача на приходната агенция да се съберат допълнително 300 млн. лв., което обаче не е толкова лесно да се направи, колкото да се каже. Това, на което управляващите всъщност се надяват, е, че от придобития актив (двата реактора) все пак може да се очаква някаква възвращаемост. "Разчитам на колегите от НЕК и Министерството на енергетиката така да управляват процеса на уреждане на задълженията оттук нататък с руската страна, че да има определена възвращаемост от тези активи, тъй като в края на краищата ние не плащаме глоба или санкция, ние плащаме за изработено оборудване, което е реален актив, който вероятно има стойността най-малко на това, което е присъдено", коментира министърът на финансите Владислав Горанов.

Това изказване обаче е доста оптимистично, тъй като вероятността оборудването за "Белене" да бъде продадено на същата стойност, на която е купено, е нулева. Това показаха и опитите на правителство да предложи реакторите на иранската АЕЦ "Бушер", която се строи от руската "Росатом". До сделка обаче не се стигна, тъй като предложената от иранците цена се оказа твърде ниска. Така или иначе обаче продажбата на реакторите е най-логичният вариант загубите от проекта да се намалят.

Теменужка Петкова също не успя да отговори на въпроса за връщането на парите, поставен от опозицията по време на обсъждането на законопроекта за финансовата помощ в парламента.

Единият вариант, който (силно се надяваме) изглежда малко вероятен, е проектът "Белене" да бъде възобновен, за което настояваха и депутатите от БСП. Причината е, че при условията, които правителството поставя - проектът да се изгради без никакви държавни гаранции и договори за изкупуване, няма как да привлече сериозни инвеститори. Засега обаче управляващите, поне чисто риторично, залагат точно на това. "Това, което имаме като идея да направим, е оборудването заедно с площадката и всички разрешителни за този проект да бъдат обособени в отделна проектна компания и да бъде стартирана процедура за нейната приватизация", коментира Петкова пред БНТ.

Доста по-логичното развитие е реакторите да се продадат, за което може да получим съдействие от Русия. Дори и по тази възможност да се работи обаче, не е известно да има някакви резултати в тази посока. Всъщност опитите за продажба може да са едно от обясненията за това властта да говори за възобновяване на проекта. Ако тази опция бъде отхвърлена, евентуалните купувачи могат да предложат по-ниска цена, доколкото България ще изглежда притисната до стената.

Други препъникамъни

Въпреки желанието на държавата да плати веднага на "Атомстройекспорт" това няма как да стане, преди Европейската комисия да одобри отпускането на средствата на НЕК като правомерна държавна помощ. Подобна процедура обаче отнема около 120 дни и ако този срок се спази, ще струва 15.8 млн. евро заради ежедневните лихви. Освен това в този случай няма как да бъде спазено обещанието за плащане до края на годината. Теменужка Петкова коментира, че ще се настоява пред ЕК за решаването на този въпрос във възможно най-кратки срокове, но комисията не е известна с бързите си административни решения. Въпреки това тя подчерта, че няма вариант плащането да бъде направено, преди да бъде получено одобрението на ЕК.

Независимо кога дългът към руснаците ще бъде изчистен, ясно е, че авантюрата, започнала по времето на кабинета "Сакскуборгготски", затвърдена по времето на Станишев и продължила при Борисов, ще бъде платена от джоба на българските данъкоплатци. Така протаканият с години ядрен проект увеличи многократно щетите и в крайна сметка удвои сметката, която трябва да бъде платена за "Белене".
Ефекти за бюджета

Въпреки голямата сума, която държавата ще предостави на Министерството на енергетиката, няма да са нужни промени в Закона за бюджета за 2016 г. Причината е, че финансирането ще мине под черта и реално не се отразява на бюджетното салдо, а по-скоро на нивото на фискалния резерв, който към момента е над 12 млрд. лв. През тази година в него бяха натрупани огромни буфери, като част от тях бяха заради стрес тестовете на банките. Резултатите от тях обаче показаха, че няма да има нужда от държавна подкрепа.

Няма и законово ограничение за предоставянето на подобен заем. "Друг е въпросът дали Европейската комисия ще признае този начин на осчетоводяване и дали подобно на отпуснатите пари за Фонда за гарантиране на влоговете за плащането на депозити за КТБ няма да поиска да мине като разход на сектор държавно управление", казва Любомир Дацов, бивш заместник финансов министър. Това означава, че, изчислен по европейската методология, бюджетът може да се окаже с по-голям дефицит от планирания.

Източник от Министерството на финансите твърди, че, преди да бъде отпуснато финансирането, ще се чака нотификация от ЕК. "Без тяхно одобрение няма как да стане", допълва той. Това беше потвърдено и от министъра на енергетиката Теменужка Петкова, въпреки че представители на опозицията в парламента, както и Валери Симеонов от Патриотичния фронт, поискаха да не се чака нотификацията на ЕК.

Според Дацов въпросът най-вероятно е бил консултиран и с експертите на Международния валутен фонд, които бяха в България от 7 до 16 септември за редовния годишен преглед. В изявлението им един от акцентите беше именно рискът за бюджета по линия на работещите на загуба държавни предприятия, както и нуждата от реформа, която да направи управлението им по-ефективно.

С анализ за България преди няколко седмици излезе и Economist Inteligence Unit, в който също се посочваше, че рисковете пред бюджета тази и следващата година са свързани с проблеми в енергийния сектор, визирайки именно решението на съда по казуса "Белене".

Финансовият трансфер на държавата към БЕХ обаче може да има индиректен негативен ефект за България. Доколкото до момента управляващите поддържаха тезата, че холдингът е самостоятелна структура, която дори успява да набере финансиране от пазара, в момента се оказва, че носи преки рискове за публичните финанси. Не е изключено това да бъде отчетено и от рейтинговите агенции в негативна посока в бъдеще.

"Помислете за момент какво означава тази сума по авантюрата "Белене", измерена в разбираеми понятия за българския данъкоплатец: без това плащане корпоративният данък можеше да бъде 2.5% - вместо 10% - през 2016; данъкът върху личните доходи да бъде 6% - вместо 10% - през 2016; социалните осигуровки можеха да са с 4 пункта по-ниски (или здравните - да са 4 вместо 8% например); без това плащане можеше ДДС да бъде 17% за цяла година - вместо 20%", коментира във фейсбук страницата си икономистът Лъчезар Богданов. И добавя - когато държавата греши, накрая плащаме всички ние. Поне тези, които спазваме законите и плащаме данъците и осигуровките.
Защо се плаща сега

Една от причините правителството да се разбърза с плащането на дълга към руската "Атомстройекспорт" освен начисляването на ежедневните лихви в размер на 167 хил. евро са допълнителните негативни последствия от действията, които руската страна има намерение да предприеме срещу НЕК.

От мотивите към внесения в парламента законопроект за предоставяне на държавна помощ става ясно, че още в началото на юли от руската компания изпращат писмо до българските си колеги от НЕК, с което е отправена покана за доброволно заплащане на присъдените суми в 30-дневен срок. В писмото изрично е посочено, че при неизпълнение на този срок "Атомстройекспорт" ще се възползва от всяка възможност да продаде оборудването с дълъг цикъл на производство, за да намали загубите си.

Седмица по-късно на среща в Москва категорично е заявено, че ще се премине към процедура по принудително изпълнение на арбитражното решение - продажба на оборудването с дълъг цикъл на производство или продажба на дълга, ако от НЕК не бъде извършено поне частично плащане.

Единият вариант е руската компания да продаде оборудването дори и на части, за да получи по този начин част от дължимата по арбитражното решение сума. Това обаче не е в наша полза, тъй като по думите на министъра на енергетиката Теменужка Петкова така ще бъде покрита малка част от дълга и същевременно ще изгубим актива от два ядрени реактора. Това обаче може да е по-малкото зло в сравнение с другия вариант - двата реактора да бъдат сложени "в музея", което е много вероятно да се случи, ако разчитаме на частен инвеститор да довърши проекта.

Друга възможност, от която българското правителство се опасява, е да се пристъпи към запориране на активи/сметки на НЕК или дори да се инициира производство по несъстоятелност срещу компанията. Това ще доведе и до предсрочна изискуемост на задълженията на Българския енергиен холдинг (БЕХ) към облигационери в размер 1.05 млрд. евро, както и към останалите кредитори на холдинга и НЕК.

Друго притеснение е, че съществува риск да бъде иницииран инвестиционен спор от страна на "Атомстройекспорт". Последното е вероятно, тъй като още през октомври 2014 г. компанията е изпратила на НЕК писмо, с което я уведомява, че такъв може да бъде предявен според Договора между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.

Отделно начисляването на ежедневните лихви струва на НЕК на годишна база 118 млн. лв., което допълнително утежнява финансовото състояние на компанията.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: ВСС преизбра Гешев за главен прокурор, икономиката леко се забавя Вечерни новини: ВСС преизбра Гешев за главен прокурор, икономиката леко се забавя

И още: Първият ден от болничните няма да се плаща от никой, патриотите "вдигнаха" минималната пенсия и осигуриха безплатна детска градина за социално слаби, подготвя се нова концесия на летище Пловдив

14 ное 2019, 248 прочитания

Повтореният избор на Гешев отново пътува към президента 4 Повтореният избор на Гешев отново пътува към президента

Висшият съдебен съвет очаквано прегласува решението си за нов главен прокурор със същото мнозинство от 20 гласа срещу 4

14 ное 2019, 729 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Играчка-плачка на популизма

За добро или лошо, изглежда, че и третият референдум в периода на прехода няма да премине успешно

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10