Кристалина Георгиева стана новият кандидат на България за ООН

Решението на правителството вбеси лявата опозиция в лицето на БСП и АБВ, които реагираха много остро и с искания за вот на недоверие и оставки. Против се обяви и ДСП. Очаквано подкрепа за смяната дойде и от ГЕРБ и Реформаторския блок, както и от президента.

Смяна на коня

Премиерът коментира, че след решението на правителството може да се очакват тежки компроматни войни."Тиражират се много лъжи, но мисля, че това решение е правилно", каза той. И отбеляза, че след гласуването в понеделник директорът на ЮНЕСКО е паднала с една позиция спрямо последния вот, като я изпреварват много други кандидати "включително жени".

"Заради негласните нагласи, които има, е хубаво кандидатът да е жена и от Източна Европа. Считаме, че Георгиева ще е по-успешна кандидатура", обоснова се той.

Първия си официален коментар направи и самата Георгиева, която досега предпочиташе да мълчи по темата. "За мен е огромна чест да бъда номинирана от българското правителство за Генерален секретар на ООН. Приемам номинацията с пълното съзнание колко отговорна е тази позиция. И колко важна е тя за това светът да бъде по-сигурен, по-силен, по-справедлив и по-богат за настоящите и бъдещи поколения", написа във "Фейсбук" българският еврокомисар. Тя ще излезе в неплатен отпуск за месец, а като следваща стъпка възнамерява да представи кандидатурата и визията си за ролята на генералния секретар на ООН на страните от организацията, се допълва в изявление, разпространено от пресслужбата на ЕК.

Външният министър Даниел Митов поясни, че сега България ще търси подкрепата за нея от държавите от Източна Европа. Такава веднага дойде още в сряда от външния министър на Латвия в "Туитър". Преди седмици унгарският премиер Виктор Орбан също декларира, че страната му ще подкрепи Георгиева, ако бъде издигната. Великобритания е дала няколко пъти неофициално такъв сигнал към София, потвърди "Капитал" през два независими източника.

Часове след обявяването на решението, Ирина Бокова не бе направила коментар ще продължи ли участието си. В интервю за 24 часа ден по-рано председателят на ЮНЕСКО заяви, че не вижда основателна причина да се откаже от надпреварата. "Състезанието не е приключило, тепърва предстои сериозната битка", каза тя. И допълва, че има сериозни позиции, а успешният й старт не се е харесал на кръгове в България и извън нея, които са започнали негативна кампания.

Борисов под атака

Новината силно развълнува опозицията. От БСП обявиха, че започват разговори с други политически сили за искане на вот на недоверие в правителството заради провал във външната политика. Лидерът Корнелия Нинова заяви от трибуната на парламента, че БСП оценява смяната на кандидатурата като "тежко предателство за България и подчинение на чужди интереси". АБВ пък поиска оставката на външния министър Даниел Митов.

"Това е смешно и жалко. Оттук нататък никой няма да гледа сериозно на българската дипломация и на наша кандидатура за какъвто и да било пост няма да се погледне сериозно", заяви лидерът на АБВ Георги Първанов. Според него отговорността на Бойко Борисов за това е изключително висока. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ от своя страна определи като "много несериозен ход" решението на правителството. "Поне достойнството и авторитета на страната си можехме да съхраним", заяви той.

Логично подкрепата дойде от ГЕРБ и РБ. Според шефа на външната комисия в парламента Джема Грозданова (ГЕРБ) с новата кандидатура "шансовете са големи". Смятам, че начело на ООН трябва да застане десен човек, с дясно мислене", заяви депутатът от Реформаторския блок Димитър Делчев.

Президентът Росен Плевнелиев призова всички български политици да подходят отговорно към новата българска кандидатура за генерален секретар на ООН, да надмогнат партийните си интереси и лични пристрастия и да се обединят в усилията си за успех в надпреварата за поста.

Шансовете

Информации за възможна смяна на българския кандидат в последния момент циркулират от много време, но зачестиха в последните месеци месеца. Различни западни издания дори лансираха тезата и че Георгиева може да бъде издигната от група от източноевропейски държави. Но през изминалите месеци на тиха дипломация и политически ходове единствено Русия потвърди, че за еврокомисаря е водена кампания. Москва, която подкрепя Ирина Бокова, обяви, че германският канцлер Ангела Меркел е поискала подкрепа от президента Владимир Путин за нова кандидатура, но не я е получила.

Именно силната подкрепа на Русия е сред притесненията на някои държави по отношение на Бокова, твърдят западни медии. Като проблем за номинацията на Бокова се посочваше и спирането на американското финансиране на ЮНЕСКО, след като през 2011 г. организацията призна автономията на Палестина. Това обаче не решение, за което тя е отговорна, тъй като е взето от страните-членки, а тя е длъжна да го изпълни. Лондон пък дискретно подаде сигнал към София, че няма да одобри Бокова още преди номинацията, заради неудовлетворение от начина, по който тя управлява ЮНЕСКО.

Георгиева ще има фронт от няколко източноевропейски държави зад себе си, както и с опита си на хуманитарен деятел. Това ще я изправи лице в лице с досегашния водач - бившият португалски премиер Антонио Гутереш, който също е известен с дейността си като хуманитарен експерт.

До края на октомври би трябвало ООН да има нов избран лидер, а на 1 януари 2017г. новият генерален секретар трябва да заеме поста си с подготвен екип.