С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 1 окт 2016, 17:08, 17771 прочитания

Пълни лагери, празни думи

Управляващите ще страдат от собствената си реторика, докато се опитват да подобрят условията за бежанците

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В лагера на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) в квартал "Овча купел" в София всичко изглежда спокойно. Обедно време е и част от децата и родителите им се радват на един от последните топли есенни дни. Около тях младежи пренасят обяда от кухнята към спалните помещения. Явар Асад Омар играе с най-малката си дъщеря на една от катерушките в двора. Асад Омар говори за живота и храната в лагера, за отношенията между различните етноси, както и за това дали са имали проблеми с обитателите на квартала (повече за историята на семейството му в карето). Все пак само преди две седмици местният клон на ВМРО проведе митинг под прозорците на бежанския център с лайтмотив "пришълците - вън". Явар отрича той или семейството му да са имали проблеми извън лагера и добавя, че не съди за отношението на българите по действията на "патриотите".

Но извън акциите на ВМРО има по-голяма опасност. Бежанските центрове са препълнени, а броят на "доброволно напусналите" ги бежанци намалява. Досега България беше транзитна държава, все повече се превръща в сигурно убежище. Властите се активизираха за затваряне на границата и прекъсване на трафикантските канали, но цялостна работеща интеграционна програма за хората, които влизат в страната, липсва. Нито евро от спешната помощ от 160 млн. евро на Европейската комисия няма да отиде за интеграция. Всичко отива за защита на границата и малка част - за създаване на нови центрове или разширяване на старите (вижте как МВР иска да изразходва парите в този текст). И дори и тези 17.3 млн. евро пак ще дойдат с огромна политическата цена заради начина, по който всички водещи политици в страната начело с премиера говорят по темата.


По бежанската тема има очевиден надпартиен консенсус на всички кандидат-президенти и той може да бъде обобщен като "не ги пускайте в страната, не ги разселвайте из страната, дръжте ги в затворени лагери". Водачи на партии като Корнелия Нинова говорят с отвращение за хората, които идват, а премиерът Бойко Борисов не пропуска ден, за да заплашва с "вълна от Изток" и да обяснява какво сме направили с границата си. Това естествено, влияе на общественото мнение. Проучване на "Алфа Рисърч" от миналата седмица показа, че българите вече смятат мигрантите за по-голяма опасност за реда в страната от междуетнически конфликти и за почти толкова голям проблем, колкото и битовата престъпност. Протести срещу мигрантите и заселването им в България се организираха вече и в Харманли и Русе.

Защо се пълнят лагерите

Бежанци в България пристигат от 2013 г. Причината тази криза отново да стане толкова удобна за опозиционните, националистически гласове в българската политика не е само наближаването на президентските избори. Ситуацията на терен започна качествено да се изменя в последните месеци. В петте години откакто войните в Близкия и Средния изток започнаха да изтласкват стотици хиляди души към Европа, България се превърна основно в транзитна страна за търсещите убежище.



Огромната част от близо 46-те хиляди души, които са поискали статут в страната ни от 2011 г. (и още незнайно колко нерегистрирани от властите души), по един или друг начин продължаваха по пътя си към Западна Европа, а в България никога не оставаха повече от няколко хиляди души в един и същ момент.

Със затягането на граничния контрол на държавите на запад и засилването на дейността на европейската гранична агенция Фронтекс в България това започва да се променя. Въпреки че в страната влизат почти двойно по-малко мигранти от миналата година - 2500 спрямо 4200 за периода 26.08-22.09, бежанските центрове по това време на миналата година бяха запълнени едва наполовина, докато днес са 98% от капацитета си. "Много по-малко хора напускат лагерите и затова се напълнихме", заключва управителят на софийските бежански лагери Пламен Пенов.

Мисия: нормални условия

Това е и първият проблем, пред който страната се изправя - да осигури нормални условия за живот на все по-малкото пристигащи, които обаче остават по-дълго тук. По време на предишната бежанска криза от зимата на 2013-2014 г. най-голямата опасност идваше от липсата на годни за обитаване бежански центрове за хилядите хора, които идваха в страната. Тогава хиляди хора живееха в ноемврийския студ и калта. Сега тези центрове са изградени, но и работещи на ръба на капацитета си. "Можем да поемем до 420 души, но няма да го има този лукс, който виждате", казва управителя на лагера в кв. "Враждебна" Иван Пенков. "Лукс" е силна дума за условията в бившето поправително училище. Но то наистина изглежда добре благоустроено, с отделна спалня за всяко от 50-те семейства, които живеят там, детска площадка (която обаче не се използва заради липсата на Акт 16) и занималня (която пък се ползва само два пъти седмично за часове с доброволци).

Специални нужди имат и децата. Малко по малко започват да бъдат записвани на училище - вече 16 от 108-те деца във "Враждебна" ходят в кварталните училища, разказва Пенков. За да се случи изобщо това, е била нужна няколкомесечна подготовка по български език. Възможно са го направили медиатори и доброволци от различни неправителствени организации.

Друго предизвикателство е етническият микс, който се променя. Масовият бой между араби и афганистанци в лагера в Харманли показва потенциалните проблеми. Пламен Пенов разказва, че е взето стратегическото решение хората в софийските лагери да бъдат разделени по етноси в различните центрове или поне по етажите. Във "Враждебна" има най-много сирийци и иракчани, в "Овча купел" 656 афганистанци, иракчани и сирийци са разпределени сравнително поравно. И двамата директори на центрове, с които "Капитал" говори, бяха категорични, че в техните лагери ескалация на насилието не се е случвала. И са доволни, че последните промени в закона за убежището са позволили създаването на нов тип центрове от затворен тип, в който временно да бъдат изолирани подстрекателите към насилие и хроничните нарушители на правилата. "Нормално е от 600 човека да има двама-трима проблемни", заключва Пенов, но е категоричен, че не може всички лагери да се превърнат в затворени пространства. "Това ще наруши множество евродирективи, ще засегне човешките права на бежанците и ще бъде много по-голям финансов разход", смята той. По думите му тромавите процедури с обществените поръчки също пречат да се посрещнат нуждите на увеличаващите се мигранти в лагерите. "Поръчваме храна половин година напред, но как да знам дали с нея ще трябва да нахраним 500 или 1000 човека", пита Пенов.

"Интеграцията се прави с пари"

С тези думи ни изпраща социалният работник Поля Христова от лагера в "Овча купел". Тя се занимава с базовите социални грижи, които получават бежанците и особено - непридружените деца, които само в нейния лагер са 88. За тях се грижат точно четирима души. "За непридружените деца трябва да отговарят поне шест институции, нито една от които не е моята, но ние сме единствените, които се занимаваме с тях", казва Христова.

Според нея политиците са виновни за спирането на интеграционната програма, която е работила успешно, макар и с малки групи хора, до 2013 г. Такава сега липсва почти напълно и хората, които нямат приятели или роднини в страната, не могат да разчитат на нищо от страна на държавата, след като получат бежанския си статут. Това не бе забележимо докато хората продължаваха пътя си към Западна Европа, но със затягането на границите, липсата на интеграция ще създава повече проблеми, включително и политически.

Управляващите вече страдат от собствената си реторика, която бе подета отляво и отдясно на политическия спектър. Въпреки че за бежански лагери ще отидат едва 1/4 от средствата, спешно отпуснати от ЕС, цялата опозиционна и полуопозиционна плеяда в парламента се опълчи точно срещу нея. Това ни оставя без конструктивни предложения какво да се прави с тези хора, освен да ги ползваме като плашило. Борисов и компания, изглежда, ще жънат бурите, които сами посяха с думите си.
Киркук - София - Финландия и обратно

Пътят на Явар и шестчленното му семейство е типичен пример за предизвикателствата, пред които са се изправили много бежански семейства през последните години. Той започва от епицентъра на сблъсъците между ИДИЛ, кюрди и иракската армия в Киркук, Ирак, преминава през цяла Турция и стига до българската граница, където биват заловени от гранични полицаи. Пръстовите отпечатъци на всички членове от семейството, навършили 14 г., са снети и вкарани в системата EURODAC, а те попадат за пръв път в бежански лагер. След това обаче идва лятото на 2015 г., а с него и отварянето на т.нар. Балкански маршрут на бежанците.

По него преминават стотици хиляди мигранти от Гърция, а към тях се присъединяват и хиляди пребиваващи в България. Едно от семействата е това на Явар. "Вървяхме 11 часа до сръбската граница, оттам пътувахме до Белград, а после - отново пеш до Унгария", разказва мъжът. Пътят им приключва във Финландия, където за шест месеца, изглежда, сякаш животът им най-накрая се е подредил. Децата започват училище, а Явар - работа по специалността си като монтажник на дограма. Но финландската бежанска служба отказва да им даде статут - те са регистрирани първо в друга европейска страна - и семейство Омар е върнато в България, където молбите им за бежански статут се разглеждат вече шести месец.

Явар обаче не може да си намери работа, а децата му - както повечето непълнолетни бежанци - не ходят на училище, защото семейството не може да си го позволи, а държавните институции едва-едва предприемат стъпки към създаването на интеграционна програма, която да подготви децата за първия им учебен ден в българско училище.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решението за вода в Перник: От "Белмекен" през София след 45 дни и 25 млн. лв. 4 Решението за вода в Перник: От "Белмекен" през София след 45 дни и 25 млн. лв.

Два месеца след началото на водната криза в града правителството предложи решение, но вероятно режимът ще остане

18 яну 2020, 2369 прочитания

Дискусията за бюджета на София - много въпроси и малко отговори Дискусията за бюджета на София - много въпроси и малко отговори

Дипломатичната формула на Столична община при обсъждането на бюджета: не знаем за проблема, но ще правим анализ

18 яну 2020, 960 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Борисов посочи най-непопулярния кандидат за президент: Цецка Цачева

Председателят на парламента има нисък рейтинг, но за сметка на това е лоялна на премиера и ГЕРБ

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10