Завърналите се геополитически времена с подновена борба за надмощие на отричащи се ценности и икономически възгледи заредиха с доза смисъл подценяваната в България президентска институция. В сегашната ситуация от предстоящите избори има два изхода. При единия новият държавен глава може да е гарант за курса, избран преди 25 години - към демокрацията в евроатлантическата общност на развитите държави. При другия - ако такъв гарант няма да има, лодката по-лесно ще може да се разклати с предвидимо мрачни последствия.
Когато личността няма значение
Според една от легендите за римския император Калигула, чието управление е определяно като "инсценирано всевластие", той провъзгласил любимия си кон Инцитат за сенатор – за да докаже силата на своята власт и да се подиграе с истинските сенатори. На най-мажоритарния вот в България кандидатът на управляваща партия ще стане известен последен, но въпреки това над половината избиратели отсега са убедени, че той ще новият президент, независимо кой е. Не звучи ли като "инсценирана демокрация"?
Който и да е кандидат-президентът на ГЕРБ, чието тържествено обявяване ще е в неделя в НДК, по някакъв начин ще напомня провъзгласения за сенатор Инцитат. Ако може да се говори за парадокс на тези избори, той е в намерението на най-голямата партия да победи, без да издигне силна кандидатура, зад което прозират страховете на лидера й. След мандата на Росен Плевнелиев и в новата ситуация на геополитически сблъсъци, от които Борисов ще е зависим и няма как да избяга, той се нуждае от лоялен лично към него държавен глава, представляващ страната на международната сцена. А хора с ясна и автентична позиция носят риска да се еманципират.
Да изправиш такъв кандидат срещу конкуренти с реална собствена тежест плюс предимството да са в опозиция не е лесна задача. Освен ако състезанието не се подмени с някаква политинженерна игра. Вкарването на бившия премиер Пламен Орешарски има характеристиките на подобен проект. Замисълът не цели президентската институция, а достъп до лостовете, които разпределят прословутите порции. Тази игра изисква не избиратели, а гласоподаватели.
За да победи безпроблемно кандидатът на ГЕРБ, на неизбежния според социолозите втори тур трябва да му бъде осигурен най-удобният конкурент. Проучванията досега извеждат напред кандидата на БСП ген. Румен Радев и с различни шансове за добро представяне кандидата на коалицията "Обединени патриоти" - Красимир Каракачанов, на Реформаторския блок Трайчо Трайков, на АБВ - Ивайло Калфин, както и лидера на "Движение 21" Татяна Дончева. Внезапно включилият се Пламен Орешарски - с инициативен комитет от "успели млади хора", тепърва ще влиза в обсега на социологическия радар.
Играчът с двойно предназначение
Бившият премиер на злополучната коалиция между БСП и ДПС веднага беше дешифриран като "скрития играч" на ДПС. А по-близък поглед върху членовете на инициативния комитет разкрива директни и индиректни връзки с депутата Делян Пеевски. Коментаторите са единодушни за двойствеността на кандидатурата му - като морков и тояга. На първия тур тя със сигурност ще носи ползи за ГЕРБ. Свързването му с ДПС/Пеевски ще го определи като лицето на корупцията и задкулисието, а като бивш депутат от БСП, предложен от нея и за премиер, би могъл да разколебае подкрепата за кандидата на социалистите и така да намали шансовете му за балотаж.
На втория тур обаче "морковът" ще трябва да се остойности, за да не се обърне играта - срещу ГЕРБ и в полза на БСП. Влизане на ДПС дори с неофициален играч в президентски избори е прецедент. Отцепването на ДОСТ от редиците му е основание да препотвърди коронната си роля на властови балансьор, който може да накланя везните в една или друга посока. Електоралният му ресурс отдавна не е затворен в турското етническо малцинство. Частта от икономиката, която свързаният с движението кръг контролира, би му дала тежест и на работодателска организация. Т.нар. корпоративен вот, основан на икономическа принуда, е труден за улавяне от предизборните сондажи. Освен това може да се дозира - когато и колкото трябва. Това, което засега не е ясно, е какъв е реалният му мащаб.
Подкрепата на ДПС за кандидата на ГЕРБ на втория тур е рискова, защото ще е резултат от стискане на ръцете по договорки, които ще трябва да се изпълняват. До неотдавна това не представляваше кой знае какъв проблем за управлението на Борисов, но натрупалата се видимост поражда силно ерозиращ ефект.
Удобният конкурент
Вариант да се избегне насочването на гласовете за Орешарски към кандидата на БСП, около когото може да се консолидира целият електорат вляво, е до втория тур да достигне друг играч, а не Радев. Като най-удобен конкурент за кандидата на ГЕРБ на балотажа изглежда лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. От името на обединилите се националисти той ще се бори за лъвския пай от вота срещу вечните "заплахи" - циганите и турците, а сега и мигрантите.
Перспективите пред Каракачанов не са малки. Като доказал се лоялен на ГЕРБ партньор в управлението единствено той може да разчита и на държавната машина в атакуването на второто място. И по някакъв начин да заплаши балансьорската роля на ДПС, както впрочем самият Каракачанов вече обяви. Сценарият той да достигне до балотаж с кандидата на ГЕРБ може да повтори ситуацията от преизбирането на Георги Първанов за президент. Заради това, че на втория тур гражданите трябваше да избират между него и лидера на "Атака" Волен Сидеров, Първанов успя да се сдобие с качеството на приемливия за обществото кандидат. Само че от 2006 г. насам изтече много вода, а напоследък все по-мътна. Тези избори ще покажат и къде се намира България по отношение на глобално надигналия се национализъм. Дискретната подкрепа за Каракачанов носи риска от неприятни изненади.
Къща от карти
Според социолозите значението на тези избори е, че резултатите от тях ще бъдат използвани за промени във властовата конфигурация, като не изключват и вероятността пак да се заговори за предсрочни избори, независимо дали ГЕРБ ще е победител, или ще претърпи загуба.
Когато целта на едно изборно състезание не е спечелването на поддръжници за ясни и аргументирани с факти политики, а подмяната му с борба на лабораторни сценарии, съветът "внимавай какво си пожелаваш" е валиден за всички. Ако държавните дела се подреждат като къща от карти, използвани в политико-икономически покер, знае се кого ще затрупа срутването им. Имаме богат и печален опит.
15 коментара
Проблемът с президентската институция у нас е че той се избира всенародно. Това създава огромно противоречие между престижността и ограничените правомощия на тази институция. Фигура с подобни ограничени функции би било по-сполучливо да се избира от парламента. А всеобщото гласуване принуждава политическите партии да се мобилизират без реално да има защо.
Поради това вече е традиция у нас е за президент да се избират второстепенни и случайни личности като Петър Стоянов и Росен Плевнелиев или пък откровено вредни политически въжеиграчи като Георги Първанов.
Ето и сега партиите се надпреварват кой каква марионетка да пожертва. А хубост, както знаем, насила не става.
Социологическите проучвания от последните дни показват нещо твърде притеснително: при класически мажоритарен вот, какъвто са изборите за президент, 23,5% от анкетираните са склонни да дадат гласа си за неизвестен кандидат на герб. Какво му е мажоритарното на това?
Абе не знам бъдещият президент на всички българи ли ще е или на няколко политически карикатури.
[quote#2:"D-r D"]при класически мажоритарен вот, какъвто са изборите за президент, 23,5% от анкетираните са склонни да дадат гласа си за неизвестен кандидат на герб. Какво му е мажоритарното на това? [/quote]
точно това имам предвид като казвам, че мажоритарните избори са неприемлива алтернатива за БГ - да го имат предвид тия дето гласуват на реферундума на тоя въпрос
[quote#4:"Sinite - завоят наляво забранен"]мажоритарните избори са неприемлива алтернатива за БГ[/quote]
До коментар [#4] от "Sinite - завоят наляво забранен":
Обратната теза:
Тъкмо партиите превръщат този президентски вот в аналог на парламентарни избори с чиста пропорционална избирателна система. Всички основни играчи предлагат еднозначно разпознаваеми личности, особено ако и ГЕРБ се ориентира към някой от четиримата упорито спрягани. Ситуацията би била коренно различна ако например изпълнителната власт бъде пряко избираема заедно с президента - виждане, което до голяма степен съответства на привържениците на мажоритарността. При такава хипотеза партиите биха търсили успешна управленска формула и кандидатите биха се редуцирали съществено. В сегашната фактическа ситуация партиите решиха да преброят симпатизантите си.
Затова:
"Интересно е също така какъв кандидат ще търсят тези, които ще излязат да гласуват на референдума."
- Изкушаващо е да подминат гласуването за президент, демонстративно. Това, поне според мен, би бил най-силния наказателен"вот". За сега единствено за ГЕРБ се допуска шанс за победа на първи тур. Две шепи студена вода няма да се отразят зле, а и съотношението гласували на референдума/изборите ще подкрепи референдумите по принцип.
За втория тур - кой както реши.
п.с. Последното го писах като коментар към http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgari
Паноптикум на старите кримки...
До коментар [#2] от "D-r D":В България мажоритарно гласуване няма. Когато пуснаха около 37 (до колкото си спомням) бройки, всичките отидоха в Герб и ДПС. И сега когато се обяви кандидат, първият въпрос е: "Кой стои зад него?" При всички избори, партиите ще пробутват свои хора като мажоритарни.
Ред забележителни личности загубиха от неизвестни и посредствени пионки. Генерал Пешлеевси, бивш началник на Строителни войски, например, човек с огромен опит, много полезен, не можа да се класира за селски кмет - за кмет на Красно село.
А кога Капитал ще излезе със своя кандидат?
Все си мисля,че между милионите българи все ще се намери достоен човек,за да бъде издигнат за президент.Омръзнаха ни всички тези познати от последните почти 27 години всеядни партийни кандидатури!