И адвокатурата критикува предложенията за промени в НПК

"С внесения законопроект се предлагат значителни изменения и допълнения на Наказателно-процесуалния кодекс, чиято оценка не може да бъде еднозначна. Голяма част от тях ще се отразят негативно върху бързината на наказателното производство и ефективността на правосъдието, а друга част водят до съществено ограничаване на процесуални права". Така започва становището на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) по повод предложенията за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които Министерство на правосъдието лансира през август т.г. Някои от тези предложения предизвикаха сериозни критики от страна на професионалната общност до момента, сходна е реакцията и на адвокатурата.

Сред тях са намерението на правосъдното министерство да премести делата срещу висши държавни служители (депутати, министри, магистрати и др. в Специализирания наказателен съд, вместо в Софийски градски съд, както е сега, въвеждането на разпоредително заседание, в което трябва да бъдат посочени всички допуснати процесуални нарушения от прокуратурата, възможността на съда да се произнесе с присъдата дали е налице административно нарушение от подсъдимия, без въбще да му е повдигано обвинение за извършване на административно нарушение, и т.н.

Делата срещу политици и магистрати нямат място в спецсъда

В становището си ВАдС декларира "остро несъгласие" с идеята на правителството делата срещу представителите на властта да бъдат преместени в Специализирания съд. "Намираме текста за противоконституционен в частта, в която предвижда подсъдност на специализирания съд по отношение на отделна категория лица за отделни престъпления."

"Въвеждането на елемента "служебно положение" или длъжност води до неравнопоставеност между отделните обвиняеми и подсъдими и създава подозрение в насочване на юрисдикцията на съда само против определена категория лица, а не за конкретни престъпления. Качеството на едно лице на заемащо отговорно служебно положение, се отчита в конкретния престъпен състав от НК, а не в процедурата, по която се разглеждат делата. По-тежката наказуемост за някои престъпления, извършени от длъжностни лица, е предмет на регулиране от материалното, а не от процесуалното право", категорични са от Висшия адвокатки съвет.

Разпоредителното заседание противоречи на ЕКПЧ

Друг обект на критика от страна на ВАдС е по повод въвеждането на разпоредително съдебно заседание, след което става невъзможно делото да бъде върнато на прокуратурата заради процесуални нарушения. "Забраната делото да се връща на прокурора, независимо от характера на констатираните процесуални нарушения и тяхното въздействие върху процесуалните права на страните, е несъвместима с принципите на справедливия съдебен процес и гарантираните с Европейската конвенция за правата на човека, Хартата за основните права на ЕС и Директива 2012/13/ЕС на ЕП и Съвета относно правото на информация в наказателния процес", се казва в становището на адвокатурата.

"Не може да се ограничи съда в правото му да констатира нарушения на процесуални права по всяко време на съдопроизводството. Не може да се забрани на страните да се позовават на такива нарушения до постановяване на крайния съдебен акт. (...) Упражняването на процесуалните права на страните не може да зависи от квалификацията на защитника или повереника – дали те ще обърнат внимание на съда на допуснатите в досъдебната фаза пороци, нито от правната преценка на първоинстанционния съд – доколко ще оцени като сериозни констатираните процесуални нарушения", аргументират се от ВАС.

Според висшия орган на адвокатурата, провеждането на такова разпоредително заседание е и процесуално онеправдано. В становището се посочва, че голяма част от делата в момента приключват още в първото заседание. "С предложените текстове тези дела ще приключат най-рано след месец, което е безсмислено и води до забавяне на приключването на делата, които не се отличават със сложност и многобройни свидетели".

И административното наказване също в разрез с Конвенцията

От ВАдС подлагат на остра критика и идеята съдът в края на наказателното дело да може да реши дали подсъдимият в крайна сметка е извършил не престъпление, а административно нарушение и да му наложи съответното наказание, без преди това да му е повдигано обвинение за извършване на административно нарушение,. "Този текст нарушава по драстичен начин правата на обвиняемия и подсъдимия, който в рамките не само на досъдебното производството, но и в цялото съдебно производство пред първоинстанционния съд се е защитавал единствено и само по повдигнатото му обвинение. Без да са вписани в обвинението нарушени административни норми, предвидени в закони или указ, без да са събирани доказателства относно евентуална административна отговорност, за първи път с присъдата съдът да назове закон, по който да наложи административно наказание е недопустимо", се посочва в становището на съвета.

"Не следва да се забравя, че административно-наказателното производство е вид наказателно производство. За него са в сила същите принципи, като прилаганите за наказателното обвинение, съгласно ЕКПЧОС: лицето да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините на обвинението на разбираем за него език, да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита, да изисква разпит на свидетелите, свидетелстващи против него и да изисква призоваването и разпита на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия – все права, които не могат да се осигурят, ако едва с присъдата деецът разбере по кой закон е административно наказателно отговорен и какво наказание се предвижда за това".