С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 30 сеп 2016, 22:56, 26257 прочитания

Фаворитът от последния момент

Кристалина Георгиева влиза в крайния етап от състезанието за шеф на ООН, но като един от кандидатите с реални шансове

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Българското правителство официално номинира Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН.

- Сегашната еврокомисарка започна веднага публична кампания за поста.

- Досегашният български кандидат - Ирина Бокова, отказа да се оттегли и продължава самостоятелно, вероятно с надеждата за друг пост, а и за да попречи на Георгиева.

- Първото индикативно гласуване, на което ще се разберат шансовете на Кристалина Георгиева, е на 5 октомври.
В колоезденето на дълги разстояния има такава тактика: през по-голямата част от състезанието претендентите за първото място стоят на по-задна позиция, оставят конкурентите отпред да "цепят въздуха", изложени на насрещния вятър и челното съпротивление, като през цялото време пестят силите си за финалния спринт. Заради късното решение на българското правителство да смени кандидата за генерален секретар на ООН може да предположим, че подобна ще е и стратегията на Кристалина Георгиева.

Погледнато откъм България, смяната на българската номинация изглежда като сюжет, в който е трудно да се ориентираш, защото в него се преплитат три различни истории. Всяка от тях се разиграва на различни места по света, има отделна динамика и крайна цел.


Първата история е за шансовете на новия български кандидат да спечели състезанието. Официалното издигане на Кристалина Георгиева направи нейната кампания публична и за привържениците й изглежда като спечелена важна битка. Те обаче още нямат основание да се радват - това далеч не означава, че избирането й е сигурно. Преговорите между държавите от Съвета за сигурност на ООН тепърва ще започнат на по-високи обороти и този сюжет е най-ключов за изхода от състезанието. В момента петте страни с най-голямо влияние в организацията жертват фигури. Великобритания например знаеше, че новозеландката Хелън Кларк няма шанс, но я подкрепи, за да може след това да търгува с руското вето. Москва подкрепя Вук Йеремич по същата причина. В този политически шах се изясняват позициите на отделните държави и намалелите шансове на Ирина Бокова изглеждат като част от тази размяна на фигури.

Защо обаче тя реши да остане в надпреварата е вторият интересен процес. Шефката на ЮНЕСКО не изглеждаше да има големи шансове и преди номинацията на Кристалина Георгиева, но сега вече те са минимални. Обяснението защо Бокова не се оттегли може да бъде намерено, ако я приемем като кандидат не толкова на България, а на Москва, без в това да има нещо осъдително - в подобно състезание са важни големите държави.

Третата история е българската реакция на случилото се. Издигането на Георгиева предизвика вълна на бурно възмущение сред левите партии и много хора, настроени критично към правителството. Този процес обаче е най-малко важен, доколкото от него няма да има сериозни последствия.



Основният аргумент за новата номинация на българското правителство беше, че Кристалина Георгиева има повече шансове за успех.

Претендентът в последния момент

"Аз трябва да направя за една седмица това, което другите кандидати направиха за година", каза тази седмица пред Financial Times Кристалина Георгиева. Това звучи като трудна задача, но истината е, че сегашната еврокомисарка печели от късното си включване. Заради отказа на Бойко Борисов да я номинира през февруари тази година, когато правителството потвърди издигнатата от кабинета "Орешарски" Ирина Бокова, Георгиева беше принудена да води деликатна кампания зад кулисите на световната политика. Тогава това изглеждаше като доста слаба позиция, но от сегашна гледна точка всъщност носи немалко ползи.

Стратегията на Георгиева до момента прилича на тази в състезанията по колоездене на дълги разстояния. В тях през по-голямата част основните претенденти предпочитат да карат по-назад, за да се уморяват по-малко. Историята на досегашните процедури по избор на генерален секретар в ООН показва, че често компромисният кандидат се появява на по-късен етап. Ролята на първоначалните претенденти е по-скоро да послужат на петте държави от Съвета за сигурност, за да маркират позициите си и да означат кой какво иска.

Нещо подобно се случва и сега. Резултатите от индикативните гласувания на върха в ООН до момента показват, че има един ясен фаворит - бившият португалски премиер Антониу Гутериш. Досега той се класира на първо място по брой на гласовете, но според повечето медии, които следят отблизо изборния процес, той има един основен недостатък - липсва му подкрепата на Русия. Без консенсус сред постоянните членки нито един кандидат няма шансове. Разбира се, мнението на всяка държава подлежи на промяна и е въпрос на различни договорки. Русия обаче неведнъж е заявявала, че държи на регионалната ротация при избора на генерален секретар и че сега е ред на Източна Европа. Ирина Бокова, разбира се, отговаря на това условие (а и на много други), но от резултатите на индикативните гласувания и от неофициални изказвания на различни високопоставени дипломати може да се направи изводът, че срещу нейната кандидатура са САЩ и Великобритания. Тази пречка до момента се оказа абсолютно непреодолима за Бокова и както се разбра през седмицата, е сред основните аргументи на правителството да свали подкрепата си за нея.

Друг недостатък на Ирина Бокова е, че през цялата кампания тя не успя да събере достатъчно сериозна подкрепа от други източноевропейски държави. Идеята, че следващият генерален секретар на ООН трябва да е от региона, има и критици, като един от аргументите им е, че той не е успял да излъчи един кандидат. Сега Кристалина Георгиева влиза в състезанието по-добре подготвена от тази гледна точка. Според източници от нейния щаб се очаква подкрепата си да заявят няколко държави от Източна Европа. До момента това са направили Унгария и Латвия, а в следващите дни се очакват изявленията и на още държави.

Това, разбира се, далеч не е достатъчно, за да гарантира победата на Георгиева. Шансовете на сегашния еврокомисар ще си проличат ясно на първото индикативно гласуване с цветни бюлетини, което ще се случи на 6 октомври. Тогава вече официално ще се знае кой от кандидатите се ползва с подкрепата на държави - постоянни членки на Съвета за сигурност. На етапа изглежда, че стратегията на Георгиева ще е да се позиционира като втора след сегашния фаворит. За това, че кандидатурата й е сериозна, говори и реакцията на Лисабон на новината за номинирането й. Португалският президент критикува късното влизане на Георгиева, като го сравни с това да влезеш в маратон само за финалния спринт. Източници на Politico твърдят, че този остър тон е, защото Антониу Гутериш "знае, че е прецакан".

Това може и да звучи оптимистично за Кристалина Георгиева, но поне засега тя няма нужда да изстудява шампанското. Пред евентуалната й победа има още много и сериозни пречки.

Най-голямата от тях е Русия. Според привържениците на Бокова Москва никога не би подкрепила човек от ръководството на ЕС, наложило санкциите за Крим. Близки до Кристалина Георгиева източници твърдят, че в предварителни и неофициални разговори тя не е получила категоричен отказ да бъде подкрепена. Това обаче още не означава, че има одобрението на Кремъл. Същите източници твърдят, че в телефонния си разговор с Владимир Путин тази седмица Бойко Борисов е поставил въпроса за новата българска номинация. Отговорът на руския президент вероятно е бил такъв, че правителството все пак издигна Георгиева.

Още на следващия ден обаче Москва направи официално изявление по въпроса. "Искам да подчертая, че това решение няма никакво отношение към нас Въпреки че желанието да ни въвлекат и поне информационно да ни покажат като крайни беше много силно", каза говорителката на руското външното министерство. С което в общи линии Кремъл казва, че никой не трябва да спекулира с негова евентуална подкрепа за Кристалина Георгиева.


[Reuters]


Два дни след официалната номинация на Георгиева от Кремъл дойде още един негативен сигнал. Русия се опита да блокира вписването й като официален кандидат за генерален секретар. Дипломатите на Москва в ООН поискаха България да уточни какво има предвид под това, че "Георгиева е единствен кандидат" на страната, предвид оставането на Бокова в играта.

Какво се случва зад кулисите на дипломацията е трудно да се види от София. Това може да е просто дребно заяждане със ситуацията, в която изпадна България след отказа на Бокова да се оттегли, може и да е демонстрация на негативно отношение.

Това, което със сигурност показва обаче, е, че решението на сегашния шеф на ЮНЕСКО да продължи в процедурата по избор на генерален секретар направи положението по-особено.

Защо Бокова остана

Краткият отговор е - защото тя така реши. Според правилата на ООН номинациите на кандидатите могат да бъдат направени от отделни държави, но оттеглянето им е лично решение. Източници от българското правителство твърдят, че след като е разбрала за намерението да бъде издигната Кристалина Георгиева, Ирина Бокова почти напълно е прекратила комуникацията с премиера, президента и външния министър. Тя не отговаряла на обажданията им, като според два различни източника дори веднъж е затворила телефона на един от тях.

Прекратяването на комуникацията беше потвърдено и от българския външен министър Даниел Митов. "[В понеделник] официално се опитах да се свържа с г-жа Бокова и не успях. Преди две седмици, когато премиерът обяви, че може да променим решението си, той се обади на г-жа Бокова и я покани в София, за да обсъдят този въпрос. Тя му каза, че има по-важна работа", обясни той на депутатите от парламентарната външна комисия тази седмица.

Тази реакция на Бокова едва ли може да бъде обяснена само с емоции. След официалната номинация на друг български кандидат нейните шансове да спечели избора станаха изключително малки и отговорът за това й поведение трябва да бъде търсен другаде. Едното обяснение е, че оставането й в надпреварата ще попречи на евентуален успех на Кристалина Георгиева. Това, видимо от опита на руските дипломати да блокират официалното вписване на новия български кандидат, се случва със сигурност. Това обаче не е всичко.

Според анализ на Европейския съвет за външна политика Русия може да се опита да търгува подкрепа за Антониу Гутериш срещу това Бокова да бъде назначена за негов заместник. Дори и това да не е точната позиция, то е възможно обяснение за нейната стратегия в момента - да се прицели в по-нисък, но достатъчно престижен пост.

От начина, по който Бокова отиграва ситуацията, обаче има един извод. В битката за ООН в момента тя представлява себе си и интересите на Русия, което се доказва от опитите на Москва да блокира издигането на Кристалина Георгиева. В същото време отказът на Бокова да се оттегли поставя България в не особено приятна ситуация и пречи на другия български кандидат. Липсата на нормална комуникация с българското правителство е най-малката част от тази еманципация от София.

Дебатът за това чий кандидат е Бокова остана на заден план в България. Около жълтите павета в София се развихри малка политическа буря, като предимно левите партии излязоха с огнени декларации срещу решението на кабинета. Предвид това, че Ирина Бокова беше кандидат на левицата, тази реакция беше напълно очаквана, а и наближаващите избори правят ситуацията една идея по-истерична. От тях обаче едва ли ще има някакви последствия. В момента мачът за следващия генерален секретар на ООН вече се играе в съвсем друга лига. България направи каквото можа и сега й остава само да гледа от трибуните как той ще свърши.
Кои от твърденията около новата номинация на България имат основания

Правителството взима това решение под външен натиск
Само ако вярвате на Москва. Тази опорна точка беше разпространена първо от руското въшно министерство. Преди две седмици Кремъл обясни, че Германия оказва натиск над България да смени кандидатурата си, а след това всички леви партии в София започнаха да я повтарят. Преди официалната й номинация Кристалина Георгиева успя да спечели сериозна подкрепа извън България до степен, че шансовете й започнаха да изглеждат по-големи от тези на Бокова. Представители на различи държави вероятно наистина са убеждавали Борисов да издигне сегашния еврокомисар. При състезание за подобна длъжност обаче това е съвсем нормално. Все пак постът генерален секретар не се полага по право на България. За решението се търси баланс между много държави и е логично те да говорят помежду си. За "външен натиск" обаче е нелепо да се говори. Русия вероятно го прави, защото една от основните опорни точки на хибридната й война срещу ЕС е, че малките държави в него не са свободни да имат собствена политика.

Смяната на кандидата е грешка
Не съвсем. Грешка беше издигането на Ирина Бокова в последния ден на правителството на Орешарски - без никакво обсъждане и консенсус. Грешка беше и че кандидатурата не се смени в началото на годината - след като в крайна сметка България номинира друг, щеше да е по-добре да го направи по-рано. Издигането на Кристалина Георгиева сега, от една страна, наистина поставя България в необичайната ситуация да има двама кандидати, но, от друга, я включва в последния етап на състезанието, което има и предимства от гледна точка на нейната стратегия.

Никога не е имало друга държава с двама кандидати
Има. През 1991 г. Норвегия издига двама претенденти за поста - Торвалд Солтенберг и Гро Брунтланд. Впоследствие печели Бутрос Гали.

Кристалина Георгиева има големи шансове
Рано е да се каже. На етапа изглежда, че тя има подкрепата на повече и по-важни държави, отколкото Ирина Бокова. Какви са шансовете на Георгиева обаче ще се разбере със сигурност по време на индикативното гласуване в Съвета за сигурност на ООН на 6 октомври.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Пак post mortem мерки за пътната безопасност, водната криза продължава Уикенд новини: Пак post mortem мерки за пътната безопасност, водната криза продължава

И още: Миграционен натиск на границата между Турция и Гърция, VW - или Турция, или никъде

15 дек 2019, 1578 прочитания

ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми 6 ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми

Според "Спаси София" управляващите са изтрили проекторешението от вътрешната система

15 дек 2019, 2765 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Имат ли нужда общините от омбудсмани

Във време, когато диалогът между местна власт и граждани е счупен, това може да е полезна брънка

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10