Здравеопазването в България - отново сред най-неефективните в света

Страната влошава резултата си през 2014 г. спрямо 5 години по-рано в здравния индекс на Bloomberg

Данните от годината, в която Петър Москов пое здравната политика на България, нареждат страната ни в последната десетка в класацията
Данните от годината, в която Петър Москов пое здравната политика на България, нареждат страната ни в последната десетка в класацията
Данните от годината, в която Петър Москов пое здравната политика на България, нареждат страната ни в последната десетка в класацията    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
Данните от годината, в която Петър Москов пое здравната политика на България, нареждат страната ни в последната десетка в класацията    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Българската система за здравеопазване остава сред най-неефективните в света, като през 2014 г. тя е съизмерима със тази на сриналата се в класацията Либия и е малко по-добра от тези на Беларус. В същото време е по-слаба от тези във Венецуела, Еквадор и Казахстан. Това сочи годишна класация според индекс за ефективното здравеопазване на агенция "Блумбърг" (Bloomberg Health-Care Efficiency Index), разпространена в четвъртък.

В нея са включени 55 държави и България е на 46-о място. Предното издание на индекса е от 2012 г., когато са използвани данни от 2009 г. Така сравнението между двете издания на класацията показва, че за 5 години качеството на българското здравеопазване се влошило и страната ни е слязла надолу в списъка с три места. Фактически става дума за стагнация, понеже през 2009 г. България е била на 43-о място. Така според данните за 2014 г. България дели 46-ата позиция с Либия, където от 2011 г. бушува гражданска война и за този период държавата се е сринала с 34 позиции в класацията.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-P
    D-r D
    • - 1
    • + 6

    Това е нищо не значещ турлю гювеч от статистически категории, от който ще вземе да излезе, че либийските показатели са по-високи от тези в САЩ. И какво от това? Не съм разбрал за здравен туризъм на американзи в Либия... Защо преписвате тези данни? В хоменика няма същностни категарии като отношение смъртност/раждаемост, дял на социално значимите заболявания, колко пациенти се падат на един лекар, отношение на посещенията при лекар спрямо населението и т.н. Ако се чудите с какво да пълните - препечатвайте Комарницки.

    Нередност?
  • 2
    dr_doolittle avatar :-|
    Dr_Doolittle
    • + 4

    Определено този индекс не отразява реалното положение на която и да е здравна система
    1. Продължителността на живота (основното в този индекс) зависи от много други фактори извън здравната система като разходи . Това са генетични фактори, храненето и дори националната психология. Например Франция и Италия и даже Гърция традиционно водят в продължителността на живота за Европа , въпреки, че французите консумират много наситени мазнини , а гърците са в първите места по тютюнопушене в света. Там средиземноморската диета и хранене компенсират други лоши здравни навици.
    2. Делът за здравеопазване като част от БВП също е много нелеп показател за страни с голяма разлика в този БВП на глава от населението и става за съпоставка само за страни със сходен БВП с не повече от 200 % разлика. Тоест в България дори 30% от БВП да се отделят за здравеопазване тази сума никога няма да стигне 11-те % на Австрия (2014) от техния висок БВП. Затова е неинформативно и неприложимо в анализите.
    3. За абсолютните стойности на глава от населението трябва пък да знаете ,че определени паракомунистически правителства като тези в България изкуствено представят пред СЗО надути нереални данни с цел представяне пред чужденците на великата им роля за държавата. Чиста външна реклама с навици като от социализма и известния български филм ‘Кит’. Например здравни разходи на глава от населението (2009)са : Австрия US$ 3330 , България US$ 551 (globalhealthfacts.org) . Най-вероятно данните за България са подадени фалшифицирани от българските чиновници , защото Грузия например има US$ 103 на човек, Гана US$ 43 долара на човек, при условие ,че ганайските доктори са с 2200 долара месечна заплата. A 7.25 милиона българи * 551 долара прави 3 987 000 000 долaра за здравеопазване. Бюджетът у нас е 3.1 милиарда ЛЕВА, а не долари. МОЛИМ ? Кой ли у нас им е дал и тази справка ? НСИ естествено…. Реално разходите на населението тук са 3,1млрд разделено на 7.25 милиона което е 427 ЛЕВА, не 551 US ДОЛАРА. Ето така се правят световни индекси с изначално фалшиви основни данни пробутани от политическата класа тук и деформирани по типа на ‘разваления’ телефон по-нататък.
    4. Та ако се сметне съотношението цена/ефект може да се окаже ,че българското здравеопазване е много по-ефективно от 2/3 от страните по света макар и угасващо и на път да изчезне. Просто защото експлоатацията на медицинския персонал с малко заплащане да докарва стойност закономерно ще рухне , глупавото паракомунистическо общество изяжда последните си резерви , а след това няма да може да си купи медицински персонал отникъде. Евтинията закономерно струва скъпо.

    Нередност?
  • 3
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename
    • + 4

    Честно казано - за мен съм видял 2 и 200.
    Ползвал съм здравеопазването в най-богатите и проспериращи държави на света, ползвал съм и здравеопазването в България. Лично за себе си - аз българското здравеопазване - не бих го заменил за нищо на света.
    Това личен лекар да видиш в западна европа - трябва да звъннеш по телефона, да си уговориш час МИНИМУМ за утре (днес сме петък, следователно понеделник НАЙ-РАНО!), ако трябва на специалист да идеш - записват ти час, който си го получаваш по пощата/мейла, който час е минимум след 2 месеца. А сега идват коледа, празници - значи ще януари 2017-та...
    Естествено - винаги можеш на частен кабинет да идеш, но то е по-изгодно да си вземеш билет за Полша/Унгария/Румъния/България - със самолетните билети, хотела, екскурзията и прегледа - ще излезе по-евтино и приятно (все пак и екскурзия си правиш).

    Само от личен опит говоря на мен и моето обкръжение. Не казвам, че горенаписаното е универсаланта истина.

    Нередност?
  • 4
    yordan_ale avatar :-|
    yordan_ale

    До коментар [#2] от "Dr_Doolittle":

    Чудя се от къде ги взимаш тези цифри? Според Евростат БВП на България за 2014 е 42 000 000 000 евро (http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/File:GDP_at_current_market_prices,_2003%E2%80%9304_and_2012%E2%80%9314_YB15.png). Според Конвергентната програма на Република България за 2016-2019 (http://ec.europa.eu/europe2020/pdf/csr2016/cp2016_bulgaria_bg.pdf), България е отделила 5.5% от БВП за Здравеопазване през 2014. Това прави по около 330 евро на глава на населението. Цифрите наистина не излизат, но разликата не е толкова фрапантна колкото я представяш.

    Нередност?
  • 5
    yordan_ale avatar :-|
    yordan_ale

    До коментар [#3] от "realismisthename":

    Това е вярно и аз съм съгласен с теб. Обаче, тази класация е изготвена със следните параметри - "В приложената методология основна тежест (60%) е дадена на продължителността на живота. Следват относителните (30%) и абсолютните (10%) разходи за здравеопазване". Ти говориш за достъп до здравеопазване, който в България, особено за личен лекар е един от най-високите (и аз говоря от опит).

    Нередност?
  • 6
    davidov09 avatar :-?
    Starec
    • + 2

    Голямата бъркотия е в това какво означава "здравеопазване". Според капацитети в СЗО то съдържа два компонента:
    а) медицински грижи оказвани от здравната система (докторите накратко)
    б) здравни политики реализирани от всички обществени системи. Накратко това са грижи за храненето, околната среда, безопасността на движението, качеството на сградите и пр. и пр. (дълъг списък). И най-интересното - понеже списъкът е дълъг (безкраен, на практика), никой не може да изчисли средствата вложени в тези политики.
    *
    И - същите капацитети твърдят единодушно, че на качеството на здравето медицинските грижи влияят само 8 - максимум 10 %. Останалите 90-92 % са влияеми от здравните политики.
    Така методиката на Блумберг увисва. Или по-скоро клони към отчитането на ефекта именно на "здравните политики" - щото продължителността на живота има 60 % тежест.
    Отт тук нататък пък влиянието на медицинските грижи остава пренебрежимо малко. И - всякакви упреци към докторите, свързани с качеството на здравето ни са безпредметни.
    Виж - какъв е достъпът до тях, как се отнасят към нас - пациентите и пр. са важни и много важни въпроси, но те не се обсъждат от Блумберг.
    За това съм напълно съгласен с мнението на д-р Дулитъл (№2), когото знам от други интересни дискусии тук. Знам и че е действащ лекар, коетое също важно.

    Нередност?
Нов коментар