Големите партии не проявиха интерес към агитацията за референдума
11 партии, 3 коалиции и 23 инициативни комитета са регистрирани в ЦИК за участие в разяснителната кампания
Единствените парламентарни партии, които са се регистрирали за участие в разяснителната кампания за референдума, са АБВ и ГОРД (с един депутат - Слави Бинев), макар и непряко, а чрез коалицията "Калфин президент". Всички останали парламентарни партии, чиито представители в Народното събрание гласуваха практически без дебат предложението за провеждане на референдум с шест въпроса (редуцирани до три след решение на Конституционния съд), са си спестили регистрация за референдума.
Общо 11 партии, 3 коалиции и 23 инициативни комитета са регистрирани от ЦИК за участие в разяснителната кампания по въпросите на националния референдум на 6 ноември. В понеделник (26 септември) изтече законният срок за подаване на заявления за регистрация, а ЦИК трябваше да вземе решения по всяко заявление. Това наложи голяма част от решенията да се вземат преди да приключи проверката на ГРАО за верността на имената и ЕГН-тата на участниците в подписките, които законът изисква за регистрацията. По тази причина има вероятност някои от регистрираните партии, коалиции и инициативни комитети да отпаднат след проверката. В самите решения пише, че регистрацията е в условие на неприключила процедура, в изчакване на проверката на ГРАО. Регистрация е отказана само на един от инициативните комитети - "Справедливост", тъй като той не е представил списък с имената, ЕГН, адресите и подписи на 2500 гласоподаватели, декларирали подкрепа за съответния комитет.
Разбира се, регистрацията не е задължително условие за участие в разяснителната кампания, всеки политик и всеки български гражданин може свободно да агитира в полза на определена теза на референдума, при това без да е обвързан да агитира и за трите въпроса в предстоящия референдум. Това може да се случва включително извън кампанията, която е ограничена до 30 дни преди изборите. Регистрацията е само едно улеснение, което се дава в рамките на кампанията, заедно с прословутите медийни пакети от 40 000 лв. за организиране на медийна кампания, дебати и др. Съдейки обаче по досегашното поведение на основните политически партии, те изцяло ще игнорират референдума.
По правилата на ЦИК, със заявлението за участие в разяснителната кампания всяка партия, коалиция и инициативен комитет трябва да обявят своята позиция и по трите въпроса на референдума, заедно с кратка обосновка. Интересно е, че само един от всичките 37 регистрирани субекта е заявил три пъти "не", т.е., че ще агитира и срещу трите предложения - за мажоритарни избори, за задължително гласуване и за намаляване на партийната субсидия до 1 лв. на получен глас. Иначе по-голямата част от останалите декларират подкрепа. Сравнително малък брой от всички регистрирани (повечето партии) са заявили, че ще агитират срещу предложението за намаляване на партийната субсидия с аргумента, че това ще постави партиите в зависимост от различни частни и корпоративни интереси и ще насърчи политическата корупция и създаването на черни партийни каси. В крайна сметка, това се оказва най-подкрепяното предложение и в анкетите сред гласоподавателите.
Коалицията "Калфин" е заявила подкрепа и за трите предложения на референдума, като в мотивацията се заявява, че окончателното решение и по трите изисква допълнителен дебат. "Движение 21" подкрепя само задължителното гласуване, не и другите две предложения. "Мажоритарните системи ще добавят нов риск от манипулиране на изборния резултат – чрез районирането (промените в изборната география). Смятаме, че мажоритарните избори ще бъдат свързани с изразходване на по-големи финансови ресурси и с още по-мащабно купуване на гласове. По-ефективна мярка за отчитане на личните предпочитания на избирателите за определянето на изборния резултат без значими политически групи да бъдат лишавани от представителство е модифициране на пропорционалната избирателна система или въвеждане на смесена избирателна система", пише в мотивите на движението.
Виждам доста инициативни комитети, а няма хора, които да събират подписи
"Като гражданин, първото, което ми прави впечатление е, че виждам доста инициативни комитети, регистрирани за разяснителната кампания за референдума, а не съм виждала хора да събират подписи в подкрепа. Лично аз видях в София само подписка в подкрепа на комитета на Слави Трифонов на ул. Солунска", коментира за "Капитал" изборният експерт Антоанета Цонева. "Между другото, същото трябва да се каже за инициативните комитети за издигане на кандидати за президент, които би следвало да събират подписи и в момента - там също не виждам такава активност, а всяка отделна подписка не може да съдържа под 2500 подписи на гражданите. Регистрирани са много инициативни комитети за президент, но аз не съм видяла нито едно място в София, където да се събират подписи, а остава много малко време. Поставя се въпросът къде и как се събират тези подписи - това е важно, защото става въпрос за лични данни на гражданите", казва тя."Важно е да се знае, че всеки един подпис за информационна кампания за президент трябва да се поставя лично пред член на инициативния комитет, защото това е изискване на закона и представлява част от гаранциите за защита на личните данни на гражданите. Нашата препоръка, като наблюдатели на изборите, е през следващите дни, когато всички подписки се обработят, гражданите да проверят през сайта на ЦИК в какви подписки фигурират. За първи път тази година ЦИК се ангажира да осигури възможност гражданите да могат да проверят и в подписките за инициативни комитети за участие в разяснителната кампания за референдума", допълва Цонева.
