Имат ли нужда общините от омбудсмани
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Имат ли нужда общините от омбудсмани

Shutterstock

Имат ли нужда общините от омбудсмани

Във време, когато диалогът между местна власт и граждани е счупен, това може да е полезна брънка

Мила Чернева
22358 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


12 от общо 265 oбщини в България имат обществени посредници

Малко хора знаят, че Мая Манолова не е единственият омбудсман в държавата. По закон общините също имат право да си назначават посредници, които да им помагат в диалога с хората. Човек би предположил, че във време, когато всяка втора община в страната има драма с протести, скандали, корупция, неразбиране, местната власт ще търси отчаяно всяка форма на комуникация, която би потушила недоволството. Но не би.

Законопроектът за промени в Закона за местното самоуправление, който група депутати от различни парламентарни групи внесе на 29 юли т.г., иска да въведе задължение за такива посредници във всяка община над 20 хил. души. Той обаче не срещна ентусиазъм, а, напротив, внесе смут у общинарите и недоволство в Министерството на финансите.

Навсякъде различни

В момента обществени посредници има в 12 общини, от които пионер е именно Софийската община с първия общински посредник, встъпил в длъжност през 2002 г. Обикновено посредниците са в по-големите градове (Пловдив, Бургас, Стара Загора), но не навсякъде - във Варна например няма въпреки няколкото опита. Сред по-малките общини с омбудсмани са Попово и Симитли.

Едната причина е, че решението дали общината ще си има омбудсман е въпрос на нейна воля. "Въпрос на обществено желание е да има посредник", обяснява Гинка Щерева, омбудсманът на община Казанлък. Друга причина е законовото изискване за квалифицирано мнозинство за избор на омбудсман от общинския съвет. Щерева е била избрана трудно, чак при третата процедура, а е имало и идея институцията да отпадне съвсем - именно заради трудното набиране на мнозинство. Една от предложените сега промени в закона е посредниците да се избират с обикновено мнозинство.

Има и специални правилници, които общинският съвет създава за "своя" омбудсман. Така обществените посредници във всяка община играят по различни правила. Например на едно място мандатът може да е четири години, на друго - пет. В Казанлък например общинският посредник има възможност да посещава сесиите на общинския съвет, на него задължително му се изпраща всяко прието решение, а и самият той може да предлага изменения в общинските наредби. Така той участва дейно в работата на местната администрация.

Казусите, с които се занимават обществените посредници са, меко казано, пъстри. Преобладават обаче проблемите, свързани със здравеопазването, устройство на територията, строителство и образование. В София например за 2015 г. една четвърт от жалбите са свързани с административно обслужване.

Много трудно, много скъпо, много...

Една от основните спорни точки в предложеното изменение в закона е общините с над 20 000 жители задължително да имат обществен посредник. Тази бройка идва като идея от Националното сдружение на обществените посредници и следва примера на Гърция. Именно за да бъде по-лесна за постигане, вносителите са я комбинирали с намаляване на необходимите гласове за избор. "Местните общински съвети много трудно стигат до съгласие да изберат кандидатите", обяснява пред "Капитал" един от вносителите на законопроекта, Вили Лилков. "Страхът на кметовете е, че като се внесе тази промяна, ще имат още един коректив, който ще им създава проблеми", добавя той.

Гинка Щерева е съгласна, че по-ниското мнозинство ще даде шанс на повече общини да имат своя посредник. Но пък от Националното сдружение на общините (НСОРБ) сочат проблем, който се поддържа и от няколко действащи омбудсмани: изборът с обикновено мнозинство поставя под въпрос надпартийността на кандидата. "Тежкото мнозинство ни защитава като консенсусни личности", отбелязва общественият посредник на Стара Загора Павлина Денчева. Софийският омбудсман Лилия Христова също смята, че изборът с мнозинство от две трети дава стабилност на институцията.

Сочи се и друг аргумент "против" - финансов. Според Мая Манолова НСОРБ е против задължителния избор, защото това означава допълнителни разходи. Затова проектът предлага техните заплати да се финансират от държавния бюджет. Което пък не устройва Министерството на финансите - оттам обясниха за "Капитал", че ще трябват около 6 млн. лв., за да се покрият разходите от новите местни омбудсмани. "Подчертаваме, че в параметрите по средносрочната бюджетна прогноза за периода 2017 - 2019 г. такива средства не са разчетени и не могат да бъдат осигурени", добавят от МФ. Те смятат, че решението дали да има обществен посредник трябва да остане в ръцете именно на общините. Също така не са съгласни с критерия до 20 хил. жители. "От изложените към законопроекта мотиви става ясно, че изборът на този критерий се обвързва с финансовото състояние на общините, като предположението е, че по-големите общини са финансово по-малко затруднени", казват от министерството и после посочват, че това въобще не е така.

А сега: малко по-сериозно

Тези аргументи не издържат сериозен преглед. Нуждата от омбудсмани трябва да се обуславя от това дали има ефект от тях и дали ще подобрят средата в градовете. Като начало очевидно е, че в момента много хора не считат, че общините разговарят адекватно или защитават публичния интерес ефективно - протестите около застрояването са един от примерите. "С този законопроект се опитваме да побутнем общините да развиват местното самоуправление и да демократизират работата си", обяснява Лилков. "Ако човек приеме от сърце работата, ще стане. Не всичко е законодателство - човекът трябва да даде дух на тези членове и алинеи", обобщава Благой Айков, обществен посредник в Симитли. Обществените посредници, с които "Капитал" разговаря, споделиха, че нямат работно време, работят и вечер, и през уикендите, защото им се налага да посещават на място проблемните райони, да видят за какво става въпрос и да могат да откликнат с възможно най-доброто решение.

Институцията на обществения посредник е една от най-прозрачните, с които някой може да се сблъска. Отчетите им са написани на човешки език, с ясна статистика за броя постъпили жалби, как са подадени, на каква тема са, на колко са успели да отговорят. "Най-ценното, което получават от нас, е информация", казва Лилия Христова, омбудсман на София от 2014 г. Все пак посетителите й често не умеят да използват интернет и не знаят дори към кой орган да се обърнат с проблема си. Тогава тя ги насочва към Комисията за защита на потребителите или някой друг орган. "Когато е нарушена връзката между гражданина и общинска администрация или общински съвет, тогава общественият посредник помага да не се стигне до по-сериозен конфликт, а, напротив, да намери причината и да помогне за възстановяване на диалога", добавя тя.

Самите жалбоподатели също са различни: има както в тежко социално положение, необразовани или възрастни хора, така и по-млади. Задачата на местния омбудсман е трудна, но "човекът прави длъжността", обяснява Щерева. Затова и тя опитала да открие начин, с който да разшири таргета си. Чрез въвеждане на форма за подаване на жалби онлайн тя успява да достигне до по-младите. Стигайки до повече хора, ролята й става по-значима. "Хората разбират, че ни има, когато има нужда", казва общественият посредник на Стара Загора Павлина Денчева.

Това е най-големият проблем на тази институция: тя е много слабо видима. В София постъпилите жалби за миналата година са 190 - по-малко от доста други градове с местни омбудсмани. В някои по-малки общини има сякаш по-голяма нужда от подобна институция. Гинка Щерева споделя, че при нея идват за помощ хора от съседни общини, където няма омбудсмани.

Посредниците са допълнително обезсилени от това, че на локално ниво невинаги могат да се занимават с представените в града държавни институции - в Стара Загора например е така, докато в Казанлък - не. "Твърде често се налага да излизаме от правомощията си, за да откликнем на молбите на гражданите", казва Гинка Щерева. "Ако дадат възможност на посредниците да се занимават и с териториални представителства на администрацията, например НАП, тогава това ще намали страховете на общинската администрация, че фокусът е само върху тях, а ще се разшири кръгът от правомощия на посредниците", добавя Щерева. "Законът трябва да се приспособява към нуждите на хората, а не обратното", отбелязва Благой Айков.

Това отговаря на въпроса дали е необходимо задължително квалифицирано мнозинство за избор на омбудсмани. То не би било пречка, ако посредниците вършат такава функция, че голяма част от хората да чувстват нужда от тяхното съществуване - тогава общественият натиск сам по себе си ще кара общинарите да запълват позицията. Ако някой обществен посредник успее да разкрие корупционна схема и дори да я спре в името на гражданите или да попречи на откровени глупости да се случват в общинския съвет, това ще допринесе за издигането на авторитета на позицията.

Що се отнася до финансовия аргумент, 6 млн. лв. са доста малка цена за по-добро функциониране на местната власт. За сравнение - толкова пари струва на София махането на незаконни гаражи.

12 от общо 265 oбщини в България имат обществени посредници

Малко хора знаят, че Мая Манолова не е единственият омбудсман в държавата. По закон общините също имат право да си назначават посредници, които да им помагат в диалога с хората. Човек би предположил, че във време, когато всяка втора община в страната има драма с протести, скандали, корупция, неразбиране, местната власт ще търси отчаяно всяка форма на комуникация, която би потушила недоволството. Но не би.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    sage avatar :-(
    Михал Мишкоед

    Това, което не се споменава в статията е следното : Омбудсманите имат право на достъп на какъвто и да е документ по конкретна жалба на физическо лице. Но, особено кметовете, които в болшинството си по принцип са от управляващите / в този момент /, въобще не им е гот да се разкриват, понеже покрай сухото излизат и далаверите им - а те са навред и във всяка една сфера и във всяко едно кметство - просто системата ги прави мошеници, иначе няма да са там. Ако искате вярвайте! И при условие, че омнито нещо не е на кеф /разбирайте го както щете: политически и финансов основно/ да речем не е от гербатите, може да срине кмета и институцията с достоверни факти. Страх омбудсман пази. Парите и бюджетите като аргумент са ала-бала - могат по нам коя си Директива да ги осигурят, но просто не ги устройва, понеже ще трябва да плащат и на други, за да мълчат и прикриват злоупотребите им. Ами ако /не/ дай си боже Гражданинът е ПРАВ? И отнесе нещата извън ....

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Бабини деветини. Текст, изобилстващ от добри надежди и детска наивност. В момента, в който обмудсманите станат задължителни, ще се намърдат всякакви калинки там. Аз лично голям ефект от работа на местен (а и национален) омбудсман не съм видял. Хората не ходят при тях, защото те са новата версия на арменския поп. Отиваш да лаеш при него, за да не притесняваш кервана. Най-смешно е как давате точно Стара Загора и София за пример, а в същото време говорите за местни протести. Доколко омбудсманите са предотвратили проблемите, предизвикали протестите?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.