Проучване на GEM: Малко българи започват бизнес, но по-често той е успешен

Липсата на качествено образование и държавна подкрепа са основните пречки за предприемачеството

3.5%

от българите се заемат с предприемачество, въпреки че над половината смятат това за добър кариерен избор.
Бизнесът рядко е иновативен, което обяснява защо малко български фирми са реални конкуренти на международните пазари.

Едва 3.5% от българите се заемат с предприемачество, но голяма част от тези инициативи се оказват успешни и се превръщат в стабилен бизнес. Въпреки че предприемаческата среда в страната страда от липсата на адекватно образование и достатъчна държавна подкрепа, за тези, които решат да започнат свой бизнес, предимство са достъпната физическа инфраструктура и услуги. Повечето компании в страната обаче не се занимават с иновации, което обяснява защо са малко тези, които са реални конкуренти на международния пазар. Това са част от изводите в националния доклад на Global Entrepreneurship Monitor (GEM) за предприемачеството в България през 2015 г., който ще бъде представен официално на 3 и 4 октомври в София. През миналата година страната ни се включи за пръв път в изследването, което се прави от 17 години, и на практика това е първият национален доклад.

Целта на изследването е да проучи средата и факторите, които влияят върху предприемачеството, а изводите да помогнат при изготвянето на национални политики за стимулиране на личната бизнес активност. "Най-ценното е, че вече имаме отправна точка, така че занапред да можем да следим дали сме стимулирали развитието на предприемаческата екосистема с промени в политиката", каза Искрен Кръстев, ръководител на екипа на GEM в България.

Резултати

Общо 57.5% от българите смятат, че предприемачеството е добър кариерен избор. Едва 15.8% обаче забелязват добри възможности за започване на бизнес в района, в който живеят. Малък е и делът на хората, които са готови да започнат собствен проект (35%), а още по-малко са тези, които се захващат с такова начинание (3.5%). Добрата новина е, че независимо от много ниските нива на предприемачество в ранна фаза в България, сравнително голям процент от тези предприемачески инициативи успяват да оцелеят достатъчно дълго, за да станат утвърден бизнес. Данните показват, че само 5.4% от българите са собственици на утвърдени бизнеси. Балансът между ниски нива на предприемаческа активност и малък брой утвърдени бизнеси подсказва устойчивост на предприемаческите начинания и тяхното успешно преминаване в зряла фаза. Това обаче може да бъде и индикатор за сравнително малка предприемаческа среда.

Две ленти

България има малка, но енергична група от иновационно ориентирани бизнеси, които усвояват иновациите забележително ефективно, се посочва в доклада. Този модел на "елитарна" иновация предполага, че вероятно съществува двулентово разделение сред населението - една малка група от иновационно активни бизнеси и друга, много по-голяма група от бизнеси, които не се занимават с иновации. Това обяснява и защо малко български фирми са реални конкуренти на международните пазари. Затова основното предизвикателство пред публичните политики е да се разпространи иновационната култура сред втората група компании, което ще направи българската икономика по-конкурентна.

Спънки

България има няколко съществени слабости, които ограничават предприемачеството, смятат националните експерти, интервюирани за проучването. Най-критичните области са предприемаческото образование в основните и средните училища, липсата на държавна подкрепа и на инициативи, които да превърнат предприемачеството в държавен приоритет.

В допитването експертите се затрудняват да посочат институция, която извършва обслужване на едно гише на малките и средните предприятия. Въпреки че броят на държавните програми за предприемачи нараства, експертите критикуват начина, по който те се прилагат, и поставят под въпрос капацитета на държавните служители, които се занимават с тях.

Достъпът до финансиране е второто най-често срещано препятствие за предприемачеството след държавните политики. То обаче зависи от много фактори – финансова култура, нагласите на банките към риска, наличието на адекватни инструменти и компетентни мениджъри на фондове и т.н. Тези проблеми не са специфични само за България, а за всички незрели предприемачески среди, пише в доклада.

Липсата на адекватно образование се отразява пряко на предприемаческата активност, тъй като от това зависи доколко уверени се чувстват потенциалните предприемачи в уменията и знанията си да започнат свой бизнес. Резултатите показват, че предприемачеството не се преподава нито широко, нито ефективно. "Продължаващата липса на култивиране на необходимия предприемачески дух и качества по време на средното образование води до увеличаване на броя на неактивни и негодни за наемане на работа млади мъже и жени, които са заставени да се развиват често далеч от продуктивни роли в обществото", се посочва в доклада.

Склонност към риск

Ниските нива на предприемаческа дейност са силно повлияни от доминиращата култура на много ниска склонност към поемане на предприемачески риск, твърдят експертите. Според тях в България преобладава схващането, че много малко може да се постигне чрез лични усилия и собствена инициатива.

Има обаче видима разлика между столица и провинция във възприятието към предприемачеството. Близо 10 процентни пункта повече са хората в София от живеещите в други населени места, които смятат, че собственият бизнес е добър кариерен избор. В столицата обаче са и повече хората, които се страхуват от провал. Според авторите на доклада този резултат вероятно отразява по-високата алтернативна цена при провал в столицата, но така също и липсата на ефективни мрежи за социална защита, каквито има в по-малките градове.

Силните страни

Средата в България обаче предлага и някои важни предимства, става ясно от доклада. Като най-силни страни експертите оценяват достъпа до физическа инфраструктура и услуги като телекомуникации, комунални услуги, транспорт, земя, търговски и логистични площи на цени, които малките фирми могат да си позволят. Предимства са също достъпът до търговска и обслужваща инфраструктура (счетоводни и правни услуги и т.н.), както и подкрепящите правителствени политики. Най-позитивното отношение на националните експерти е свързано с наличието на научна и технологична база, която ефективно подкрепя създаването на технологични компании на световно ниво в поне една област. Най-често посочваната такава област е секторът на информационните и комуникационните технологии.

Как се прави проучването

Изследването се базира на две две основни групи данни – проучване на пълнолетното население и проучване на национални експерти. Първото обхваща над 2000 души на възраст между 18 и 64 години, избрани на случаен принцип, което дава представителна извадка за нагласите и възможностите за бизнес. Второто изследване се провежда сред най-малко 36 национално признати експерти в девет области. Съгласно унифицираната глобална методология на GEM получените данни служат за съставянето на индикатори, благодарение на които може да се правят съпоставки с предприемачеството в различните държави.

Прикачен файл