Играчка-плачка на популизма
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Играчка-плачка на популизма

Подписка за инициативен комитет за разяснителна кампания за "Референдума на Шоуто на Слави". Разяснението е излишно.

Играчка-плачка на популизма

За добро или лошо, изглежда, че и третият референдум в периода на прехода няма да премине успешно

22543 прочитания

Подписка за инициативен комитет за разяснителна кампания за "Референдума на Шоуто на Слави". Разяснението е излишно.

© Надежда Чипева


Въпроси на референдума

*Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

*Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

*Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
Въпросите, предложени от един шоумен и екипа му, внушават опасно лесни решения, а всъщност изискват експертиза и дебат.
Политическите играчи бягат от отговорност, като пренебрегват допитването в опит да го маргинализират.

Брекзит даде нагледен урок на безкритично вярващите в пряката демокрация като панацея за проблемите на едно общество. Референдумът за излизане на Великобритания от ЕС донесе шок за всички и предизвика политически катаклизъм в основните партии.

България все още не си е поднесла такава изненада. С голяма сигурност може да се каже, че и предстоящият на 6 ноември референдум няма да прeмине успешно. Защото успехът не е непременно в приемане на предложенията, които се гласуват. Успешно провеждане на един референдум означава масово и информирано участие на гражданите, базирано на сериозна и аргументирана кампания по важни за обществото въпроси.

Референдумът е средство за приобщаване на гражданите във властта. Точно затова той може да е опасно оръжие в ръцете на политици популисти и податливо на манипулативни внушения общество. У нас, за съжаление, референдумите се оказаха самоцелно средство за политическо надмощие и трупане на рейтинг със съзнателното очакване гражданите да гласуват не обмислено и разумно, а според моментните си емоции или според партийните си пристрастия.

Трети предизвестен провал

Случаят със сегашния референдум е по-особен. Политическите играчи се почувстваха застрашени от предложенията на инициаторите му, но вместо да агитират за правилната според тях позиция, решиха да пренебрегнат допитването в опит да го маргинализират. Самите въпроси пък са плод на амбициите на един шоумен и екипа му, с тях решението изглежда опасно лесно, но всъщност изисква експертиза и дебат.

А експертите отрано се оттеглиха. В крайна сметка, колкото и непопулярно да звучи, очакваната ниска избирателна активност може да се окаже благословия. Със сигурност обаче трети провален референдум в рамките на прехода - след тези за АЕЦ "Белене" и електронното гласуване, ще означава и опорочаване на идеята за пряка демокрация в България, която и без това е твърде крехка.

Нищожна е вероятността през ноември броят на гласувалите в допитването да стигне 3 500 585, колкото са гласували на последните парламентарни избори. А това е първото условие да се стигне до задължителен резултат от допитването. След него е подкрепата на конкретното предложение от повече от половината от гласувалите. В този смисъл дори 100% от участвалите в референдума да са подкрепили дадено предложение, резултатът няма да е задължителен за Народното събрание, ако общата активност не достигне тази на последните парламентарни избори. В тези случаи предложението се разглежда от парламента като национална гражданска инициатива, без обвързваща с решение стойност.

Предстоящият референдум е с три въпроса, като броят на участниците в него се определя общо от броя на пуснатите пликове, независимо как е попълнена бюлетината вътре, дали тя съдържа отговор и на трите въпроса, или само на един или два, дори на нито един. Оттам насетне отчитането на резултата се прави за всеки въпрос поотделно, като се броят отговорите "да" и "не", съотнесени към общия брой на пликовете, а не само към броя на тези, които са гласували за конкретното предложение. За да се счита за прието едно предложение, за него с "да" трябва да са гласували над 50% от участвалите в референдума.

През последните 25 години активността в президентските избори винаги е била по-ниска от тази в парламентарните. Референдумът няма потенциал да я вдигне, всъщност логиката е обратната – от президентските избори се очаква да стимулират участието в референдума. Трябва да се отчете и фактът, че предстоящите избори са първи след въвеждането на задължителното гласуване в Изборния кодекс, но много експерти са скептични, че това може съществено да повлияе на изборната активност.

Заради всичко дотук задължителни резултати от референдума не е реалистично да се очакват.

Добре финансирана и напълно неефективна кампания

Ако нещо може да повлияе на тази прогноза, това е разяснителната кампания. От една страна, за избирателната активност има ключово значение до всеки избирател да стигне информацията, че на 6 ноември се гласува не само за президент, но и на референдум. От друга - въпросите, на които хората трябва да отговарят, са сложни и нееднозначни, а последиците от прилагането им могат да бъдат изключително сериозни.

Общо 2 милиона лева е бюджетът на ЦИК за разяснителна кампания за референдума, определен от МС. От тях 500 000 лева са за информиране на гражданите за правата им да гласуват на референдума, което е ангажимент преди всичко на ЦИК и държавната администрация. Останалите 1.5 млн. лева са за медийни пакети за партии, коалиции и инициативни комитети, които трябва не само да агитират да се гласува, но и да защитават определена позиция.

Може ли обаче да се разчита на качеството на разяснителната кампания? Категорично не, ако се съди по опита от предишните референдуми, както и от очевидната незаинтересованост на партиите. До момента те не разпознават референдума като тема. ЦИК демонстрира странен опит да остави всичко на инициативата на избирателя, като дори прие решение, че всеки, който се яви да гласува на 6 ноември, трябва да си поиска бюлетината за референдума, иначе ще получи само за президентските избори. Негативната обществена реакция срещу това решение доведе дотам, че в ЦИК продължават да се карат дали да го променят и как точно. Междувременно Асоциация "Прозрачност без граници" напомни за противоречивите и объркващи указания на ЦИК за достъпа до бюлетините при предишния референдум от есента на м.г., довели до "разнородни практики на СИК, които варираха от укриване на информация за разположението на бюлетините за референдума до заблуждаване и открито възпрепятстване на избирателите да упражнят своето право на участие в референдума". Скандалът, който тогава се разгоря, очевидно не е впечатлил членовете на ЦИК.

Крайният срок за партиите, коалициите и инициативните комитети да подадат заявление, че желаят да се включат в разяснителната кампания за референдума, е 26 септември. Инициативните комитети за агитация, както и всички партии и коалиции, които нямат кандидат за президент, заедно със заявлението трябва да представят минимум 2500 подписа на граждани, с трите имена и ЕГН, както и позицията си по всеки от трите въпроса с мотиви към нея. Не се приемат заявления с позиция само по един от въпросите - който няма категорично становище и по трите предложения, не може да участва в официалната разяснителна кампания (но може да го прави "частно", със собствени сили и средства). Мотивът е, че така ще се спестят пари от медийни пакети (по 40 000 лв. всеки), защото няма да се разрояват инициативни комитет безкрай за всеки въпрос поотделно. Този аргумент само показва безпомощността и нежеланието на ЦИК да контролира формациите, които регистрира за разяснителната кампания, и качеството на материалите, за които се предоставят тези пари.

Мнозина сигурно си спомнят скандалите от референдума за електронното гласуване, когато се оказа, че по-голямата част от инициативните комитети за разяснителната кампания са регистрирани във Видин (феноменът бе наречен видински комитети), членовете им имат странна връзка помежду си, подписките са изготвени с еднакъв почерк и еднакъв химикал, а медийните им пакети са насочени предимно към два сайта, които пък нямат достатъчно капацитет за изпълнението. Тогава се видя, че ЦИК няма ясен механизъм за мониторинг за изпълнението на договорите в кампанията - обема на изпълнението, качеството на публикациите, импресиите, аудиторията на ангажираните медии, тарифите и т.н.

Проверките в ГРАО на подписките за създаване на инициативни комитети за референдума са формални – само за това дали има граждани с това име и това ЕГН, но не се проверява дали тези подписи са реално събирани, посочва изборният експерт Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда, който осъществява мониторинг и на сегашния изборен процес. Гражданите не могат да направят проверка дали са посочени в някоя от тези подписки, защото в закона няма такова изискване. Така се оказа лесно да пуснеш една скалъпена подписка, да се регистрираш, да вземеш един медиен пакет, а после да се скриеш, коментира Цонева.

На предишния референдум се раздадоха близо 1 млн. лева за разяснителна кампания, а се стигна дотам, че телевизиите имаха проблем да намерят някого, който публично да застъпи определена теза – и от страна на партиите, и от страна на инициативните комитети, припомни още тя. Формално и неефективно бе и изпълнението от страна на държавата на задължението да изготви информационен лист за референдума, който да бъде разлепен на определени места, включително и пред всяка изборна секция. На много места такива информационни листове просто липсваха, не стана ясно по чия вина.

Има всички основания да се очаква, че тези проблеми ще се проявят и в предстоящия вот. Така със сигурност ще са се затвърдили някои очевидни дефекти на процедурата – популизъм при иницииране и формулиране на въпросите, висок праг на изборна активност, лоша организация на разяснителната кампания и т.н. Най-важният фактор обаче, който предопределя всички останали, е явният страх на политическите партии от пряката демокрация, което се отразява и в работата на политически формираната ЦИК, явно неспособна да се еманципира.

Популистки отдушник

България далеч не е единствената страна, където популисти и демагози се заиграват с института на референдума. Брекзит е най-актуалният пример, но заплахата е реална и за други страни от ЕС. На 2 октомври например унгарците ще гласуват на референдум дали страната да отхвърли квотите на ЕС за приемане на мигранти. Очаква се мощен превес на отговор "да", само нужната избирателната активност над 50% е несигурна. Според анализатори с фокуса върху проблема с миграцията премиерът Орбан се опитва да отклони вниманието от други проблеми - образованието, здравеопазването и корупцията.

Примери има много. Дори в Швейцария, страната на пряката демокрация, не са застраховани от гласуване за предложения като това държавата да осигури на животните адвокати, които да ги представляват в съда (през 2010 г.), отхвърлено със 71%. Само че в Швейцария на референдумите се гледа сериозно и всяко предложение се подлага на задълбочен публичен дебат, в който участват политическите партии, институции, граждански комитети, експерти. Обществото има механизъм да осигури информирано вземане на решение - с всички предвидими последици от вота "да" или "не".

У нас един шоумен си спретна подписка за референдум и я внесе в парламента. Преценил е, че това ще раздвижи кариерата му - може, прави го. Само че депутатите в Народното събрание, водени от същите демагогски подбуди, дадоха зелена улица на всички предложени въпроси, без да ги обсъдят сериозно. А на тях не им е позволено да се държат като шоумени. Премиерът Бойко Борисов коментира "депутатите гласуваха, подведени от популизъм" и толкова. Президентът Росен Плевнелиев поиска от КС да редуцира въпросите и снимката му бе наказателно разкъсана в Шоуто на Слави. КС обяви три от общо шестте въпроса за противоконституционни и получи своята порция анатема.

Въпросът е какво се прави оттук нататък, защото референдумът предстои и всеки от трите въпроса в него залага мини. Неприемлива е логиката, че щом Слави Трифонов си е внесъл въпросите, той трябва да си води кампанията и да носи отговорността, а всички останали да стоят отстрани в бяло и само да наблюдават. Решението за провеждане на референдум е на парламента, значи отговорността е на политическата класа.

В България пряката демокрация няма традиции, проблемът е, че никой не работи за тяхното изграждане.

Неясно формулирани политически мини

Първият референдум в демократичната история на България с въпрос да се строи ли АЕЦ "Белене" се проведе на 27 януари 2013 г. На него гласуваха 1 405 463 души, далеч под 4 345 450 избиратели, участвали в последните избори за народни представители на 5 юли 2009 г. С отговор "да" са гласували 851 757 души, което прави над 60.6% подкрепа.

На референдума за електронното гласуване, проведен на 25 октомври 2015 г., участваха 2 709 210 души при бариера от 3 500 585 от последните парламентарни избори, като с "да" са гласували 69.5 % от тях (1 883 411).

И в двата предходни референдума обаче въпросите бяха много по-ясни, макар и силно политизирани в хода на кампанията. За гражданите ще е значително по-трудно да се ориентират във въпросите за предстоящия референдум - те са формулирани неясно, а по съществото дори експертите са раздвоени.

Дори смятаният за най-популярен въпрос - "Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?", може да бъде тълкуван превратно от хора, които дори не знаят, че сегашната субсидия е 11 лева на глас и да отговорят с "не" примерно. Има такива хора.

Съвсем на друго ниво е разговорът много ли е лев на глас или малко, какви са решенията в други държави и дали те са приложими у нас. Но пък се очаква това предложение да получи убедителна подкрепа - 80-90 % според неофициални анкети.

Най-опасен като възможни последици е "Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?" - с това са съгласни всички, които са наясно, че ефектът на строго мажоритарната система изключително много зависи от условията, при които тя се прилага. В България, където политиците се постараха да компрометират пропорционалната, едва ли е трудно неинформираното като цяло общественото мнение да се тласне към другата крайност. Ако избирателите са недоволни от сегашната политическа система, такъв вот може да ги лиши и от малкото възможности да променят статуквото.

Въпроси на референдума

*Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

*Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

*Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
Въпросите, предложени от един шоумен и екипа му, внушават опасно лесни решения, а всъщност изискват експертиза и дебат.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 1
    emil_ avatar :-|
    emil

    С "Да" и на трите въпроса пък вие си агитирайте!

    1. Определено смятам, че мажоритарно гласуване е полезно за България в дългосрочен план. Предложеното 50/50 е добро начало.

    2. Определено смятам че съществуващите 11 лева на глас е страшно много и благодарение на тях участието в избори стана бизнес и хора като Витков си купуват мерцедеси на гърба на хората. Ако хората масово гласуват за 1 лев мисля че парламентът спокойно може да ги свали на поне 4 лева на глас. За начало.

    3. Определено смятам че за да не виреят апатията и популизма изборите в България трябва да са задължителни. Иначе настъпва отчуждаване от политическият живот и автоматично предаване на властта на нежелани групировки след което следва несъгласие и брожение. Затова всички на избори за да си носи всеки отговорността.

    И трите въпроса са си много хубави!

  • 2
    emil_ avatar :-|
    emil

    Следващият път ще гласуваме на предложение ако референдумите се произвеждат едновременно с други национални избори, то резултатите от тях да са легитимни. Всеки който е участвал на изборите е имал възможност и да пусне бюлетина и за референдума. Затова резултатите да са легитимни!

    Управниците да не хитруват и да не ни плашат с брекзити!

  • 3
    igla avatar :-P
    Дилема

    [quote#2:"emil ВСИЧКИ НА РЕФЕРЕНДУМА!"]Следващият път ще гласуваме на предложение ако референдумите се произвеждат едновременно с други национални избори, то резултатите от тях да са легитимни. [/quote]

    Хахха.... Доста, хм... елементарно, Уотсън! Айде стига с твоя популизъм, а? Дано са ти гласували някой лев от ЦИК, че иначе съм сериозно обезпокоена за здравето ти. Значи предлагаш така, както всички сме задължени да гласуваме, непременно да ни пробутвате тъпи въпроси като на т.н. "шоумен" (щото той и това не е!) всеки път. Така ли? А да се въведе задължително гласуване на референдуми, независимо кога се провеждат, не искате ли?

  • 4
    gll37355838 avatar :-|
    Дундурук

    "Брекзит даде нагледен урок на безкритично вярващите в пряката демокрация като панацея за проблемите на едно общество."

    Още първото изречение ми звучи мракобесно. Каквото и да направиха британците, каквито и да са последиците, ТАКА ТРЯБВА ДА СЕ ДЕЙСТВА. Суверенът може да греши и да си носи вината, но това не е повод щурвалът да бъде предаден в ръцете на политическия елит, политическата мафия и политическите интереси.

  • 5
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    Авторката пробутва Бойковата теза за калпавия материал относно британците. Айде стига специалисти които знаят повече от народа!

  • 6
    smotlixx avatar :-|
    smotlixx

    Всичкото атакист и рашист е привърженик на пряката демокрация. Не е случайно че това нещо работи само в Швейцария, при нас ще доведе само до дестабилизация. Има много необразовани и отчаяни хора, и извинявайте, но техния глас не тежи колкото гласа на някой който работи и плаща данъци.

  • 7
    onufrii avatar :-|
    onufrii

    До коментар [#6] от "smotlixx":

    Правилно батенце-друго е Джо Байдън да дойде и да даде указания

  • 8
    gimi avatar :-|
    Мавродинов

    До коментар [#1] от "emil ВСИЧКИ НА РЕФЕРЕНДУМА!":

    Това ли са въпросите? Че то наистина няма къде да се видят. Може би при инициатора, но аз пък не го гледам от години.... Май отговор ,да, е правилен.

  • 9
    gimi avatar :-|
    Мавродинов

    До коментар [#6] от "smotlixx":

    Защо,хда не би в Раша да има пряка демокрация?

  • 10
    emil_ avatar :-|
    emil

    До коментар [#8] от "gimi":

    Въпросите са в горния ляв ъгъл до статията. Бяха 6 но конституционният съд ги сведе до 3. Пак е нещо.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK