Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 29 сеп 2016, 18:58, 22130 прочитания

Здравеопазването в България - отново сред най-неефективните в света

Страната влошава резултата си през 2014 г. спрямо 5 години по-рано в здравния индекс на Bloomberg

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Българската система за здравеопазване остава сред най-неефективните в света, като през 2014 г. тя е съизмерима със тази на сриналата се в класацията Либия и е малко по-добра от тези на Беларус. В същото време е по-слаба от тези във Венецуела, Еквадор и Казахстан. Това сочи годишна класация според индекс за ефективното здравеопазване на агенция "Блумбърг" (Bloomberg Health-Care Efficiency Index), разпространена в четвъртък.

В нея са включени 55 държави и България е на 46-о място. Предното издание на индекса е от 2012 г., когато са използвани данни от 2009 г. Така сравнението между двете издания на класацията показва, че за 5 години качеството на българското здравеопазване се влошило и страната ни е слязла надолу в списъка с три места. Фактически става дума за стагнация, понеже през 2009 г. България е била на 43-о място. Така според данните за 2014 г. България дели 46-ата позиция с Либия, където от 2011 г. бушува гражданска война и за този период държавата се е сринала с 34 позиции в класацията.


Методологията

В приложената методология основна тежест (60%) е дадена на продължителността на живота. Следват относителните (30%) и абсолютните (10%) разходи за здравеопазване. Под относителни се разбират всички разходи за здравната система като дял от БВП, а под абсолютни – цялата сума, която се отделя на глава от населението от тези разходи за здравеопазване.

За индекса като здравни грижи са приети всички дейности на превантивните и терапевтичните медицински услуги, семейно планиране, здравословно хранене и спешна медицинска помощ.



В този смисъл според авторите на индекса големите разходи не са решаващи за ефективността. САЩ например отделят по 9400 долара на човек и над 17% от БВП за здравеопазване, но са с по-ниска ефективност от България или Сърбия. Макар приблизително същите разходи на глава от населението да дават и в Швейцария или Норвегия, алпийската страна е на 14-о място, а скандинавската – на 20-о, и делът от БВП е в рамките на 9-11%.
На практика страните в първата седмица инвестират между 2000 и 3700 долара на глава от населението в здравеопазване годишно. В процентно изражение това са между 5 и 10% от БВП.

Повече разходи, по-лош резултат?

Увеличените разходи за здравеопазване може да доведат до понижаване рейтинга на страната в индекса и Швеция е добър пример. Там хората живеят средно 82 години, за здравеопазване се отделят по 6800 на глава от населението и 12% от БВП. Но от 2009 до 2014 г. разходите са се увеличили с повече от 50%, поради което тя е слязла по ефективност с 13 позиции до 27-о място. Друг пример е Саудитска Арабия – там за същия срок разходите са скочили с 80% и тя е слязла в класацията от 18-о на 30-о място.

В същото време Гърция е на другия полюс – увеличаване продължителността на живота с 1 година при намаляване с 40% на разходите от $2879 до $1743.

Според индекса в България през 2014 г. всеки би трябвало да е получавал средно по 662 долара за здравни грижи и услуги, или 8.44% от БВП.

Кой къде е

САЩ са на 50-о място от общо 55 държави. След американците са само Йордания, Колумбия, Азербайджан, Бразилия и Русия.

Хонконг и Сингапур остават с най-ефективните системи за здравеопазване и авторите обясняват, че това все пак са страни с по-малко население и не толкова разнообразен етнически състав. Силна роля в тях играе правителството в регулирането и предоставянето на здравни услуги. Там на човек се падат годишно по около 2400 долара, а продължителността на живота е около 83 години.

Вероятно именно тежестта в индекса на елемента "Продължителност на живота" определя и мястото на България, тъй като по официални данни тя е средно почти 75 години.

"Важно е също как се храним, как живеем, нивото на бедност, социалното неравенство и подкрепата в обществото", казва Джон Оберландър, преподавател по здравни политики в University of North Carolina. Но продължителността на живота е начин да се измери и как работи здравната система в една страна.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Регистрираните болни с коронавирус намаляват; Мая Манолова се готви за избори Уикенд новини: Регистрираните болни с коронавирус намаляват; Мая Манолова се готви за избори

И още: Валери Симеонов: След Божков е ред на Златев; Четири страни в ЕС против плана на Меркел и Макрон; Заведенията в Гърция вече работят

25 май 2020, 288 прочитания

МВР предлага съкратена процедура по налагане на санкции за нарушения на пътя 1 МВР предлага съкратена процедура по налагане на санкции за нарушения на пътя

Aко глобата бъде платена в срока за обжалване, ще се дължат само 70% нея

25 май 2020, 1196 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Областните управители няма да могат да се разпореждат еднолично с имоти над 10 хил. лв.

Сделки над тази сума да са възможни само след консултация с Агенцията за приватизация, иска регионалното министерство

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10