Пълни лагери, празни думи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пълни лагери, празни думи

Управителят на столичните бежански центрове Пламен Пенов разказва, че е взето стратегическото решение хората в лагерите да бъдат разделени по етноси в различните центрове или поне по етажите

Пълни лагери, празни думи

Управляващите ще страдат от собствената си реторика, докато се опитват да подобрят условията за бежанците

Мартин Димитров
18785 прочитания

Управителят на столичните бежански центрове Пламен Пенов разказва, че е взето стратегическото решение хората в лагерите да бъдат разделени по етноси в различните центрове или поне по етажите

© Надежда Чипева


В лагера на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) в квартал "Овча купел" в София всичко изглежда спокойно. Обедно време е и част от децата и родителите им се радват на един от последните топли есенни дни. Около тях младежи пренасят обяда от кухнята към спалните помещения. Явар Асад Омар играе с най-малката си дъщеря на една от катерушките в двора. Асад Омар говори за живота и храната в лагера, за отношенията между различните етноси, както и за това дали са имали проблеми с обитателите на квартала (повече за историята на семейството му в карето). Все пак само преди две седмици местният клон на ВМРО проведе митинг под прозорците на бежанския център с лайтмотив "пришълците - вън". Явар отрича той или семейството му да са имали проблеми извън лагера и добавя, че не съди за отношението на българите по действията на "патриотите".

Но извън акциите на ВМРО има по-голяма опасност. Бежанските центрове са препълнени, а броят на "доброволно напусналите" ги бежанци намалява. Досега България беше транзитна държава, все повече се превръща в сигурно убежище. Властите се активизираха за затваряне на границата и прекъсване на трафикантските канали, но цялостна работеща интеграционна програма за хората, които влизат в страната, липсва. Нито евро от спешната помощ от 160 млн. евро на Европейската комисия няма да отиде за интеграция. Всичко отива за защита на границата и малка част - за създаване на нови центрове или разширяване на старите (вижте как МВР иска да изразходва парите в този текст). И дори и тези 17.3 млн. евро пак ще дойдат с огромна политическата цена заради начина, по който всички водещи политици в страната начело с премиера говорят по темата.

По бежанската тема има очевиден надпартиен консенсус на всички кандидат-президенти и той може да бъде обобщен като "не ги пускайте в страната, не ги разселвайте из страната, дръжте ги в затворени лагери". Водачи на партии като Корнелия Нинова говорят с отвращение за хората, които идват, а премиерът Бойко Борисов не пропуска ден, за да заплашва с "вълна от Изток" и да обяснява какво сме направили с границата си. Това естествено, влияе на общественото мнение. Проучване на "Алфа Рисърч" от миналата седмица показа, че българите вече смятат мигрантите за по-голяма опасност за реда в страната от междуетнически конфликти и за почти толкова голям проблем, колкото и битовата престъпност. Протести срещу мигрантите и заселването им в България се организираха вече и в Харманли и Русе.

Защо се пълнят лагерите

Бежанци в България пристигат от 2013 г. Причината тази криза отново да стане толкова удобна за опозиционните, националистически гласове в българската политика не е само наближаването на президентските избори. Ситуацията на терен започна качествено да се изменя в последните месеци. В петте години откакто войните в Близкия и Средния изток започнаха да изтласкват стотици хиляди души към Европа, България се превърна основно в транзитна страна за търсещите убежище.

Огромната част от близо 46-те хиляди души, които са поискали статут в страната ни от 2011 г. (и още незнайно колко нерегистрирани от властите души), по един или друг начин продължаваха по пътя си към Западна Европа, а в България никога не оставаха повече от няколко хиляди души в един и същ момент.

Със затягането на граничния контрол на държавите на запад и засилването на дейността на европейската гранична агенция Фронтекс в България това започва да се променя. Въпреки че в страната влизат почти двойно по-малко мигранти от миналата година - 2500 спрямо 4200 за периода 26.08-22.09, бежанските центрове по това време на миналата година бяха запълнени едва наполовина, докато днес са 98% от капацитета си. "Много по-малко хора напускат лагерите и затова се напълнихме", заключва управителят на софийските бежански лагери Пламен Пенов.

Мисия: нормални условия

Това е и първият проблем, пред който страната се изправя - да осигури нормални условия за живот на все по-малкото пристигащи, които обаче остават по-дълго тук. По време на предишната бежанска криза от зимата на 2013-2014 г. най-голямата опасност идваше от липсата на годни за обитаване бежански центрове за хилядите хора, които идваха в страната. Тогава хиляди хора живееха в ноемврийския студ и калта. Сега тези центрове са изградени, но и работещи на ръба на капацитета си. "Можем да поемем до 420 души, но няма да го има този лукс, който виждате", казва управителя на лагера в кв. "Враждебна" Иван Пенков. "Лукс" е силна дума за условията в бившето поправително училище. Но то наистина изглежда добре благоустроено, с отделна спалня за всяко от 50-те семейства, които живеят там, детска площадка (която обаче не се използва заради липсата на Акт 16) и занималня (която пък се ползва само два пъти седмично за часове с доброволци).

Специални нужди имат и децата. Малко по малко започват да бъдат записвани на училище - вече 16 от 108-те деца във "Враждебна" ходят в кварталните училища, разказва Пенков. За да се случи изобщо това, е била нужна няколкомесечна подготовка по български език. Възможно са го направили медиатори и доброволци от различни неправителствени организации.

Друго предизвикателство е етническият микс, който се променя. Масовият бой между араби и афганистанци в лагера в Харманли показва потенциалните проблеми. Пламен Пенов разказва, че е взето стратегическото решение хората в софийските лагери да бъдат разделени по етноси в различните центрове или поне по етажите. Във "Враждебна" има най-много сирийци и иракчани, в "Овча купел" 656 афганистанци, иракчани и сирийци са разпределени сравнително поравно. И двамата директори на центрове, с които "Капитал" говори, бяха категорични, че в техните лагери ескалация на насилието не се е случвала. И са доволни, че последните промени в закона за убежището са позволили създаването на нов тип центрове от затворен тип, в който временно да бъдат изолирани подстрекателите към насилие и хроничните нарушители на правилата. "Нормално е от 600 човека да има двама-трима проблемни", заключва Пенов, но е категоричен, че не може всички лагери да се превърнат в затворени пространства. "Това ще наруши множество евродирективи, ще засегне човешките права на бежанците и ще бъде много по-голям финансов разход", смята той. По думите му тромавите процедури с обществените поръчки също пречат да се посрещнат нуждите на увеличаващите се мигранти в лагерите. "Поръчваме храна половин година напред, но как да знам дали с нея ще трябва да нахраним 500 или 1000 човека", пита Пенов.

"Интеграцията се прави с пари"

Автор: Капитал

С тези думи ни изпраща социалният работник Поля Христова от лагера в "Овча купел". Тя се занимава с базовите социални грижи, които получават бежанците и особено - непридружените деца, които само в нейния лагер са 88. За тях се грижат точно четирима души. "За непридружените деца трябва да отговарят поне шест институции, нито една от които не е моята, но ние сме единствените, които се занимаваме с тях", казва Христова.

Според нея политиците са виновни за спирането на интеграционната програма, която е работила успешно, макар и с малки групи хора, до 2013 г. Такава сега липсва почти напълно и хората, които нямат приятели или роднини в страната, не могат да разчитат на нищо от страна на държавата, след като получат бежанския си статут. Това не бе забележимо докато хората продължаваха пътя си към Западна Европа, но със затягането на границите, липсата на интеграция ще създава повече проблеми, включително и политически.

Управляващите вече страдат от собствената си реторика, която бе подета отляво и отдясно на политическия спектър. Въпреки че за бежански лагери ще отидат едва 1/4 от средствата, спешно отпуснати от ЕС, цялата опозиционна и полуопозиционна плеяда в парламента се опълчи точно срещу нея. Това ни оставя без конструктивни предложения какво да се прави с тези хора, освен да ги ползваме като плашило. Борисов и компания, изглежда, ще жънат бурите, които сами посяха с думите си.

Киркук - София - Финландия и обратно

Пътят на Явар и шестчленното му семейство е типичен пример за предизвикателствата, пред които са се изправили много бежански семейства през последните години. Той започва от епицентъра на сблъсъците между ИДИЛ, кюрди и иракската армия в Киркук, Ирак, преминава през цяла Турция и стига до българската граница, където биват заловени от гранични полицаи. Пръстовите отпечатъци на всички членове от семейството, навършили 14 г., са снети и вкарани в системата EURODAC, а те попадат за пръв път в бежански лагер. След това обаче идва лятото на 2015 г., а с него и отварянето на т.нар. Балкански маршрут на бежанците.

По него преминават стотици хиляди мигранти от Гърция, а към тях се присъединяват и хиляди пребиваващи в България. Едно от семействата е това на Явар. "Вървяхме 11 часа до сръбската граница, оттам пътувахме до Белград, а после - отново пеш до Унгария", разказва мъжът. Пътят им приключва във Финландия, където за шест месеца, изглежда, сякаш животът им най-накрая се е подредил. Децата започват училище, а Явар - работа по специалността си като монтажник на дограма. Но финландската бежанска служба отказва да им даде статут - те са регистрирани първо в друга европейска страна - и семейство Омар е върнато в България, където молбите им за бежански статут се разглеждат вече шести месец.

Явар обаче не може да си намери работа, а децата му - както повечето непълнолетни бежанци - не ходят на училище, защото семейството не може да си го позволи, а държавните институции едва-едва предприемат стъпки към създаването на интеграционна програма, която да подготви децата за първия им учебен ден в българско училище.
Семейството на Явар Асад Омар стига до Финалндия, но е върнато по дъблинското споразумение в България
Фотограф: Надежда Чипева
Във "Враждебна" семействата (около 50 от тях обитават лагера в момента) си имат собствени стаи
Фотограф: Надежда Чипева
Една трета от потърсилите закрила през август са деца. Много от тях са непридружени - само в "Овча Купел" те са над 80
Фотограф: Надежда Чипева
Осигуряването на храна е трудно, защото тя се поръчва чрез обществени поръчки, а е трудно да се планира бежанския натиск няколко месеца напред
Фотограф: Надежда Чипева
По данни на МВР приемните центрове на ДАБ са пълни на 98%, а лагерите на вътрешното министерство - на почти 200% от капацитета си
Фотограф: Надежда Чипева

В лагера на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) в квартал "Овча купел" в София всичко изглежда спокойно. Обедно време е и част от децата и родителите им се радват на един от последните топли есенни дни. Около тях младежи пренасят обяда от кухнята към спалните помещения. Явар Асад Омар играе с най-малката си дъщеря на една от катерушките в двора. Асад Омар говори за живота и храната в лагера, за отношенията между различните етноси, както и за това дали са имали проблеми с обитателите на квартала (повече за историята на семейството му в карето). Все пак само преди две седмици местният клон на ВМРО проведе митинг под прозорците на бежанския център с лайтмотив "пришълците - вън". Явар отрича той или семейството му да са имали проблеми извън лагера и добавя, че не съди за отношението на българите по действията на "патриотите".

Но извън акциите на ВМРО има по-голяма опасност. Бежанските центрове са препълнени, а броят на "доброволно напусналите" ги бежанци намалява. Досега България беше транзитна държава, все повече се превръща в сигурно убежище. Властите се активизираха за затваряне на границата и прекъсване на трафикантските канали, но цялостна работеща интеграционна програма за хората, които влизат в страната, липсва. Нито евро от спешната помощ от 160 млн. евро на Европейската комисия няма да отиде за интеграция. Всичко отива за защита на границата и малка част - за създаване на нови центрове или разширяване на старите (вижте как МВР иска да изразходва парите в този текст). И дори и тези 17.3 млн. евро пак ще дойдат с огромна политическата цена заради начина, по който всички водещи политици в страната начело с премиера говорят по темата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    За първи път журналист адресира безотговорното политическо поведение. По балканския маршрут Турция-Гърция-Македония-Сърбия минаха 2 милиона бежанци в керван и нито Ердоган се разклати, нито Ципрас, нито Груевски, пък Вучич даже отиде на избори и си качи резултата. Последният дори си направи реклама пред света, като каза, че сръбският народ е традиционно състрадателен и толерантен - никой не може да отрече, на фона на Бойко Борисов и Виктор Орбан

    Как се стигна до тази истерия точно в България? Ако Борисов, Миков, Нинова, Мая Манолова, Радан Кънев и т.н. се бяха показали като про-европейци и хуманисти, в ъгъла щяха да останат крайните десни партии и обстановката щеше да прилича на тази в съседните държави.

    У нас обаче политиката е технологизирана. Социологически агенции сондират за кухи глави, пиари дават акъкли как да "им го ънбучиш у мозъко, къе го неът", зависими медии, поръчкови журналисти и "анализатори" прихващат инструкциите и откриват пропаганден огън.

    Така, когато дойде социологическият анализ, че 30% са против бягащите от войните, 20% са за, а 50% нямат мнение, всяка политическа сила бърза да "каптира сигурното", 10% отгоре малко ли са....И вместо да влезе в ролята на лидер, да излезе от пред и да обърне заблудите на хората, те им включват турбокомпресор.

    Затова от толкова много политици, единици оставят някаква следа. Друогото е едно шкарто, където колкото с него, толкова и без него.

  • 2
    fresia avatar :-|
    fresia

    Айде вече да е пълни думи и празни лагери.
    Имаме си наши цигани,новите ги гоним.
    Като интегрираме нашите раждащи на по 12г. социалопитаещи,непременно ще се вземем нови мургави бели на главата.

  • 3
    high avatar :-|
    bee

    не ви ли писна да манипулирате. Поредната дъвка, целяща да покаже, че проблемът не е толкова голям. Да, ама не. И ако намаляваше потокът, както пишете, лагерите нямаше да са пълни. Колко годишни са непридружените деца, защото в Швеция имаше публикации в медиите за едни 20+ годишни непридружени "деца" и бяха сложени в клас с 14- годишни????

  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Тези хора по лагерите са цвета на бежанската вълна. Щом остават в България, значи си струва да бъдат образовани и интегрирани. Само че никой не го прави...

  • 5
    areta avatar :-|
    areta

    "не ходят на училище, защото семейството не може да си го позволи"

    Мооооля?! И защо да не може да си го позволи? Да не би да е платено? Да не би да трябва да си купуват учебници?

    Как изглежда това "да си го позволи"?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK