С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 окт 2016, 16:57, 18668 прочитания

В името на потребителя

Парламентът забранява арбитража между клиент и монопол

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Предложени промени

- Спор, по който едната страна е потребител, може да бъде възложен на арбитраж, когато това е изрично договорено след възникването на спора.

- Арбитражно решение, постановено по потребителски спор в нарушение на тези правила, ще се счита за нищожно. Нищожността ще може да се констатира по всяко време служебно от Софийския градски съд в производството по издаване на изпълнителен лист или от ВКС при искова молба от заинтересованата страна или по искане на прокурора.

- Арбитърът трябва да има висше образование, 10 години професионален стаж, висок морал и да не е осъждан за престъпление от общ характер.

- Към Министерството на правосъдието се създава регистър на арбитражните съдилища, които придобиват компетентност след вписване в него. Министърът упражнява контрол върху дейността на вписаните арбитражи.
Монополисти, колекторски фирми, фирми за бързи кредити, агенции за недвижими имоти и всякакви други доставчици на услуги вече няма да могат да решават споровете с клиентите си чрез съмнителни арбитражи. Това послание отправиха в четвъртък депутатите в парламента при гласуването на първо четене в парламента на промените в Гражданския процесуален кодекс - прието с пълно единодушие и в пленарна зала, и в комисиите.

Проектът изключва гледането на потребителски спорове от арбитражни съдилища, като така се очаква да се спре порочната практика на потребителите да се налага без право на избор решаването на споровете им с търговеца през арбитраж, където законът се прилага твърде "произволно".


Паралелна и убийствено ефикасна система

Законопроектът е изготвен от работна група при омбудсмана Мая Манолова, която е и негов инициатор. Именно покрай нейната кампания се чуха чудовищни неща за някои арбитражни съдилища, включително че там правораздават лица с присъди и без висше образование. Според Манолова съществува една частна паралелна система на правораздаване, която работи на големи обороти. В страната има 45 арбитражни съдилища, един от тях се хвали, че годишно решава над 100 000 дела. Това прави по 300 дела дневно, включително в почивните и празничните дни, изчислява омбудсманът, като изрично изключва от общия кюп трите големи арбитража, създадени при национално признатите работодателски организации, които действат като съдилища между търговци.

За сравнение, Арбитражният съд (АС) при БТПП, авторитетна институция със 120-годишна история, през последните години се произнася по между 300 и 800 дела годишно. Всички окръжни съдилища в България, включително и СГС, където работят над 780 съдии, през 2015 г. са разгледали 114 550 дела, а са решили 89 565 дела.



По правило арбитражните съдилища разглеждат дела между търговци - равнопоставени страни, които доброволно се съгласяват на този способ и избират съдиите. Проблемът сега е, че много от тях просто са загубили характера на арбитраж и са се превърнали в печатница за изпълнителни основания, коментира за "Капитал" председателят на АС при БТПП Кристиан Таков.

Разбира се, всеки потребител трябва да си плаща сметките. Но много от тези арбитражи са създадени при самите дружества ищци. Произнасят се по спорове, в които изобщо липсва арбитражна клауза, решават делата при нередовно призован ответник и в негово отсъствие присъждат задължения, погасени по давност или изобщо несъществуващи. Манолова дава пример с Арбитражния съд във Варна, създаден от енергоразпределителното дружество "Енерго-про", което включва арбитражната клауза във всички бланки и документи, които дава на своите клиенти - "Ако искаш да имаш ток, ще приемеш арбитражна клауза".

Защо се е стигнало дотук

Проблемът обаче е симптоматичен с друго. Манолова обяснява, че в тази ситуация контролните органи са безпомощни. Комисията за защита на потребителите например два пъти е искала от "Енерго-про" да махне арбитражната клауза; без ефект. Безсилието на институциите не за първи път води до законодателна инициатива. Положителната разлика в случая е, че принципно тази промяна среща широка подкрепа, включително и от Министерството на правосъдието, Върховния касационен съд, работодателски организации.

Още от създаването му функцията на арбитража е да урежда вътрешни проблеми на едно съвсем конкретно съсловие – търговското, никому не е и минавало и през ум да предявява нетърговски спор пред арбитраж, заявява Таков.

Според него, става дума за цял комплекс от проблеми: "Продължаващото над две десетилетия пълно незачитане на правото, усещането за безнаказаност, сравнително бавните съдебни процедури, които карат стопанските субекти да търсят по-бързо решаване на споровете и да се доберат до изпълнителен лист, ниската правна култура на българина, който не знае по какъв начин да се защити, но някак си вярва, че може да му се размине, ако си зарови главата в пясъка, и не на последно място се надява да се покрие от правосъдие, като просто отказва да получи призовка или се прави, че не я е получил." Към това се прибавят и проблемите в работата на пощите, които най-често извършват призоваването.

"Уверявам ви, че истински добрите арбитражни институции, на които можете да се доверите, са по-малко от пръстите на едната ръка", казва Таков.

Какво законът не решава

"Целите на този закон определено следва да се приветстват, техниката му може доста да бъде подобрена, а що се отнася до подхода – приветствам изключването на споровете между търговци и потребители, но решително отхвърлям идеята да се лицензират арбитражните институции", коментира Таков.
Кристиан Таков: Лицензирането на арбитражите няма да реши проблеми, а ще създаде много нови.

Фотограф: Надежда Чипева

Според него има няколко изхода. Единият е подходът на законопроекта да се забрани арбитражите да разглеждат спорове с потребители. Другият е да се ограничи броят на субектите, които могат да създават арбитраж, като се позволи това на определени търговски организации или организации на бизнеса. Таков обаче е скептичен, че в българска среда това ще срещне "не особено смислени и обосновани, но вероятно широко приети обвинения в лобизъм в полза на основните национално признати работодателски организации, на които ще им бъде приписано желанието да монополизират арбитражното производство."

Той обаче категорично отхвърля третия подход - идеята за лицензиране на арбитражните съдилища, каквито всъщност са основните възражения и от другите институции. На първо място, подобен подход няма да бъде ефективен в български условия, където всякакви изисквания могат да бъдат заобиколени, а "формалното изпълнение на множество процедурни изисквания е национален спорт".

От друга страна, Министерството на правосъдието в момента няма ресурс да извършва проверка за годност на арбитражите, а раздуването на администрацията пък неизбежно води до засилване на корупционната среда. Лицензионният режим няма как да обхване инцидентния арбитраж (ад хок), който действа само за конкретен спор. Нещо повече, България е страна по европейската Конвенция за външнотърговски арбитраж и има ангажимент да допуска изпълнението на арбитражни решения, които са на арбитраж ад хок. Чрез този закон ще се стигне до невъзможност за принудително изпълнение на неговите решения, което ще бъде в директно противоречие със задълженията по конвенцията. Освен това излиза, че всеки чуждестранен арбитраж със седалище извън България, който по понятни причини няма да се лицензира в нашето правосъдно министерство, ще е издал решение, което няма да може да бъде осъществено принудително на територията на страната. Според Таков само това е достатъчно основание законът да бъде атакуван пред Конституцинния съд.

Има и още един важен ефект на законопроекта, който никой не е изследвал – какво натоварване ще поемат съдилищата след изваждането на потребителските спорове от арбитражите. В момента никой не разполага със статистика за броя на тези дела. Това тепърва ще се превърне в проблем - ако не на законодателя, на съда.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Чумата влезе и в голяма свинеферма, внезапна смяна в ръководството на БЕХ Уикенд новини: Чумата влезе и в голяма свинеферма, внезапна смяна в ръководството на БЕХ

И още: Пореден удар по конкуренцията в тол-таксуването, Васил Грудев ще оглави фонд "Земеделие", и КНСБ повдигна темата за необлагаем минимум, Украйна е пред нова политическа революция

21 юли 2019, 1647 прочитания

Парите от емигранти и ЕС достигат 864 млн. евро към май Парите от емигранти и ЕС достигат 864 млн. евро към май

Чуждите инвестиции в България остават почти без промяна спрямо април

21 юли 2019, 935 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Трябва да се търси отговорност за средствата, вложени в "Големия шлем"

Румен Радев - кандидат за президент, номиниран от БСП пред "Капитал"

Канабисът ли е новият bitcoin

Легализацията в Канада и САЩ създаде пазар за милиарди. Инвестицията обаче е все още доста рискова, но интересна

Нищо, следващия път

България почти сигурно загуби битката с Турция за завода на Volkswagen, но натрупа безценен опит, който може да използва за привличането на други проекти

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков