Не се интересувам от въпроса кой, а от защо и какво

Политологът Първан Симеонов за президентската кампания

Първан Симеонов, политолог, "Галъп интернешънъл"
Първан Симеонов, политолог, "Галъп интернешънъл"    ©  Красимир Юскеселиев
Първан Симеонов, политолог, "Галъп интернешънъл"
Първан Симеонов, политолог, "Галъп интернешънъл"    ©  Красимир Юскеселиев

Почти всички коментари за включването на Пламен Орешарски в президентската надпревара, както и разследване на "Капитал" за инициативния комитет, който го издигна, показват връзка с ДПС. Ако това е "скритият играч" на ДПС - каква е тактиката и стратегията зад този ход?

Винаги съм се интересувал повече от въпросите какво и защо, а не толкова от въпроса кой", т.е. от смисъла и значението, не толкова от автора. Когато има обществена ниша, авторът обикновено са появява. Затова бих си позволил да помисля най-вече кой има полза от появата на Орешарски. И без съмнение, полза има ГЕРБ, защото това внася допълнителен смут в лявото и допълнително пречи на БСП да монополизира и левия вот, и анти-ГЕРБ вота. БСП има няколко конкуренти - и Калфин, и Дончева, и в определен смисъл Марешки, доколкото той може да обере протестен социален вот. И, разбира се, Каракачанов, който влиза сериозно в нишата на БСП с патриотични и социални послания.

На следващо място, полза има и ДПС – така държи мобилизиран електората и събира политическа зестра, която би имала значение за втория тур. По този начин ДПС парира в известна степен перспективите на ДОСТ, които пък заплашват, че ще имат свой кандидат. В същото време ДПС не дава директна битка, т.е. запазва си много възможни опции.

И трето – много е спорно какво точно значи ДПС. Това е политическата видимост на нещо, което си има икономическа основа, и затова за мен тези две понятия - ДПС и кръгът "Кой" (или както и да го наричаме), не са тъждествени. ДПС е само едно от проявленията на един определен политико-икономически лагер. Целият този обобщен образ на Кръга намира своя изява през ДПС, но аз не виждам този опростен, ако щете, и опростенчески дори образ на Кръга да е в конфликт с настоящото управление на ГЕРБ.

Има ли други, скрити за широката публика картинки, в тези избори и откъде можем да очакваме изненади?

Изненади дебнат отвсякъде. Тече упорит слух, че изборите били задължителни, това може да се окаже фактор за известно повишаване на активността, включително и с нагласата да се покаже някакъв протест в екзотичен план. Много любопитна е новата опция "не подкрепям никого".

Второ, прословутия референдум – подценяваме го. Малко вероятно е той да стигне минималните прагове, но на предишния се видя, че има интерес за гласуване и активността беше височка. Партиите системно неглижират референдума, но на електората може да му се услади въпросът за мажоритарния избор. Освен това подценява се, че на този референдум ще се регистрират инициативни комитети, които могат да бъдат партийни аватари и да добавят стойност. Интересно е също така какъв кандидат ще търсят тези, които ще излязат да гласуват на референдума.

На следващо място - асистемните кандидати. Например Марешки е считан за екзотика, но не е за подценяване. Същото важи и за Орешарски (в контекста на първия въпрос - ако ДПС търси нещо там).

Въобще не е без значение кого ще издигне ГЕРБ. Ясно е, че той ще има преимущество, но много важен психологически момент е каква ще е разликата на първия тур. От това зависи дали ще стане горещо на втория тур, защото по един начин ще се мобилизира електоратът, ако бъде издигната Фандъкова, по друг – ако е Борисов, Цачева, Томислав Дончев.

Духът на времето е националистически и трябва внимателно да следим Красимир Каракачанов. Има две неща, които не са са случвали през последния четвърт век у нас - безпрецедентно обединение на националистическите играчи и официално участие на националисти в управлението.

До какви политически промени и процеси могат да доведат сегашните президентски избори?

Ако Борисов е кандидат, което е по-малко вероятно, тогава може да се случи какво ли не. Второ, вероятно пак ще се заговори на тема предсрочни избори – и ако ГЕРБ бие, и ако загуби.

Интересно е да се следи играта с голям залог на БСП и Корнелия Нинова, която тръгна срещу различни типове вътрешна опозиция и наложи находчив, но и рисков ход с един непознат кандидат. Лявото много се раздроби и там има интрига.

Стои въпросът за бъдещето на Реформаторския блок и на потенциалния нов десен проект, който ту се появява на хоризонта, ту изчезва.

А в средносрочен план – дали ще замирише отново на голяма коалиция ГЕРБ-БСП.