Агенцията има бюджет за оборудване, а освен това и самите държави предоставят техника, така че да не се налага да се вземат автомобили под наем.

В ЕС има малко държави, които имат външна зелена граница - малко от тях имат техника за охрана на зелена граница. Новата агенция ще има собствена техника, с която да подпомага страните членки.

Друга причина да бъде създадена тази агенция беше, че в ЕС имаше обвинение към Гърция, че не си охранява добре границата.

Европейска агенция за гранична и брегова охрана ще има постоянен офицер за връзка във всяка страна, който ще прави оценка на дейността по охрана на границата, и ще я докладва във Фронтекс и ако се прецени, че охраната не е на ниво, ще се пращат сили на Фронтекс.

Очаквате ли антикорупционен ефект от международното присъствие?

- Със сигурност вече има антикорупционен ефект от тези близо 200 души, които са тук. Между другото такъв имаше и при включването на армията. Всяко нарушаване на вътрешния кръг има подобен ефект. Но не бих презюмирал, или поне силно се надявам, че в корупционните действия няма замесени високопоставени служители и пирамидални структури.

Най-високото ниво, до което сме достигали, е зам.-началник на гранично полицейско управление. Надявам се приетите тази седмица две антикорупционни мерки в Закона за МВР - правомощията за проверки на верността на имуществените декларации на служителите и тестовете за лоялност, да помогнат допълнително.

Прави впечатление, че задържаните за каналджийство са от най-ниското ниво, а в същото време е известно, че тази криминална дейност генерира сериозен ресурс?

-Виждам каналджийството по-скоро като криминален пазар и мрежи, а не стройни и йерархични организирани престъпни групи. Имаме опортюнистични престъпници от всякакви сфери (от автокрадци до наркодилъри), които се възползват от ситуацията. Да, мисля, че трябва да стигнем до разплитане на много по-сериозни мрежи, с 10 - 15 каналджии и различни помагачи ще знаем, че сме на прав път. Надявам се, че центърът за противодействие на нелегалната миграция, който открихме преди няколко дни и който активно работи и с Европол и британската агенция по престъпността и други партньорски служби, ще помогне за това.

При преглед на проектните предложения на финансовите средства, които съвсем наскоро България получи от ЕС, се вижда, че няма искане за финансиране на разходи, свързани с интеграция на бежанците. Каква е причината?

- Инструментът, по който се отпуснаха тези 160 млн. евро, е за спешни и краткосрочни мерки за няколко месеца. Интеграцията е дългосрочен процес. В многогодишната програма "Убежище, миграция и интеграция" има предвидени около 9 млн. евро, включително и за интеграция, които ще бъдат преразгледани и увеличени догодина. Европейската комисия настоява за дългосрочна интеграция да се използват парите от структурните фондове, свързани с образование, човешки ресурси и т.н. Навсякъде се посочва, че бежанците следва да бъдат целева група. В началото на годината имаше мисия от ЕК по този въпрос, която се срещна с всички управляващи органи на оперативни програми.

Дългосрочният проблем е, че тези програми за интеграция, обхващащи например пазара на труда и образованието, приемат, че този, който трябва да бъде обхванат, не започва от нула, а ако си бежанец, ти винаги започваш от нула - не знаеш езика, трябва да получаваш помощи, докато го научиш и получиш право да работиш. Мигрантите не искат да останат в България - това се вижда от това колко малко от тях участват в обучения по български. И тук идва въпросът има ли смисъл да правиш цяла програма, която да обхваща стотици, максимум хиляди души.

Всъщност повечето хора се оправят сами - през близки и роднини или диаспора. За разлика от сирийците и иракчаните обаче афганистанците нямат диаспора в България, поради което не се задържат. За тези, които се задържат, включването им в програма за интеграция ще е наистина необходимо.

Наскоро от БСП изразиха притеснение, че "правителството залага етническа промяна на България с трайно заселване на бежанци в българските общини", визирайки очевидно програмата за релокация, за какво става дума?

- България участва в две европейски програми: за презаселване от Турция (за около 40 души) и за релокация от Гърция и Италия (за около 1500 души). БСП даже нямам спомен да са били против участието на България в тези програми, когато миналата година те бяха анонсирани, и почти всички европейски страни, включително Гърция и Италия, се съгласиха да участват. За всеки презаселен Европейската комисия дава по 8 хил. евро, ако той идва Турция, и 6 хил. евро, ако е дошъл от Гърция и Италия. Тези пари трябва да отидат в общината, където той е презаселен, а тя предоставя през социалните услуги грижите за интеграция.

Министерският съвет прие наредба за интеграция, която предвижда сключването на интеграционно споразумение - например някой, който е прекарал няколко месеца в центровете, заявява, че иска да отиде в Община Бургас. След това Сдружението на общините превежда към общината парите. От тези средства общината плаща наем, уроци по български и издръжка за няколко месеца. Идеята е за половин година той да получи шанс да научи езика и да си намери работа. Към момента става дума за съвсем незначителни бройки. От октомври 2015 г. искаме от Гърция по 50 души всеки месец, за да изпълним квотата си. До този момент са дошли общо 12.

Това е така, защото, за да може някой със семейство да оцелява, трябва да получава поне 400 - 500 лева на месец. Няма как да даваме такива пари в България поради простата причина, че не можем да ги осигурим дори и на българите.

В същото време в Германия те получават повече от 500 евро. Поради тази причина се появява конкуренция между държавите в ЕС. Тя ще е основна пречка пред всички мерки за квотно разпределение на бежанци, които се мислят в момента.

Как и защо се промени поведението на мигрантите, влизащи в България?

- Това започна още през пролетта - тогава домовете започнаха да се пълнят, т.е. бежанците да остават в България.

Поведението им се промени в резултат на група фактори - затварянето на Западнобалканския маршрут, допълнително укрепване на нашата граница, започване на операциите на Фронтекс по българско-сръбската граница.

За ефективния контрол говори броят на задържаните на "изход", които не са били регистрирани преди това - започна да намалява, което е знак, че през страната няма свободен поток на мигранти.

Между другото усилието на Сърбия не е толкова в охрана на границата, колкото в принудителните отвеждания обратно до граничната бразда. Често срещана е практиката хора, които са задържани във вътрешността на страната, да пренощуват в някой арест, а на другия ден да бъдат закарани до браздата и върнати обратно.

Поведението се промени, защото целият маршрут е затворен. Мигрантите не могат да получават евтина услугата "придвижване до Германия". Вчера например (в сряда - бел. ред.) автобус с 40 души пристигна от София в Харманли. Те се връщат в центъра доброволно, защото не са успели да намерят каналджии в София. Мигрантите най-вероятно ще минат на старата опция от 2014 г. - чакaт тук, докато получат статут, и заминават легално.

За нас от тази седмица има и трета опция - споразумението, което ЕС сключи с Афганистан. То позволява да връщаме по 50 души наведнъж.

Темата за бежанските центрове беше повдигната предизборно, имаше протести и в София, и в Харманли. Каква е вашата оценка на ситуацията?

- Факт е, че решението да откриеш в град от десет хиляди души център за три хиляди бежанци не е много разумно. Днес (четвъртък - бел. ред.) се разходих из Харманли, като слязох с присвито (от медийното облъчване) сърце, но не видях нищо притеснително. Да, има много полиция, която охранява района около и във центъра.

Проблемите идват от сблъсъка на различни култури и норми на поведение. Проблем е, че младите мъже са много, а те са рисков фактор независимо от етническата им принадлежност. Проблем е, защото става дума за действия, които не са нарушение или са на границата на закона - събиране на шумни групички, подвикване на преминаващите, употреба на алкохол на открито. Мерките, които можеш да налагаш, са ограничени.

Мигрантите все още не са генератор на престъпност. Статистиката не ги отчита по никакъв начин.Това са хора, които минават транзитно. Те следват съвсем друга логика.

Ще промените ли политика за това как и какви домове откривате?

- Няма държава в ЕС, където всички домове да са от затворен тип поради простата причина, че това ще противоречи на европейското законодателство.

Има възможност някои центрове да са от закрит тип. Ще се възползваме от тази възможност. Например за мигранти с профил, който предполага, че няма да получат статут и ще бъдат върнати.

Вероятно е някои от центровете в София да бъдат изцяло затворени и преместени. Нещо, което трябва да се отчита, е, че тъй като всички центрове са изграждани с европейски средства, цялостното им затваряне ще означава и връщане на милиони на ЕС. В същото време не може да говорим за интеграция и да сложим някого в полето.