Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 28 сеп 2016, 18:42, 20562 прочитания

Проучване на GEM: Малко българи започват бизнес, но по-често той е успешен

Липсата на качествено образование и държавна подкрепа са основните пречки за предприемачеството

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Документ

3.5%
от българите се заемат с предприемачество, въпреки че над половината смятат това за добър кариерен избор.
Бизнесът рядко е иновативен, което обяснява защо малко български фирми са реални конкуренти на международните пазари.
Едва 3.5% от българите се заемат с предприемачество, но голяма част от тези инициативи се оказват успешни и се превръщат в стабилен бизнес. Въпреки че предприемаческата среда в страната страда от липсата на адекватно образование и достатъчна държавна подкрепа, за тези, които решат да започнат свой бизнес, предимство са достъпната физическа инфраструктура и услуги. Повечето компании в страната обаче не се занимават с иновации, което обяснява защо са малко тези, които са реални конкуренти на международния пазар. Това са част от изводите в националния доклад на Global Entrepreneurship Monitor (GEM) за предприемачеството в България през 2015 г., който ще бъде представен официално на 3 и 4 октомври в София. През миналата година страната ни се включи за пръв път в изследването, което се прави от 17 години, и на практика това е първият национален доклад.

Целта на изследването е да проучи средата и факторите, които влияят върху предприемачеството, а изводите да помогнат при изготвянето на национални политики за стимулиране на личната бизнес активност. "Най-ценното е, че вече имаме отправна точка, така че занапред да можем да следим дали сме стимулирали развитието на предприемаческата екосистема с промени в политиката", каза Искрен Кръстев, ръководител на екипа на GEM в България.


Резултати

Общо 57.5% от българите смятат, че предприемачеството е добър кариерен избор. Едва 15.8% обаче забелязват добри възможности за започване на бизнес в района, в който живеят. Малък е и делът на хората, които са готови да започнат собствен проект (35%), а още по-малко са тези, които се захващат с такова начинание (3.5%). Добрата новина е, че независимо от много ниските нива на предприемачество в ранна фаза в България, сравнително голям процент от тези предприемачески инициативи успяват да оцелеят достатъчно дълго, за да станат утвърден бизнес. Данните показват, че само 5.4% от българите са собственици на утвърдени бизнеси. Балансът между ниски нива на предприемаческа активност и малък брой утвърдени бизнеси подсказва устойчивост на предприемаческите начинания и тяхното успешно преминаване в зряла фаза. Това обаче може да бъде и индикатор за сравнително малка предприемаческа среда.

Две ленти



България има малка, но енергична група от иновационно ориентирани бизнеси, които усвояват иновациите забележително ефективно, се посочва в доклада. Този модел на "елитарна" иновация предполага, че вероятно съществува двулентово разделение сред населението - една малка група от иновационно активни бизнеси и друга, много по-голяма група от бизнеси, които не се занимават с иновации. Това обяснява и защо малко български фирми са реални конкуренти на международните пазари. Затова основното предизвикателство пред публичните политики е да се разпространи иновационната култура сред втората група компании, което ще направи българската икономика по-конкурентна.

Спънки

България има няколко съществени слабости, които ограничават предприемачеството, смятат националните експерти, интервюирани за проучването. Най-критичните области са предприемаческото образование в основните и средните училища, липсата на държавна подкрепа и на инициативи, които да превърнат предприемачеството в държавен приоритет.
В допитването експертите се затрудняват да посочат институция, която извършва обслужване на едно гише на малките и средните предприятия. Въпреки че броят на държавните програми за предприемачи нараства, експертите критикуват начина, по който те се прилагат, и поставят под въпрос капацитета на държавните служители, които се занимават с тях.

Достъпът до финансиране е второто най-често срещано препятствие за предприемачеството след държавните политики. То обаче зависи от много фактори – финансова култура, нагласите на банките към риска, наличието на адекватни инструменти и компетентни мениджъри на фондове и т.н. Тези проблеми не са специфични само за България, а за всички незрели предприемачески среди, пише в доклада.

Липсата на адекватно образование се отразява пряко на предприемаческата активност, тъй като от това зависи доколко уверени се чувстват потенциалните предприемачи в уменията и знанията си да започнат свой бизнес. Резултатите показват, че предприемачеството не се преподава нито широко, нито ефективно. "Продължаващата липса на култивиране на необходимия предприемачески дух и качества по време на средното образование води до увеличаване на броя на неактивни и негодни за наемане на работа млади мъже и жени, които са заставени да се развиват често далеч от продуктивни роли в обществото", се посочва в доклада.

Склонност към риск

Ниските нива на предприемаческа дейност са силно повлияни от доминиращата култура на много ниска склонност към поемане на предприемачески риск, твърдят експертите. Според тях в България преобладава схващането, че много малко може да се постигне чрез лични усилия и собствена инициатива.

Има обаче видима разлика между столица и провинция във възприятието към предприемачеството. Близо 10 процентни пункта повече са хората в София от живеещите в други населени места, които смятат, че собственият бизнес е добър кариерен избор. В столицата обаче са и повече хората, които се страхуват от провал. Според авторите на доклада този резултат вероятно отразява по-високата алтернативна цена при провал в столицата, но така също и липсата на ефективни мрежи за социална защита, каквито има в по-малките градове.

Силните страни

Средата в България обаче предлага и някои важни предимства, става ясно от доклада. Като най-силни страни експертите оценяват достъпа до физическа инфраструктура и услуги като телекомуникации, комунални услуги, транспорт, земя, търговски и логистични площи на цени, които малките фирми могат да си позволят. Предимства са също достъпът до търговска и обслужваща инфраструктура (счетоводни и правни услуги и т.н.), както и подкрепящите правителствени политики. Най-позитивното отношение на националните експерти е свързано с наличието на научна и технологична база, която ефективно подкрепя създаването на технологични компании на световно ниво в поне една област. Най-често посочваната такава област е секторът на информационните и комуникационните технологии.
Как се прави проучването
Изследването се базира на две две основни групи данни – проучване на пълнолетното население и проучване на национални експерти. Първото обхваща над 2000 души на възраст между 18 и 64 години, избрани на случаен принцип, което дава представителна извадка за нагласите и възможностите за бизнес. Второто изследване се провежда сред най-малко 36 национално признати експерти в девет области. Съгласно унифицираната глобална методология на GEM получените данни служат за съставянето на индикатори, благодарение на които може да се правят съпоставки с предприемачеството в различните държави.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

За две седмици в бюрата по труда са се регистрирали 37 870 души За две седмици в бюрата по труда са се регистрирали 37 870 души

От тях пристигналите от чужбина са 640 души. Най-силно са засегнати туризъм, хотелиерство и рестораньорство

4 апр 2020, 728 прочитания

Радан Кънев: Икономическите мерки не отговарят на европейския модел за подпомагане 2 Радан Кънев: Икономическите мерки не отговарят на европейския модел за подпомагане

Възстановяване на нормалния обществен живот и връщането към здрава и процъфтяваща икономика трябва да върви ръка за ръка с възстановяването на правовата държава

4 апр 2020, 780 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Депутат от РБ: Арбитражното решение за АЕЦ "Белене" да се изпрати на прокуратурата

Имало данни за нарушения, извършени от длъжностни лица от НЕК, твърди Петър Славов

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10