Временното настаняване в домове за деца нарушители може да се обжалва в съд
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Временното настаняване в домове за деца нарушители може да се обжалва в съд

Временното настаняване в домове за деца нарушители може да се обжалва в съд

Конституционният съд се произнесе по искане срещу Закона за противообществените прояви на малолетни и непълнолетни

11850 прочитания

© Цветелина Белутова


Прокурорските актове, с които се удължава до 15 дни престоят на малолетни и непълнолетни нарушители в лица в дом за временно настаняване, не са изключени от съдебен контрол. Също както актовете на МВР за 24-часовото първоначално настаняване, така и разрешенията на прокурора за удължаването на този срок до 15 дни могат да бъдат обжалвани пред административния съд. В този смисъл не може да се приеме тезата, че мярката за настаняване на деца нарушители в подобни домове е противоконституционна, защото препятства достъпа до съд.

Това приема единодушно Конституционният съд в решение от днес, с което отхвърля като неоснователно искането на петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) за установяване на противоконституционност на чл. 37 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (един от най-старите закони в нашето законодателство, в сила от 1958 г.). Според петимата съдии от ВАС, подписали искането, текстът, който предвижда временно настаняване в дом от прокурора, е в противоречие с чл. 30, ал. 3 от Конституцията, тъй като липсва средство за обжалване на прокурорското разрешение.

Искането цитира и решение от 2011 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото "А. и други срещу България", в което по повод на конкретен случай на прилагане на чл. 37 ЗБППМН се приема, че българската държава е нарушила чл. 5§4 от Европейската конвенция за правата на човека (всеки арестуван или лишен от свобода има право да обжалва законността на задържането си пред съда, който трябва да се произнесе в кратък срок).

Според КС обаче решението на ЕСПЧ посочва дефекти на приложението на закона по конкретен случай, но това не означава, че самият закон ограничава съдебния контрол върху тези актове на прокурора. При издаването на разрешение за удължаване на престоя на малолетни и непълнолетни в дом за временно настаняване прокурорът действа като административен орган. По тази причина, и без да е посочено изрично в закона, неговият акт подлежи на обжалване пред административните съдилища от родители, настойници, попечители и всички други лица, които защитават правата и законните интереси на детето, настанено в такъв дом, както и от самото дете, ако то е достигнало непълнолетие. Оспорването на прокурорското разрешение обуславя спиране на изпълнението, а предварителното изпълнение е под контрола на съда.

Гаранциите на правото на свобода и лична неприкосновеност по чл. 30 от Конституцията, се състоят в изискването всяко ограничение на това право да е изрично уредено в закон, да се налага само в името на конституционно признати блага, да е съразмерно на преследваната цел и - не на последно място - да е осигурен достъп до ефективен съдебен контрол върху прилагането му, сочи КС. Съдът приема, че случая е налице "адекватна законова основа за провеждане на справедлив, публичен и състезателен съдебен процес между равнопоставени страни".

По същество решението е признание, че до момента трайната съдебна практика по въпроса е изцяло неправилна. Същевеременно по делата пред ЕСПЧ от държавата се иска да докаже и на практика съществуването на ефективно средство за защита на основни права, т.е. в случая да посочи конкертни съдебни решения.

Интересното е, че по това дело становища в подкрепа на искането са дали министърът на правосъдието, главният прокурор, Съюзът на юристите в България, Българският хелзинкски комитет и Фондацията "Български адвокати за правата на човека", които намират, че искането е основателно и че законовата процедура за настаняване в дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни засяга конституционното право на лична свобода и неприкосновеност, а липсата на изрично предвиден достъп до съдебен контрол я лишава от необходимите гаранции срещу произвол.

А в становище на проф. д-р Цветан Сивков до КС пък се развива съвсем противоположна трета теза – че според Конституцията прокурорът е орган на съдебната власт и "фактът, че контролът не излиза от подсистемата на прокуратурата, не опорочава сам по себе си процедурата и не следва да се разглежда като форма на ограничаване на конституционно установените права и свободи на гражданите". Подобно становище влиза в рязко противоречие с трайната практика на ЕСПЧ, според която инстанционният контрол в рамките на прокуратурата по никакъв начин не може да се приравнява на ефективния съдебен контрол като гаранция за защита на основни права.

Прокурорските актове, с които се удължава до 15 дни престоят на малолетни и непълнолетни нарушители в лица в дом за временно настаняване, не са изключени от съдебен контрол. Също както актовете на МВР за 24-часовото първоначално настаняване, така и разрешенията на прокурора за удължаването на този срок до 15 дни могат да бъдат обжалвани пред административния съд. В този смисъл не може да се приеме тезата, че мярката за настаняване на деца нарушители в подобни домове е противоконституционна, защото препятства достъпа до съд.

Това приема единодушно Конституционният съд в решение от днес, с което отхвърля като неоснователно искането на петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) за установяване на противоконституционност на чл. 37 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (един от най-старите закони в нашето законодателство, в сила от 1958 г.). Според петимата съдии от ВАС, подписали искането, текстът, който предвижда временно настаняване в дом от прокурора, е в противоречие с чл. 30, ал. 3 от Конституцията, тъй като липсва средство за обжалване на прокурорското разрешение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK